№ 2276
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. И.
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100501390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 4657 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 53078 по описа за
2021 г. на СРС, Гражданско отделение, 35 състав, са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу Л. Г. И. искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 814 лв. за доставена в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия в
имот с абонатен № 139882, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. ****,
апартамент № 54; сумата от 98,64 лв. - лихва за забава върху главното вземане, текла в
периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г.; сумата от 31,97 лв. – за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 6,17 лв.
– законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41247/2021 г. по описа на СРС, 35 състав.
Със същото решение в тежест на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е възложил разноските за производството.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в производството
"Топлофикация София" ЕАД, предвид което подал срочна въззивна жалба срещу
съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и
погрешна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че неправилно съдът приел, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ.
Поддържа, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което купувачът дължи цената на доставена в имота
топлинна енергия с всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че от
представените по делото доказателства всички предпоставки за основателност на
исковете се установяват, с оглед което неправилно първият съд отхвърлил предявените
1
претенции. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да присъди
разноските за производството.
Въззиваемата страна – ответник Л. Г. И. в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва депозираната въззивна жалба с писмен отговор, с който заявява становище за
правилност на решението. В хода на производството ответникът е оспорил да е налице
облигационно правоотношение между страните, а ищецът, носещ доказателствената
тежест в производството за тези правнорелевантни факти, не ангажирал доказателства,
въз основа на които съдът да приеме претенциите му за основателни. Нещо повече,
афишира, че от представените от ищеца документи се установява, че друго лице е
потребител на топлинна енергия, след като именно то е подало до предприятието
молба-декларация за откриване на партида на негово име. Заявеното искане до
въззивната съдебна инстанция е решението да бъде потвърдено, а на процесуалния
представител на въззиваемата да се присъдят разноските, сторени за адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач не е заявило становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно и съответства на приложимите материален и
процесуален закон, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София"
ЕАД против ответника Л. Г. И., с която по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
412474/2021 г., както следва: 814 лв. за доставена в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 139882, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, бл. ****, апартамент № 54; сумата от 98,64 лв. - лихва за забава
върху главното вземане за топлинна енергия, текла в периода от 15.09.2019 г. до
02.07.2021 г.; сумата от 31,97 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 6,17 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва,
считано от 14.07.2021 г. /подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК/.
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали през
процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, а в производството това качество е своевременно оспорено с доводи за
лиспа на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. Изрично с отговора
на исковата молба ответникът е възразил, че представената от ищеца молба-декларация
установява възникване на облигационна връзка между ищеца и друго, трето за спора
лице.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
2
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
След така направените разяснения съдът приема следното:
Като писмено доказателство за обосноваване качеството на ответника на
собственик на процесния недвижим имот от страна на ищеца е представен нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 79, том XVI, дело № 33783/28.12.1993 г., видно от
съдържанието на който на посочената дата Л. Г. И. и В.Б.И. са дарили на сина си Б.В.Б.
свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, бл. ****.
В нотариалния акт е направено отбелязване, че дарителите Л. Г. И. и В.Б.И.
сключват сделката, като си запазват правото на ползване и обитаване на целия
апартамент докато са живи /пожизнено/.
Приложена по делото е и молба-декларация, изходяща от Б.В.Б. от 22.01.2002 г.,
с която последният моли дружеството топлоснабдител да му бъде открита партида на
адрес, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. ****, апартамент № 54
/процесния недвижим имот/.
От представен по делото Протокол № 1 от 02.05.2006 г. се извежда, че между
собствениците на сграда, намираща се в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. **** и вх. В и фирма
„Бруната България“ ООД се създава уговорка за избор на последната за извършване на
услугата дялово разпределение. В приложен списък на етажните собственици към
коментирания протокол се забелязва, че в общото събрание на етажната собственост за
топлинно счетоводство с разпределители е участвало лицето Б.В.Б..
Съобразно горните фактически констатации, настоящият състав приема, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване лицето, срещу което са предявени исковете, да има
3
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Макар
несъмнено по делото да се доказа по силата на горецитирания нотариален акт за
дарение на недвижим имот, че ответникът И. е притежавала ограничено вещно право
на ползване върху процесния апартамент № 54 през исковия период, то по делото
остана неустановено обстоятелството същата да се е намирала в облигационна връзка с
ищцовото предприятие. Последното в вярно, понеже се установи, че не ответникът, а
трето за спора лице /Б.В.Б.- син на ответника/ е изявил нарочно желание да влезе в
облигационна връзка с ищеца по повод ползване на предоставените от последния
услуги по доставяне на топлинна енергия срещу заплащане.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД при
промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до Продавача /ищеца/ в срока по чл.
12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец,
като се прилага съответно чл. 60 от ОУ. Такава декларация именно е представена по
делото от 22.01.2002 г. от лицето Борислав Борисов, предвид което и настоящият
състав на съда няма друг вариант освен да приеме, че именно той притежава
качеството на „клиент“ на ищеца за ползване на топлоснабдения процесен недвижим
имот в гр. София.
В конкретния случай от страна на ищеца в производството, в съответствие с
носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, които да
установяват наличието на договорно правоотношение с ответника по делото за
предоставяне на услугите на дружеството на адреса на процесния имот. Видно е, че
ответникът е притежавал право на ползване и обитаване за релевантния период, ала не
и качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото същият е изместен от
собственика на имота, който е подал нарочна декларация до дружеството.
Така събраните и обсъдени от съда доказателства, дори анализирани съвкупно и
във взаимовръзка, не установяват по делото при условията на пълно доказване
качеството на клиент на ответника през периода, за който ищецът в исковата молба
твърди този факт. Ето защо и доколкото главният предявен иск за цената на
доставената в имота топлинна енергия е основан именно на твърденията за възникнало
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение, породено от договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди с оглед качеството на ответника на
ползвател на имота и респективно потребител на топлинното предприятие, то се налага
изводът, че ищецът, чиято е била тежестта за това, не е установил по делото първата
главна предпоставка на предявените искове, с оглед което същите се явяват
неоснователни. Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва предвид
акцесорния им характер. Доколкото предпоставките за основателност на предявения
иск са кумулативно дадени, то не следва да се объжда наличието или липсата на
останалите. Дори същите да са установени по делото, това не би променило крайния
извод на съда за неоснователност на претенциите.
Ето защо и правилни са изводите на СРС, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове с оглед заявеното от ищеца
фактическо основание на същите – в качеството й на потребител на топлинна енергия
за процесния топлоснабден недвижим имот.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на
СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди като
правилно и постановено в съответствие с приложимите материален и процесуален
закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна по неоснователността
на предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и
в частта за разноските.
4
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК. Такава претенция е
своевременно предявена от страна на ответника Л. И., като искането е за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същото следва да бъде
уважено, макар че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ облигационната връзка между страната Л. И. и процесуалния й
представител – адв. С. К. в някоя от изрично регламентираните хипотези на чл. 38 от
ЗА, оправдаваща предоставянето на безплатна правна помощ.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за
доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено
в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.
Последното обстоятелство /договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна/ не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото /виж л.
53 от първоинстанционното дело/. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ
с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на
правото по чл. 38, ал. 2 ЗА /в този смисъл и Определение № 515 от 02.10.2015 г., по
ч.т.д № 2340 по описа за 2015 г. на ВКС, I т.о./. Принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от
хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.
38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в процесния случай възлиза на сумата от 400 лева
, която следва да се присъди в полза на адв. К..
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4657 от 13.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 53078 по описа за 2021 г. на СРС, Гражданско отделение, 35 състав.
ОСЪЖДА "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат С. К., с адрес: гр. София, ул. ****,
офис 1, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Бруната
България“ ООД на страната на "Топлофикация София" ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6