№ 246
гр. Варна, 15.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600178 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.
Жалбоподател-подсъдим С. И. Д., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. О. И. С. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Адв. Л. В. П. от АК – Варна не се явява. Същият е депозирал на
10.09.2025 г. молба по ел. поща с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност не може да присъства в днешното с.з. и не се противопоставя да
се даде ход на делото при явяване на втория защитник на подсъдимата, с
изричното пояснение, че подсъдимата е уведомена за невъзможността му да се
яви в с.з.
За гражданският ищец Д. ООД, с представител Д. И. Д., редовно
призован, явява се лично. Представлява се от повереника си адв. М. Д. Я. от
АК – Добрич, редовно упълномощен от преди.
Не се явява адв. И. Н. С. от АК – Варна , редовно уведомена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята подзащитна и
1
на основание чл. 29 от НПК правя искане за отвод на целия съдийски състав на
Апелативен съд Варна, като съображенията ми са следните:
Първо, чисто лични съображения, които има моята подзащитна по
отношение на начина, на реда и разглеждането на делото от неговото ДП до
настоящия момент, и от Окръжен съд Добрич, както и предвид
обстоятелството, че гражданският ищец е заявявал неколкократно, че тя ще
загуби това дело, т.е. че ще бъде осъдена и нейния дял от фирмата ще бъде
взет, използвайки връзките си с прокурора от окръжната прокуратура -
прокурор Б., с който е в роднински връзки. Той е заявил също така, че
независимо от всичко тя няма да получи нищо от фирмата. Делото, което ще
се гледа в Добрич ще бъде спечелено от него и тя ще бъде осъдена. Тъй като в
случая се касае за наличие и на роднински връзки с пълномощника на
гражданския ищец – настоящия адвокат Я., който е брат на председателя на
наказателно отделение на ВАпС, считаме, че не можем да разчитаме на
обективно отношение. Това е въпрос, който реално с времето сме обсъждали
много задълбочено, защото независимо от всичко аз като юрист, като адвокат
винаги съм смятал, че би следвало тези неща да не влияят върху извода и
действията на съответния състав, но в конкретния случай и предвид решение
№ 8 от 04.02.2020 г. на ВКС Първо нак. отделение по н.д.№ 1168/2019 г.
Считам, че не са спазени и изискванията за разпределение на делата, тъй като
този, който ги разпределя е заинтересован пряко или не пряко от хода на този
процес. Тука се говори и за определянето на останалите членове на състава,
говори се за чл.9 от ЗСВ, както и на вътрешните правила на ВАпС. Аз считам,
че в един съдебен наказателен процес трябва да има сигурност в това, че
състава ще бъде обективен и справедлив, тъй като моята подзащитна реално
погледнато от 2019 г. до сега е само страдала от това ДП и в това съдебно
производство и т.н. и тези постановени присъди на ОС-Добрич. Тя не е
извършила нито едно от тези престъпления, за което се твърди и реално
погледнато от прокуратурата в Добрич и респ. състава на окръжния съд не са
направени никакви стъпки за привличане към наказателна отговорност на Д.
И. Д. за извършени престъпления от него по повод кражбата на 1000 тона
зърно, която по всяка вероятност ако не е разследвана въобще, събирани са
такива данни и на самото съдебно следствие, също нищо не е правено. Не са
обсъждани и другите престъпни действия на въпросното лице, които могат
евентуално да са извършени в съучастие с неговата сестра и със съучастието
на някой от фирма Павлови Трейдинг. Също така представителя на Окръжна
прокуратура Добрич и съответно председателя на състава на
първоинстанционното дело са си прикрили очите за извършени престъпления
във връзка с изготвяне на друг баланс на фирмата, вследствие на което да
може да се намали до минимум участието на моята подзащитна, както и
представяне на фалшиви документи за съществуващо задължение на фирмата
към фирмата на този Д. И. Д. за заплащане на твърдяна от него сума за
доплащане. Но това са детайлите, които не са били въобще обсъдени при
първоинстанционното разглеждане на делото и на ДП. Затова искам да бъда
2
правилно разбран, че това искане се прави именно по тези причини - чисто
човешки причини и предоставя на Вас да вземете своето решение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да оставите искането като
неоснователно без уважение. Не са налични никакви конкретни данни, които
да визират на Ваша предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от
изхода на делото.
На първо място се посочва името на прокурор Б., който беше
административен ръководител до м.06.2025 г. на ОП-Добрич, който
понастоящем е пенсионер. Той няма никакво касателство с въпросното ДП, по
което се е развила и съдебната фаза на настоящия процес. Наблюдаващия
прокурор е друг, който е изготвил и внесъл обвинителния акт, който се е
явявал в с.з. и е депозирал въззивен протест, с допълнение към същия. Така, че
на тази основа обстоятелството, видиш ли Б. бил в роднински връзки даже не
се сочат какви и с кого не дава основание за Ваш отвод.
На следващо място, обстоятелството, че упълномощен защитник на
гражданския ищец е адв.Я., а той е в роднински връзки със зам.председателя
на съда по никакъв начин не визира на основания за Ваш отвод по смисъла на
закона и това би било лишаване от право да упражняват и двамата труд, ако по
всяко едно дело това обстоятелство бъде посочвано. Разбирам съдия Я. да е в
състава на съда и да се прави искане за отвод, но същият не е във Вашия
състав. Затова и този факт не следва да бъде приет като убедителен сочещ за
основание за Вашия отвод. По никакъв начин не е била нарушена
процедурата по разпределение на делото. Съобразно закона и правилата това е
било сторено и затова ще Ви помоля искането за отвод да бъде оставено без
уважение.
АДВ.Я.: Уважаеми Апелативни съдии, изцяло съм солидарен с
изложеното от представителя на Апелативна прокуратура Варна. Нито за миг
твърдяния и сочен като сродник на гражданския ищец не е участвал в
производството по това дело. Делото е било под ръководството и под надзора
на друг прокурор през по-голямата му част и в хода на съдебното следствие,
когато след пенсионирането на прокурор Пламен Николов, беше продължено
с участието на прокурор М.Л.. Сиреч прокурор Б. не е участвал дори за
секунда.
Второ, твърди се, че са били в роднински връзки, но конкретни
доказателства за което не се представят.
По отношение на моята скромна личност, единственото вярно е това че
съм роднина по съребрена линия със зам. ръководителя на наказателно
отделение при Апелативен съд Варна съдия Янко Я.. Всичко друго е
тенденциозно и твърдяно във възражението за отвод.
Първо, очевидно е, че съдия Янко Я. не участва в този състав. Очевидно
е, че причината да не участва е повече от травиална и именно, че аз участвам в
това наказателно производство от началото на неговата съдебна фаза пред
първа инстанция, поради което няма как този съдия да бъде член на състава.
3
Второ, един бегъл преглед на участията ми по дела в гр.Варна, които не
са едно или две ще покаже с какъв успех се ползват и дори над 50 процентов
успех по делата в които аз участвам, да се твърди, че видите ли аз се ползвам
от протекциите на ВАпС, защото съм сродник на неговия административен
ръководител. Това не е така, поради което не намирам основание за това да се
отвежда целия състав на Апелативен съд Варна.
Съставът на Апелативната инстанция, в този й съдебен състав, след като
съобрази изложените доводи от защитата на подс.Д., в лицето на адв.С. и
становищата на представителя на Апелативна прокуратура Варна и на
повереника на гр. ищци, констатира следното:
На първо място, че направения отвод на целия състав на Апелативен съд
Варна пред настоящия състав на съда е недопустим, доколкото законодателят
в нормата на чл. 29 от НПК е уредил конкретно хипотезите, в които следва да
бъде отведен съда, или следва да се самоотведе. Дали за конкретен съдия е
налично основанието за отвод /самоотвовод/, е на първо място въпрос на
негова лична преценка, а на второ място - на съдебния състав, както е в
случая.
В този смисъл настоящият съдебен състав следва да прецени и изложи
съображенията си, дали за него са налични тези основания за отвод. В
контекста на изложеното, не се констатира основание по смисъла на чл.29,
ал.2 от НПК членовете на този съдебен състав да са предубедени, или
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.
На второ място се съобразиха възраженията на защитата за наличието на
контакти, връзки-роднински или приятелски на гр. ищци с други лица, които
са членове на различни органи на съдебната власт към момента на провеждане
на ДП или първоинстанционното такова, довело до опорочаване на
наказателното производство поради предубеденост на разследващите,
прокурора или съда /незаконен първоинст. съдебен състав/ , респ. да е налице
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до
постановяване на порочни прокурорски и съдебни актове, евентуално
основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане: Дали на ДП е допуснато подобно проц. нарушение е
въпрос по същество на наказат. производство , а не на този етап от наказат.
процес и едва във въззивния си съдебен акт настоящата ревизираща
инстанция следва да даде отговор.
Колкото до това, дали за всеки един от съдиите от настоящия съдебен
състав е налице основание за отвод поради изтъкнатите роднински отношения
на повереника на гражданския ищец с административния ръководител на
ВАпС, следва да се акцентира, че такива не са констатирани. След постъпване
на делото в съда, същото е разпределено, съгласно правилата за работа на
наказателно отделение и съобразно системата за случайно разпределение, по
делото са налични протоколи за това. Не може да става и дума за пряко или
4
косвено въздействие или опасения от подобни такива на зам.
административния ръководител – председателя на НО по отношение на
съдебния състав. Всеки един от членовете на този съдебен състав, встъпвайки
в качеството си на съдия е положил клетва по силата на закона за съдебната
власт, в която се е заклел при своите действия и решения да се ръководи
единствено и само от закона.
Административният ръководител в лицето на зам. председателя от 2014
г. до настоящия момент разпределя постъпилите наказат. дела, вкл. и
настоящото такова на съдиите от НО на ВАпС, поради което не съществува и
сянка на съмнение по отношение на действията му при разпределението
конкретно на това дело на докладчика и на състава, респ. наличие на
заинтересованост /пряка или косвена/ от изхода на делото.
С оглед на гореизложеното състава на ВАпС намира, че не са налице
основания за отвод по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, вкл. и във връзка с
постановения съдебен акт – определение № 323 от 15.12.2023 г. на състав на
Апелативен съд Варна по ВЧНД № 412 от 23 година по описа на съда,
разгледано по реда на чл.73 от НПК, вр. чл.чл.389-403 от ГПК, по отношение
члена на настоящия съдебен състав – Георги Грънчев, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за отвод на настоящия
съдебен състава.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отвод на целия състав на
Апелативен съд Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, моля да се даде ход
на делото.
АДВ.Я.: Също нямам доказателствени искания, моля да се даде ход на
делото.
АДВ.С.: Аз имам доказателствено искане. Моля да бъдат изискани от
фирма Павлови Трейдинг договор за продажба на 1000 тона зърно през м. май
2019 г., които са продадени от Д. И. Д., като зърно което е твърдял, че е
собственост на неговата фирма.
По делото има представен протокол, където е описано същото зърно,
което е излязло от фирмата „Д.“ ООД. Да се изиска извлечение от същата
фирма – Павлови Трейдинг банковия превод, който е направен към
Агропроект за стойността на въпросните 1000 тона. Да се изиска и от
Агропроект ЕООД същия договора за продажба на това зърно. По същия
начин да се изискат договора /който няма да получите защото е унищожен/, но
сме длъжни да поискаме този договор от Агропроект ЕООД собственост на Д.
И. Д., както и съответните извлечения от банковите сметки за сумата, която е
преведена от Павлови Трейдинг, защото той се е легитимирал като собственик
и респ. като продавач на тези 1000 тона зърно. Тези доказателства не са
5
събирани досега и с тях ще удостоверяваме, че има извършена кражба. Това
ще докаже и по нататъшните действия на моята подзащитна по охраняване
интересите й.
Също така следва да се изиска от Агропроект ЕООД договор за покупко-
продажба на новия комбайн клас Лексион, от което да е видно каква е
стойността на този комбайн и също така във връзка с последващата продажба
на този комбайн на Д. ООД да се изискат съответните фактури, тъй като Д. И.
Д. реално е съставил трета фактура за стойността на този комбайн. Това
доказателство е неоспоримо, тъй като той е поискал Д. ООД да му преведе
тази сума без да са налице каквото и да е основание. И това е послужило като
мотив моята подзащитна да отнеме електронното банкиране на сестрата на Д.
И. Д., с цел да не се извърши плащане на тази сума, която не се дължи. Също
така по отношение на извършения нов баланс на фирмата, която е станало
след напускането на моята подзащитна от фирмата. Същият следва да се
приобщи към материалите по делото, тъй като това доказателство е
необходимо за да се обоснове умисъла на гражданския ищец. Ние твърдим, че
допускането на тези доказателства е необходимо, тъй като прокуратурата в
Добрич, както и съдебния състав пред първата инстанция са неглежирали тези
обстоятелства, които пряко влияят за оформяне и за съществуването или не на
пряк умисъл за извършено престъпление, и за двете престъпления вкл.
Настоявам за допускането на тези доказателства, за да има обективност
в процеса.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че така
депозирани исканията са неоснователни и извън предмета на настоящото
производство. Сочат се факти за евентуално извършена кражба от друго лице,
което е участник в настоящия процес, но не и в качеството на подсъдим и
затова намирам, че Вие не сте разследващ орган за да извършвате
разследване, изисквате документи и установявате действия на друго лице
извън това което е подсъдимо в настоящото производство. Затова моля така
направени исканията да се оставят без уважение.
АДВ.Я.: Уважаеми Апелативни съдии така формулирани исканията, те
касаят две групи.
Първата е свързана с четенията на защитата да установи извършено
престъпление кражба от управителя на дружеството на гражданския ищец.
Наясно съм с правилата на доказване в това производство, то в рамките на
това наказателно производство не се установявало и разследвало наличието на
престъплението кражба. Ако защитата и подсъдимата смятат, че има такова, то
следва да сезират съответния орган, който да извърши разследване по тези
обстоятелства. Но книжата, които се искат да се представят като писмени
доказателства – договори, банкови извлечения, фактури и т.н. касаещи
„кражбата“ на1000 тона зърно през 2019 г., са книжа, които ще бъдат събрани,
но ще попаднат извън предмета на доказване по това наказателно
производство. Аналогично е положението и с втората група искания, да се
6
изиска и да се приложи неистински баланс или баланс с невярно съдържание.
Това също е обстоятелство, което не спада към категориите обстоятелства,
които се включват към предмета на доказване по НПК и установяване от
прокуратурата с внесения срещу подсъдимата обвинителен акт, поради което
намирам, че следва да бъдат отклонени и Ви моля за Вашето произнасяне в
този смисъл.
АДВ.С.: Аз отлично знам, че Вие не сте разследващ орган, нямаше
нужда да го казва това представителя на обвинението, но в конкретния случай
това, което се твърди от гражданския ищец не са щения на защитата, това са
обективни факти, които са разкрити по време на съдебното следствие, и
упоритото желание на прокуратурата да образува съответното наказателно
производство срещу извършилия тези действия, както и факта, че се внася
обвинителен акт по чл.220 от НК, сочат на абсолютна предубеденост на
обвинението, и от там вече съдебния акт, който подлежи на проверка от Вас.
Въззивната инстанция намира, че така направените доказателствени
искания за събиране на нови писмени доказателства са неоснователни,
доколкото всичко което бе изложено като доводи за тяхната необходимост, са
неотносими към предмета на доказване поради наличието на достатъчно
други /в изобилие/ материали, имащи отношение към така поставените от
защитата въпроси, касаещи действията на процесните дружества „Павлови
Трейдинг“, „Агропроект“ ЕООД и „Д.“ ООД.
С оглед на така изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от защитата доказателствени
искания за събиране на нови писмени доказателства в настоящото въззивно
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Също да се даде ход на делото.
АДВ.С.: С оглед становището Ви да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Д.А
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така
изготвения протест от наблюдаващия прокурор при ОП-Добрич. Той касае
единствено оправдателната част по смисъла на чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от
7
НК по обвинението на подсъдимата затова, че през периода 04.07.2019 г. до
12.07.2019 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – управител въпросното търговско дружество е присвоила
чужди пари на управляваното от нея търговско дружество, които са били
поверени да ги управлява в общ размер на 31 896.43 лв., на 04.07. - 1896.43
лв., на 05.07., 08.07. и 12.07. от по 10 000 лв. Тази оправдателна присъда е с
аргументи за това, че обвинението е недоказано, тъй като единствено
установената липса на пари без конкретно посочен от обвинението механизъм
на разпореждане с тях от подсъдимата, според съдебния състав в ОС-Добрич
не би могло да обоснове извършено присвоително деяние от нея. Съдебният
състав се е позовал и на решение № 255 от 2024 година по н.д. № 234 от 2024
г. на Трето нак. отделение.
Намирам, че анализа на събраните по делото доказателства е бил
неправилен на първоинстанционният съд, тъй като действително в случая е
налично присвояване чрез изтеглянето им от банковата сметка на дружеството
сторено от подсъдимата Д.. В този смисъл аргументи е изложил
наблюдаващия прокурор в допълнението към изготвения от него протест,
които поддържам изцяло.
По делото безспорно е доказано, че тези средства, които са включени в
предмета на това обвинение, и същите са преминали във владението на
подсъдимата, тя не ги е внесла в касата на дружеството, за което би бил
създаден ПКО, отразен в касовата книга на дружеството, нито същата е
представила фактури за тяхното разходване. Т.е. липсват каквито и да е
документи за разходването на тези пари в дружеството, като наличност в
касата също липсват, което визира за разпореждане от страна на подсъдимата
за въпросните средства. Липсват и доказателства, които да са били ползвани
за сметка на дружеството. В конкретния случай прокуратурата няма как да
доказва отрицателен факт по отношение на документооборота, касаещ
разходването на паричните средства, тъй като такъв липсва. По делото е
доказано категорично, че подсъдимата е изтеглила средства от банковите
средства и ги е усвоила. Впечатление прави обстоятелството, че на 25.06.2019
г. е било взето решение дружеството да бъде управлявано от подсъдимата и
свид.Д. само заедно, но като е узнала именно този факт, след тази дата са
започнали присвоителните действия. Видно от календарна 2019 година, те са
били сторени в четвъртък първата сума, с която е била направена проба за да
се види може ли да бъдат изтеглени тези пари и вече на следващия ден – петък
са изтеглени 10000 лева и следващата седмица – понеделник и петък отново
от по 10 хиляди лева са били разходвани тези средства от банковата сметка от
страна на подсъдимата.
Твърденията й са в насока, че са били разходвани за дружеството или
евентуално укрити от страна на управителя, но следва да се отчете
обстоятелството, че до сега такива разходо-оправдателни документи
подсъдимата не е представила. Те не са налични при извършената
инвентаризация и във въпросното дружество. Спокойно същата е могла да се
8
снабди с такива, ако са били налични такива сключени договори от страна на
дружествата съконтрагенти, за да оправдае разходването на тези пари за
нуждите на дружеството. Такива документи очевидно няма, и това е една
според мен защитна теза на подсъдимата относно обвинението й по чл.201, че
същата не е използвала парите за свои нужди, а единствено за дружеството,
като отново посочвам, че такива доказателства липсват по делото.
От установената фактическа обстановка следва единствения извод, че
подсъдимата в един кратък период от време юни-юли 2019 г. съпоставяйки
обвинението по чл.220 се е опитала да изпразни въпросното дружество, като е
извършила първо неизгодни сделки и е продала налично зърно и бъдеща
реколта, машини и инвентар, а после е своила и паричните средства от
банковата сметка. За да подсигури тази си престъпна дейност, същата преди
това е блокирала интернет банкирането към другите двама съдружници, с
което си е осигурила и време на действие.
Искам да посоча и съдебна практика в подкрепа на изготвения протест
от страна на наблюдаващия прокурор за това, че се касае за престъплението
присвояване решение № 604 от 20.03.2013 г. по н.д.№ 1951/2012 г. на ВКС.
Изпълнителното деяние в това решение, че е довършено с факта на
неправомерно юридическо и фактическо разпореждане, чрез действия или
бездействия с повереното на длъжностното лице имущество, напр. не
отчитането на получените суми. Като по делото обвинението е доказало
получената от подсъдимия облага съответно ощетяването на патримониума на
дружеството, направено с ясната цел за личното му облагодетелстване.
Решение 394 от 11.08.1986 г. по н.д. 386 от 86 г. на Първо нак. отделение –
съдът не е задължен да събира доказателства за установяване присвояването
на всеки отделен лев от липсваща сума, нито за установяване за какво точно са
изразходвани присвоените суми. В същата насока е и решение № 460 от 94 г.
по н.д. № 359 от 94 г. на Първо нак.отделение - съдът не е длъжен да
установява за какво са изразходвани присвоените средства. Във всички случаи
е длъжен да установи размера на щетата, която се дължи само на
присвояването, което в настоящия казус безспорно е било установено и
именно тази щета е предмет на обвинението по чл.201. Решение № 56 от
14.03.2017 г. по н.д. № 98/2017 г. на Първо нак. отделение отново в насока за
това, че изпълнителното деяние се обективира във външно проявена промяна
на отношението на дееца към повереното му имущество. За да е доказано
присвояване, следва да се установи, че имало разпореждане с чуждото
имущество. Противозаконността на разпореждането произтича от това, че
дееца няма право да го извърши, като чрез този свой акт той изразява
намерение да третира обекта на посегателство като свой. За доказване
наличието на разпоредителни действия не е задължително да се установи по
какъв начин са изразходвани средствата, какво е платено с тях и т.н.
Достатъчно е да се установи, че дееца е имал достъп до имуществото и не е
имало чужда намеса при разходването на средствата, което в настоящия казус
е сторено. Ето защо моля да се уважи протеста, като признаете подсъдимата за
9
виновна и за извършеното от нея престъпление по чл. 201, ал.1, вр.чл.20, ал.1
от НК като наложите наказание, така както е било поискано в първата
инстанция и приложите разпоредбата на чл.23 от НК. По отношение на
жалбата ще изразя становище след като чуя защитата на подсъдимата.
АДВ. Я.: Уважаеми Апелативни съдии, по протеста ще заявя, че
доколкото гражданския иск не включва претенции за обезвреда на вредите
причинени с деянието по чл.201, то аз няма как да взема и становище в тази
насока. Що се касае до жалбата, по делото е налична една бланкетна жалба по
която аз няма как да изразя конкретно становище, тъй като не съдържа нито
едно конкретно оплакване, поради което моля след като изслушам
оплакванията на защитата да изразя становище в частта по гражданския иск и
деянията, които са пряко свързани с гражданския иск.
АДВ. С.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята подзащитна
ще Ви помоля да оставите депозирания протест без уважение като
неоснователен и немотивиран. Това, което чухме в залата и цитирането на
съдебни решения на ВКС касаят принципни въпроси. Но основното, което се
натъртва в тези решения е, че трябва да се докаже за какво са извършени тези
присвоявания. Безспорно е това и е факт, че са теглени тези суми така, както
са описани в обвинението, като това е посочено от адвокатите на Д. Д.. Но има
една малка съществена подробност. Тя е изтеглила тези пари за да обслужи
задължението на фирмата, и като управител на фирмата тя няма задължение
да изисква съгласието на другия съуправител. Това е обслужване на
задълженията на фирмата спрямо работници и осигуряване на материали. Има
една малка подробност, която пак се прескача от обвинението, и това е, че
всички счетоводни документи, всички фактури, всички тези неща са
предадени на Д. И. Д. преди напускането на фирмата и след като тя напуска
фирмата като съдружник. И когато напуска фирмата те я заличават като
съдружник и я освобождават от отговорност. Това са в последствия вече,
когато той получава всички тези документи решава, че трябва да унищожи
оправдателните документи, но пак е съшито с бели конци, тъй като
счетоводителката, която е оформила тези документи свързани с плащанията
твърди по недвусмислен начин няколко пъти в с.з., че реално погледнато за
всички суми, които е теглила моята подзащитна са налице оправдателни
документи. Ние знаем възможностите на Д. И. Д., знаем и състоянието на
неговата фирма, знаем или предполагаме поне защо е извършена тази кражба
на тези 1000 тона жито с цел да се прикрие задължение към НАП.
Ние считаме, че това обвинение, пък и правилно първата инстанция е
казала, че не е доказано, защото липсват тези документи. Те са били в ръцете
на Д. И. Д., и са били в счетоводството. Впоследствие това счетоводство е
сменено, направен е нов баланс, и когато правят жалбата, за да се образува
производство по чл.220 със съзнанието да се използват текстовете на закона за
решаване на гражданско правни проблеми. И аз се учудвам защо
прокуратурата се е нагърбила с тази задача да повдига обвинение и да го
устоява в съда, използвайки прокурора, който е бил пред пенсия, за да може
10
да се увредят интересите на моята подзащитна. През цялото си присъствие във
фирмата единственото нещо което е водено от тях е да не се нанасят никакви
щети на фирмата, и това са предохранителни мерки, които тя е осъществявала.
По отношение на протеста казахме, че трябва да се установи безспорно
кога е извършено, защото присвояването не е извършено на датата, която се
твърди когато тя е теглила. Присвояването трябва да се докаже къде са
отишли тези пари. С оглед факта, че се намират тези документи в ръцете на Д.,
това означава, че той ще ги унищожи, и няма да можем да се защитим. Самият
Д. е разпоредил на счетоводството след като ги е унищожил да търси тези
документи, за да може да се направи обвинението по чл.201, ал.1 от НК, което
според мене е допълнително обвинение с цел ако първото не се получи. Това е
схемата. То е малко милиционерски стил както е планирано от страна на
защитата на Д. Д..
Според мен протеста поради липса на мотиви и най-вече основание би
следвало да се остави без уважение.
Това, което искам да кажа по отношение на присъдата и жалбата, която
поддържам, но имам някои доста съществени искания във връзка с
обвиненията по чл.220 от НК. Считаме, че присъдата е незаконосъобразна.
Считаме, че не е налице престъпление по чл.220 от НК, тъй като липсва пряк
умисъл.
Искам да представя списък на решенията на ВКС, касаещи именно
наличието или не на пряк умисъл при извършване на престъпленията. Няма да
ги цитирам, за да не губя време, но това са всички тези решения, с които се
задължава съдебната инстанция да разисква въпросите по чл.13 и 14 от НПК,
а именно да разкрие обективната истина, и да вземе решенията си по
вътрешно убеждение. Такова нещо в първоинстанционната присъда не
съществува. При един анализ на мотивите на първоинстанционния съд се
установява едно механично преписване на обвинителния акт, и никъде в
мотивите с изключение на л.13 - 6 реда, на л.15 - 4 изречения от 15 до 19, на
л.17 - от 30 до 32 изречение, на л.19 – от 31 до 33 изречение и на л.23- от 31 до
32 изречение. Това е мотивировката на първата инстанция за наличие на пряк
умисъл. Такъв умисъл не съществува, защото действията на моята подзащитна
са единствено и само запазване на фирмата от намерението на Д. И. Д. и
неговата сестра като в качестото им на наследници на нейния съпруг да
изземат фирмата и да я изхвърлят от нея без да й дадат една стотинка. И това е
гражданско правен спор. Има заведени граждански дела, и се използва
прокуратурата и съда за да може да бъде осъдена, като част от гражданските
производства, които се движат са спрени до изчакване на резултата от
наказателното дело.
Мотивите на съда страдат от доста необмислени съждения, тъй като не
се мотивират изводите за наличие на извършени престъпления, след като не е
обсъден въпроса за прекия умисъл. Ние твърдим, че липсва за всяко едно от
обвиненията по чл.220 такъв умисъл да се сключи неизгодна сделка, и с цел да
11
навреди на дружеството. Тъй като тя не може да навреди на дружеството, от
което има претенции, няма как да стане логически погледнато, и всичко това
се прави с експертизи, които да докажат еди колко си била стойността, а пък
тя сключила сделка на еди каква си стойност, като не са спазени изискванията
да се прави сравнение с реални сделки, а се говори за оферти. Да не говорим,
че тези оферти са пет години условно по късно, реално погледнато тогава се
оценяват инфлацията, цените са съвсем различни.
Сега тука прокуратурата се е постарала да събере много доказателства и
реално погледнато без да обсъди основния въпрос - тези сделки защо са били
сключени. Когато моята подзащитна вижда, че са откраднати тези 1000 тона,
които са откраднати и изнесени в почивните дни около 24 май, и когато моята
подзащитна разбира за това нещо, Д. не е давал никакви обяснения, и дори не
е вдигал телефона. И сега се принуждава, защото е разбрала къде отива
въпросната царевица, а тя отива в Павлови Трейдинг, и си иска парите.
Защото това зърно е заминало. Натоварен е кораба и зърното е заминало.
Парите явно са платени на Д., на неговата фирма и тя иска тези пари да се
върнат в патримониума на фирмата. Цели два месеца отнема тази борба с
Павлови Трейдинг, след което те виждат, че участва малко или много в тази
кражба, тъй като фирмата на Д. – Агропроект не се занимава със зърно
производство, и те стават неволно съучастници в тази кражба, както и
неговата сестра. Говоря, че са извършили тази кражба, и затова Павлови
Трейдинг взимат решение за да си измият ръцете от това, да съставят нов
приемо-предавателен протокол, където вече като продавач е посочен Д. ООД.
Тези средства вече влизат два месеца след този въпросния 24 май 2019 г. в
патримониума на фирмата.
Реално погледнато за всяко едно от обвиненията, моята подзащитна
реално извършва действия по съхраняване. Трябва да се извърши жътва.
Междувременно преди да настъпи времето за жътва, се взима решение от
съдружниците във фирмата да се купи нов комбайн. Този нов комбайн ще го
достави фирмата на Д. И. Д. за цена, която той като фирма която се занимава с
продажба на техника, той намира съответния комбайн, но преди това моята
подзащитна иска от него да даде оферта за размера, стойността на резервните
части, които трябва да се използват за привеждането на съществуващия
комбайн в действие. И той дава един списък, с което се указва, че сумата,
която трябва да се даде от фирмата е много голяма, и взимат решение, че този
комбайн следва да бъдат продадени. Във фирмата са само моята подзащитна,
като на наследник на своя съпруг и неговите две деца от предишен брак. И те
решават, че трябва да я изгонят от фирмата и по възможност нищо да не й
дадат.
Говорим от тук нататък за самата продажба. Прокуратурата решава, че
продажбата не е направена както трябва, т.е. на нея минимална цена е взета, а
е следвало да бъде еди каква си, което е смешно, ако не беше реално. Защото
заключението на експертизите, които са дадени във връзка с това обвинение за
продажбата на активите не отговарят на основното изискване, а именно да се
12
търси пазарната стойност на реално осъществени сделки, за да може да се
направи сравнение. Освен за периода, който говорим, в който има инфлация,
реално погледнато тя ги продава на стойност над застрахователната стойност
на съответните превозни средства. Всички тези твърдения на вещите лица са
незаконосъобразни и в разрес с приетата практика, която е и по адм.д. № 8758
от 23 г., реш № 3587от 25.03.2024 г. на ВАдмС. Тези оценки трябва да
отговарят на изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ. И
неприлагането на тази наредба води до съществени нарушения. Нещо повече,
прокуратурата си е позволила да използва една фирма САПИ ЕООД София
/система за агропазарна информация/, която изготвя тази ССчЕ, която е
примерно близо 4 тома. Там се дават цени, които не съществуват на пазара в
момента, когато се прави съответната продажба. Първата инстанция в
мотивите си въобще не обсъжда тези експертизи. Използва само част от тях,
която се касае за превозните средства. И затова се получава този голям
дисбаланс в цената за която е продадена.
Тя като съдружник във фирмата иска да получи възможно най-добрата
цена от продажбата. Съществуването на тези недоуточнени от гледна точка на
Търговския закон подробности, че трябва да има писмено решение на Общото
събрание между тогавашните роднински връзки вече отшумяват и се започва
една борба за запазване на фирмата. Защото Д. Д. реално погледнато почва
съзнателно да фалира фирмата. Ние поискахме във връзка с продажбата на
новия комбайн тези писмени доказателства за да видите, че този комбайн е
закупен на по-ниска цена, от първоначалното искане от Д. Д. и което е най
интересното, че той иска да се плаща трета вноска. Т.е. да се увеличи цената с
50 и няколко хил. лева. След като това предадено, самия Д. Д. този комбайн
реално погледнато го доставя във фирмата без да се направи промяна в
собствеността, т.е. талона явно се е водил не на името на Д. ООД, а на
фирмата или неговата, или на продавача на самия комбайн. И не са събирани
доказателства по този въпрос.
По другите обвинения за сключване на неизгодни сделки по отношение
на охрана и т.н. ще съпоставя това с обвинението за извършването на т.нар.
жътва. Това не търпи отлагане. Тръгва този въпросния комбайн и след 1 час
комбайнера получава разпореждане от Д. Д. да спре и да върне комбайна. Т.е.
комбайна повече да не жъне, като преди това е изпратил полицаи на самото
поле с което да спрат комбайна да не жъне. Цялата история и после той го е
казвал това нещо директно на моята подзащитна …“и без тебе може да няма
жътва въобще, това не ме интересува, догодина ще има“.. Реално погледнато
този комбайн остава така, при което за да не се загуби зърното, а то е един
процес при който се следи влажност, подходящи условия и т.н., тя се свързва с
фуражен завод Панайотов и Щерев, които осигуряват комбайна, за да се
извърши жътвата. Пак се поставя въпроса колко била струвала самата жътва,
след като те имали необходимото оборудване. А то реално погледнато е
спряно от съдружника. И тука интересното е, че се казва, че 12 или 13 лв. на
декар, а не се отчита колко би било това ако се използва собствеността на
13
фирмата, т.е. наличните машини и съоръжения, за да може да се извърши
жътвата от самата фирма. Това нежелание, спъването на извършването на тези
жътви принуждава моята подзащитна да поиска съответната охрана, и затова
тя сключва тези договори за охрана. Реално погледнато това е и практика от
земеделските производители, защото всичко става. Един кибрит да се хвърли
и може да унищожи цялата продукция. Затова сключва договор за
съответното видеонаблюдение и т.н., защото базата не е имала никаква
охрана. И след тези приказки и закани от страна на Д. Д., че ще я остави на
улицата, как човек може да реагира на това състояние.
По отношение на приложението на чл.220 липсва умисъл. Тука ще
посоча решение № 250 от 06.07.2023 г. по н.д.406 от 23 г. на Първо нак.
Отделение, решение № 115 от 30.06.2021 г. по н.д.384 от 2021 г. на Първо
нак.отделение, в което се казва, че неизгодността на сделките се преценява
към момента на сключването, а не с оглед последващо поведение на страните.
Решение 193 от 18.08.2021 г. по н.д. № 32 от 20 г. на Трето нак. Отделение,
решение № 5 от 21.04.2021 г. по н.д.1229 от 2019 г. на Второ нак. Отделение и
решение № 4 от 08.02.2019 г. по н.д. № 1164 от 2018 г. на ВКС Първо нак.
отделение. Тука се сочи в това решение, че предмет на обсъждане и преценка
при обосноваване на престъпна съставомерност на инкриминираните деяния
са фактите сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на дееца
за неизгодността на сделката, към момента на нейното сключване, като
оценъчната дейност следва да обхване първо не само характера на сделката
като параметри, но се вземат предвид и всички условия при които е
обективирана волята на страните.
Казвам всичко това, защото в мотивите липсва обсъждането на въпроса
защо се приема не експертизата, която е направена на ДП, а експертизата,
която е направена в съдебното следствие. От 04.12.2024 г., имаме изменение
на обвинението от страна на прокурора като за всяко едно от обвинението се
сочи, че престъпленията са извършени така, както са цитирани в периоди от
11.06.2019 г. до 05.08.2019 г. и се сочи първото престъпление за продажбата на
техниката в периода 18.06.-19.06., след което за периода от 11.06. до 18.06. за
продажбата на 1500 тона царевица на фуражен завод Панайотов и Щерев,
след това за продаване на 1813.77 тона царевица – реколта 2019 г., за периода
17.06.-18.06. за 1000 тона пшеница - реколта 2019 г., за периода 17.06. до
18.06. продала 750.28 тона слънчоглед – реколта 2019 г. И от тука се трупат
едни огромни суми, за да може обвинението да бъде евентуално с това
доказано. Но аз не мога да разбера как един съдия след като има обвинение за
извършени в условията на чл.26 и когато чете осъдителен диспозитив или има
оправдателен диспозитив, защо липсва в присъдата оправдателен диспозитив
за престъплението за другата дата. Затова според мен тази присъда подлежи
на отмяна само на това основание.
Не искам да говоря повече. Наясно съм, че Вие сте погледнали
внимателно ДП и съдебното най-вече, и сами сте видели тази разлика в
приемането на една експертиза вместо другата. Както сте видяли и това, че
14
реално погледнато не е обсъдено налице ли е или не пряк умисъл по чл.11,
ал.2 от НК за всяко едно от обвинението.
Моята подзащитна е сама жена, която е поставена в ръцете на тези
непочтени хора – брата и сестрата, защото тази фирма тя и нейния съпруг са я
издигнали до това ниво. Когато тя става управител когато се разделят
фирмите, тя покрива задълженията на фирмата, която има. И в един момент се
указва, че тя има задължение около 1 мил. лева, и когато в продължение на
дейността на фирмата тя ги изчиства. Какво става с фирмата, за да можем да
разберем какъв е умисъла. Указва се, че фирмата съществува като фирма, но
няма дадени годишни финансови отчети, което означава, че фирмата е освен
инвентар, който има, тя има и помещения, които се намират … прекъснат от
съда……
Когато дойде моята подзащитна и започна да плаче, аз се чудех какво да
й обясня като юрист.
По отношение на гражданския иск - поредното процесуално нарушение.
Направени са възражения за приемането на гражданския иск от страна на
защитата на моята подзащитна тогава, и той е изцяло недопустим.
Основанието за предявяване на гражданския иск е ревизионния акт.
Ревизионният акт, който правят впоследствие след напускането на фирмата,
може би две години след това установяват тези суми, за които претендира в
момента Д. И. Д., защото той не е оспорил обвинителния акт. Тогава той е бил
управител, а моята подзащитна няма касателство към това. Т.е. той е следвало
да внесе съответното ДДС, но не го е внесъл. И след като РА не е обжалван и
влиза в сила реално погледнато е трябвало да ги внесе тези пари на държавата.
Но не ги внася, изчаква цялото производство да приключи и тогава заплаща
тези суми, които претендира в гражданския си иск. Това е негова вина, защото
е трябвало да ги внесе или да ги оспори пред съда, но не е направил това
нещо. След като не го е направил, няма как да търси отговорност от друго
лице, което не може да носи отговорност дори и имуществена такава. Затова
като неоснователен моля да се отхвърли.
В заключение ще кажа следното. По отношение на разноските също
трябва да се отмени изцяло присъдата, и като цяло присъдата в нейната
осъдителна част следва да бъде отменена и моята подзащитна оправдана.
Другото което ще Ви помоля предвид Вашите правомощия. Налице са
данни за извършени престъпления, които следва да бъдат изследвани. Ние сме
обсъждали и дали можем да направим алтернативно искане да се отмени
присъдата и да се върне за ново разглеждане на фаза ДП, но в такъв случай
съм длъжен да кажа, защото ние трябва да правим жалби до прокуратурата.
Още едно нарушение има в мотивите на присъдата, защото не е обсъден
въобще въпроса, че на ДП съдия Павлов от ОС-Добрич е направил искане за
проверка на престъпление от страна на Д. И. Д. за изготвянето на новия
баланс. То е съединено с това ДП, но няма никакво произнасяне. Два пъни
Апелативна прокуратура задължава прокурора който е водил делото да се
15
произнесе по този въпрос, но той не се произнася.
В заключение искам да кажа, че в момента в залата съм до моята
подзащитна която е един невинен човек. Ще бъде просто човешки
недопустимо да бъде оставена тази присъда в сила, поради което моля да бъде
оправдана, а по отношение на гражданския иск ще дам аргументация после.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата като неоснователна без уважение. Отново се излагат аргументи, с
които е бил сезиран и първоинстанциония съд относно оправдаване на
подсъдимата, но тези аргументи законосъобразно са били отхвърлени от
страна на ОС-Добрич, като неговата правна оценка на фактите, установени в
хода на делото е правилна и следва да бъде потвърдена и от Вас. Налице е
престъплението, за което е била предадена на съда и затова престъпление
законосъобразно е била осъдена и подсъдимата.
АДВ.Я.: Уважаеми Апелативни съдии, присъдата е правилна и
обоснована както в нейната наказателно правна част, така и в нейната
гражданско осъдителна част. Безспорно е че за изгодността или неизгодността
на една сделка не следва да се съди само по цената, а и по ред други критерии.
Необходимост от сключването на такава сделка, време на сключването на
такава сделка, начина по който се извършва плащане. Преценени тези сделки
конкретно за машините се явяват неизгодни, и това съвсем правилно го е
оценил и окръжният съд. Ако се правят упреци към една експертиза, то следва
да подчертая, че по делото има извършени две оценъчни експертизи, освен
това има и ДРА, в рамките на които са извършвани оценки на тези машини.
Сл. по логиката на защитата първо НАП и впоследствие две групи в.л. са
действали нетенденциозно правейки неправилни оценки на тези машини.
Що се касае до недопустимостта или основателността на гражданския
иск и неправилността на присъдата в тази насока, ДРА е постановен след като
е извършена ревизия на дружеството. Тези така установени в резултат на
сключването от подсъдимата неизгодни сделки са заплатени незабавно от
дружеството. По делото има данни в тази насока. В обвинителния акт са
изложени твърдения относно всичко това, поради което и дружеството е
предявило своя граждански иск в тази посока. И той се явява абсолютно
резонен. И тези данъчни задължения са заплатени от дружеството. Но тези
допълнителни данъчни задължения се дължат на съзнателно сключените
неизгодни сделки.
ПОДС.Д.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС. Д.: Искам справедливост, истина и пълно оправдаване.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
16
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 14.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17