Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315
03.05.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 229 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба на „Греит Фешън“ ЕООД, с
ЕИК по Булстат *********, с адрес за кореспонденция: ***, представлявано от С.Б.М.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-443-0121491/29.12.2022г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване
на търговски обект –маса за продажба на дрехи №***, находяща се в гр. Д.,
сектор *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС и срещу решение № ГДФК-31/24.01.2023г. на
Директора на Дирекция „Оперативна дейност“ в Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По подробно изложени съображения се иска отмяна на
оспорената заповед, като немотивирана, неправилна и незаконосъобразна,
необоснована и издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на
принципа за съразмерност. По същество не се оспорват направените от
административния орган фактически установявания, въз основа на които е издаден
процесния акт, но се претендира, че установената в касата касова наличност
представлява лични средства, които не са били извадени от касата, а причината
за неиздаване на касова бележка при направената контролна покупка е предвид
ранния час на същата, в който обектът не бил напълно подреден за работа. По тези причини неправилно било прието, че от страна на
проверяваното дружество, стопанисващо търговския обект, било налице едно трайно
антифискално поведение, което мотивирало административния орган да определи
срока на наложената ПАМ „запечатване на ТО“, да бъде именно 14 дни. Претендира
се случая да е еденичен.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, излага
аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП)
№0121491/18.12.2022г., органите по приходите са извършили проверка в 08:00ч.
на18.12.2022г. /неделя/ на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС
– маса за продажба на дрехи №22-24, находяща се в гр. Димитровград, сектор Ж-2,
стопанисван от „Греит Фешън“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********. В касата били
намерени парични средства в размер на 142 лв., представляващи положителна
касова разлика от издадените касови бонове чрез работещото в обекта фискално
устройсто. Отразено е, че при проверката е извършена контролна покупка на блуза
на стойност от 20 лв., заплатена в брой, като за същата не е изден фискален бон.
Сочи се, че предлаганите в обекта стоки са дамско облекло, с цена от 3лв. до 26
лв. В протокола е отразено също така, че за ден “неделя” работното
време на обекта е от 06:00ч. до 13:30ч.
С оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-443-0121491/29.12.2022г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – маса за продажба на дрехи №***, находяща се
в гр. Д., сектор ***, стопанисван от „Греит Фешън“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********,
и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни. Като фактическo основаниe за
издаване на процесния акт е взета предвид установената с ПИП фактическа
обстановка по случая, като е посочено, че при извършена проверка на 18.12.2022г.
в 08:00 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса за продажба
на дрехи №***, находяща се в гр. Д., сектор ***, стопанисван от „Греит Фешън“ ЕООД,
с ЕИК по Булстат *********, е констатирано, че „Греит Фешън“ ЕООД, с ЕИК по
Булстат *********, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/загл. изм. ДВ, бр.80 от 2018г./, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Посочено е, че за извършената
контролна покупка на 18.12.2022г. на блуза на стойност 20 лв., която сума е
платена в брой на продавач-консултанта, не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Датекс DP-150“ с
ИН ДТ 757831 и ФП 02767831 или бележка от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното
нарушение се доказвало и от установеното наличие на касова разлика в размер на
142 лв., между наличните парични средства в касата, съгласно приложения опис и
тези, маркирани във ФУ. В заповедта са изложени мотиви, обосноваващи
продължителността на срока на ПАМ.
Издадената заповед е връчена на законния представител
на дружеството на 29.12.2022г.
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-443-0121491/29.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
- Пловдив в ЦУ на НАП е обжалвана по административен ред с жалба вх. №26-Г-9/12.01.2023г.
по описа на ЦУ на НАП и вх. №70-00-537/16.01.2023г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, която е отхвърлена като неоснователна с Решение № ГДФК-31/24.01.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Последното е връчено на законния представител
на дружеството на 07.02.2023г.
Жалбата е подадена на 17.02.2022г. чрез
административния орган.
При така установената фактическа обстановка и след
извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен
със Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.27).
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в
изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни
съображения, обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В
разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на
информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и
конкретно за липсата на издаден фискален касов бон. Отделни мотиви са изложени
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка не се установява да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на атакувания акт.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който „всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и
8“.
В случая, установеният при проверката на маса за
продажба на дрехи №***, находяща се в гр. Д., сектор ***, на 18.12.2022г.
/неделя/ факт е неиздаване на фискална касова бележка при контролна покупка на блуза на цена от 20 лв. В тази връзка
административният орган е издал оспорената заповед, като е наложил мярката с
продължителност от 14 дни.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
В чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Ето защо при наличие на някоя от хипотезите на чл.
186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане
на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на
обвързана компетентност. Но в същото време нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС
определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е. органът има
възможност при условията на оперативна
самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като се
съобрази с цялостното поведение на конкретния търговски субект – както
установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност
към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или
непогасени публични задължения, при съобразяване принципа за съразмерност,
установен с чл. 6, ал. 2 АПК.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов
бон, т.е. осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че заповедта не била мотивирана относно продължителността
на наложената мярка, с оглед на което същата се явявала незаконосъобразна и
издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за
съразмерност.
Както вече се посочи, административният орган има
възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния
срок, за който ще наложи ПАМ, като индивидуализира същия в рамките на
законоустановения такъв до 30 дни. Тази негова преценка не може да е самоцелна.
Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Т.е. преценката на съда в случая е
свързана с това дали с избраната от органа възможност се постига законовата
цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за
адресата и трети лица, и ако не е имало такова решение, дали е имало решение,
което е осъществимо с по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил
акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз
на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно
преследваната от закона цел.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че с
процесната ПАМ не се преследва законовата цел, като запечатването на обекта
няма да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, тъй като такова нарушение е
констатирано в търговския обект и именно заради него е наложена процесната ПАМ.
Налагането на принудителната административна мярка „запечатване на обект и
забрана на достъпа до търговски обект“ има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение от страна на нарушителите. В случая, противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде касов
бон за извършено плащане за покупка на стоки на стойност от 20 лева. Освен това
целите на ПАМ от вида на процесните са точно такива – освен за преустановяване
на нарушението, но и за предотвратяване на друго такова, състоящо се в
неиздаване на документ за продажба (фискален касов бон), което е съобразено с общите правила на чл.22 от ЗАНН.
Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че целите на
специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са упражняване на
предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да
го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално
ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и
отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се
предизвика по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на
всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално
устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и
не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
Следователно оспорената ПАМ съответства на целта на закона.
В конкретния
случай срокът, за който е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него, е 14 дни, като органът е мотивирал налагането на ПАМ
в този размер с оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Посочено е, че
издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в
брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец. Като аргумент за налагане срока на мярката
именно в този размер органът е взел предвид неспазването на реда за издаване на
касова бележка, местоположението на обекта, установената касова разлика, както
и обичайната стойност на предлаганите стоки спрямо неотразената във ФУ сума.
Всичко това правело вероятно да са извършени и други нарушения, свързани с
неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и случая да не е
инцидентен.
Безспорно така
индивидуализирания от административния орган срок е в рамките на
законоустановения такъв. Настоящият съдебен състав счита, че административният
орган правилно е определил срока от 14 дни и при индивидуализирането му не е
допуснато нарушение на принципа на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК. Този срок е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта и с необходимостта от извършването на промяна в
организацията на търговеца в конкретния обект за отчитане на дейността му. В
този смисъл не се споделя възражението на жалбоподателя, че бил необоснован извода
на органа, че така извършеното поведение показвало организация в търговския
обект, която нямала за цел спазване на данъчното законодателство. Напротив -
тази констатация на органа изцяло се
подкрепя от установената при проверката и отразена в протокола разлика между
отчетената касова наличност от ФУ и действително установената фактическа
наличност в обекта, която съдът приема че се дължи именно на неиздаване на
касови бележки, а не както се твърди в жалбата от лични средства. Установява се,
че жалбоподателя при осъществяване на търговската си дейност в процесния обект
използва практики, които накърняват данъчната дисциплина и реда и начина за
отчитане на продажбите, като е и извършвало и други нарушения на чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. в деня на проверката. В тази връзка не се споделят
аргументите в жалбата, че неиздаването на ФБ се дължи на ранния час на
извършената продажа. Следва да се отбележи, че съобразно отразеното в ПИП,
обекта е започнал работа в деня на проверката 18.12.2022г. – неделя в 06:00ч.,
а контролната покупка е извършена два часа след началото на работния ден.
Именно за този период съдът намира, че е бил реализиран и останалия оборот до
размера на касовата наличност от 142лв. Всичко това притеглено към стойността
на предлаганите в обекта стоки от 3лв. до 26лв., дава основание да се заключи,
че в действителност не се касае за инцидентен случай на нарушаване на
фидкалната дисцилина. При така установеното, според съда определения от органа
срок на ПАМ от 14 дни, би постигнал
целения от закона пряк резултат от налагане на ПАМ, свързан с правилното отразяване на оборота, спазване на
отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП, от което ще последва и
недопускането на вреда за фиска на държавата.
След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане на
продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното
запечатване на обекта. В случая с налагането на ПАМ органът е осъществил
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, отчитайки всички
конкретни обстоятелства по случая. Административният акт и неговото изпълнение
не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, а безспорно в случая по –
икономична за държавата и обществото
възможност за органа не съществува.
С оглед изложеното
съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед е законосъобразна,
издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на административно -
процесуалните правила и е съобразена с целта на закона, поради което подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.3 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Греит Фешън“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, с адрес за
кореспонденция: ***, представлявано от С.Б.М., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-443-0121491/29.12.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект –маса за продажба на дрехи №***, находяща се в гр. Д., сектор *** и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС и срещу решение № ГДФК-31/24.01.2023г. на Директора на
Дирекция „Оперативна дейност“ в Главна дирекция ‚Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Греит Фешън“ ЕООД, да заплати на Национална
агенция за приходите сумата в размер на
100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС по
реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: