№ 24078
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110108659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба И. К. Д., ЕГН:
********** чрез пълномощника си адв.Д. М. срещу “Стик- Кредит” АД с
ЕИК: *********, за признаване за установено, че клаузата на чл. 27 от
Договор за кредит № 763634/06.12.2021 г., е нищожна на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
както и на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
съда да осъди “Стик-Кредит” АД да заплати на ищеца, сума в размер на 5 лева
/частична претенция от общо 1953,44 лв./, представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит № 763634, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са сключили Договор за
кредит № 763634/06.12.2021 г., по силата на който Кредитодателят се
задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1 000
лева, а Кредитополучателя (ищеца) се задължава да върне сумата от 3490,80.
Съгласно Договор за кредит 763634/06.12.2021 г., ГПР по кредита е в размер
на 42,58 %, а ГЛП в размер на 36 %, при срок на кредита от 24 вноски. В чл.
17 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ
доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В
чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението
1
си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че
страните се съгласяват, че не предоставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща
от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. На ищеца е
начислена неустойка в общ размер на 1953,44 лева, тъй като не е представил в
срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор.
Излагат се съображения, че платената неустойка по чл. 17 от Договор за
кредит № 763634/06.12.2021г. е недължимо платена, защото същата е
нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и поради неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с
принципа на добросъвестност и справедливост, защото неустойката
представлява добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и води до
неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на
Кредитополучателя, тъй като чрез неустойката се увеличава стойността на
договора. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
представител на ищеца копие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “Стик-Кредит” АД, чрез адв.
Николов е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. В отговора си ответникът
потвърждава сключването на 06.12.2021 г. на Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с № 763634, между “Стик- Кредит” АД
като кредитор и ищеца И. К. Д.. Подробно е описана технологията на
сключването на договора от разстояние. Относно дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпечение, ответникът твърди, че такава неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, но намира, че тази клауза е валидна
и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Неустойката, сочи ответникът, представлява самостоятелен договор, съгласно
смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като
2
клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в
един и същи документ с договора за потребителски кредит и по отношение на
нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите условия на ЗЗД. Според него, за да възникне задължение за
неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да
е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или
да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорно
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Според
ответника, процесната неустойка е за неизпълнение на непарично задължение
за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това дали заемателят по
Договора ще изпълни в някакъв момент своето задължение. Ответникът
счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент,
съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9%, независимо, че в текста на
Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Ответникът
развива доводи, че дори и да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това
не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да
се намали нейният размер, съгласно TP от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 по
описа за 2009 г. на ОСТК на ВКС. С оглед на това ответникът твърди, че
задължението за неустойка, предвидено в Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 763634/06.12.2021 г. отговаря на присъщите
функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено
копие, приемане на които като доказателства се иска.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените
искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищцата е да
докаже сключването между страните на Договор за потребителски кредит от
06.12.2021 г. с посоченото съдържание, твърдяното накърняване на добрите
3
нрави, твърдяната неравноправност на клаузата за неустойка и размера на
платените суми по договора, в частност и тези по процесната клауза, която се
оспорва като нищожна. При направени от ответника възражения, касаещи
отрицателни факти, в тежест на ищцата е да докаже съществуването на онези
от тях, от които извлича благоприятни за себе си последици.
Ответникът следва да докаже, че клаузите в процесния договор са
индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищцата, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните и положителните факти, от които
черпи права.
Между страните не са налице обстоятелства, които изрично да се признават
и за които съдът да приеме, че не подлежат на доказване.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Приложените към отговора на исковата молба документи са допустими
като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото. Искането за изслушване на ССЕ с конкретно
формулирани задачи е основателно, поради връзка с предмета на доказване.
Съдът намира искането на ищцата за задължаване на ответника - “Стик-
Кредит” АД, да предостави справка за извършените плащания направени от
ищцата по Договор за кредит № 645319/19.09.2020 г. за неоснователно, тъй
като не са налице предпоставките на чл. 190, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото
по този ред може да се изискват документи от другата страна, с правно
значение за спора, но не и да се задължава страната да изготвя такива
документи.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба, документи под опис.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника - “Стик-Кредит” АД, да предостави справка за извършените
плащания направени от ищеца по Договор за кредит № 763634/06.12.2021 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит 250 лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Стела Русева Иванова, от списъка на вещите
лица към СГС за 2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
30.10.2024 г. от 10.10 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение. На ищеца да се връчат и преписи от отговора на
исковата молба и доказателствата. Вещото лице да се призове след депозит.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5