МОТИВИ към ПРИСЪДА от 21.04.2021г. на КжРС
по НОХД № 342/ 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу В.Г.С. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за извършена кражба
на 29.10.2020г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и чрез използване
на техническо средство- ключ, отнел чужди движими вещи- пари на стойност 240лв.,
собственост на „Марти-М-90“ООД- Кърджали от владението на М.М.К. от гр.Кърджали
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него
подсъдимият С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. На тази база и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу В.С.
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във
вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Пледира, че подсъдимият признава по реда
на чл.371 т.2 от НПК изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти,
поради което настоява да се вземе предвид фактическата обстановка от
обвинителния акт. Моли съда да признае подсъдимия В.С. за виновен за
извършеното престъпление, за което е предаден на съд. Относно наказание твърди,
че обществената опасност на самото деяние е висока, тъй като предвиденото
наказание за това престъпление е „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15
години. От друга страна подсъдимият е с недобри характеристични данни, осъждан
е извън деянията обуславящи опасния рецидив. Поради това моли да му бъде
наложено наказание при превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване. Разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия, а
веществото доказателство- да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
Назначеният на досъдебното
производство служебен защитник пледира, че по безспорен и категоричен начин се
доказва вината и авторството на извършеното престъпление от неговия подзащитен С..
Моли при определяне на наказанието да се вземе предвид, че той е съдействал
изцяло и напълно в съдебното производство и в досъдебната фаза, изразява
съжаление от извършеното, млад човек е, който се намира в изключително тежко и
социално положение, ниското му образование и факта, че е отхвърлен от
обществото, както и малкия размер на щетата. Настоява подсъдимият С. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 18
месеца.
Подсъдимият В.С. се признава за виновен и в своя защита настоява, че е
извършил престъпление заради парите, които взел, защото бил гладен. В последна
дума заявява, че взел парите от касата, за може да яде.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Г.С., роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин,
неженен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички
факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: На 29.10.2020г. за времето
между 19,00- 20,05 часа подсъдимият В.Г.С. влязъл в търговски обект,
представляващ магазин за хранителни стоки собственост на „МАРТИ- М- 90“ООД- Кърджали,
с управител и материално отговорно лице свидетеля М.М.К. от гр.Кърджали, с намерение
да извърши кражба на пари. В същото това време в магазина на работа била свидетелката
Г.Г. от гр.Кърджали на длъжност продавач- консултант. Деецът С. бил облечен с тъмни
дрехи и поставена на лицето предпазна маска, която покривала устата му. В лявата
си ръка държал пакетче бисквити. В един момент свидетелката Г.Г. отишла до другия
край на магазина, за да обслужи клиент, като до щанда с касата с парите от дневния
оборот нямало никой. Тогава подсъдимият С. се възползвал от това и се приближил
до касата. Тъй като тя била заключена, но ключът бил на ключалката на чекмеджето
й, той завъртял с дясната си ръка ключа, отворил касата и взел от намиращите се
в чекмеджето й пари в размер от 240 лева. Подсъдимият С. сложил откраднатите
банкноти в десния джоб на връхната си дреха, заключил касата и напуснал магазина.
Тези пари той похарчил за лични нужди. Действията на подсъдимия В.С. били заснети
от монтираните в магазина камери за видеонаблюдение.
На следващия ден- 30.10.2020г., сутринта свидетелката Г.Г. установила липсата
на парите от касата в размер на 240 лева, за което съобщила на свидетеля М.К.,
който подал жалба в полицията.
От заключението на извършената лицево- идентификационна експертиза № 1/ 05.01.2021г.
се установява, че фотокопие 1.1, представляващ кадър извлечен от компакт диск „CD-R
SONY“ с надпис „празен“ и сн.1 на В.Г.С., не се изключва
възможността да е заснето едно и също лице посочено като В.Г.С. с ЕГН **********.
Тази фактология бе установена на база самопризнанието на дееца, което се подкрепя
от събраните на досъдебното производство гласни доказателства дадени от свидетелите
М.К., Г.Г., М.А. и Е.Д.; от писмените такива- Протокол за доброволно предаване
от 11.11.2020г., копие на дневен финансов отчет за обект Хранителен магазин на
бул.Беломорски № 54 бл.Младост 2 на фирма „Марти- М- 90“ООД- Кърджали от
28.10.2020г. в 21,08ч. до 29.10.2020г. 20,59ч., Протокол за оглед на веществени
доказателства от 18.12.2020г. ведно с фотоалбум, както и назначената по делото Съдебна
лицево- идентификационна експертиза № 1/ 05.01.2021г. Прочее по делото не са
налични други доказателства, които да оборват тези факти или да разколебават
тяхната достоверност, поради което бяха кредитирани от настоящата съдебна
инстанция.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият В.С. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.с чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б“б“ от НК. Деянието
е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Деянието е съставомерно по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр. по чл.29 ал.1
б.“а“ и „б“ от НК, тъй като деецът извършил настоящото престъпление след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко
от 1 година без приложението на чл.66 от НК по НОХД № 217/ 2016г. на КжРС, както
и е извършил настоящото деяние след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66, а именно по НОХД № 806/ 2017г. на КжРС
и по НОХД № 413/ 2015г. на КжРС. Престъплението извършено от подсъдимия С. е квалифицирано
и по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено чрез използване на
техническо средство- ключ, за да отвори касата и да открадне парите от нея. Причините
за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона,
незачитане на личната собственост, ниско правосъзнание, тежкото материално
положение и утвърдени навици за изхранване и снабдяване за средства чрез
престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на извършване;
като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- ниската
стойност на инкриминираните вещи, тежко социално, липсата на образование, което
води до трудности при реализиране на трудова дейност, частично самопризнание на
досъдебното производство, както и отегчаващи вината обстоятелства- лоши
характеристични данни, предишни осъждания извън квалификацията за извършеното
при условията на опасен рецидив и упоритостта при извършване на точно този вид
кражби и по такъв начин; заради всичко изброено по- горе при превес на
смекчаващите обстоятелства, счете че чрез наказание в минималния размер, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 3 години, ще бъдат изпълнени целите на
чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание
чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да изтърпи е
„лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален „строг” режим на
изтърпяване съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият В.С. е бил задържан със
Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-326/ 11.11.2020г. за срок до 24 часа.
С оглед изхода на делото- осъдителна присъда, съдът на основание чл.189
ал.3 от НПК осъди дееца С. да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените
по делото разноски в размер на 50лв.
Настоящата инстанция постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство 1 брой компакт диск да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: