Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 161
14.01.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1890 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №19090/29.11.2019г., подадена
от П.Г.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. Златина Билянова, с която се обжалва Решение №2855
от 04.11.2019г., постановено по гр.д. №6334/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете на П.Г.С. ***,
ЕГН - **********, за осъждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на
ищеца сумата от 1473.05 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 217.36 часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019
год., ведно с мораторна лихва в размер на 219.89 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
30.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
31.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Осъден е
П.Г.С. да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се като неправилен и противоречащ на съдебната практика, изводът на
съда, че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд
към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на НСОРЗ.
Посочва се, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР и следва
субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС,
съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден
такъв, по методиката, претендирана от ищеца.
Изложени са подробни съображения и се
претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от гл.
комисар Николай Николов - директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се всички въведени в
жалбата възражения, като се твърди, че не е налице празнота в специалната
уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са
уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане. Твърди
се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от
ЗМВР, когато положеният от тях нощен труд е в рамките на 8 часовата
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25
лв. на час. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Не са ангажирани доказателства. Към отговора на въззивната жалба е приложено
копие от правна консултация на проф. Васил Мръчков.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът П.Г.С., не се явява, вместо него се явява адв. Златина Билянова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна „Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението“ не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба,
подадена от П.Г.С., чрез пълномощника адв. Б., срещу ГД „Пожарна
безопаснот и защита на населението“, с която се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1302 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 217 часа, за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; сумата от 150 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
от датата на възникване на задължениет за всеки отчетен период, считано от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността
„Водач на специализиран автомобил-той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,
като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е
положил общо 1520 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 1737 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води
до 217 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1302 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ,
касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за
периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентиращи, че полаганите от
държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават сред
8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради
което няма основание да се прилага общата НЗОРБ, а специалната разпоредба на
чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че положеният от ищеца нощен труд му
е заплатен като такъв и не се явява извънреден труд, като превръщането на
часовете нощен труд в дневен е установено единствено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден такъв.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени множество писмени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 28.10.2019г.,
ищецът е изменил претенцията си на 1473,05 лв. за положен нощен труд от 217,36 часа, ведно с мораторна лихва в
размер на 219,89 лв.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от
страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода
от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ищецът е положил 1520 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 1520 часа става на 1737,36 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 217,36 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд от 217,36 часа възлиза на 1473,05 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1520 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на
час, общо 380 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена
от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху сумата от 1473,05 лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата
на предявяване на иска, възлиза на 219,89 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за
спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния
исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. са действали, както следва: 1)
за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1520 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
тези часове възлизат на 1737,36 часа, като разликата от 217,36 часа експертизата отчита като извънреден труд, който
не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е
изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1473,05 лева. Вещото лице е изчислило още, че лихвата за
забава върху сумата от 1473,05 лв., изчислена за периода от 1-во число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на исковата
молба, възлиза общо в размер на 219,89 лв.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен
извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за
процесния период 01.07.2016г. - 30.06.2019г., се явява основателна за сумата от
1473,05 лв. – главница и 219,89 лв. - лихва за забава, поради което следва да бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника П.Г.С. се следват направените от него съдебно-деловодни
разноски за производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 700 лв. -
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса по делото в общ размер от 101,58 лв., от които 67,72 лв., за производството пред първата инстанция и 33,86 лв. за производството пред въззивната инстанция,
както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., платено от
бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на
бюджета на съдебната власт. Направеното в отговора на въззивната жалба
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото е минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2855/04.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 6334/2019г. по описа
на Районен съд Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес:
гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, представлявана от Директора – Главен Комисар
Николай Николов, да заплати на П.Г.С. ***, ЕГН: **********, сумата от 1473,05 /хиляда четиристотин седемседет и три лева и пет
стотинки/ лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд от 217,36 часа, за периода
01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., сумата от 219,89 /двеста и
деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв. – лихва за забава общо за всички главници, за периода от датата на
забавата за всяка една от тях до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1473,05 лв., от подаване на исковата молба – 31.07.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 700 /седемстотин/ лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес:
гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, представлявана от Директора – Главен Комисар
Николай Николов, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 101,58 /сто и един лева и петдесет и осем стотинки/ лв. – дължима държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство, и сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.