О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1032 19.07.2018г. град Търговище
Районен съд - Търговище единадесети състав
На деветнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година
В закрито разпоредително съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна
Антонова
като разгледа материалите по гр.д.№
685/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, констатира следното:
Ищцата
Т.Д.Д. *** твърди в исковата молба, че работила по
трудово правоотношение в ответната Кооперация „НАПРЕД-РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявана от Емил Попов по силата
на трудов договор № 21/12.10.2015г. на длъжност ”заместник-председател” с
месечно трудово възнаграждение в размер на 750лв., прекратен със Заповед №
22/07.08.2017г. на работодателя на осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ считано от
07.08.2017г., което уволнение било оспорено
пред съда и с решение № 597/11.12.2017г. постановено по гр.д.№ 1617/2017г. по
описа на РС Търговище, потвърдено с решение № 25/14.02.2018г. постановено по
в.гр.д.№ 10/2018г. по описа на ОС Търговище, уволнението било признато за незааконосъобразно и е отменено, ищцата е възстановена на
предишната си длъжност и й е присъдено обезщетение за оставане без работа за
периода от 07.08.2017г. до 23.11.2017г.(датата на съдебното заседание пред РСТ,
в което е прекратено съдебното дирене) в размер на 2667,55лв., като за разликата
до 4545лв. искът е отхвърлен. Излага, че доколкото за останалата част от
шестмесечния период по чл. 215,ал.1 от КТ, а именно-от 24.11.2017г. до
07.02.2018г. ответникът отказал да й изплати обезщетение въпреки изпратената му
покана, ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за присъждане на обезщетение по чл. 215,ал.1 от КТ за останалата
част от сумата в размер на 1877,45лв. за периода от 24.11.2017г. до
07.02.2018г., за който период и размер приема, че съдът не се е произнесъл в
производството по гр.д.№ 1617/2017г. по описа на РС Търговище.В съдебно
заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата а..Л.И.-ТАК,
който пледира за уважаването му, направил е и искане за присъждане на а..
възнаграждение в хипотезата на чл. 38,т.2 от ЗАдв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.Постъпило е писмено становище в което
претенцията се оспорва, като неоснователна, доколкото ищцата не се е явила да
заеме предишната си длъжност след възстановяването й на същата от съда.
С оглед служебното задължение на съда
в хода на цялото производство да следи за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и след извършена проверка по посоченото гр.д.№ 1617/2017г. по описа на РС
Търговище(служебно известно на настоящия състав на съда), както и на
материалите, съдържащи се във в.гр.д.№ 10/2018г. по описа на ОС Търговище,
съдът констатира следното:
Видно от материалите по посочените
две дела, по предявения иск от ищцата по чл. 215,ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа в размер на брутното й възнаграждение за
шест месеца(който период е от датата на уволнението-07.08.2017г. до
07.02.2018г.), съдът е присъдил на ищцата обезщетение за периода от
07.08.2017г. до 23.11.2017г.(датата на съдебното заседание пред РСТ, в което е
прекратено съдебното дирене) в размер на 2667,55лв., като за разликата до
4545лв. искът е отхвърлен, доколкото към момента на приключване на съдебното
дирене пред РСТ не е бил изтекъл шестмесечния период по чл. 215 от КТ. Видно от
материалите по в.гр.д.№ 10/2018г. по описа на ОС Търговище, което производство
е инициирано с въззивна жалба от работодателя, нито в
отговора на въззивната жалба, нито в проведеното
съдебно заседание на 12.02.2018г.(т.е. след изтичане на шестмесечния период по
чл. 215 от КТ), ищцата не е претендирала присъждане на останалата част от
дължимото й обезщетение за оставане без работа.
При
така установените обстоятелства, съдът приема, че правото на ищцата да
претендира останалата част от обезщетението по чл. 215 от КТ за периода от
24.11.2017г. до 07.02.2018г. в размер на 1877,45лв. е преклудирано.
Както е посочено в Определение № 358/020702009г. по ч.гр.д.№ 375/2009г. на ВКС,
ІІІ г.о., силата
на пресъдено нещо преклудира всички факти, имащи
значение за спорното право, които са се осъществили до приключване на
устните състезания пред последната инстанция по същество, като същото искане може да бъде предявено отново между същите страни, само ако се основава на новонастъпили факти.Казано с други думи,
доколкото останалата част от шестмесечния период, за който може да се търси
обезщетение за оставане без работа в случая е изтекъл на 07.02.2018г., т.е.
преди проведеното съдебно заседание пред въззивния
съд на 12.02.2018г., в което ищцата още е могла да претендира присъждането му,
то изтичането на тази част периода не съставлява новонастъпил
факт, въз основа на който ищцата да може да претендира в нов процес обезщетение
по чл. 215,ал.1 от КТ. В случая въпросът за присъждане на обезщетението за
оставане без работа е обхванат от силата на пресъдено
нещо на влязлото в
сила решение №
597/11.12.2017г. постановено по гр.д.№ 1617/2017г. по описа на РС Търговище,
потвърдено с решение № 25/14.02.2018г. постановено по в.гр.д.№ 10/2018г. по
описа на ОС Търговище,
при което и по арг. от разпоредбата на чл. 299,ал.1-2 от ГПК, в последващ процес между същите
страни е недопустимо да се разглежда отново това искане, обстоятелство, обуславящо липса на право на иск в
полза на ищцата за посочената сума и прекратяване на производството по делото,
като недопустимо, на осн.
чл. 130 вр. чл.299,ал.1-2 от ГПК.
Доколкото в тази хипотеза
право на разноски има само ответникът, а същият не е претендирал такива, то
разноски не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
С
оглед на изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№
685/2018г. по описа на ТРС, поради недопустимост на предявения иск, на осн. чл. 130 вр. чл. 299,ал.1-2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред Окръжен
съд - Търговище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия:
(Йоханна Антонова)