Решение по дело №7968/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……..12.2020 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. ИРИНА СТОЕВА

  

при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №7968 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №98908/23.05.2020г., постановено по гр.д. №66574/2018г. по описа на СРС, 143 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от Л.Г.Х. срещу „Т.С.“ ЕАД, с който иска да се признае за установено, че Л.Г.Х. не дължи на „Т.С.“ ЕАД задължения, установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №11776/2011г. по описа на СРС, 65 състав и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №983/2010г. по описа на СРС, 113 състав, а именно: сумата в размер на 1563,06 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до м.04.2009г., както и сумата от 274,61 лева – мораторна лихва за забава върху главниците, считано от падежа на всяко месечно вземане до 24.11.2009г., както и сумата в размер на 136,35 лева – разноски по делото, като е отхвърлено и искането й за разноски. С решението е осъдена Л.Г.Х. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в производството Л.Г.Х., чрез пълномощника адв. И.Д., срещу първоинстанционното решение. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че новата давност започва да тече от последното изпълнително действие. Поддържа, че в случая последното изпълнително действие е извършено на 15.10.2013г. и към датата на подаване на исковата молба давността е изтекла. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 29.03.2013г. по гр.д. №983/2010г. по описа на СРС, за събиране на които е образувано изп. дело №20138440402764 по описа на ЧСИ С.Я.с район на действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №983/2010г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.) (по сега действащия ГПК чл. 433, ал. 1, т. 8), изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Налице е трайна практика на ВКС /напр. решение от 09.09.2010г. по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение; решение №173 от 28.10.2010г., постановено по дело №1095/2009г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на IV ГО, решение № 325/13.01.2016 г. по гр. д. № 2783/2015 г. на III ГО и др. /, в които разрешението на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и преди ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав.

В случая, видно от приложения препис от изп. дело №20138440402764 по описа на ЧСИ С.Я.с район на действие СГС последното изпълнително действие е извършено на 15.10.2013г., като последваща молба от взискателя, с която се посочва нов способ на принудително изпълнение, е подадена едва на 02.02.2016г., т.е. след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая давността за вземанията е петгодишна по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като същите са установени с влязло в сила съдебно решение. Следователно прекратяването на изпълнителното производство, което е настъпило по силата на закона две години след последното изпълнително действие, е настъпило на 15.10.2015г. и с оглед разясненията, дадени с т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от последното изпълнително действие - 15.10.2013г., е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 15.10.2018г. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се събират принудително. Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №983/2010г. по описа на СРС поради изтекла погасителна давност, се явяват основателни и доказани.

Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 446,34 лева, от които 78,16 лева – държавна такса, и 368,18 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното производство в размер на 381,26 лева, от които 81,26 лева – държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение, като съдът намира за основателно направеното от ответника в производството възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство с оглед фактическата и правна сложност на делото и намалява същото до минималния размер, установен в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-г въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №98908/23.05.2020г., постановено по гр.д. №66574/2018г. по описа на СРС, 143 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от Л.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, че Л.Г.Х. не дължи на “Т.С.” ЕАД следните суми: 1563,06  лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от м.12.2006г. до м.04.2009г., 274,61 лева – мораторна лихва, считано от датата на всяко просрочие до 24.11.2009г., и 136,35 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 29.03.2013г. по гр.д. №983/2010г. по описа на СРС, 113 състав, по който е образувано изп. дело №20138440402764 по описа на ЧСИ С.Я.с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, разноски за първоинстанционното производство в размер на 446,34 лева и разноски за въззивното производство в размер на 381,26 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 2.