РЕШЕНИЕ
№93
гр. Враца 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.02.2022 г. / осми
февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 698 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.П. ***, депозирана чрез * Д.П. от ***,
против Решение № 45 от 18.11.2021 г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД
№ 339 по описа на съда за 2021 г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, №
3022016, издаден от ОДМВР - Враца на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено от
жалбоподателката нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като ѝ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
В жалбата са изложени подробни твърдения, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се твърдението, че при налагане на
административното наказание, органът е следвало да приложи правилата по ЗАНН, а
не специалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и се излагат аргументи, че
с ЕФ могат да се санкционират административни нарушения, за които предвидената
глоба е над 50 лева.
В депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител на
оспорващата страна се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска се
отмяна на оспореното решение и на ЕФ, а в условията на алтернативност – отмяна
на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Претендират се
разноски в производството, съобразно приложен по делото списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - ОДМВР – Враца не се представлява в с.з. и не изразява
становище по делото.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 45 от 18.11.2021 г., постановено по АНД № 339 по описа на
Районен съд – Мездра за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 3022016, издаден от ОДМВР - Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на касаторката е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от същия
закон.
За да стигне до този извод, районният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и
собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е
наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание, за
безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт Районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, нито е допуснал нарушения на
материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими
към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и
изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са възраженията
на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на същите, които
изводи се подкрепят от доказателствата по делото, в съответствие са с
релевантните материалноправни разпоредби и изцяло се възприемат от настоящия
касационен състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното
прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална
проверка в Български институт по метрология, видно от Удостоверение №
10.02.4835, съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за
измерване на скорост, като е преминало и последваща проверка, съгласно
приложения по делото и Протокол № 4-13-19/03.05.2019 г. В съответствие с този
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол, органът е
съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта от плюс минус 3 км/ч до
100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с 3 км, като при
установена скорост от 70 км/ч за наказуема е посочена 67 км/ч, което намаление
е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в
съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол от 14.09.2019 г.
за използване на АТСС. Този Протокол (л.24 от АНД № 339/2021
г.) е коректно попълнен, с посочена дата, начален и краен
час на работа, наименование на пътя – Е79 и точно местоположение на
контролирания участък – км 166+000, разклона за ***, режим на измерване
/стационарен/, общото ограничение на скоростта – 50 км/ч, въведено с пътен
знак, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го служител. В същия
е отразена посоката на движение на контролираните МПС – от *** към ***, а в
графата „посока за задействане“ е посочено „П“, като в легендата е пояснено, че
„П“ означава приближаващ автомобил. От
представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът
е заснет отпред, т.е. приближаващ, което напълно съответства с отразеното в
Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час.
Приложена е и Схема на организацията на движение в контролирания пътен участък.
Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на касаторката, че при издаване на ЕФ
органът е следвало да приложи правилата по ЗАНН, визирайки разпоредбата на чл.
39, ал. 4 от същия закон. Правилно и подробно обосновано съдът е приел в
мотивите си, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална и в нея законодателят е указал, какво следва да бъде съдържанието на електронния
фиш, който се издава в съкратено и специално производство, в което голяма част
от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение, което разрешение
абсолютно обективно е обосновано от изключително високата степен на обществена
опасност на нарушенията, свързани с несъобразяване на правилата на ЗДвП,
въвеждащи ограничаване на скоростта на движение при управление на МПС. Предвид
това фишът е приравнен едновременно към акт за установяване на нарушение и
наказателно постановление само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо
него регламентацията на ЗАНН е неприложима (вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по
т. д. № 1/2013 г.). Това включително се отнася и до сроковете по чл. 34 ЗАНН и възраженията,
че ЕФ е следвало да се състави в тримесечен срок от откриване на нарушителя са
неоснователни. В ТП
№ 1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС се приема, че липсата
на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се
преодолява по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на
чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години и не е изтекъл. От друга страна абсолютната
погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност
съгласно чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието,
в конкретния случай на 14.09.2019г., когато е установено нарушението, поради
което към момента на връчване на ЕФ и към момента на постановяване на
настоящото решение същият срок не е изтекъл.
Районният съд при
правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка
е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон
правни изводи. Като е управлявала МПС със скорост от 67 км/ч, надвишаваща с 17
км/ч въведеното с пътен знак ограничение от 50 км/ч, П. е реализирала състав на
нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за
което правилно е административно наказана със съответното по вид и абсолютно по
размер административно наказание.
Липсват данни, а и не се твърди от страна на
оспорващата да е депозирала декларация, съобразно чл.189,
ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението.
След като не е упражнила правото си да възрази
и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало
на посочената дата автомобила, с който е извършено
нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който
автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената по делото справка,
това е именно касаторката М.Г.П..
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Достигайки до тези
изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, районният съд не
е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Бранейки се предимно
с доводи за процесуална незаконосъобразност, оспорващата не е посочила и
представила правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи
констатациите в ЕФ, оттам и изводите на районния съд. Това, че изразява недоволство
от издадения ЕФ и счита същия за незаконосъобразен, съдът намира за защитна
теза при реализиране на правото на защита, а не релевантен към случая факт.
Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция,
които след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са
мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и
съответно на приложимия материален закон решение, което следва да бъде оставено
в сила, а жалбата против него се явява неоснователна.
Предвид изхода на
спора, макар и своевременно заявени, не следва да се присъждат направените от
касаторката разноски по делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 18.11.2021 г., постановено
по АНД № 339 по описа на Районен съд - Мездра за 2021 г., с което е потвърден
ЕФНГ серия К, № 3022016, издаден от ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.