РЕШЕНИЕ
№ 12931
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110140278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу К. Ц. Ц., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
сумата от 146,10 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода от
02.05.2020 г. до 01.09.2020 г. за обект с клиентски № ***, находящ се на адрес: с. Я., ул. „Г.
С.“ № ***, ИТН ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното плащане, както сумата от 38,24 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2020 г. до 22.02.2023 г., за които суми на
25.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16306/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.. Поддържа, че
съгласно тези общи условия в периода от 02.05.2020 г. до 01.09.2020г. е доставил такава до
обект, находящ се в с. Я., ул. „Г. С.“ № ***, ИТН ***, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че съгласно общите условия на крайния
снабдител същите са платими в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и 2,
което ответникът не е сторил. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в
посочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника К. Ц. Ц., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е бил собственик
на процесния имот за процесния период, но твърди, че не е живял в имота, а само е ходил да
поддържа имота в светлата част на денонощието, в имота нямало ток и електромер. Оспорва
наличието на установени трайни взаимоотношения между страните, свързани с доставка на
електроенергия и мрежови услуги. Оспорва фактурираните суми да са начислени на база
1
реално отчетени показания на електромерите в имота, като изрично заявява, че оспорва
данните, удостоверени в представените фактури. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
На 12.04.2024 г. от ищецът по делото е постъпила молба, с която заявява, че след
образувано на делото длъжникът е изплатил изцяло претендираните от дружеството суми, в
т.ч. главница, лихва и разноски и не възразява производството по делото да бъде
прекратено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил електрическа енергия в твърдяните количества и достъп до разпределителната
мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест
на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед направеното от ищеца изявление, че ответникът изцяло е погасил
претендираните вземания, което по своето естество представлява признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от
фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на
делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът К. Ц. Ц. с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло
разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода
на процеса погасяване. С молба от 12.04.2024 г. ищецът е завил, че ответникът е погасил
изцяло задълженията си към дружеството, в т.ч. и разноските. Ето защо такива не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № ***, срещу К. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „*** “, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, положителни установителни искове с правно
2
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: сумата от 146,10 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за
периода от 02.05.2020 г. до 01.09.2020 г. за обект с клиентски № ***, находящ се на адрес: с.
Я., ул. „Г. С.“ № ***, ИТН ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното плащане, както сумата от 38,24
лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2020 г. до 22.02.2023 г., за които
суми на 25.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 16306/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3