№ 3407
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100501964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 13.11.2022 г., постановено по гр. дело №42107/2021 по
описа на Софийския районен съд, 153 състав, ответниците Б. О. и В.Б. са
осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.
79,ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ поравно следните суми: сумата от 1 362,48 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 2,50 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за м. април 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, сумата от 55,84 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. до 08.07.2021 г., като претенцията е отхвърлена за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 121,84 лв. и за
периода от 15.08.2018 г. до 14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. и за
сумата от 0,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
ДР за периода от 26.07.2018 – 08.07.22021 г.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила бланкетна въззивна
жалба от ответника Б. О., с оплаквания за неправилност и необоснованост и
искане същото да бъде отменено в обжалваните части.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация
София“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение, а решението в обжалваните части да потвърди
1
като правилно и обосновано.
Не е депозирано становище от третото лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима. Макар съгласно чл. 260, т. 3 от ГПК въззивната жалба да следва
да съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата
на указание относно порочността на решението не прави тази жалба
нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и
последващото й връщане /по аргумент от чл. 262, ал. 1 и 2 от ГПК/. Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като
по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания,
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетната въззивна жалба е редовна и
допустима / Решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на
Върховен касационен съд/.
По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени
конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при
липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна
материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на
правилността на обжалваното първоинстанционно решение / решение №
246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни
актове/.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на
въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и
без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното
приложение от първоинстанционния съд на императивните
материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или
отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването
на семейното жилище.
2
Настоящият случай не попада в посочените изключения. При
извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. В жалбата липсват
конкретни оплаквания за неговата правилност, затова той не може да
извършва служебна проверка по правилността. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна. В случая
подадената въззивна жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд, при спазване
ограниченията по чл. 269 ГПК и с оглед липсата на установени нарушения на
императивни норми на материалния закон, следва да потвърди
първоинстанционното решение при липса на други правомощия, на основание
чл. 272 ГПК.
По разноските:
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба и на
основание чл. 78,ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на въззиваемия следва да се
присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2022 г., постановено по гр. дело
№42107/2021 по описа на Софийския районен съд, 153 състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал.1, вр. ал. 8 ГПК, Б. А. О., ЕГН
**********, с адрес: гр. Самоков, ул. **** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23Б сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3