№ 27214
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110120489 по описа за 2023 година
Производството пред първоинстанционния съд е приключило с постановяването
на решение № 22719 от 14. 12. 2024 г.
Във връзка с така постановеното решение е постъпило искане по чл. 248 ГПК от
ответника ***, която съдържа искане за изменение на решението в частта за
разноските. Според ищеца първостепенният съд пропуснал да обсъди своевременно
направеното от него възражение срещу адвокатското възнаграждение на ищеца, което
счита за по-високо от размерите, предвидени в действащата Наредба № 1. Освен това
неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика първостепенният съд
присъдил и сумата в размер на 6 лева, представляваща банкова комисиона.
В указания от съда срок не е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от
ищеца Н. Г. Н., макар и препис от него да му е бил надлежно връчен.
След като съобрази доводите на ишеца и данните по делото, Софийският
районен съд направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Твърдението на ответника, че своевременно бил направил възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неправилно. Подобно възражение не се съдържа
в отговора на исковата молба. Други писмени изявления до приключването на устните
състезания и постановяването на първоинстанционното решение ответникът не е
правил. В самото открито съдебно заседание, видно от протокола, ответникът е заявил
„Единственото възражение, което имам, е за банковите такси и такса за вписване
на исковата молба“. При това положение направеното за пръв път с искането по чл.
248 ГПК възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано (това е
констатация по основателността на възражението, а не по неговата допустимост). Ала
дори и това възражение да не беше преклудирано, то щеше да е неоснователно. Макар
и делото да е протекло кратко в рамките на едно открито съдебно заседание и да не са
били допускани разпити на свидетели и съдебни експертизи, то все пак се
характеризира с правна сложност. Това е така, защото за да бъде постановено
първоинстанционното решение съдът трябваше внимателно да обсъди доводите на
1
страните относно правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, в който
има построени три сгради, да разгледа режима на неговото застрояване, както и да
тълкува сключените от страните предварителен и окончателен договор. Тази правна
сложност на делото налага извода, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 800
лева с ДДС, не е прекомерно.
Що се отнася до възражението на ответника за банковите комисиони съдът
приема следното. Съдебната практика по въпроса за присъждането на банковите
комисиони, на която се позовава ответника, без да посочва конкретни съдебни актове
(на настоящия съдебен състав е обаче служебно известно, че в този смисъл е
практиката на IV-Е въззивен състав на Софийския градски съд), не е трайна. В самото
решение първостепенният съд се позовал на практика на ВКС в различен смисъл,
която споделя.
Поради изложените съображения искането по чл. 248 ГПК трябва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ответника *** за изменение на решение № 22719, постановено
на 14. 12. 2024 г. от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав,
по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2