№ 398
гр. Варна, 15.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500316 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Д. СТ. Д. против определение №175/19.05.2022г.,
постановено по в.гр.д.№134/22г. по описа на РОС, с което е оставена без
разглеждане подадената от Д. СТ. Д. жалба срещу действия на ЧСИ O=P=,
рег.№876, по изп.д. №20218760400241 на същия ЧСИ срещу изп. лист
№376/26.02.2020 г. и изп. лист №260652/29.04.2021г. на РС-Шумен, получени
с ПДИ изх.№30714/29.12.2021г., като недопустима и е прекратено
производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на РОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената жалба.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, гр.София в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител ю.к. И.Н. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против
1
подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е
допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№134/22г. по описа на РОС е образувано след
изпращане по реда на чл.23, ал.3 от ГПК за разглеждане на в.гр.д.№114/22г.
по описа на ШОС.Последното е било образувано по подадената от Д. СТ. Д.
жалба вх.№01796/18.01.2022г./по описа на ЧСИ, първоначално подадена до
ШОС с вх.№170/14.01.2022г., а идентична и до ЧСИ с вх.
№01416/13.01.2022г./ против действия на ЧСИ O=P=, рег.№876, район на
действие ОС-Шумен, по изп.д. №20218760400241 във връзка с предприето
изпълнение по изп.лист №376/26.02.2020г. и изп.лист №260652/29.04.2021г.,
двата, издадени по гр.д.№1334/18г. по описа на ШРС.Счита се, че неправилно
се предприема принудително изпълнение до преди постановяването на
решение по т.д.№2/18г. на ОСГТК на ВКС, до постановяването на което е
спряно ч.гр.д.№2718/20г. по описа на ВКС, образувано по подадена от
страната частна жалба против разпореждане за връщане на нейна частна
касационна жалба против определение на ВАпС по ч.т.д.№77/20г., с което е
било потвърдено разпореждане на ТОС, с което е върната касационната
жалба на Д. СТ. Д. и В. П. Д. против постановено решение по в.гр.д.№252/19г.
по описа на ШОС, с което е потвърдено изцяло решението, постановено по
гр.д.№1334/18г. по описа на ШРС, въз основа на което решение и след като е
прието, че е влязло в сила, са издадените горецитираните изп.листи за части
от вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по договор за
потребителски кредит №2355724/21.07.2016г. и за съдебно-деловодни
разноски по делата.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в
депозираното писмено възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК
чрез процесуалния си представител ст.ю.к. А.Апостолов поддържа становище
за нейната недопустимост и моли да бъде оставена без разглеждане.
ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия.
За да прекрати производството по подадената жалба, РОС е приел, че
същата е насочена против неподлежащи на самостоятелно обжалване
действие на ЧСИ.
Изп.дело №20218760400241 е образувано първоначално/на 01.04.2021г./
2
въз основа на изпълнителен лист №1114/07.08.2020г., издаден по гр.д.
№1333/18г. по описа на ШРС, с който длъжниците Д. СТ. Д. и В. П. Д. са
осъдени да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД посочените в
листа суми, представляващи част от дължими суми по договор за
потребителски кредит №2355724/21.07.2016г.
С молба от 26.11.2021г. взискателят е искал по същото дело да се
присъединят за събиране и вземанията му против същите длъжници по
представените с молбата изп.лист №376/26.02.2020г. и изп.лист
№260652/29.04.2021г., двата, издадени по гр.д.№1334/18г. по описа на ШРС,
с който длъжниците Д. СТ. Д. и В. П. Д. са осъдени да заплатят на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД посочените в листа суми, представляващи
друга част от дължими суми по договор за потребителски кредит
№2355724/21.07.2016г., което искане е уважено и на 29.12.2021г. са
изпратени до длъжниците ПДИ за присъединените за събиране вземания на
същия взискател по двата нови изпълнителни листа, получени на 06.01.2022г.
В нормите на чл.435, ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са
лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното
производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не
е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени действия
от СИ.Изпращането на ПДИ не съставлява самостоятелно подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което така подадената
жалба е недопустима.Извън горното и съдебният изпълнител не може да
извършва проверка дали действително взискателят правилно се е снабдил или
не с представените по делото изпълнителни листи, т.е. дали има вземания по
влезли в сила или подлежащи на предварително изпълнение съдебни актове
или такива не са налице, в каквато насока са съжденията на жалбоподателя,
като същите могат да бъдат предмет на проверка в производство по чл.407 от
ГПК/каквото и жалбоподателят е инциирал/.Следва да се посочи, че дори и да
бъде прието, че подадената от страната касационна жалба не е върната с
влязъл в сила съдебен акт/предвид спряното производство по ч.гр.д.
№2718/20г. по описа на ВКС, което предстои да бъде възобновено предвид
постановяването на ТР №2/2018г. от 23.06.2022г. по т.д.№2/18г. на ОСГТК на
ВКС/, то, видно от разпоредбата на чл.282, ал.1 от ГПК подаването на
касационна жалба не спира автоматично изпълнението на въззивното
осъдително решение.
3
По изложените съображения, съдът приема, че подадената от страната
жалба, като насочена против неподлежащо на самостоятелно обжалване
действие, е недопустима, съответно образувано производство по същата пред
РОС подлежи на прекратяване, поради което обжалваното определение, като
правилно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски.Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на осн. чл.78, ал.8, вр. чл.25а, ал.3 от НЗПП
определя в размер на 50лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №175/19.05.2022г., постановено по в.гр.д.
№134/22г. по описа на РОС.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4