Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 16 от 23.04.2012 година постановена по НОХД № 141/2012 година П. р.с. е признал подсъдимия Ф. Т. С. за виновен за това, че на 14.02.2012 година в с.Р., община П. противозаконно попречил на органи на властта от състава на РУ „Полиция” гр.П. да изпълнят задълженията си по ЗМВР като нападнал с дърво мл.полицейски инспектор Т.К., блъснал печка на отопление към мл.автоконтрольор В.Ц., гонил ги от дома си, не изпълнил разпореждането за представяне на документи за самоличност с цел осуетяване на проверка по сигнал на С., поради което и на основание чл.270 ал.1 НК му наложил наказание глоба в размер на 500 лв. Недоволен от присъдата останал С., който като я обжалва твърди, че „същата е неправилна – противоречи на събраните доказателства – процесуални и материалния кодекс”. Моли въззивният съд да отмени присъдата и постанови нова, с която да го признае за невинен. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди присъдата. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Представлява се от защитник, който от негово име поддържа жалбата така както е заведена. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на което същият е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред въззивната инстанция не са представяне и не са събирани нови доказателства, водещи до промяна във фактическата обстановка, поради което и въззивният съд намира същата за безспорно установена и я приема, такава, каквато е приета от районния съд. Въззивната инстанция не приема възраженията на жалбоподателя, че същият е бил изненадан от служители на реда дошли в дома му неизвестно защо, което довело до неговото поведение. Не приема и твърденията на същия, че съпругата му се е обадила на т.112 по неизвестни за него причини. От събраните по делото доказателства е установено, че на т.112 но 14.02.2012 година около 20 часа вечерта бил получен сигнал от св.С., че по отношение на нея се извършва домашно насилие от страна на съпруга й – жалбоподателя. Свидетелите К. и Ц. в качеството си на дежурни полицаи били изпратени на среса в с.Р. за проверка на сигнала. При пристигането си заварили свидетелката С. на улицата пред дома й, като същата им разказала, че съпруга й е пиян, бие я и я годи от дома им и че се страхува за живота си. Заявила, че къщата е нейна собственост и го поканила вътре. При влизането в къщата двамата служители видели счупени стъкла и разпилени саксии. Видели й жалбоподателя да излиза от стая като носел дърва за огрев. Двамата служители били облечени в полицейски униформи, представили се като служители на РУП П. и разпоредили на жалбоподателя да предостави личната си карта. Същият категорично отказал и с думи започнал да гони полицаите от къщата, посегнал с дърво към св.К., избутал Ц. по посока на входната врата и влязъл в една от стаите. К. се обадил на дежурния офицер в управлението и получил нареждане да задържат жалбоподателя и да го отведат в управлението. Двамата полиции последвали жалбоподателя в стаята и отново му разпоредили да предостави личната си карта и да ги последва в управлението. Жалбоподателят отказал и бутнал печката на твърдо гориво към тях да за им попречи да го задържат. Полицаите успели да поставят белезници на жалбоподателя и го отвели в управлението. Тези факти се установяват по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели и практически не се спорят от жалбоподателя. Същият в жалбата си твърди и защитникът му излага съображения в тази посока, че не бил наясно защо полицаите са в дома му и че нямало причина те да са там. Тези негови възражения категорично се опровергават от всички събрани по делото доказателства – наличието на сигнал на т.112, станал причина двамата служители на реда да посетят адреса в с.Р., показанията на св.С., че е преживяла домашно насилие, по повод на което се е обадила, факта, че двамата полицаи са били облечени в полицейски униформи, представили са се като служители на реда и многократно са разпореждали на жалбоподателя да предостави личната си карта. Всички действия на полицаите са били насочени към изпълнение на служебните им задължения във връзка с даденото им разпореждане от дежурния офицер на РУПР П. за проверка на посочения сигнал. Поведението на жалбоподателя е очевидно противозаконно и с цел да попречи на орган на властта да изпълни служебните си задължения. Същият е действал при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал че К. и Ц. са полицейски служители, че му дават разпореждания във връзка със службата си, които той не е изпълнил с цел да им попречи да извършат проверката. С действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.270 ал.1 НК и правилно и обосновано районният съд го е признал за виновен. При определяне на наказанието съдът е отчет всички обстоятелства имащи значение за това и е наложил наказание глоба в размер на 500 лв., което е правилно и справедливо, както с оглед на целите на наказанието, така и с оглед на тежестта на извършеното деяние и личността на жалбоподателя. При извършената цялостна проверка на присъдата въззивният съд не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна, поради Ûоето същото следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 23.04.2012 година постановена по НОХД № 141/2012 година от Павликенски районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |