МОТИВИ към ПРИСЪДА № 43/03.06.2020 г. , постановена по
НОХД № 913/2019 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.Г.А.
*** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото
прокурор поддържа обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин факта на неизпълнение задължението за издръжка
от страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да
бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода,
при условията на чл.54 от НК, което да бъде отложено от изтърпяване за
минимален изпитателен срок от три години.
На основание чл.247в, ал.1, т.2 вр. чл.269,
ал.3, т.3 от НПК, разпоредителното заседание и
съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без участието на
подсъдимия, тъй като същият бе редовно призоваван за заседанията, не посочи уважителни причини
за неявяването си и спрямо него е изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. Поради това, и след като
намери, че отсъствието му няма да попречи за разкриване обективната истина по
делото, съдът проведе задочно производство, с участието на служебен защитник –
адвокат.
Защитникът също
намира обвинението за доказано, но пледира за определяне
на наказанието по по-леката
алтернатива на предвиденото в закона, като счита, че следва да му се наложи
наказание пробация, при условията на чл.54 от НК, включващо задължителните две
пробационни мерки за срок към законовия минимум.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. и св. К. са
родители на малолетното дете Е.И.Г., роден на ***г. През 2011г. подсъдимият и св. К. се разделили и детето
останало да живее при майка си. С Решение ***по гр. д. № *** подсъдимият бил
осъден да заплаща на св. К., в качеството й на майка и законен представител на
детето, месечна издръжка в размер на 120 лева. С Решение № *** по гр.д. № ***
на ЯРС, влязло в сила на 30.03.2018г., размерът на дължимата от подсъдимия
издръжка бил увеличен на 180 лева месечно. След влизане в сила на решението, през
2018г. подсъдимият платил издръжката за месец септември, по повод рождения ден
на детето, и през м. февруари 2019г. платил на К. сумата от 314 лева. За
периода от месец ноември 2018г. до месец юли 2019г., включително, подсъдимият не
изплатил други суми за издръжката на детето.
Към момента на извършване на
горното деяние подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а,
ал.1 от НК. Не се е ползвал и от привилегията на 183 ал.3 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелката К., както и от писмените
доказателства по делото, на които съдът даде вяра, тъй като, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и
кореспондират изцяло помежду си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна подс. Димитрова е извършила престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец
ноември 2018 год. до месец юли 2019 год. включително, в гр. Ямбол, след като е
осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ ***. по описа на ЯРС,
да издържа свой низходящ - детето си Е.И.Г., роден на *** год., като заплаща на
М.Е.К. ***, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна
издръжка в размер на 180 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - девет месечни вноски, като общият размер на
дължимата издръжка възлиза на 1620 лв.
В случая безспорно е налице
извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието и броят на неплатените вноски се установяват,
както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива.
Изпълнителното деяние по чл.183
от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на две или
повече месечни вноски от присъдена на низходящи на подсъдимия издръжка. В
конкретния случай подс. А. не е изпълнил задължението си за плащане издръжка на
детето Е. през периода от м. ноември 2018г. до м. юли 2019г. включително, т.е.,
за девет месеца, като общата дължима сума за издръжката на детето е в размер на
1620 лв. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за
съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за
издържаното лице резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с
неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка.
Обстоятелството,
че през инкриминирания период – месец февруари 2019г., подсъдимият е платил на
св. К. сума от 314 лева за издръжка на детето, не променя извода за обективна
съставомерност на извършеното, тъй като издръжката цели да задоволи нуждите на
издържания за съответния период, дължи се изцяло,
така, както е присъдена, и то в началото на всеки месец. Лошото изпълнение
в количествено и времево отношение на паричното задължение – частично и/или със
забава, се счита за неизпълнение на задължението.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл. Знаел е, че съгласно влязлото в сила съдебно решение
по гр. д. № *** на ЯРС дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер
на 180 лв., съзнавал е, че през целия инкриминиран период от м. 11.2018 г. до
м. 07.2019г., включително, не предприема никакви действия за изпълнение на
задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни
вноски и е предвиждал неизбежността на резултата.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – лишаване от свобода
до една година или пробация. В тези рамки, съдът му наложи наказание по
по-леката алтернатива на предвиденото в закона – пробация, с конкретни пробационните мерки 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи
с пробционен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Съдът предприе санкциониране на
подсъдимия по по-леката алтернатива на санкцията, отчитайки невисоката степен
на обществена опасност на личността му, обуславяща се от чистото му съдебно
минало и от обстоятелствата, че в досъдебна фаза е признал вината си, дал е
обяснения и е проявил критичност към извършеното. От друга страна, съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи
средства за нормалното съществуване на издържания, от броя на неплатените
месечни вноски за издръжката на детето, и намери, че спрямо него не е оправдано
определяне срока на пробационните мерки към законовия минимум.
Същевременно съдът счете, че
посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в
закона най-леко наказание спрямо подсъдимата, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
С оглед на това, че към момента
подсъдимият не е изплатил дължимите за издръжката на детето суми за инкриминирания
период, съдът счете, че са налице законови пречки за прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди не са
възстановени. Отделен е въпросът, че в случай на възстановяване на
имуществените вреди и при липсата на други вредни последици за пострадалия,
спрямо подсъдимия би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.183, ал.3
от НК. В този смисъл е т.2 от Пост. 7-85 на Пл. на ВС.
Разноски по делото не са
направени, поради което такива не бяха присъдени в тежест на подсъдимия,
независимо от изхода му. А относно разноските за възнаграждение на участвалия в
съдебна фаза служебен защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на
възнаграждението от НБПП – София.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: