№ 500
гр. П., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500700 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
746/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220104780 по описа на
Районен съд – П. Е ОСЪДЕНО „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №
1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., с ЕГН
********** от с. П., общ. П. ул. „Ш. и т.“ № 16, с пълномощник – адв. Т. Ж. от
АК П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 29.03.2024 г. на път III-3706, км 5+850 между с. Л. и с.
П., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2024 г. до окончателното
изпълнение на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 600 лева
до пълния предявен размер от 8500 лева.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ.
П. ул. „Ш. и т.“ № 16, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
37,77 лева, представляваща сторените разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
1
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на адвокат Т. Ж. от АК П., адрес гр. П., ул.
„И.В.“ № 8, ет. 1, офис 4 сумата в размер на 81,19 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна
такса в размер на 50 лева.
Осъден е Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ. П. ул. „Ш. и т.“ № 16
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
901,40 лева разноски по делото за възнаграждения за вещи лица и сумата в
размер на 134,41 лева възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Г. Д., чрез адв.
Ж. с изложено оплакване за незаконосъобразност. Основното възражение е, че
сумата е прекомерно занижена, не съответства на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Неправилно било прието от районния съд 30%
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не били събрани
доказателства установяващи, че ищецът е имал поведение, което да е в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Прави се анализ на АТЕ и на СМЕ с
твърдение, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице,
изготвило СМЕ, в частта, касаеща предположението, че ищецът не е бил с
предпазен колан. Искането е решението на РС да бъде отменено в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде
уважена претенцията в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД с искане решението на РС да
бъде потвърдено като правилно. Направено е искане ищецът да представи
банкова сметка, тъй като в първоинстанционното производство такава не е
била представена, а това поставяло в риск неизпълнението на решението и
противоречало на принципите на добросъвестността.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната
2
жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе
предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве
АД ищецът Г. С. Д. е твърдял, че на 29.03.2024 г. около 9:15 часа, на път III-
3706, км 5+850 в посока от с. Л. към с. П., е претърпял ПТП. Собственият на
ищеца лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“, рама/шаси
JSAE**************, с рег. № PA **** KH, управляван от него, бил ударен в
предна лява страна при предприета маневра от страна на Н.И.А. ЕГН
********** за завой на ляво при отнето от него предимството.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил увреждания,
изразяващи се в следното: силно главоболие, контузна рана на главата, гадене,
болки в гръдния кош и корема. Поради това бил хоспитализиран в „МБАЛ П.“
АД за периода от 29.03.2024 г. до 01.04.2024 г. и му била поставена диагноза
„травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“.
Наложила се и консултация с кардиолог. Доколкото ищецът е диагностициран
с първична хипертония, установена ХОББ, и провежда лечение с инхалатор,
процесното ПТП довело до влошаване на здравословното му състояние.
Въпреки, че бил изписан от болницата на 01.04.2024 г., болките в
гръдния кош и силното главоболие продължили, засилила се хипертонията.
Ищецът е твърдял, че не може да спи и продължава да преживява силен стрес.
Влошило се и заболяването му - хронична обструктивна белодробна болест.
Твърдял е, че с експертно Решение № **** от заседание № 224 от
21.11.2022 г. на ТЕЛК му била призната 50% намалена работоспособност.
Преди настъпване на ПТП-то ищецът си подпомагал дишането чрез
използване на специална помпа, но вследствие на силно преживения стрес и
натъртванията в областта на гърдите, здравословното му състояние се
влошило, наложило се да направи лицева рентгенография на белите дробове и
сърце. Поради засилени пристъпи на задух и след проведени контролни
прегледи с наблюдаващия му лекар решили, че трябва да смени помпата с
апарат за кислород, за да може да диша по-добре, както и че има право отново
да бъде освидетелстван от ТЕЛК, за да се увеличи процентът на намаляване на
работоспособността му.
Твърдял е, че в резултат на ПТП-то освен влошаване на здравословното
му състояние, за ищеца настъпили промени и в други насоки. Преди ПТП-то
той водел активен живот, грижел се за внуци, оказвал подкрепа на своята
дъщеря и на съпругата си в грижата за домакинството. В резултат на ПТП-то
настъпили промени и в социалния му живот - стресът, който преживял, му
пречел да излиза с познати и приятели, страхувал се да не пострада отново
3
или да не претърпи отново ПТП. Изпитвал страх да шофира, чувствал
притеснение и несигурност всеки път, когато му се наложело да шофира,
преживявал отново стреса от удара с другата кола. Бил напрегнат и тревожен,
а влошеното му здравословно състояние наложило дъщеря му да отсъства от
работа си в гр. Пловдив или да си тръгва по-рано, за да го придружава при
лекарски прегледи, тъй като ищецът отказвал да шофира.
Твърдял е, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 29.03.2024 г. на МВР П. виновният участник за настъпване на ПТП-то имал
сключена застраховка „ГО“ с ответника съгл. полица № BG/***************,
валидна от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. На виновния водач бил съставен и
АУАН № АД ******/29.03.2024 г.
На 23.05.2024 г. ищецът отправил искане за предявяване на
застрахователна претенция за обезщетение за претърпени щети от ПТП, което
било получено от ответното дружество на 29.05.2024 г. Пред дружеството-
ответник ищецът претендирал имуществени вреди за лекия автомобил на
стойност 5000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева. По отношение на имуществената щета страните постигнали съгласие и
ответникът изплатил обезщетение, което удовлетворило ищеца. По отношение
на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди обаче страните не
постигнали съгласие. Въпреки това ответникът заплатил на ищеца сума в
размер на 1500 лева, поради което с настоящата искова молба претендира
разликата между заплатените 1500 лева и предявените от ищеца пред
застрахователя 10 000 лева, а именно 8500 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който е изразило становище за неоснователност на исковата
претенция.
Ответникът е твърдял, че е налице съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, който се движел с превишена и несъобразена с пътния участък
скорост, не бил съобразил релефа на пътя, както и метеорологичните условия
и е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тези действия
на ищеца били основните фактори за ПТП и настъпилите вреди. Счел е
размера на претендираното обезщетението за неимуществени вреди за
прекомерно завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по
аналогични, дори и по-тежки случаи.
Оспорил е твърдението, че водачът Н.И.А. е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане, съответно, че е причинил процесното ПТП така, както е описано в
исковата молба.
Твърдял е, че вина за настъпване на ПТП има ищецът, който в
4
нарушение на правилата за движение по пътищата пътувал в лек автомобил
марка „С.“ с peг. № РА **** КН без да използва обезопасителен колан и без да
е с включени светлини, карайки с висока и несъобразена скорост - над
допустимата за пътния участък, в резултат на което не е могъл да пропусне
навлезлия в кръстовището лек автомобил марка „С.“ с peг. № РА **** КА,
предприемащ маневра завой на ляво.
Твърдял е, че получените травми не са живото застрашаващи по вид и
степен телесни наранявания, от които ищецът се е възстановил бързо и без
усложнения и можели да се класифицират като леки травми. Поддържал е, че
по отношение на процесното ПТП е налице случайно деяние.
Не оспорил, че е плати на ищеца сумата от 1500,00 лева за
неимуществени вреди. Не е оспорил и наличието на валиден застрахователен
договор, сключен за лек автомобил марка „С.” с peг. № РА **** КА, въз
основа на който се ангажира отговорността му.
Оспорил е описаните в исковата молба травми да са причинени в
резултат на процесното ПТП. Оспорил е механизма на ПТП и наличието на
причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с
механизма на ПТП. Оспорил е твърдението, че и към настоящия момент не е
приключил възстановителният процес на ищеца, както и че той продължавал
да изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Претендира разноски.
Не е спорно между страните, а се установява и от данните, съдържащи
се в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с рег. № УРИ **********/01.04.2024 г., както и от приложените по делото
доказателства – справка от Гаранционен Фонд, застрахователна полица №
BG/30*************, че към датата на настъпване на процесното ПТП -
29.03.2024 г. е налице валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „С.“ с peг. № РА **** КА с
ответното дружество със срок на действие на договора от 00:00 часа на
10.05.2023 г. до 23:59 часа на 09.05.2024 г.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № УРИ
***********/01.04.2024 г. се установява, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа
на път III-3706, км 5+850 свидетелят Н.И.А., управлявайки лек автомобил
марка „С.“, модел „И.“, с peг. № РА **** КА, предприемайки маневра завой на
ляво е отнел предимството на управлявания от ищеца лек автомобил марка
„С.“ модел „Л.“ с рег. № РА **** КН, който се движел по път III-3706 от с. Л.
към с. П.. В резултат на ПТП са настъпили материални щети и по двете МПС
и е пострадал ищецът Г. Д..
От приетите по делото пред районния съд писмени доказателства се
установява, че на водача Н.И.А. е съставен АУАН серия „АД“ № ****** за
5
това, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа в обл. П., на път III-3706, между с. Л.
и с. П., управлявайки собствения си лек автомобил марка „С.“ с рег. № РА
**** КА, е извършил следното нарушение: извършил маневра завой на ляво,
като отнел предимство на движещия се направо лек автомобил марка „С.“ с
рег. № РА **** КН с водач и собственик на МПС Г. С. Д., вследствие на което
е настъпило ПТП, в резултат на което водачът Д. е леко ранен. Въз основа на
така възприетата фактическа обстановка е издадено и наказателно
постановление № 24-*********** от 17.04.2024 г. на ОД на МВР П., с което на
Н.И.А. като водач на МПС е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Н.И.А. на 18.04.2024 г.,
влязло в сила на 03.05.2024 г., поради което въззивният съд кредитира
отразените в него фактически констатации относно механизма на ПТП-то и
вината за неговото настъпване.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е отправил
писмено застрахователни претенции до ответното дружество за изплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с приложени заверени
копия от документи. Същите са получени от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на 27.05.2024 г. – видно от
предоставената с писмо с вх. № ****/11.02.2025 г. от Български пощи
информация, както и от датите на входящите номера при ответника.
Претенциите са били приети от застрахователя-ответник и е била образувана
щета № ************/2024-01 за обезщетението за неимуществени вреди и
щета № ***********/2024-02 за обезщетението за имуществени вреди.
Обявено е за безспорно между страните с окончателния доклад по
делото пред районния съд, а и от приложеното преводно нареждане от
12.06.2024 г. на „УниКредит Булбанк“ АД се установява, че ответното
дружество е превело по сметка на адв. Т. Ж. /пълномощник на ищеца/ сумата в
размер на 1500 лева, а като основание за превода е посочено „обезщетение по
щета“, допълнителния пояснения „************/2024- 01“.
За изясняване на фактическата обстановка по делото пред районния съд
са разпитани свидетелите Н.Д.Д., Т. Г.Х. и Н.И.А..
От показанията на свидетеля Н.Д.Д. –съпруга на ищеца, се установява,
че на 29.03.2024 г. познати й съобщили за настъпилата катастрофа, при която е
пострадал съпругът й. Със снаха й отишли в болницата и видели, че ищецът е
на носилка, не можел да говори, бил много изплашен. Направили му скенер на
главата, снимка на белия дроб, след което го оставили в болницата в гр. П..
Заявява, че ищецът е пенсионер, не работи, като преди настъпване на ПТП
гледал внуците си, водел ги на училище, грижел се за тях, помагал на
свидетелката Д.а в домакинството, пазарувал. След ПТП-то ищецът вече не
можел да се грижи за децата, бил притеснен, трудно дишал през нощта,
6
събуждал се посред нощ, спомнял си за ПТП-то, изпаднал в депресия и не
искал да говори. Свидетелката е твърдяла, че ищецът има придружаващи
заболявания - високо кръвно и ХОББ, като след ПТП- то дишането му се
влошило още повече, защото преживял удар в гърдите. Ищецът не излизал,
затворил се в себе си, не искал да говори, трудно му било общуването. След
ПТП-то ищецът изпитвал напрежение при щофирането. Заявила е, че ищецът
приема медикамент „Алора“, за да може да е по-спокоен, както и лекарства за
високото си кръвно налягане. Ищецът страдал и от псориазис, който се
обострил след преживения стрес.
От разпита на свидетеля Т. Г.Х. – дъщеря на ищеца, се установява, че на
29.03.2024 г. получила обаждане от класния ръководител на сина й, който й
съобщил за ПТП - то. Той бил и свидетел на катастрофата и повикал бърза
помощ. Свидетелката установява, че ищецът има придружаващи заболявания
- сърдечно заболяване и ХОББ. При пристигането в болницата свидетелката
заварила ищеца треперещ, плачещ, объркан, не знаел какво му се е случило.
Имал много силни болки в гръдния кош, главата му била ударена, ръцете и
краката му били охлузени. Ищецът останал 5 дни в болницата под
наблюдение. Свидетелката е заявила, че промяната у ищеца след ПТП-то била
повече в психологичен аспект, отколкото във физически. Ищецът станал
неконцентриран, притеснен, не можел да шофира, не можел да заведе внуците
на училище и да ги вземе, нарушил се сънят му. Физически ищецът бързо се
възстановил, в рамките на около 2-3 седмици. Във връзка с психическото
състояние на ищеца свидетелката се е консултирала с психиатър и ако в
рамките на около месец не се постигнел резултат, щяло да се наложи да
приема антидепресанти. Посочила е също, че ищецът страда от автоимунно
заболяване – „псориазис“, което при стрес се влошавало. Болестта се
изразявала в това, че кожата на ищеца ставала на плаки, които се пукали и
започвали да болят, кървят и сърбят. При ищеца плаките били в областта на
ръцете, по стъпалата и по меките части, т.е. когато се явят по ръцете, той не
можел да хване нищо. При влошаване на състоянието се налагала терапия,
състояща се в изпичане на специални лампи и с помощта на кремове се
подобрявало състоянието. Тези разходи не се покривали от здравната каса.
От показанията на свидетеля Н.И.А. – водачът на другото МПС,
участник в пътнотранспортното произшествие, се установява, че свидетелят
пътувал от с. Ц. за с. П., управлявайки лекия си автомобил марка „С.“, за да
посети поземления си имот, находящ се в стопанския двор на с. П.. Свидетелят
подал ляв мигач за навлизане в селскостопанския двор и настъпил удар.
Другият автомобил идвал отсреща и пътувал от с. Л. за с. П.. Свидетелят
посочва, че паднала кръвната му захар, поради което загубил контрол над
автомобила си и се ударили с ищеца. Твърдял е, че преди да предприеме
7
маневрата за завой на ляво, управляваният от него автомобил е бил почти
спрял. На тази част от пътя нямало ограничение на скоростта.
Метрологичните условия били нормални, било слънчево. След като
настъпило ПТП-то, спрял и друг автомобил. Дошла линейка, която откарала
ищеца в болница, а свидетелят останал докато се вдигнат колите, след което
отишъл в КАТ и му бил съставен АУАН. Свидетелят пътувал с поставен
предпазен колан. Управляваният от ищеца автомобил бил ударен от лявата
страна. В резултат на удара управляваният от свидетеля автомобил се завъртял
и обърнал посоката на движение от удара, а другият автомобил се озовал
встрани. Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен откъм
шофьорската страна в левия калник, а другият странично отляво.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд са назначени и приети заключенията на експерти, извършили техническа и
медицинска експертизи.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП от 29.03.2024 г. ищецът е получил контузия на
главата с лекостепенно мозъчно сътресение, рана в дясното слепоочие на
главата, контузия на гръдния кош и корема, рана в областта на лявата
подбедрица по предната й повърхност, оплаквания от главоболие, гадене,
болка в гръдния кош. Механизмът на уврежданията на пострадалия ищец
отговаря на описания начин, посочен в исковата молба. Ищецът е получил
рана в дясното слепоочие на главата, контузия на гръдния кош и корема и рана
в областта на лявата подбедрица по предната й повърхност, които можели да
се получат при свободно придвижване на тялото напред и нагоре при
възникналото ПТП /блъскане на лекия автомобил отпред/ при отворена
въздушна възглавница, но без поставен предпазен колан. Експертът пояснява,
че в тези случаи тялото се придвижва напред и нагоре, въпреки отворената
въздушна възглавница. Тогава главата контактува с рамката на предното
оборно стъкло или огледалото за обратно виждане или тавана, а краката в
областта на подбедриците контактуват с предното арматурно табло. Травмата
на гръдни кош и корема се е получила от контакта на тялото на пострадалия
ищец в отворената въздушна възглавница. Преди настъпване на ПТП ищецът
е страдал от следните заболявания: ХОББ /хронична обструктивна белодробна
болест/- средно тежко протичане; ХДН /хронична дихателна недостатъчност/
с лека обструкция; хроничен панкреатит; псориазис вулгарис /кожно
заболяване/; хипертонично сърце;други видове стенокардия; хроничен
бронхит; ОВИ /остра вирусна инфекция/; вирусна пневмония; ковид - 19;
изкълчване на китката. Според вещото лице изброените заболявания не могат
да попречат на нормалния възстановителен процес, свързан с установените
травми и не са в причинна връзка със забавяне на възстановителния процес от
8
ПТП- то. Установява се също, че контузията на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсно-
контузните рани в областта на дясното слепоочие на главата и в областта на
предната повърхност на лявата подбедрица са причинили, както заедно, така и
потделно на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за около 9-12 дни от датата на травмата.
Контузията на гръдния кош и корема са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК за около 3-9 дни от датата на травмата.
Констатира се също, че травмите, твърдени от ищеца в исковата молба
съответстват с травмите, установени в изследваната медицинска
документация. Оздравителният процес при ищеца е протекъл в рамките на
обичайно протичащ оздравителен процес. При изписването на ищеца от
лечебното заведение е отбелязано, че „пациентът се повлия от приложената
терапия и клиничната симптоматика отшумя“. Ищецът е бил на лечение от
29.03.2024 г. до 01.04.2024 г. в лечебното заведение. Относно раните, които е
получил при процесното ПТП, в областта на дясното слепоочие и лявата
подбедрица, те са заздравели за около 9-12 дни от датата на травмата и към
момента на прегледа са се оформили като белези. Относно затрудненото
дишане ищецът е страдал преди процесното ПТП от ХОББ. При прегледа
ищецът съобщил, че след ПТП-то му се е засилило затруднението в дишането
и са му препоръчали да използва кислороден апарат, а до този момент е
използвал инхалатор. В медицинската документация е изписван инхалатор за
дишането му. За отшумяване на последиците от понесените травми не е
необходимо провеждане на рехабилитация или друга болнична дейност или
извънболнична дейност от ищеца. Свалянето на конците от понесените рани
се е осъществило след изписването от лечебното заведение поради по-дългия
срок на тяхното зарастване, което можело да стане и в болничната и в
извънболничната помощ. Нямало данни в медицинската документация
ищецът да е провеждал следболнични оздравителни процедури. При
извършения преглед на ищеца вещото лице е установило, че той е в добро
общо здравословно състояние, подвижен, раздвижен в пълен обем, раните са
зараснали, макар и с цикатрикси. Повишаването артериалното кръвно
налягане, за което ищецът съобщил, може да се дължи, както на възрастта,
така и на предходните заболявания, които той е имал преди ПТП-то. Ищецът е
получил рана в дясното слепоочие на главата, контузия на гръдния кош и
корема и рана в областта на лявата подбедрица по предната й повърхност,
което може да се получи при свободно придвижване на тялото напред и
нагоре при възникналото ПТП при отворена въздушна възглавница, но без
9
поставен предпазен колан. След претърпените в резултат на въпросното ПТП
травматични увреждания ищецът се е възстановил напълно. Всички
травматични увреждания са получени вътре в купето на лекия автомобил.
В съдебно заседание пред районния съд вещото лице поддържа
заключенията си като разяснява, че всички заболявания на ищеца от преди
ПТП-то не могат да повлияят на удължаването срока на оздравителния
процес. Оплакванията главоболие, гадене са в резултат на травмата на главата,
те са израз на мозъчното сътресение, което би трябвало да отзвучи след около
10 дни. Кръвното налягане след ПТП-то било от притеснение, било е
повишено, но на базата на предварително съществуващото заболяване.
Възможно било заболяването „псориазис“ да се е обострило в резултат стреса
от ПТП-то, но то също е съществувало от преди това. Раните, получени от
ищеца, установявали категорично, че в тази ситуация предпазен колан не е
бил поставян. В медицинската документация никъде нямало описани
характерните белези, които биха се получили при поставен колан. В случая
нямало данни за такъв тежък удар, при който да се скъса седалката и да се
придвижи напред, а освен това предпазният колан бил фиксиран не за
седалката, а за страничната дясна колонка и за средата на автомобила. Дори
седалката да се беше скъсала, коланът щял да държи и тогава травмите също
щели да бъдат други. Поставеният правилно и функциониращ колан би
предпазил тялото от подобно движение. Възможно било установените
придружаващи заболявания на ищеца да са се влошили в резултат психичното
натоварване.
От заключението на допуснатата и приета от съда САТЕ се установява
механизмът на процесното ПТП - на 29.03.2024 г. в светлата част на
денонощието при сухо и ясно време, суха и чиста асфалтова настилка
автомобил марка „С.“ модел „Л.“ с рег. № РА **** КМ, управляван от ищеца
Г. С. Д., се движи по път III-3706 в посока от север на юг. Автомобил марка
„С.“ модел „И.“ с рег. № РА **** КА, управляван от свидетеля Н.И.А., се
движи по път III- 3706 в посока от юг на север. Водачът А. предприема
маневра „завой на ляво“ в посока към входа на стопански двор със скорост от
около 18,30 км/ч. В момента, в който преминава осевата линия между двете
ленти, автомобилът „С. Л.“ отстои на 4,3 метра от зоната на удара и се движи
със скорост от около 50 км/ч. Водачът Д. няма време да реагира и да приведе
автомобила в режим на спиране, траекториите на автомобилите се пресичат и
настъпва кос удар. Ударът е между предна лява част на автомобила „С.“ и
предна лява част на автомобила „С.“. След удара автомобилът „С.“ се завърта
частично в посока обратна на часовниковата стрелка гледано от горе и
напуска платното за движение в посока югозапад. След удара автомобилът
„С.“ се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се измества към
10
средата на платното за движение с предна част, сочеща към с. П.. Вследствие
от удара са нанесени телесни повреди на ищеца Г. С. Д. и материални щети по
автомобилите. В района на произшествието хоризонталната маркировка
между двете ленти за движение е тип „М3 - единична прекъсната линия“.
Няма вертикална сигнализация с допълнителни ограничения за участниците в
движението. В момента на удара автомобилът „С.“ е извършвал маневра
„завой на ляво“ в посока запад, а автомобилът „С.“ се е движил праволинейно
в посока юг. Скоростта на лек автомобил „С.“ в момента на удара и преди това
е била не по – висока от 18,30 км/ч, а на лек автомобил „С.“ е била около 50
км/ч. От техническа гледна точка опасността за двамата участници е
възникнала в момента, в който автомобилът „С.“ е преминал осевата линия
между двете ленти и навлязъл в лентата за насрещно движение.
Произшествието е било предотвратимо при условие, че водачът Н.И.А.
пропусне движещия се в западната лента на път III-3706 автомобил „С.“, след
което извърши маневрата „завой на ляво“. Произшествието е било
предотвратимо и при условие, че в момента, в който автомобилът „С.“ е
навлязъл в лентата за насрещно движение скоростта на движение на
автомобила „С.“ е била не по-висока от 11,99 км/ч. Водачът Г. С. Д. не е
допринесъл за настъпване на произшествието. Лек автомобил марка „С.“ рег.
№ РА **** КН, фабрично е оборудван 2 предпазни колана на предните
седалки и три колана на задната седалка. Въздушни възглавници в лек
автомобил марка „С.“ с рег. № РА **** КН са предни въздушни възглавници
за шофьора и пасажера. Функцията на предпазния автомобилен колан е да
фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на
автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да
предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила -
арматурното табло, волана, страничните колони, предното и страничните
стъкла и други детайли. По този начин се намаляват възможностите за
получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната травма в салона
на автомобила. С голяма вероятност водачът Г. С. Д. е бил без поставен
предпазен колан. Скоростта на движение на автомобил марка „С.“ с рег. № РА
**** КА е била не по-висока от 18,30 км/ч. В момента, в който автомобилът е
преминал осевата линия и навлязъл в лентата за насрещно движение водачът
Н.И.А. не е имал техническата възможност да спре движението на автомобила
който управлява, не е имал време да реагира и ударът е бил неизбежен.
Въззивният съд кредитира експертните заключения като компетентно и
изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
11
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
Вината в гражданското право не се изразява в субективното отношение
на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право, а
се изразява в неполагане на дължимата грижа. Отговорността на ответника
при деликт може да бъде намалена, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност. Съдебната практика
определя грубата небрежност като неполагане на дължима грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил при подобни обстоятелства. За да се
отговори на въпроса пострадалият проявил ли е груба небрежност и с това си
поведение съпричинил ли е вредоносния резултат, следва да се обоснове
механизмът на увреждането.
От заключението на медицинската експертиза може да се направи
обосновано заключение, че ищецът не е бил с предпазен колан. Както в
писменото заключение, така и в о.с.з. пред районния съд експертът
изчерпателно е пояснил, че травматичните увреждания, които ищецът е
получил в резултат на сблъсъка на двата автомобила, са характерни за човек
без предпазен колан. Вещото лице потвърждава, че ако е бил с предпазен
колан, ищецът е щял да получи травми от съвсем друг вид. Грубата
небрежност в случая се изразява в нарушаване на императивни правни норми
и по-точно нарушаване на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предписваща
задължително ползване на предпазен колан от водачите на МПС. При това
положение правилно районният съд е определил 30% съпричиняване на
получените от ищеца травматични увреждания.
Неправилно обаче е определен размерът на дължимото обезщетение,
което трябва да бъде намалено с определения процент на съпричиняване.
Според трайно установената практика ВКС понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт,
обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на
даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори
така въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване на претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
12
установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл - Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК/. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
възрастта на ищцата, заеманата от нея длъжност, характерът на причиненото
увреждане и социално-икономическите условия в страната към датата на
увреждането. Когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка
последица от неправомерното действие или бездействие, това води до
изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди.
В конкретния случай се установи от доказателствата по делото, че
ищецът е получил множество леки наранявания, в т.ч. и лекостепенно
комоцио, които са отзвучали напълно след около 2 седмици. Районният съд
обаче не е отчел силния стрес, който ищецът е преживял в резултат на
процесното ПТП. От свидетелските показания се установи, че той трайно е
променил начина си на живот след травматичното преживяване – почти е
престанал да излиза, страхува се да шофира, затворил се в себе си, не искал да
говори, трудно му било общуването. Вещото лице – лекар не е отрекло и
връзката между преживения стрес и обострянето на съществуващи преди
инцидента хронични заболявания, от които е страдал ищецът, в това число и
автоимунно заболяване – факти, за които свидетелстват съпругата и дъщерята
на Д.. Справедливото обезщетение трябва да репарира всички вреди, вкл. и
преживения от пострадалото лице стрес, а не само телесните увреждания,
получени пряко в резултат на инцидента. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че справедливият размер за установените в настоящото производство
травми – физически и психически, представляващи пряка последица от
настъпилото ПТП, е 5000 лв. Този размер следва да бъде намален с 30%
заради установеното от съда съпричиняване или със сумата от 1500 лв. От
остатъка от 3500 лв. следва да бъдат приспаднати платените доброволно от
застрахователя 1500 лв. или предявеният иск се явява основателен и доказан
до размера на 2000 лв.
Като е достигнал до различни изводи, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен за разликата над
присъдените от районния съд 600 лв. до размера на 2000 лв., както и в частта
за разноските. В останалата част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
право на разноски имат и двете страни, поради което следва да се преизчислят
изцяло дължимите разноски за двете инстанции, съобразно уважената и
отхвърлената част на иска.
По разноските, сторени от страните в първата инстанция:
13
В първата инстанция ищецът е представляван от адв.Ж., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото и претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатското възнаграждение се определя от съда и следва да се присъди в
полза на адв. Ж., като според настоящата инстанция справедливия и
обоснован размер, изчислен съобразно уважената част на иска, възлиза на
сумата от 271 лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждения на
вещи лица в размер на 126 лв., изчислени съразмерно на уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се заплатят
сторените от него разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 559
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 и чл.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лв., от което
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да
заплати 47 лв.
По разноските, сторени от страните пред въззивната инстанция:
Пред въззивната инстанция ищецът е представляван от адв. Ж., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото и претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. Ж., като
според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, изчислен
съобразно уважената част на иска, възлиза на сумата от 276 лв.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл.78,
ал.3 и чл.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 200 лв., от
което съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден
да заплати 51 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Пазарджишки окръжен съд съразмерно с уважената част
от иска дължимите такси, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Затова ответникът следва да се осъди да заплати общо 120 лв., от които 80 лв.
държавна такса за производството пред първата инстанция и 40 лв. за
производството пред въззивната инстанция.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 746/20.06.2025 г., постановено по гр.д. №
20245220104780 по описа на Районен съд – П., за разликата над присъдените
от районния съд 600 лв. до размера на 2000 лв., както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., с ЕГН
********** от с. П., общ. П. ул. „Ш. и т.“ № 16, с пълномощник – адв. Т. Ж. от
АК П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, допълнително сумата от 1400 лева
(или общо сумата от 2000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2024 г. на път III-
3706, км 5+850 между с. Л. и с. П., ведно със законната лихва, считано от
30.08.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., ЕГН **********, от село П.,
Община П., ул. „Ш. и т.“ № 16, разноски, сторени в първата инстанция за
възнаграждения за вещи лица в размер на 126 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. Ж. от АК П., гр. П., ул.
„И.В.“ № 8, ет.1, офис 4, сумата в общ размер на 547 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за две инстанции, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН ********** от село П., Община П. ул.„Ш. и т.“
№ 16 ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
в размер на 559 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждения за
вещи лица и сумата в размер на 98 лв., представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
15
район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – П. държавна такса в общ размер на 120 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16