РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Благоевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241200501094 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от А. Е. М., ЕГН ********** и
Г. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Г., ул. ***, чрез адв. В. Т. – Р.,
против Решение № 168/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 813/2023 г. по
описа на РС – Гоце Делчев.
С обжалваното решение Районен съд – гр. Гоце Делчев е признал за
установено по отношение на А. Е. Х., ЕГН **********, че ответниците А. Е.
М., ЕГН **********, и Г. Х. М., ЕГН **********, не са собственици на
основание давностно владение на процесния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер
186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. Д., общ.
Г., обл. Благоевград, утвърден със заповед № 575 от 1973 г. на ОбНС, с площ
на имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при съседи
на урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ - парцел I - 187
1
(първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на Р.К.; от север -
УПИ - парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен номер сто осемдесети
трети) на К.Х. и от юг - УПИ - парцел VII -1 8 8 (седми за имот планоснимачен
номер сто осемдесет и осми) на З.Р. и др., ведно с построените в същия имот
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115
кв. м (сто и петнадесет квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА
СГРАДА със застроена площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра),
доколкото само първият ответник А. Е. М., ЕГН **********, притежава, по
наследство от Е. Ш. М., ЕГН **********, и А.А.М., ЕГН ********** - бивши
жители на с. Д., общ. Г., обл. Б. и негови родители - само ¼ ид. ч. от него;
- отменил е Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус А.Х., с район
на действие - съдебния район на PC Гоце Делчев и с № **no РИК в гр. София,
вписан в СВ при PC Гоце Делчев -дв . вх. peг. № *****, в частта му, с която А.
Е. М., ЕГН **********, и Г. Х. М., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес с. Д., общ, Г., обл. Благоевград, ул. ***, са признати за собственици по
давностно владение над действително притежаваната от ответника А. Е. М.,
ЕГН **********, по наследство от Е. Ш. М., ЕГН **********, и А.А.М., ЕГН
********** - бивши жители на с. Д., общ. Г., обл. Б.и негови родители – ¼ ид.
ч.
- е признал за установено по отношение на ответниците А. Е. М., ЕГН
**********, и Г. Х. М., ЕГН **********, че ищцата А. Е. Х., ЕГН **********,
е собственик, на основание наследство от Е. Ш. М., ЕГН **********, и
А.А.М., ЕГН ********** - бивши жители на с. Д., общ. Г., обл. Б. и нейни
родители, на 1/4 ид. ч. (една четвърта идеална част) от следния недвижим
имот, а именно: урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот
планоснимачен номер 186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети)
по плана на с. Д., общ. Г., обл. Б., утвърден със заповед № 575 от 1973 г. на
ОбНС, с площ на имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни
метра), при съседи на урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад -
УПИ - парцел 1-187 (първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и
седми) на Р.К.; от север - УПИ - парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен
номер сто осемдесети трети) на К.Х. и от юг - УПИ - парцел VII - 188 (седми
за имот планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на З.Р. и др., ведно с
2
построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет квадратни метра),
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80 кв. м (осемдесет
квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 42 кв. м
(четиридесет и два квадратни метра/.
Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от А. Е. М., ЕГН ********** и Г. Х. М., ЕГН **********, чрез адв. В. Т.
– Р., с която се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд
решение е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.
Въззивниците считат, че решението на първоинстационния съд по
отрицателния установителен иск от А. Е. Х. е недопустимо в частта над 1/4
идеална част от спорния недвижимия имот, като постановено в нарушение на
чл. 6 от ГПК. Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск против ответниците с твърдение в
обстоятелствената част на исковата си молба, че е собственик „по наследство
от родителите на 1/4 идеална част от процесния имот", като не са изложени
обстоятелства за притежание на материално право на собственост над 1/4 от
УПИ VI - 186 от кв. 20 по плана на с.Д., ведно с Масивна жилищна сграда,
Паянтова жилищна сграда и Масивна сграда върху него. Същевременно
петитумът на отрицателния истановителен иск на Х. съдържа искане да се
признае за установено спрямо нея, че ответниците А. и Г. М. не са
собственици на целия процесен недвижим имот. Въззивниците сочат, че
правният интерес за отрицателения установителен иск на ищцата е до размера
на претедираното от нея право на собственост върху 1/4 идеална част от
имота. Според жалбоподателите съображенията за недопустимост на
съдебния акт за над 1/4 идеална част от имота са относими и по отношение на
акцесорния иск, касаещ отмяна по реда на чл. 537 от ГПК на издаден
охранителен акт.
По отношение предявения положителен установителен иск, А. Е. М. и
Г. Х. М. сочат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като дължи
произнасяне само по посоченото от ищеца основание за придобиване правото
3
на собственост, като за непредявените основания, ако има такива, ищецът
може да предяви нов иск, понеже те няма да бъдат обхванати от силата на
присъдено нещо. При условията на еветуалност, считат решението по
положителния иск за неправилно, тъй като според тях в хода на делото не се е
установило при условията на главно и пълно доказване, че родителите на
ищцата и на първия ответник - Е. Ш. М. (починала на **** г.) и А.А. М.
(починал на ***г.) да са били собственици на процесния имот. За да се
установи наличие на наследствено правоприемство е необходимо всеки от
наследодателите да е притежавал това право на собственост към датата на
своята смърт. Излагат подробни съображения в тази връзка.
Молят за отмяна на Решение № 168/04.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 813/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев и постановяване на ново решение,
с което да се остави без уважение иска до ¼ от процесния имот, а в останалата
част – производството да се прекрати като недопустимо. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Е. Х., чрез адв.
К. Б., с който се оспорва въззивната жалба. Изразява становище, че районният
съд правилно се е произнесъл съобразно всички обстоятелства по делото.
Излага, че е налице правен интерес от предявените искове и същото се
потвърждава и от Тълкувателно решение № 3/2021 от 25.10.2022 г. по
Тълкувателно дело № 3/2021 г. на Общото събрание на Гражданската колегия
на ВКС, с което се отклонява предложение за постановяване на тълкувателно
решение по въпрос за предявяване от съсобственик на отрицателен
установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи
собствената му идеална част. Излага подробни съображения за
основателността на исковете.
По отношение на предявения положителен установителен иск
въззиваемата заявява, че основанието, на което е претендирала собствеността
си върху ¼ идеална част от процесния имот е наследствено правоприемство от
родителите й, а не оригинерно основание. Счита, че съдът е постановил
правилно решение, като е разгледал всички релевантни за спора
обстоятелства, както за заявени от страните.
Въз основа на изложеното моли съда въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение
4
да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
В частта относно предявен отрицателен установителен иск и
съединения с него иск за отмяна на Нотариален акт № *** г. по описа на
нотариус А.Х., с район на действие - съдебния район на PC Гоце Делчев и с №
569 no РИК в гр. София, вписан в СВ при PC Гоце Делчев, ОС – Благоевград
счита, че предявеният отрицателен установителен иск от ищците срещу
ответниците за признаване в отношенията между страните, че ответниците не
са собственици по отношение на ищцата на правото на собственост върху
процесния имот, се явява недопустим.
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за
собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а
само на посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за
ищеца ще е налице /освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние
или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника/, само
ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за
собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната
от ищеца идеална част от тази вещ. В настоящия случай ищцата твърди, че
притежава по наследство от наследодателите си 1/4 ид. ч. от процесния имот, а
ответниците неоснователно претендират, че са собственици на целия имот на
основание давностно владение, признато с констативен нотариален акт.
Претендираните от ответниците 3/4 ид. ч. от имота не засягат по никакъв
начин притежаваните от ищцата права върху 1/4 ид. ч. от имота, поради което
предявеният от А. Е. Х. отрицателен установителен иск за собственост на
останалите 3/4 ид. ч. от имота е недопустим поради липса на правен интерес.
В този смисъл е и Рвшение № 35 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
5
1845/2018 г., I г. о., ГК.
Предявяването за съвместно разглеждане на положителен
установителен иск за собственост и отрицателен установителен иск срещу
същия ответник в общ исков процес също е недопустимо, тъй като предметът
на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и
предметът на отрицателния установителен иск по отношение на същия имот и
доколкото уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-
голяма по обем защита на ищцата, при която с установяването й на
собственик ще бъде установено, че ответниците не са собственици, съдът
приема,че за ищцата липсва правен интерес от предявяване и на отрицателен
установителен иск и обективното му съединяване с положителния
установителен иск в един общ процес. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно
Решение № 8/2012 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато ищецът
твърди, че притежава самостоятелно вещно право върху имота, той може да
предяви както положителен, така и отрицателен установителен иск, но не и за
възможността двата иска да бъдат предявени едновременно, като в този
смисъл е налице задължителна съдебна практика, залегнала в Определение №
332 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 101/2020 г., I г. о., Определение № 149
от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2020 г., II г. о., Определение № 134 от
22.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2017 г., I г. о., Определение № 135 от 08.
2017 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2017 г., II г. о., Решение № 30 от 04. 2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г. о.
Настоящият въззивен състав намира, че според приетото в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г., по на ОСГТК на
ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно решение, ищцата
принципно има право да избере да търси защита на накърненото от спора с
ответниците право (правото й на собственост), както чрез предявяването на
отрицателен установителен иск срещу ответниците, отричайки тяхното право
на собственост, така и чрез положителен установителен иск, чрез уважаването
на който със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните ще бъде
установено, че ищцата е собственик на имота. Извод за възможността двата
иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното решение не се
съдържа. Независимо че предметът на делото (спорното право) при двата вида
искове е различен – при отрицателния иск това е отричаното от ищеца право
на собственост на ответника, а при положителния установителен иск е
притежаваното от ищеца право на собственост, предявяването им за
съвместно разглеждане в общ исков процес, независимо от предпочитания от
ищеца вид на съединяване е недопустимо. Това е така, тъй като за ищеца
липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия
ответник защита. Съдът не е обвързан със сочения от ищеца вид обективно
6
съединяване на предявените искове (в случая главен отрицателен
установителен иск и съединен с него положителен установителен иск), а е
длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените искове,
така и с правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане. Тъй
като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в
себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на
същия имот и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се
установи, че ищцата е собственик на твърдяното основание (наследство),
отричайки правото на собственост на ответниците за своята притежавана
идеална част, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за
недопустимост на отрицателния установителен иск, особено и за целия имот.
В случая е налице идентитет между отрицателния установителен иск и
положителния установителен иск за собственост до обема на защитаваното с
тях субективно материално право. При това положение и доколкото
уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-голяма по
обем защита на ищцата, при която с признаването й за собственик ще бъде
установено, че ответниците не са собственици на претендираната ¼ ид. ч. от
процесния имот, то за нея липсва правен интерес от отрицателния
установителен иск и за ¼ ид.ч. от имота и обективно му съединяване с
положителния установителен иск. Отсъствието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, поради което настоящият състав намира, че решението в тази част се
явява недопустимо като следва да бъде обезсилено в тази част, а
производството – прекратено. На разглеждане е подлежал единствено
предявения от ищцата положителен установителен иск, евентуално съединен
с иск за отмяна на Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус А.Х., с район
на действие - съдебния район на PC Гоце Делчев и с № ***no РИК в гр.
София, вписан в СВ при PC Гоце Делчев, и то само за притежаваната от
ищцата ¼ ид. част от имота. Поради което Решение № 168/04.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 813/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев следва да
бъде обезсилено в частта относно предявения отрицателен установителен иск.
В останалата част решението на районния съд е постановено при
наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на
правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
По отношение на предявения положителен установителен иск за
собственост спрямо ответниците А. Е. М., ЕГН **********, и Г. Х. М., ЕГН
7
**********, че ищцата А. Е. Х., ЕГН **********, е собственик, на основание
наследство от Е. Ш. М., ЕГН **********, и А.А.М., ЕГН ********** - бивши
жители на с. Д., общ. Г., обл. Б. и нейни родители, на 1/4 ид. ч. (една четвърта
идеална част) от процесния недвижим имот, решението е и правилно.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на
процесуалните правила при обсъждането и оценката на доказателствата.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които
безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат
противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и
еднозначно установяват фактите, предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В
мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа
дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа
на тях фактически и правни изводи.
От представените удостоверения за наследници изх. № ГР-2016-
98ДЪБ/18.09.2023 г. и изх. № ГР-2016-99ДЪБ/18.09.2023 г. се установява, че
страните по делото са наследници на А. А. М., починала на ** и Е. Ш. М.,
починал на **** г. Същите са оставили четири деца – К. Е. А. – дъщеря, А. Е.
М. – син, А. Е. Х. – дъщеря и Р. Е. И. – дъщеря, починала на *** Ищцата и
първия ответник са сестра и брат.
Районният съд правилно е приел от събраните материали по делото и от
становищата на страните, че между страните не се спори, а и се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, че процесният поземлен
имот с изградените в него посторойки е бил собственост на родителите на
ищцата и първия ответник. Двама от разпитаните по делото свидетели
навеждат твърдение, че волята на родителите им, изразена устно пред тях е
била имота да остане в собственост на сина им ответника А. М.. В същото
време няма данни същите да са се разпоредили с имота в полза на този
ответник приживе, въпреки, че са имали възможност. Такива твърдения са
изложени в отговора на исковата молба, но не са представени никакви
доказателства. От смъртта на двамата родители също така не е изминал
период от 10 или повече години, за да са имали възможност А. Е. М. и Г. Х. М.
да придобият имота чрез придобивна давност, както се твърди от тях. Няма
данни по делото родителите при условие, че са били собственици на имота да
са държали същия за някой друг.
Районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К.Т.Х. Х.Р.А., Н.А.Ш.. Свидетелят Х. в показанията си твърди, че
двамата ответници от 20-30 години са в Турция и че на две години веднъж си
идват в България, а след като починали родителите му, А. не е идвал изобщо.
8
Също така твърди, че родителите са починали преди 7-8 години и че същите
до смъртта си са живели в в с. Д., в старата къща. Според него в имота има две
къщи и нещо като хаят. Не е чувал родителите на страните да са правили
изявление, че имотът е на някое от децата и че А. да е взел наследство. В
селото никой не казва имотът да е на А. или на някой друг. Също, че след
смъртта на родителите не се е налагало ремонт на къщата. Къщата е стегната,
не са я мазали, и покрив не са правили след смъртта им. Не е виждал някой да
прави ремонт на къщата. Свидетелят Адемов заявява, че познава добре
страните по делото и е техен родственик. Имотът, според него, е триетажна
масивна къща с дворно място и е построена от бащата на А. през 1978 година
и там е живял А.. Знае, че имотът е на А. от 3-4 години. Когато А. си идвал от
Турция сменил покрива, стегнал етажа, сменил дограма и че миналата година
са довършили ремонтите. Знаело се отпреди, че имотът е на А. и че има
неписано правило, че къщата е на мъжката рожба. А. е в Турция от 1994
година и че още оттогава се знаело, че къщата е на него. Излага, че ако се
питат възрастните хора в селото те казват, че имотът е на Е., а младите казват,
че е на А.. Досега не е имало спор за къщата. А. си идва поне 3-4 пъти в
годината и че децата му също идват. Когато са вършили ремонтите родителите
на А. не били живи. Свидетелят Ш. заявява, че познава ответника А. М., но не
познава ищцата, като твърди, че и двамата живеят в Турция. Знае от А., че
ищцата има претенции за къщата. Твърди, че ремонтите в къщата са се
правили когато са били живи родителите на страните, че е помагал и че
ремонтите са плащани от А.. Сочи, че бащата на А. му казал, че оставя къщата
на А., за да продължи рода им. От 20 години прави ремонти на тази къща и че
има ключове за къщата, дадени му от А.. Имало е периоди, когато А. си е
идвал през два месеца и че сега си идва по рядко. В къщата са подменени
инсталации, ВИК, покрив, баня, кухня и материалите за всички тези ремонти
са осигурявани от А.. Бил правен ремонт и през миналото лято. Заявява, че в
село Д. се знае, че имотът е на А..
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи по отношение на
предявения положителен установителен иск за собственост и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
По предявения иск по чл. 124 ГПК:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин, че процесните имоте са били собственост на Е. Ш. М.,
ЕГН **********, и А.А.М., ЕГН ********** - бивши жители на с. Д., общ. Г.,
обл. Б., които са родители на ищцата А. Е. Х. и ответника А. Е. М. до тяхната
смърт. След това същите са станали собственост на техните деца чрез
наследяване.
Основателността на предявения положителен установителен иск за
9
собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК предполага установяване от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За
да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим
имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това
право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от
този фактически състав. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно
доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които
изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и
разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин
осуетяват пълното им доказване
Съгласно чл. 77 от ЗС давността е едно от уредените в закона основания
за придобиване на право на собственост. За да настъпят правните последици
на придобивната давност по отношение на недвижим имот, трябва да е
осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС - владение, продължило
10 години. С позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на
субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу
предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по
чл. 587 ГПК, материално правните последици/възникване на право на
собственост/ се зачитат към момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от
ЗС. /в този смисъл и ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК /.
Чл. 68, ал. 1 от ЗС определя владението като фактическа власт върху
вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. То се
различава от държането по субективния елемент, което се извежда от ал. 2 на
същата разпоредба, според която държането е фактическа власт върху веща,
която лицето не държи като своя. Чл. 69 от ЗС въвежда презумпцията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е
прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
10
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
От изложеното следва, че за да придобие наследникът в собственост
идеалните части на сънаследниците си от съсобствения им имот, той трябва
ясно и недвусмислено пред тях, да е обективирал намерението си да свои
техните дялове.
В настоящия случай ищцата се легитимира като собственик въз основа
на наследствено правоприемство, а горните кумулативно изискуеми за
придобиване по давност предпоставки не са изпълнени от А. Е. М. и Г. Х. М.,
тъй като от показанията на свидетелите не се установи, че общият
наследодател още приживе е определил кой от неговите имоти за кое от децата
му ще остане след смъртта му. Не може да се приеме, че родителите на
страните са направили завет за процесния имот или завещание за цялото си
имущество за едно от децата си. От друга страна не е изминал и период по –
дълъг от 10 години от тяхната смърт, а няма и доказателства, че са държали
вещта за друг, а именно за А. Е. М..
Настоящият състав не намира, че извършваните в период от повече от
10 години действия от ответниците по ползване и поддръжка на процесния
имот са годни да представляват ясно и недвусмислено обективиране на
намерението им да своят вещта, което е възприето, както от останалите
наследници, така и от всички непосредствени свидетели на случващото се. Не
се събраха доказателства, за да се приеме, че осъществяваното владение е
било явно и спокойно, достигнало е до знанието на останалите сънаследници
и те не са му се противопоставили.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е осъществен
съставът на чл. 79 от ЗС по отношение на ответниците и ищецът се явява
собственик на 1/4 ид. ч. (една четвърта идеална част) от следния недвижим
имот, а именно: урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот
планоснимачен номер 186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети)
по плана на с. Д., общ. Г., обл. Благоевград, утвърден със заповед № 575 от
1973 г. на ОбНС, с площ на имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет
квадратни метра), при съседи на урегулирания поземлен имот: от изток -
улица; запад - УПИ - парцел 1-187 (първи за имот планоснимачен номер сто
осемдесет и седми) на Р.К.; от север - УПИ - парцел V - 183 (пети за имот
планоснимачен номер сто осемдесети трети) на К.Х. и от юг - УПИ - парцел
VII - 188 (седми за имот планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на З.Р. и
др., ведно с построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет
квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена
11
площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра/ по наследствено
правоприемство.
По искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК: С обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд е отменил на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК
Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус А.Х., с район на действие -
съдебния район на PC Гоце Делчев.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/2012 г., по т.д. № 3/2012 г. на
ВКС, ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В
настоящия случай актът, чиято отмяна се иска, е констативен нотариален акт,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, поради което решението на
първоинстанционния съд в тази му част се явява правилно само по отношение
отмяната за ¼ ид. ч. и като такова следва да бъде потвърдено в тази част и
отменено в останалата.
Съдът следва да се произнесе и по направени искания за разноски, като
с оглед резултата от обжалването следва да се отмени Решение №
168/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 813/2023 г. по описа на РС – Гоце
Делчев в частта за присъдени разноски на А. Е. Х. за сумата над 719,74 лв.,
поради обезсилване на решението по предявения отрицателен установителен
иск за собственост и частична отмяна на решението в частта по искането по
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В настоящото производство също са претендирани разноски като
такива следва да се присъдят и на двете страни, като на А. Е. Х. се дължат
разноски в размер на 625,00 лв., а на А. Е. М. и Г. Х. М. - в размер на 615,53
лв. за настоящата инстанция и 583,33 лв. за производството пред районен съд.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 168/04.07.2024 г., постановено по гр. д. №
813/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев в частта, в която съдът се е
произнесъл по предявен от А. Е. Х. отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, че ответниците А. Е. М., ЕГН
**********, и Г. Х. М., ЕГН **********, не са собственици на основание
давностно владение на процесния недвижим имот, а именно: Урегулиран
поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер 186 (сто
осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. Д., общ. Г., обл.
Б., утвърден със заповед № 575 от 1973 г. на ОбНС, с площ на имота от 460 кв.
м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при съседи на урегулирания
поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ - парцел I - 187 (първи за имот
12
планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на Р.К.; от север - УПИ - парцел
V - 183 (пети за имот планоснимачен номер сто осемдесети трети) на К.Х. и от
юг - УПИ - парцел VII -1 8 8 (седми за имот планоснимачен номер сто
осемдесет и осми) на З.Р. и др., ведно с построените в същия имот
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115
кв. м (сто и петнадесет квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА
СГРАДА със застроена площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра),
доколкото само първият ответник А. Е. М., ЕГН **********, притежава, по
наследство от Е. Ш. М., ЕГН **********, и А.А.М., ЕГН ********** - бивши
жители на с. Д., общ. Г., обл. Б. и негови родители - само ¼ ид. ч. от него и
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1094/2024 г. по описа на ОС –
Благоевград в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 168/04.07.2024 г., постановено по гр.д. №
813/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев в частта, в която е отменен
Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус А.Х., с район на действие -
съдебния район на PC Гоце Делчев и с № ***no РИК в гр. София, вписан в СВ
при PC Гоце Делчев -дв . вх. peг. № ***, в частта му, с която А. Е. М., с ЕГН
**********, и Г. Х. М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с. Д.,
общ, Г., обл. Б., ул. ***, са признати за собственици по давностно владение
над притежаваната от А. Е. Х. по наследство от Е. Ш. М., с ЕГН
**********, и А.А.М., с ЕГН ********** - бивши жители на с. Д., общ. Г.,
обл. Б., ¼ ид. д., както и в частта, в която А. Е. М., ЕГН ********** и Г. Х.
М., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на А. Е. Х., ЕГН **********,
разноски над сумата от 719,74 лв. до пълния уважен размер от 1727,38 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/04.07.2024 г., постановено по гр.д. №
813/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев в останалата част.
ОСЪЖДА А. Е. Х., ЕГН **********, да заплати на А. Е. М., ЕГН
**********, и Г. Х. М., ЕГН **********, сума в размер на 583,33 лв.,
представляваща разноски в първата инстанция, и сума в размер на 615,53лв.,
представляваща разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН **********, и Г. Х. М., ЕГН **********, да
заплатят на А. Е. Х., ЕГН **********, сума в размер на 625,00 лв.,
представляваща разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14