Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260138
гр. ВРАЦА, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание на 28 април две хиляди двадесет и първа
година ,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица
Иванова
при участие на секретар Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-Хальова
въз. гр.дело N`124 по описа за 2021 год.,за
да се произнесе взе предвид:
Н.В.Н. с
ЕГН **********, В.Н.В. с ЕГН ********** и Ц.Н.В. с ЕГН ********** , чрез пълномощника си
адв. Л.В.,***, са подали въззивна
жалба против Решение № 7 /02.02.2021 г. по гр.д. № 2004/19 г по описа
на Районен съд - Враца, в частта,
в която е отхвърлен предявения ревандикационен
иск за имот с идт.№ 54482.19.32 над
1728,71 кв.м. и за имот идт.№54482.13.8 над 6750 кв.м. в землището на с.*** обл.Враца и частично
отменен нот. акт№ 49/2018 г на
нотариус Л. с район на действие РС-Враца за горепосочените имоти.
В жалбата се навеждат доводи, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
което се моли да бъде отменено и постановено друго решение с уважаване ревандикационния иск за имот с идт.№ 54482.19.32 до размера на 9075,75 кв.м., а за имот
идт.№54482.13.8 изцяло за 9 000кв.м.,
както и уважаване иска по чл. 537 ал.2
от ГПК съответно отмяна нот. акт49/18
г до 9075,75 кв.м. за имот с идт.№
54482.19.32 и изцяло за имот
идт.№54482.13.8 и двата находящи се в землището на с. *** обл.Враца.
Моли се да
бъде отменено решението и в частта за разноските, като се присъди пълния размер
след уважаване на жалбата. Претендират се разноски и пред въззивната инстанция.
Жалбоподателите
твърдят,че решаващият съдия правилно е
тълкувал разпоредбата на чл. 9а от ЗН , поради което правилно е приел ,че след смъртта на втората съпруга Н. на общия наследодател Ц. Д. Р.,нейните наследници/чрез наследствена
трансмисия от сина и Г. поч. 1959 г/ Т. и Д. Г.ви Т. , също са наследници заедно с жалбоподателите- исци
на общия наследодател б.ж. Ц. Д. Р. и че тя /Н./не е "последващ
съпруг" по смисъла на ЗН. Съдът обаче неправилно бил определил квотите на
страните като наследници за двата
процесни земеделски имота.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и се приеме за установено
,че жалбоподателите са собственици по
наследство от Ц. Д. Р. при равни права върху зем. имот идт.№ 54482.19.32 в м."Костовец" в землището на с.*** не на 1728,71 кв.м., а на 9075,75 кв.м.,
както и собственици по наследство от С. Ц. Д. при равни права върху целия имот
идт.№54482.13.8 в м. Кавадевица в
землището на с.***,а не на 6750 кв.м
както и да се отмени нот. акт№49/2018 г на нотариус Л. за първия имот до 9075,75 кв. м, а за втория изцяло, тъй като Д. Т. не ги
е придобил по давност с 10 г
необезпокоявано владение.
С
жалбата не се правят нови доказателствени
искания.
В срока
за отговор на въззивната жалба проц.
представител на Д.Г.Т.- адв.В.Л. от ВрАК поддържа ,че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди се ,че решаващият съдия не е нарушил материалния
закон и правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 9а от ЗН във връзка с ТР
№1/4.11.1998 г по ТД№1/98 г приемайки ,че Н. не е "последващ"
съпруг на б.ж. Ц. Р., а преживяла
съпруга и го наследява, респективно и нейните наследници след нейната смърт.
Моли се
решението на РС-Враца да бъде потвърдено
с всички законни последици. С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Пред
ВРСъд тримата жалбоподатели- исци са
предявили иск против Д.Г.Т. ***, да се признае за установено по отношение на
ответника Д.Г.Т. , че всеки един от тях-ищците Н.В.Н. ЕГН **********, В.Н.В.
ЕГН ********** и Ц.Н.В. ЕГН *********, е собственик
по наследство от Ц. Д. Р., бивш жител на с.***, починал на 23.06.1953г. на
1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 54482.19.32,нива, с. ***,
общ. Враца, местност „ Костовец “, с площ 12 101 кв.м. и по наследство от С. Ц. Д. б.ж. на с.*** починал на
19.11.1997г. на по 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
54482.13.8 ,нива с. ***, общ. Враца, местност „ Кавадевица “, с площ 9000 кв.м.
На
основание чл. 108 ЗС исците са поискали да
бъде осъден ответника Д.Г.Т. ЕГН ********** да предаде владението върху
описаните по-горе имоти на ищците съобразно притежаваните от тях идеални части.
Втория
иск на исците е на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт№
49, том III, per. №6560, дело № 405/2018 г. на нотариус И. Л., вписан под №339
в регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие
PC Враца,с който по реда на чл. 587, ал.
2 ГПК Д.Г.Т. ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение на
процесиите имоти, подробно описани по-горе.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор,с който оспорва допустимостта на исковете , твърди,че
има качеството на наследник на общия наследодател Ц. Р. и на С. Д.,респективно
оспорва факта,че неговата баба Н. Д. е последваща съпруга на Ц. Д..Заявява,че е
придобил правото на собственост върху процесиите имоти по давностно владение ,тъй
като от възстановяването им досега лично и чрез трети лица е упражнявал владение над тях необезпокояван
от никого повече от 20 години.
Във
връзка със събраните по делото гласни
и писмени доказателства , въз. състав
от фактическа страна приема
следното:
По
делото е приложено копие от нотариално
дело № 405 от 19.12.2018г от нотариус И. Л., район на действие Врачански
районен съд, вписан по рег.№339 в регистъра на Нотариалната камара на Република
България, по което с нот. акт № 49, том III, per. №6560, дело № 405/2018 , е
признато на Д.Г.Т. *** право на собственост на недвижими имоти по давностно
владение, на следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 54482.19.32
/петдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и две.деветнадесет.тридесет и
две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18- 950/17.04.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: с.
***, общ. Враца, местност „ Костовец с площ 12101 кв.м. / дванадесет хиляди сто
и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3
/трета/, при съседи: имоти №54482.19.89;54482.19.33; 54482.19.22; 54482.19.21 и
54482.19.84 и
-ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 54482.13.8 / петдесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и две. тринадесет, осем/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-950/17.04.2018г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес на имота: с. ***, общ. Враца, местност „ Кавадевица
“, с площ 9000 кв.м. /девет хиляди квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята
при неполивни условия: 5 /пета/, при съседи: имоти №54482.13.7; 54482.13.9;
54482.13.120; 54482.47.25.
Депозирано е и Решение №263 от 05.04.1995г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. *** като
Поземлена Комисия гр. Враца е възстановила правото на собственост на наследниците на Ц. Д. Р., бивш жител на
с. *** върху няколко земеделски имота, сред които и процесната нива от 12.100
дка. /дванадесет декара и сто кв.м./, трета категория, местност Костовец, имот
№019032 по плана за земеразделяне в землището на с. ***.
В нот. преписка по делото фигурира и
решение №263/05.04.1995 г за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *** като Поземлена Комисия гр. Враца е
възстановила правото на собственост на наследниците
на С. Ц. Д., бивш жител на с. ***
върху процесната нива от 9, 000 дка. /девет дка/, пета категория, местност Кавадевица,
имот №013008 по плана за земеразделяне в землището на с. ***.
Представени са и удостоверения за
наследниците на Ц. Д. Р. и С. Ц. Д..Приложено
е и удостоверение за сключен гр. брак
между Ц. Д. и Н. Д. от 13.03.1918 г, както и скици на процесните имоти и
удостоверения за данъчна оценка.
След издадено съд. удостоверение до
ВРС е изпратено писмо от Община Враца,че
първата съпруга на Ц. Д. е била Д. Н. поч. 2013 г по данни в акт
за смърт от кметството в с.*** ,както и
че първия съпруг на Н. П. е бил Т. М. Д. поч.1915 г, с когото имат общ син Г. поч. 30.10.1959 г.,чиито акт за смърт е
приложен по делото. Приложено е писмо- отговор от "Български пощи" Ст.Загора по
молба на жалбоподателя ищец В. Н.,че в
периода 2015-2018 г Т. и Д. Г.ви Т. са
направили приживе обикновенни пощенски парични преводи на 12.10.2015 на
б.ж. К. В.-425 лв и на 15.11.2016 г на
преживелия й съпруг Н.В.Н. 275 лв.
Приложена е и справка по партидата в
АВ на Т. Г.Т./брат на ответника/,че той е сключвал договори за аренда с двата
процесни имота през 2014 г за 10 години , а не ответника.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на св. С.
Г. -без родство се установява ,че е бил
адвокат на В.В., ходил е през 2004 г с него в с.***, виждали са се Т./брат на
ответника Д./и е разбрал ,че никой не е оспорвал правата на ищеца В.Н. върху
процесните два зем. имота, изпращана му е рентата от арендатора по пощата и не
е имало никакви спорове.Свидетелят знае ,че Т. и ответника Д. са предложили на В.Н.
да закупят проц. ниви, но и за двете В.н.
е получавал рента.
Св. К. К. от с.*** потвърждава показанията си пред нотариуса по повод
издаване на нот. акт по обст. проверка
през 2018 г.Твърди,че ответникът има
процесните ниви по наследство и
само той ги обработва без посочване на години и време.
Св.
Т. Т. не може да установи двете процесни ниви в коя местност са
в землището на с.***, не знае чия собственост са но преди 20 г
ответникът ги бил обработвал ,тъй като
му прекарвал царевица и царевичак от тях.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.От събраните писмени доказателства се установява, че двата
процесни имота са отдавани под аренда от 2009 г, като договорите за аренда са сключвани не от ответника Д.Т. , а от брат му
Т. Т.,което е видно от разпечатките по партидата на Т. Т. към АВ приложени от исците по делото.
От депозирания договор за аренда от 2014
г арендодател е също Т. Т. като
договора за аренда е за 10 стоп. години и той с пощ. запис е изпратил за
2015 и 2016 г част от парични суми от
арендата на един от исците Н.В. и
съпругата му К. вече б.ж.Тъй като
нот. акт по обстоятелствена проверка е от 2018 г, то ответникът следваше
да докаже ,че от 2008 г до 2018 г необезпокояван е владял и фактически ползвал двата процесни
имоти не като наследствени , а като
свои собствени. Това обстоятелство не се доказа
от събраните гласни доказателства, а напротив с факта на изпращане част от арендата на наследниците на б.ж. И. Б., брата на
ответника доказва, че процесните имоти са ги считали като наследствени,
а не лична собственост.нта на другите
наследници на двата имота, които са наследници на б.ж. И. Б..Затова законосъобразно
решаващият съдия е приел, че не е доказано по делото ответникът Д.Т. да е упражнявал владение върху процесиите имоти
повече от 10 години явно , несмущавано и несъмнено с намерението ,че процесните зем. ниви са негова собственост, а не наследствени.
2.С
оглед изложеното в т.1 ще следва да бъде уважен и предявения иск по чл. чл.
537, ал. 2 от ГПК, като нот. акт№46818 г бъде отменен за частта
на исците като съсобственици на двата
имота с Д. Т..Важният въпрос за вземане
законосъобразно решение е какви са ид.
части на исците и на ответника от двата имота, тъй като имота в м. "Костовац" от 12,101 дка
в землището на с.*** е възстановен през 1995 г на наследниците на
б.ж. Ц. Д. Р. , а имота от 9,000 дка в м. "Кавадевица" в землището на
с.*** е възстановен през 1995 г на наследниците на б.ж. С. Ц. Д.?
3.По
отношение имота от 12,101 дка, съд. състав приема
следното: решаващият съдя не е изложил
мотиви как е определил квотата на исците 1/7 от имота останал в
наследство от б.ж.Ц. Р. Д. .Имота е възстановен на общия наследодател Ц. Д. Р. през 1995 г, който умира 1952 г и
оставя съпруга от втори брак Н. Д. и деца.От представеното удостоверение за
наследници на Ц. Д. и удостоверение за сключен брак с Н. е видно,че брака му е сключен 1918 г и е
оставил за наследници към момента на смъртта си-двама сина С. р. 1922 г и Ц. р.
1919 г след брака му с Н., както и
дъщеря И.. В удостоверението за
наследници няма данни дъщеря И. да е от друг брак на наследодателя Ц. Д.,а
такова твърдение е направено от пълномощника на ответника адв. Л. едва в пледоарията му пред ВОС, без нови
писмени доказателства за този факт. Следователно наследници на Ц. Д. към
момента на смъртта му са преживялата съпруга Н. и трите деца- С.,Ц. и И., които
на осн. чл.9 ал.1 от ЗН наследяват при равни права т.е. по ¼ за всеки.
От у-то за наследници е видно, че сина
Ц.
умира 1974 г ,няма наследници и уголемява
дела на останалите ,като неговата ¼ се дели по-равно между С. , И. и Н. и прибавена към частта на всеки от
¼ се получава дял за И., С. и Н.
по 1/3 за всеки от имота на Ц. Д.. Н. умира 1975 г и към този
момент нейни наследници са И., С. , но и двамата й внуци Т. и Д. Т. /от син Г. Т. от друг брак
преди този с наследодателя Ц. Д. сключен 1918 /. Всички те получават равен дял от нейното наследство т.е. по 1/3 от нейната
ид. част или по 1/9 ч.
След смъртта на сина С. през 1997 г,който е без наследници ,се
уголемяват дяловете на И. и Г. т.е. за И./респективно наследниците й дела е 2/3 , а за наследниците на Г.- 1/3/.В
случая е приложим чл.8 ал.3 от ЗН.Тъй като исци са живите
наследниците на И.- внуци В. и Ц.
Н. и преживял съпруг на дъщеря б.ж.К.- Н.Н., то техния дял от зам. имот от 12101 кв.м. е 2/3
или 8067,33 кв.м. Дела на Д. и Т. Г.ви е
1/3 от същия имот или 4033,67 кв. м.Затова
констативния нот. акт №46/18 г следва да
бъде отменен над 4 033,77 за поземлен
имот ид.№ 54482.19.32, тъй като само това е дела на ответника и неговия брат Т.
Т.,който не е страна по делото.
4.
По отношение имота от 9, 000дка съд. състав приема следното: имота е
възстановен с решение на ПК от 1995 г на
С. Ц. ,който умира през 1997 г,без
наследници. Тогава него го наследяват наследниците на сестра му И./поч.1996 г и
на едноутробния му брат Г./респективно наследниците му Т. и Д./,защото общата им майка е починала 1975 г.Съгласно
чл. 8 ал.3 от ЗН т.е. еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават
половината от това, което получават родните братя и сестри.В случая от акта за смърт на б.ж.Г. Т. ***/стр.105/ е видно,че Г. и С. са
едноутробни братя, а И. е родна сестра на С..Следователно наследниците на И. ще
имат дял от имота на С. -2/3, а на Г.-1/3.Затова
дела на исците от този имот е 2/3 или 6000
кв.м. Дела на Д. и Т. Г.ви е общо
1/3 от същия имот или 3000 кв. м.Констативния
нот. акт №46/18 г следва да бъде отменен
над 3000 кв.м. за поземлен имот
ид.№ 54482.13.8,колкото е дела на ответника и брат му Т. Т., неу,частващ по
делото.
5.
В случая разпоредбата на чл.9а от ЗН
не намира приложение, тъй като брака на Н. с б.ж.Ц. Д. е сключен през
1918 г т.е. преди одържававане на зем. имоти предмет на спора по делото. Следва
да се отбележи ,че няма писмени доказателства
б.ж.И. Б.а да е дъщеря на Ц. Д. от друг брак, както от писмените
доказателства цитирани в т.3 се установява безспорно ,че б.ж.Г. Т. е син на Н. от
друг брак преди този с Ц. Д..
6.
Следва да се отбележи ,че при отмяна на
констативния нот. акт издаден по
обстоятелствена проверка трябва да се отрази
отмяна над квотата на наследниците на Д. и Т. Т. в кв.м., а не до
квотата на исците,както е направил решаващия съдия в диспозитива на
решението си. С този нот. акт№49/18
г Д.
Т. е признат за собственик на двата процесни зем. имота и неговата част/включваща
и тази на брат му Т./ следва да се запази по нот. акт.
За имот
с идентификатор № 54482.13.8 частта на ответника е 3000 кв.м., а за имот с
идентификатор № 54482.19.32 е 4033,77
кв.м,поради което нот. акт следва да
бъде отменен над тези квадратури , а
не до
частта на исците.
Поради несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния по отношение
наследствените квоти на страните,решението на ВРС следва да бъде отменено частично
и постановено друго в отменените части,
при което ревандикационния иск бъде уважен по отношение на ответника за
посочените части от процесните имоти изложени по-горе в т.3 от мотивите, а на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК констативния нот. акт отменен над същите части.
По
отношение на разноските ВОС приема следното: имаме частично уважаване на жалбата пред ВОС, като жалбоподателите са направили разноски от
1305,60 лв/1200 адв. хонорар 400х3 плюс 105,60 лв д.т./ пред ВОС. Дължат им се
разноски по компенсация в размер на 870,40 лв
Ответникът е направил разноски пред ВОС в
размер на 200 лв /адв. хонорар/ Жалбоподателите им дължат разноски по
компенсация общо в размер на 133,33 лв.
Тъй като
адв.В. е посочила, че хонорара пред ВОС се дължи на осн. чл.38 ал.2 т.1 от ЗА,вкл.и всички направени разноски
от тримата исци-жалбоподатели ,то ответникът следва да заплати разноските по компенсация пред ВОС директно на адв.Л.В.
от ВрАК.
При
гореизложеното съд. състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА
решение №7/02.02.2021 г по гр.д.№ 2004/21 г по описа на ВРС
-в частта ,в която е отхвърлен установителния иск за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 54482.19.32 имот над
1728,71кв. м. до 8067,33 кв.м. и
-в частта ,в която е уважен
установителния иск за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 54482.13.8 над 6000 до 6750 кв.м.
-посочените квадратури в осъдителния диспозитив както и
-в частта,
в която е отменен нот. акт№ 49, том III, peг. №6560, дело № 405/2018 г. на
нотариус И. Л. за имот 54482.13.8 и за имот№ 54482.19.32 частично и вместо отменените части
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н.
ЕГН ********** ***, В.Н.В. ЕГН **********
*** , Ц.Н.В. ЕГН ********** *** и Д.Г.Т. ЕГН ********** ***, че Н.В.Н. ЕГН **********, В.Н.В. ЕГН **********
и Ц.Н.В. ЕГН ********** са собственици по наследство
-от
б.ж. на с.*** обл.Враца Ц. Д. Р., починал на 23.06.1952г при равни права върху 8067,33 кв.м от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 54482.19.32, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-950/17.04.2018г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, с адрес на имота: с. ***, общ. Враца, местност „ Костовец “, с площ 12
101 кв.м. / дванадесет хиляди сто и един квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:Нива,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, при съседи: имоти
№54482.19.89; 54482.19.33; 54482.19.22; 54482.19.21 и 54482.19.84,
-
от б.ж. на с.*** обл.Враца С. Ц. Д. починал на 19.11.1997г. при равни права върху
6000 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 54482.13.8, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-950/17.04.2018г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: с. ***, общ. Враца, местност „ Кавадевица “, с площ
9000 кв.м. , трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 /пета/, при
съседи: имоти №54482.13.7; 54482.13.9; 54482.13.120; 54482.47.25,като ОСЪЖДА Д.Г.Т. ЕГН ********** ***, ДА
ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА Н.В.Н. ЕГН ********** ,В.Н.В. ЕГН
********** и Ц.Н.В. ЕГН ********** върху
8067, 33 кв.м за имот ид.№ 54482.19.32 като наследство
от б.ж.Ц. Д. Р. и върху 6000 кв.м. за
имот ид.№54482.13.8 за имот като наследство от б.ж.С. Ц. Д.
ОТМЕНЯВА
нотариален акт № 49, том III, peг.
№6560, дело № 405/2018 г. на нотариус И. Л., вписан под №339 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, с район на действие PC Враца, с
който по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК Д.Г.Т. ЕГН ********** е признат за
собственик по давностно владение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 54482.19.32 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 54482.13.8 като го отменя над 3000 кв.м. за имот
ид.№54482.13.8 и над
4033,77 кв.м. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 54482.19.32
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС в отхвърлената част на установителния и осъдителния иск за имот с идентификатор № 54482.19.32 над
8067,33 до 12101 кв.м. и за имот с
идентификатор № 54482.13.8 над 6 000 кв.м. до 9 000 кв.м. като неоснователни .
ОСЪЖДА Н.В.Н. ЕГН ********** ***, В.Н.В. ЕГН **********
*** и Ц.Н.В. ЕГН:********** *** да
заплатят на Д.Г.Т. ЕГН ********** *** всеки по 44,44лв / общо 133,33 лв/
разноски по компенсация пред въззивната инстанция..
ОСЪЖДА Д.Г.Т. ЕГН ********** *** на осн.чл.38 ал.2 т.1 от ЗА да заплати
на адв.Л. Ц.В. от ВрАК с адрес *** сумата от 870,40/осемстотин
и седемдесет лева и 40ст./ разноски по компенсация пред въззивната
инстанция.
На
осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател:
Членове:1/ 2/