Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против Й.В.А., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан за това, че на 04.07.2017 г. в гр. Видин в
декларация до Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Видин
потвърдил неистина, а именно, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено на 30.07.2014 г. не е отнето от
контролен орган, а е изгубено, която декларация се дава на основание чл.160 от
Закона за движение по пътищата пред орган на властта за удостоверяване
истинността на посоченото обстоятелство – престъпление по чл.313, ал.1 от НК
Представителят
на РП - Видин e заявил в с.з че поддържа обвинението, така,
както е внесено с обвинителния акт.
Договорният
защитник на подсъдимия е заявил в съд. Заседание, че повдигнатото обвинение е
съставомерно и иска минимално наказание.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото :
На
06.07.2017 г. в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Видин било получено
писмо от ГД „НП"-МВР за уведомяване, че СУМПС с №*********, на българския
гражданин -. Й.В.А. с ЕГН: ********** *** било отнето от компетентните органи в
Федерална Република Германия.
След
направена проверка в АИС-БДС на МВР, Р.Р.Т. - заемащ длъжността началник на
група МПСВАНД в сектор „Пътна полоция" при ОД на МВР-Видин, установил, че
подсъдимият Й.В.А. бил подал заявление до началника на сектор „Пътна
полиция" с Per. №1867/04.07.2017 г. за издаването на СУМПС. Основанието за
подаването на заявлението било, че А.
бил изгубил свидетелството си за управление на МПС №********* издадено на
30.07.2014 г.
Към
заявлениетоАнгелов подал декларация на основание чл.160 от ЗДвП, в която
посочил, че е изгубил горепосоченото СУМПС.
От документите
изпратени от Република Германия се установява,
че А. е бил осъден с влязло в сила
решение за шофиране в пиано състояние и му е било отнето свидетелството за
управление на МПС както и бил лишен от право да го ползва , като бил наложен и
запор за издаване на ново свидетелство за срок от 3 месеца за времето от
29.03.2017г. до 28.06.2017г. включително.
В
съдебно заседание е разпитан свидетеля-Р.Т..Същият дава показания относно
извършената проверка и констатираното от него.Заявява , че подсъдимият е бил на
04.07.2017г.сектор ППП към ОДМВР-ВИДИН, като е подал заявление за издаване на
СУМПС, поради загубване на същото. За тази цел е попълнил и декларация по чл.
160 от ЗДвП.Към момента на подаване на декларацията, съотв. и заявлението при тях вече е било пристигнало писмо от ГДНП
с оригинала на СУМПС на подсъдимия, който бил отнет от германските власти за
нарушение в Германия.Наказанието било
изтърпяно, поради което и връщали оригинала на СУМПС.
Съдът
дава вяра на този свидетел, тъй като същият пресъздава непосредствените си
впечатления при изпълнение на служебните му задължения.Същите са
последователни, логични и се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
Горните
факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно :
заявление –декларация по чл. 160 от ЗДвП, протокол за върнати вещи,, заповед от
10.07.2017г.,справка за съдимост.
Видно
от заявление –декларация по чл. 160 от ЗДвП е, че подсъдимият е подал заявление за издаване на дубликат на СУМПС, като
е декларирал, че оригинала е изгубен.
Видно
от заповед от 10.07.2017г . е, че е налице отказ за издаване на дубликат на СУМПС, тъй като
оригинала на СУМПС се намира в сектора и е върнат от немските власти след
изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, наложено от същите власти.
Видно
от справката за съдимост е, че подсъдимият е осъждан.
Видно от горното е, че
подсъдимият – Й.А. е извършил
деянието-предмет на настоящето производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –Г. НАЙДЕНОВ ще следва да бъде
признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за престъпления по чл.313, ал.1.
От обективна
страна на деянието.
Подсъдимият
ЍЙ. А. *** в декларация до Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Видин потвърдил неистина, а именно, че свидетелството за управление на
моторно превозно средство с № *********, издадено на 30.07.2014 г. не е отнето
от контролен орган, а е изгубено, която декларация се дава на основание чл.160
от Закона за движение по пътищата пред орган на властта за удостоверяване
истинността на посоченото обстоятелство
От субективна страна на
деянието.
Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието.Същият е декларирал
собственоръчно, че СУМПС е изгубено като е знаел, че му е отнето от немските
власти за извършено нарушение в Германия
За извършеното
престъпление от А. се предвижда наказание „лишаване от свобода „ до три
години или “ глоба“ от 100 до 300 лева .
При определяне
наказанието на подсъдимия- съдът отчете
следното:
Деянието не е с висока
обществена опасност, към момента на извършване на деянието подсъдимият реално
вече е бил изтърпял наложеното му наказание от немските власти
Отегчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия А. са
предишни осъждания.
Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при превез на смегчаващите отговорността
обстоятелства на подсъдимия, като бъде наложено
алтернативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева.
Подсъдимият Й.В.А.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от
132.58 (сто тридесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща
разноски за вещо лице по досъдебното производство, както и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от 20.00
(двадесет) лева, представляваща разноски за вещо лице по съдебното
производство.
Водим от горното, на
основание вътрешното си убеждение и закона, Съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: