О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 29.04.2020 г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр. дело N 166 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот
Волов” № 29, ет.3, чрез процесуален представител юрисконсулт И.Т., против
Разпореждане № 1133/12.02.2020 г. по ч.гр.дело № 349/2020 г. на Районен
съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т.Ц.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, за следните парични вземания: сумата 87,61 лв. –
договорна лихва за периода 17.10.2018 г.- 14.06.2019 г.; сумата 236,25 лв. –
такса за експресно разглеждане на документи; сумата 236,25 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи,
че претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143
ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145
ЗЗП и чл.4 от Директивата при извършване на преценката относно
неравноправността на клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства по сключването му, както и
всички останали клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.
Развиват се
подробни съображения относно правната същност на договорната /възнаградителна/
лихва. Изтъква се, че в случая не е налице нарушение на добрите нрави при определянето на тази лихва, тъй като размерът й е
ясно и конкретно посочен при сключване на договора и потребителят е могъл
свободно да формира воля дали желае да получи заем при тези условия, както и че
при малките, необезпечени кредити пазарните нива на лихвата са по-високи
отколкото при банковите кредити.
Посочва се,
че претендираната неустойка е за неизпълнение на поето от заемателя договорно
задължение за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова
гаранция. Изтъква се, че ако длъжникът беше изпълнил поетото договорно
задължение, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял вреди, поради
което е налице фактическият състав на чл.92, ал.1 ЗЗД за валидно възникване на
неустоечно задължение. Сочи се, че неустойката не е нищожна, тъй като не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Жалбоподателят счита, че при определянето й не са нарушени добрите нрави, тъй
като следва да бъде отчетена свободата на договаряне, равнопоставеността на
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неустойката, за да не се превърне тя в средство на
неоснователно обогатяване. Намира, че дори и съдът да приеме, че неустойката е
прекомерна, това не я прави нищожна, а следва да бъде намален нейния размер.
Изтъква, че разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК
не е нарушена, тъй като претендираната неустойка е за неизпълнение на договорно
задължение и периодът на начисляването й се различава от периода, за който се
начислява претендираната законна лихва.
В жалбата се
посочва, че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията са следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и са
такси за допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо съгласно
чл.10а, ал.1 ЗПК, а разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК изрично ги изключва при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Навеждат се
доводи, че и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена съгласно
принципа на свобода на договарянето, както и че начисляването й също е
допустимо съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК.
Жалбоподателят
моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част и
за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със
заявлението по чл.410 ГПК.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника Т.Ц.К. от с.Чирен, обл.Враца.
В т.9 от
заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата 500,00
лв. – главница; сумата 87,61 лв. – неплатена договорна лихва за периода 17.10.2018
г.-14.06.2019 г.; сумата 236,25 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; сумата 236,25 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата
245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 24,63 лв. – лихва
за забава за периода 18.10.2018 г. - 28.01.2020 г. Претендира се и присъждане
на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за паричен
заем № 5469480/17.09.2018 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 17.09.2018 г. Т.Ц.К., като заемател, е
сключила Договор за паричен заем № 5469480/17.09.2018 г. с „Вива кредит” ООД.
На 01.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., по силата на който „Вива
кредит” ООД е прехвърлил вземанията си по договора на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, за което
длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД на 02.08.2019 г. Твърди се, че
заемодателят е изпълнил задължението си по договора като е предоставил на
заемателя сума от 500,00 лева, а клиентът е поел задължение за връщане на
заетата сума за срок от 9 месеца, ведно с дължимата договорна лихва от 87,61
лв. Посочва се, че при подаване на документите за отпускане на заема Тенка
Каменова е поискала допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката,
като се е съгласила да заплати за това такса във фиксиран размер от 236,25 лв.
Съгласно клаузите на договора, заемателката е поела задължение в 3-дневен срок
от сключването на договора да представи на заемодателя обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, което задължение не е изпълнила и съгласно
договора й е начислена неустойка в размер на 236,25 лв. за периода от
21.09.2018 г. - третия ден след усвоява на заемната сума до 14.06.2019 г. –
падежа на договора. Сочи се, че съгласно договора и Тарифа на „Вива кредит” ООД
при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, представляващи направени
разходи за изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения, като общият размер на начислените разходи
и такси за извънсъдебно събиране е 245,00 лв. Твърди се, че до последната
падежна дата длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора, поради
което дължи и обезщетение за забава в размер на 24,63 лв., както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Към заявлението
са приложени описаните в него Договор за паричен заем № 5469480/17.09.2018 г. и Тарифа на „Вива
кредит” ООД.
С Разпореждане
№ 1133/12.02.2020 г. районният съд е уважил частично заявлението, като е постановил издаване на
заповед за изпълнение за следните парични вземания: сумата 500,00 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата 24,63 лв. – законна лихва; разноски по делото –
10,49 лв – държавна такса и 19,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от заявлението. Със същия съдебен акт е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 87,61
лв. – договорна лихва за периода 17.10.2018 г.- 14.06.2019 г.; сумата 236,25 лв.
– такса за експресно разглеждане на документи; сумата 236,25 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на
следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи,
респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния
случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения
и искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
в частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2,
т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от
посочените разпоредби предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение
е налице, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази
правна норма налага извод, че извършваната от заповедния съд проверка обхваща
законосъобразността и моралността единствено на искането за издаване на заповед
за изпълнение, но не и на договора или клаузи от същия, на които се основава
това искане. Иначе казано, пречка за издаване на заповед за изпълнение
по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които
незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане, а законосъобразното осъществяване на
фактите, на които искането по
чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на
проверката. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния
съд да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК,
необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата
до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на
съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи
в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към
момента законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд
проверка при издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК може да обхване
валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само в
случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се констатира
наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това.
Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според
която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената
разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице неравноправна
клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Преценката относно
съответствието на клаузите на договора с други закони и с добрите нрави е вън
от предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава
на сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
Предвид частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред
въззивната инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи
уговорената възнаградителна лихва, таксата за експресно разглеждане на
документите, договорената неустойка за неизпълнение на задължението за
обезпечаване, както и разходите и такси за извънсъдебно събиране на задължения.
Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на
чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора
за заплащане на възнаградителна лихва. По
своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността
за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл.4, ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора,
предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в
конкретния случай води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, следва да се отбележи, че на този етап от
развитието на производството не може да бъде направен такъв извод. В мотивите
на обжалвания съдебен акт районният съд правилно е отбелязал, че уговореният
ГПР, в който се включва и ГЛП, не надвишава определения в чл.19, ал.4 ЗПК
размер. При тази констатация, изложените в обжалвания съдебен акт доводи за
противоречие с практиката на ВКС не биха
могли да обосновават извод за евентуална неравноправност по смисъла на чл.143
ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице евентуална неравноправност на
клаузите от договора, касаещи останалите спорни пред въззивната инстанция
вземания, поради следните съображения:
По отношение на таксата за експресно
разглеждане на документи: В
чл.1, ал.3 и ал.4 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заема в размер на 236,25 лв., която да се заплати разсрочено като се раздели на
равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Като взема
предвид, че отпуснатата в заем парична
сума е 500,00 лева, а таксата за разглеждане на документите се равнява на почти
половината от този размер, настоящият съдебен състав намира, че така
постигнатата договорка поражда съмнение за неравноправност, тъй като е във
вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задължението на търговеца и правото на
потребителя. Вероятността за
неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение на произтичащото от същата вземане, а доводите на
жалбоподателя, че таксата е допустима съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК могат да бъдат
наведени и обсъдени в производството по предявен осъдителен иск за тази сума.
По отношение на договорката за заплащане
на неустойка: В чл.4, ал.1 от договора заемателят е
поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави
обезпечение на задълженията си чрез осигуряване на поръчител, който да отговаря
на конкретно посочени в договора изисквания, или да внесе банкова гаранция. В
чл.4, ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 236,25 лв., която да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Настоящият съдебен състав намира, че тези
уговорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано висока неустойка – размерът на същата се равнява на почти
половината от заетата сума. Наведените в
жалбата доводи относно правната същност на неустойката, неините функции и
наличието на всеки елементи от фактическия състав за възникване на неустоечно
задължение следва да бъдат обсъждани в исково производство при евентуално
предявяване на осъдителен иск за тази сума.
По отношение на претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения: В заявлението се сочи
единствено, че претендираната сума от 245,00 лв. е
определена съгласно Тарифа за „Вива кредит” ООД. В договора липсва конкретна
уговорка относно дължимостта на такива такси и разходи, а се сочи най-общо, че
при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски
заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера
на дължимите суми от страна на заемателя – чл.8, ал.1 от договора. В тази
клауза липсва дори и препращане към Тарифа като средство за определяне на
дължимите суми за извънсъдебно събиране при неизпълнение на задълженията по
договора. Настоящият съдебен
състав намира, че посочените договорки пораждат съмнение за неравноправност,
тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата на яснота относно
размера на дължимите суми не позволява на потребителя да прецени икономическите
последствия от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. От друга
страна, едностранното приемане
на Тарифа от страна на кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя
да заплаща необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите
задължения - чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Липсват данни дали тази Тарифа да е била приложена към договора. Декларирането на заемателя, че е запознат със същата,
която се намира на видно място в търговския обект и на интернет страницата, на
този етап не е достатъчно, за да бъде направен извод, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора - чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за посочените по-горе
договорки относно таксата за експресно разглеждане на документи, неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължения може да
бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи
относно тези вземания, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението им. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответниците и събиране на
доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от потребителския договор. При предявяването на осъдителните искове за
тези суми могат да наведени изложените в жалбата доводи във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността на
престациите и пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно -
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията
във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК за следните суми: 236,25 лв. – такса
за експресно разглеждане на документи;
236,25 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и 245,00 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Като е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми, районният съд е постановил
правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази
част. По отношение на сумата 87,61 лв., представляваща
договорна лихва за периода 17.10.2018 г.- 14.06.2019 г., обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено
издаването на заповед за това парично вземане.
С оглед изхода на спора, със заповедта на заявителя следва да бъдат
присъдени и разноски за заповедното производство, изчислени съобразно уважената
част от заявлението пред настоящата инстанция, както следва: за първата инстанция
– допълнителна сума от 1,75 лв. за държавна такса и допълнителна сума от 3,29
лв. за юрисконсултско възнаграждение; за въззивната инстанция – 1,63 лв. за
държавна такса и 5,44 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от жалбата.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1133/12.02.2020 г. по ч.гр.дело № 349/2020
г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против Т.Ц.К. за сумата 87,61 лв., представляваща договорна лихва за
периода 17.10.2018 г.- 14.06.2019 г., и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т.Ц.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за сумата 87,61 лв., представляваща
договорна лихва за периода 17.10.2018 г.- 14.06.2019 г.; допълнителни деловодни разноски за заповедното производство пред
първата инстанция от 1,75 лв. за държавна такса и 3,29 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; деловодни разноски за въззивната инстанция – 1,63 лв. за
държавна такса и 5,44 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 1133/12.02.2020 г. по ч.гр.дело № 349/2020 г. на Районен съд-Враца в
останалата обжалвана част, в която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т.Ц.К. за следните
парични вземания: сумата 236,25 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; сумата 236,25 лв. – неустойка
за неизпълнение на задължение и сумата 245,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:................... Членове: 1................. 2...................