№ 4575
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110206629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Й. Д. срещу Eлектронен фиш, Серия К, №
ХХХХХХХ, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с
налагане на "глоба" в размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че при издаване на обжалвания ЕФ е
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, в която връзка
на първо място се сочи, че в случая е използвана система за видео-контрол,
която не е стационарна, а мобилна такава и при наличието на контролни
органи на мястото на извършване на нарушението, поради което и
наказващият орган не е следвало да ангажира административно -
наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на електронен фиш,
а е следвало да наложи наказание по реда и условията на ЗАНН - чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото издаването на електронен
фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните
технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със
съответни предварителни обозначения за съществуването им и които
средства работят на автоматичен режим, неналагащ непосредствено
1
обслужване от съответен контролен орган. Поддържа се, че обжалваният
електронен фиш не е издаден при спазване на законоустановената процедура
и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, тъй като не съдържа точни данни за неговия издател (имена и
длъжност), не съдържа и дата на издаване, липсва надлежно описание на
нарушението, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не е ясно дали
АТСС е от одобрен тип и е вписано в регистъра за одобрените типове
средства за измерване на скоростта, минал ли е уредът проверка и годен ли е
за употреба. Отделно от изложеното се сочи, че на процесната дата и час,
посочени в атакувания електронен фиш, жалбоподателят не е управлявал
собствения му лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ХХХХХХ,
поради което и санкционирането му с административно наказание е
незаконосъобразно, извършено както в нарушение на материалния закон, така
и при допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната
на електронния фиш.
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
атакувания електронен фиш.
Административнонаказващият орган излага подробни съображения за
обоснованост и законосъобразност на издадения електронен фиш в
приложено към административнонаказателната преписка съпроводително
писмо, като счита, че нарушението и неговият автор са установени по
безспорен и категоричен начин със стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SENSIS SSS DROPLET RS
240“ ID № FOEAB5120000, поради което моли за потвърждаване на
атакувания акт.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован - не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На 14.02.2022 г. в 03:31 ч. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, с посока
на движение от ул.“Н. Гогол“ към Орлов мост, преди спирката на МГТ, с
техническо средство „SENSIS SSS DROPLET RS 240“ ID № FOEAB5120000
била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №
ХХХХХ от 91 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3
%) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на
скоростта от 41 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят А. Й.
Д..
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден Електронен фиш серия
К, № ХХХХХХХ срещу жалбоподателя А. Й. Д., с който последният е
санкциониран с налагане на глоба в размер на 600,00 лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на
жалбоподателя на 04.05.2022 г.
От приложения към делото снимков материал, заснет със стационарна
система за контрол „SENSIS SSS DROPLET RS 240“ ID № FOEAB5120000,
който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 14.02.2022 г., в 03:31:33
ч., в района на Орлов мост е измерена скорост на движение от 94 км./ч., като
са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила,
чийто собственик е жалбоподателят.
Нарушението е било установено със стационарна система за
видеоконтрол „SENSIS SSS DROPLET RS 240“ ID № FOEAB5120000,
заснемаща нарушения по ЗДвП и работеща в отсъствие на контролен орган на
автоматичен режим, поради което и всички изложени в жалбата доводи в
противоположния аспект остават неподкрепени от събрания по делото
доказателствен материал, поради което и са изцяло неоснователни.
Техническото средство - стационарна система за контрол „SENSIS SSS
DROPLET RS 240“ ID № FOEAB5120000 е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, като
периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като посочената по –горе стационарна система е преминала проверка на
13.09.2021 г.
От приложения по делото протокол от проверка № ЗЗ-СГ-
ИСИС/13.09.2021 г. на Български институт по метрология е видно, че
стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
3
нарушения „SENSIS SSS DROPLET RS 240“ ID № FOEAB5120000, отговаря
на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване
на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
- електронен фиш, серия К, № ХХХХХХХ, издаден от СДВР; справка от
СДВР-ОПП за датата на връчване на ЕФ – 04.05.2022 г.; свален на хартиен
носител снимков материал за описаното нарушение; протокол от проверка ЗЗ-
СГ-ИСИС/13.09.2021 г. на Български институт по метрология; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; копие на образец на електронен
фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.04.4840,
справка картон на водача, справка от Столична община, Дирекция
„Управление и анализ на трафика“.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
4
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в обжалвания електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за
липсата на данни за датата на издаване на електронния фиш и за неговия
издател (имена и длъжност), което да съставлява съществено процесуално
нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както
беше посочено по – горе, като сочените от жалбоподателя основания не
фигурират сред тях.
На следващо място, съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В случая нарушението е установено от стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Ето защо, съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Същото е преминало
последваща проверка на 13.09.2021 г., видно от приложения протокол на
БИМ, поради което и към инкриминираната дата на нарушението АТСС е
било технически изправно.
Видно от приложената фотоснимка, измерената скорост на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя, е била 94 км./ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в ЕФ е
отразена скорост от 91 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на обжалвания електронен фиш е
съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 91
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 41 км./ч., което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
5
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата във вр. чл.30, ал. 5 от Закона за измерванията – контролът да се
осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с приобщените
към материалите на делото протокол № ЗЗ – СГ – ИСИС/13.09.2021 г. на БИМ
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.04.4840.
Предвид гореизложеното, съдът намира възраженията в жалбата на
въззивника за неоснователни. Нарушението е точно и ясно описано, като са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено.
Отделно от гореизложеното, според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя - не е подадена
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника А. Д., именно в качеството му на собственик на лекия
автомобил, поради което и доводите му в противоположния аспект са изцяло
неоснователни и недоказани.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
14.02.2022 г. в 03:31 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото, действащото
ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
6
делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят А. Й. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава в населено място – 50 км./ч.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като при
максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч,
жалбоподателят – въззивник е управлявал собствения си лек автомобил със
скорост от 91 км/ч. В тази връзка, в обжалвания електронен фиш неправилно
е приложен материалният закон и като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, която забранява управлението на МПС със
скорост, различна от посочената в ал. 1, сигнализирано с пътен знак. В
случая, в коментирания пътен участък не е било въведено ограничение на
максималната скорост, различно от предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
последното видно и от приобщената по делото справка от Столична община,
Дирекция „Управление и анализа на трафика“. Съдът намира, че е допустимо
да преквалифицира нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в такова по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, тъй като горното не е свързано с въвеждане на каквито и да
било нови фактически положения и предвиденото наказание остава същото. В
този смисъл е налице приложение на закон за еднакво наказуемото
престъпление, което е допустимо да се приложи с крайния акт на съда.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място и е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от наличното
ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място над 40 км/ч – налагане на
глоба в размер на 600,00 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен,
поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му
ревизиране. Според становището на съда това наказание е явно справедливо и
ще допринесе за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
Само за пълнота на изложеното, въпреки, че не са наведени такива
доводи от страна на жалбоподателя, съдът приема, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното превишаване на
7
разрешената скорост е в рамките на населено място, което от своя страна
повишава опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен
фиш следва да бъде изменен единствено в частта досежно правната
квалификация на административното нарушение, а в останалата си част – да
бъде потвърден.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който е ангажирал
по делото писмено становище, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К, № ХХХХХХХ, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ жалбоподателят А. Й. Д. е санкциониран с
налагане на "глоба" в размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, В ЧАСТТА относно правната
квалификация на извършеното нарушение, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
същото в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР) сумата в размер на 80,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8