Р Е
Ш Е Н
И Е
11.11.2022
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
248
Номер 2
0 2 2 година
град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на деветнадесети
октомври
2 0 2 2 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия
Стоилова и с участието на
Прокурора:
Марияна Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д.
№ 262 по описа на КнАС за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 217 от АПК във вр. с чл. 63 изр.2 от ЗАНН.
Т.–
Б.Д.“ АД, с административен адрес: ***, представлявано от инж. Л.С.–
Изпълнителен директор, чрез юр. Г., обжалва Решение № 217/01.08.2022 г. по АНД №
388/2022 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1
т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните и материалните норми. Счита, че е
нарушен чл. 18 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна изцяло на НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от юк. Г., която поддържа изцяло
подадената касационна жалба. На основанията, подробно изложени в жалбата, моли
решението на ДРС да бъде отменено, а НП да се отмени.
Ответникът
по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но по други мотиви. Съображенията за това
са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 40/14.03.2022 г. на Директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.– Б.д.“ АД, ***, за нарушение на чл. 123в т. 2, във вр. с чл. 164
ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 180 000 лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка на място на 29.07.2021 г. във връзка с
постъпил сигнал с вх. № С-249/29.07.2021 г., за замърсяване на въздуха в района
на ТЕЦ „Бобов дол“, от експерти на РИОСВ – София е извършена извънпланова
проверка на дружеството, като за направените констатации е съставен Констативен
протокол № ККФОС-ЛГ-26 от 29.07.2021 г.
При
проверка на производствената площадка, на която е разположена централата са
констатирани неорганизирани емисии, формирани от работещите към момента ЕК 1 и
ЕК 2 от отвори/процепи/неуплътнени участъци на газоходите, в участъците след
димните вентилатори на ЕК 1 и ЕК 2 до СОИ 1. Непрочистените емисии, формирани
от горивния процес в горивните камери на ЕК 1 и ЕК 2, съдържащи серен диоксид,
азотни оксиди, ФПЧ10, СО и други вещества, се разпръскват в района
разсредоточено от газоходите с нарушена цялост, като влошават качеството на
атмосферния въздух в околността.
В
периода 28.07.2021 г. – 09.08.2021 г., посредством мобилна автоматична станция
на ИАОС е извършено изследване на КАВ в района. МАС е позиционирана в най –
близко разположеното населено място до „Т.Б.д.“ – ***, разположено на около 600
– 700 м. от централата. Резултатите от измерването на КАВ са представени в
РИОСВ – София с писмо вх. № 15454/10.08.2021 г. В представените протоколи от
изпитване № 01-1608/09.08.2021 г. и № 01-1609/09.08.2021 г. е видно, че на
29.07.2021 г. са измерени превишения на установените норми по показатели серен
диоксид и ФПЧ10, подробно описани в протоколите.
„ТЕЦ
Бобов дол“ е единствен промишлен източник в района на населеното място.
Отчетените превишения по показатели / SO и ФПЧ/,
характеризиращи качеството на атмосферния въздух са основни замърсители,
отделяни при експлоатацията на горивната инсталация на „ТЕЦ Бобов дол“.
С
оглед на гореизложеното, „Т.Б.д.“ АД, в качеството му на оператор на „ТЕЦ Бобов
дол“ не е изпълнило условия от Комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г.,
издадено от изпълнителния директор на ИАОС, а именно Условие 9.3.1. Всички
емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащитете устройства, описани в
Условие 9.2; Условие 9.5.1. Емисиите на отпадъчни газове от площадката не
трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в
атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха. При
експлоатацията на горивната инсталация, „Т.Б.д.“ АД има задължение, всички
образувани отпадъчни газове от дейността на енергийните котли № 1, № 2 и № 3 да
се пречистват, чрез електростатични филтри и сероочистващи инсталации, след
което да се изпускат в атмосферния въздух чрез изпускащи устройства № 2 и № 4.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е приел жалбата за
неоснователна. С мотив, че са установени всички съставомерни по нарушението
факти, въззивния съд е потвърдил изцяло НП.
Настоящият
касационен състав констатира недопустимост на обжалваното решение. Съгласно чл.
61 ал. 1 от ЗАНН /изм. бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ и приложима
в настоящия случай, доколкото АНД № 388/2022 г. по описа на ДРС е образувано
след 23.12.2021 г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55 ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.
В случая
обжалваното пред въззивната инстанция НП е издадено от Директора на РИОСВ - София,
а като ответник е конституирана и призована РИОСВ - София. С оглед настъпилата
законодателна промяна в ЗАНН, в производството пред ДРС е взел участие
ненадлежен ответник и спрямо него е постановен съдебния акт /виж призовки и
съдебен протокол/. Нормата на чл. 61 ал. 1 от ЗАНН е процесуална и императивна
и с влизането си в сила следва да се прилага от въззивния съд. Надлежен
ответник по делото е следвало да бъде наказващият орган – Директора на РИОСВ - София,
а не РИОСВ - София. В този смисъл касационният състав счита, че е налице
неправилно конституиране на страна, което е основание за недопустимост на
първоинстанционното решение. Същото следва да се обезсили и делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на ДРС, с указания за конституиране на
надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
Изводът
на касационната инстанция за недопустимост на обжалвания пред нея съдебен акт
прави безпредметно обсъждането на доводите на касатора за неправилност на
решението на ДРС. От една страна, само валиден и допустим съдебен акт подлежи
на проверка за съответствието му с материалния закон и спазването на
процесуалните правила, а от друга би се допуснало предрешаване на спора, тъй
като проверката за законосъобразността на НП следва да бъде извършена при
новото разглеждане на делото от въззивния съд.
Воден от горното и на основание чл. 221
ал. 3 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 217/01.08.2022 г.,
постановено по АНД № 388/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Да се изпрати препис от решението на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: