Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 09.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ТАЧЕВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Пламен
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Коев ВАНД № 2581 по описа на Софийски градски съд
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 17.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 10482
по описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 9-ти
състав, съдът е признал обвиняемия Н.Д.Д., за виновен в това, че на 11.09.2017
г., около 16:20
ч., в гр.София, кв. "Орландовци" в обществена градинка между ул. "Локорска"
и ул. "Мара Бунева" чрез нанасяне на удари с дървена дръжка от кирка
в областта на главата и тялото на Т.М.Т.му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания зад дясната ушна мида, кръвонасядания на дясното
рамо, дясната мишница и дясната предмишница, с което е осъществен
медикобиологочния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място,
при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
човешкото достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл.
130, ал. 1 НК, поради което на основание чл. чл. 78а НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание "Глоба" в размер
на 5 000.00 (пет
хиляди)
лева.
Съдът е осъдил обвиняемия Н.Д. да заплати на основание чл.
189, ал. 3 НПК по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 314.80
(триста и четиринадесет лева и 80
стотинки)
лева, за сторените в досъдебното производство разноски за вещи лица във връзка
с назначените експертизи, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВСС сумата от 123.20 (сто двадесет и три лева и 20
стотинки)
лева, за заплатени разноски за вещи лица и свидетели в съдебната фаза на
производството.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба на 19.12.2019 г. и уточняващи въззивна жалба на 18.06.2020 г. от
обвиняемия Н.Д., в която са изложени доводи, че същото е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Поддържа се, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин и СРС неправилно игнорирал обясненията на обвиняемия. Твърди се, че са
налице дадени лъжесвидетелстване от свидетели.
В разпоредително
заседание на 30.07.2020 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Софийска градска прокуратура предлага първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Обвиняемият Н.Д., редовно призован, се явява пред въззивната
инстанция. Счита, че обвинението не е доказано. Излага твърдения и обяснения в
подкрепа на защитната си теза.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите на страните в
проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Съображенията на въззивната инстанция в тази насока
са следните:
От фактическа страна СРС е приел, че на 11.09.2017 г., около
16:20 ч., в гр.София, кв.
"Орландовци" в обществена градинка между ул. "Локорска" и
ул. "Мара Бунева" чрез нанасяне на удари с дървена дръжка от кирка в
областта на главата и тялото на Т.М.Т.му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания зад дясната ушна мида, кръвонасядания на дясното
рамо, дясната мишница и дясната предмишница, с което е осъществен
медикобиологочния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място,
при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
човешкото достойнство.
Досежно значимите за правилното решаване на делото
обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, субективната
страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено - фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния
съд. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен
и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на
обвиняемия Н.Д., показанията на свидетелите, заключенията на изготвените СПЕ и СТЕ,
справка за съдимост на обвиняемия, както и от инкорпорините и приобщените по
реда на чл. 283 НПК доказателства, относими към предмета на доказване,
съдържащи се в кориците на делото.
От приложеното по делото
свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че обвиняемият Н.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Обосновано районният съд не е кредитирал
обясненията на обвиняемия като е приел, че същите се оборват от останалите,
събрани по делото доказателства.
От приложеното по делото
съдебномедицински документи се установява, че при прегледа на Тамер Т. е установено
контузия на раменния пояс и мишница и химично изгаряне на двете очи. Изводите на
съда, че травмите са нанесени от обв. Д. са
обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото,
направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на Република България, както и напълно се споделят
от настоящата инстанция констатациите, че се касае за извършено деяние от дееца
по хулигански подбуди – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и човешкото достойнство.
В случая е безспорно, че
непристойните действия са извършени в следобните часове на 11.09.2017 г. – обществена
градинка на публично място е нанесъл с дървена дръжка от кирка в областта на
главата и тялото на св. Т.Т.удари – причинявайки му лека телесна повреда. Това
поведение несъмнено е хулиганско и се характеризира с по-висока степен на
обществена опасност, която го различава от "непристойните прояви"
по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Въззивният съд е на категоричното становище,
че се касае за хулиганство (вж. ППВС № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.,
както и Решение № 78/22.02.1973 г. по н. д. № 792/1972 г. на ВС, II н.о.). Това
поведение грубо нарушава обществения ред, тъй като обв. Д. чрез обективираното
от него поведение е неглижирал не само личността и правата на св. Т., но и
правовия ред, както и обществената оценка на подобен род деяния, но и също си е
позволил едно недопустимо поведение.
Тези му действия са били
възприети от достатъчно голям кръг лица. При това положение е налице нарушение
на обществения ред с прояви, които противоречат на установения морал и порядък
и са от естество да скандализират околните. Деецът с проявите си е изразил явно
неуважение към обществото и утвърдените правила на поведение, като е
демонстрирал незачитане и несъобразяване с обществените ценности.
Настоящият съдебен състав намери за
неоснователно становището на обв. Д., че в случая има лъжесвидетелстване от
някой свидетел, както и тази му теза не почива на доказателствения материал
събран в кориците на делото.
Правилни и
обосновани са изводите на Софийски
районен съд при определяне на наказанието. Съдът пълно
и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства на едни изключително подробни и
задълбочени мотиви, които дават отговор на всяка едно възражение на дееца в
достатъчна степен и са юридически издържани.
Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените
в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012
година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно
отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Настоящата инстанция намира, че в подадената до въззивната инстанция въззивна
жалба липсват наведени съществени от правна страна аргументи, които да
опровергават постановеното решение, както и аргументи, които вече да не са
получили задълбочен отговор от първоинстанционния съд в неговите обстойни и
задълбочени мотиви.
Правилно
като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно минало, както и правилно е преценено, че
делото следва да бъде разгледано по глава 28 от НПК, поради което въззивната инстанция счита, че законосъобразно и
справедливо съдът
е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание в максималния, предвиден в НК размер, а именно "Глоба" в
размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева.
Въззивната инстанция
счита, че така определеното наказание, ще постигне целите на наказанието
визирани в чл. 36 НК, да се въздейства върху личността на престъпника в посока
на поправянето и превъзпитанието му, да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. В тази връзка се явява изцяло неоснователна подадената
въззивна жалба.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка по делото районният съд е направил
съответстващ на закона извод, че обв. Н.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Тъй като при цялостната
служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да
налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Решение от 17.12.2019 година, постановена по НАХД № 10482 по описа на Софийски районен съд
за 2018 година, Наказателно отделение, 9-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.