Определение по дело №1907/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 28
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

       ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

08.01.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1907

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана  от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, тел./факс - 980 66 72, съдебен адрес:***, офис 114, адв. Росица Иванчева срещу Н.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 288а, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.).

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е направено искане с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на страна на ответника на ЕТ „Би Би Бетс-Бисер Страхилов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Мърчаево, ул. „Витоша“ № 15, общ. Столична, обл. София.

Ответникът е предявил, при условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК, обратен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу ЕТ „Би Би Бетс-Бисер Страхилов“, ЕИК: ********* в размер на сумите, които претендира от него ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София.

            С определение от 23.10.2019г. съдът е конституирал ЕТ „Би Би Бетс-Бисер Страхилов“ като трето лице-помагач на страна на ответника и е приел за съвместно разглеждане предявения срещу него от ответника обратен иск. С разпореждане от 05.11.2019г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба по предявения обратен иск на ответника по него.

            В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът по обратния иск ЕТ „Би Би Бетс-Бисер Страхилов“ е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. Боряна Евгениева, със съдебен адрес:***, офис № 19.

            С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че процедурата по размяна на книжа е спазена и делото следва да се насрочи за разгрлеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на основание чл. 288а, ал.1, т. 1. от КЗ (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Италия по шета № 120668/25.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3372.71лв. (1724.44 евро) за увредения при ПТП, настъпило на 31.03.2014г., в Република Италия, гp. Прато, на ул. „Маренго“, лек автомобил „Форд“, с рег. № AP209CF, собственост на Мариано Лойоко.

Виновен за ПТП е ответникът Н.А.Н., който, управлявайки товарен автомобил „Волво“, с ДКН С9723НР, собственост на ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“, от гр. София, при движение в гp. Прато, на ул. „Маренго“, при извършванене на маневра завой на дясно, не осигурява достатъчна дистанция и удря движещия се зад него лек автомобил „Форд“, с рег. № AP209CF.

В нарушение на чл. 249 вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал товарния автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови платеното, но задължението не било погасено.

С оглед изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди Н.А.Н. да му заплати сума в размер на 3372.71 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120668/25.08.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че на 31.03.2014г., в Република Италия, гp. Прато, на ул. „Маренго“, управлявал товарен автомобил „Волво“, с ДКН С9723НР, собственост на ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“, като причинил ПТП, удряйки движещия се зад него лек автомобил „Форд“, с рег. № AP209CF, собственост на Мариано Лойоко. Твърди обаче, че управлявал автомобила в качеството си на работник на собственика му ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“, който следва да отговаря по регресната претенция. Към момента на ПТП всички документи на автомобила били изрядни, включително била налице и валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за срок от една година.  Ответникът не би могъл да знае, че дължимата сума по сключената застраховка не е била заплатена от фрмата-собственик на управлявания от него автомобил. Освен това, прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Ответникът е направил искане за привличане като трето лице-помагач на негова страна на собственика на товарния автомобил и негов работодател  ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“ и е предявил срещу него обратен иск за заплащане на сумите, които претендира от него „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр. София.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по обратния иск ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“, който признава предявения срещу него обратен иск за сумата от 3372.71 лв. по основание и размер. Възразява, обаче, срещу искането за заплащане на законни лихви и разноски по делото, като твърди, че нито ответникът Н.А.Н., нито ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр. София, са го уведомили за настъпилото ПТП и платената щета. Заявява готовност за заплащане на регресната претнеция към  „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр. София.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения: Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“, вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ответникът е предявил, при условията на евентуалност, обратен иск срещу третото лице-помагач по делото, с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обявява за безспорни между страните следните обстоятелства: че Н.А.Н., на 31.03.2014г., управлявайки товарен автомобил „Волво“, с ДКН С9723НР, собственост на ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“, при движение в гp. Прато, на ул. „Маренго“, е причинил ПТП, удряйки движещия се зад него лек автомобил „Форд“, с рег. № AP209CF, собственост на Мариано Лойоко, че „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр. София е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Италия по шета № 120668/25.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3372.71лв. (1724.44 евро) за увредения при ПТП автомобил, че по време на ПТП Н.А.Н. е работил по трудово правоотоношение с ЕТ „БиБи Бец“ - Бисер Страхилов“ и е изпълнявал въложена от него работа.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ищецът следва да докаже и предпоставките на разпоредбата на нормата на чл. 288, ал. 12 КЗ, а именно, че е изплатил обезщетението в случая по ал. 1, т. 2, б. „а“от КЗ  на същата разпоредба на увреденото лице до размера на платеното.

            Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

            Ищецът по обратния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да  докаже, че е управлявал товарния автомобил по възлагане на ответника и в изпълнение на задълженията си по съществуващо между тях трудово правоотношение.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъде допуснато събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора на ответника документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2020г. от 09:50 ч., за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач, с препис от настоящото определение, като на ищеца и ответника се връчи препис от отговора на исковата молба по обратния иск, депоизиран от ответника по този иск.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора на ответника документи като доказателства по делото.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

                                   Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: