№ 12577
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110123929 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на субективно
пасивно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТТ.С.“ЕАД,ЕИК
ЕИК,със седалище и адрес на управление АДРЕС,представлявано от
А.А.,против Я. Б. Й.,ЕГН **********,и К. Е. Н.,ЕГН **********,и двамата с
адрес АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо
ответника Й. – 749,62 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018
г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,116,21 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 04.10.2021 г.,22,70 лева сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска,4,80 лева лихва за забава за периода
31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.; спрямо ответника Н. - 749,62 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,116,21 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 04.10.2021
г.,22,70 лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до
м.04.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска,4,80
лева лихва за забава за периода 31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия –
дружеството ищец реализира доставка и продажба на топлинна
енергия,каквато е доставял в сградата,където се намира топлоснабденият
имот,а ответниците Й. и Н. са клиенти на топлинна енергия като
съсобственици на топлоснабдения имот. Сочи се,че клиентите са задължени
да заплащат стойността на топлинна енергия в срока по общите условия,но
1
незаплатената топлинна енергия за процесния период възлиза на 1499,24 лева
главница. Предвид обстоятелството,че ответниците не са изпълнили
задължението си в срок ищецът претендира мораторна лихва в размер на по
116,21 лева. С исковата молба са предявени и искове за заплащане сума за
дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците чрез назначения особен представител със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че исковете са недоказани и
неоснователни,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответниците молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „ФИРМА“ООД не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „ТТ.С.“ЕАД претендира от Я.
Б. Й. и К. Е. Н. сумите от 1499,24 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,232,43 лева лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 04.10.2021 г.,45,40 лева сума за дялово разпределение за
периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г.,9,60 лева лихва за забава за периода
31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 60199/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от удостоверение за наследници,В.Б.Й. е починал на 25.06.2020
г. и е оставил като наследници Я. Б. Й. – брат еднокръвен и К. Е. Н. – син на
починала сестра на наследодателя.
Прието е заявление декларация от 08.09.2020 г.,с което Р.Х.Д. – Й.
претендира откриване на партида при „ТТ.С.“ЕАД за имот – ап.131 на ет.3
вх.8 бл.205 на ж.к.“Младост“2.
С нотариален акт от 13.06.1997 г. е обективиран договор за продажба на
недвижим имот,съгласно който В.Б.Й. продава на Р.Х.Д. недвижим имот –
ап.131 на ет.3 бл.205 на ж.к.“Младост“2 като продавачът запазва вещно право
на ползване.
Представен е договор от 27.09.2002 г.,сключен между етажните
собственици в сградата в ж.к.“Младост“ бл.205 вх.7 и 8,като възложители,и
„ФИРМА“ООД,като изпълнител,съгласно който дружеството приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици
приемат да поставят индивидуални разпределители.
По делото са представени съобщения към фактури,издадени на
31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
2
Съгласно договор,сключен на 09.06.2020 г.,“ТТ.С.“ЕАД и
„ФИРМА“ООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „ФИРМА“ООД приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия,а „ТТ.С.“ЕАД се съгласява да
заплаща възнаграждение.
Прието са общи условия на „ТТ.С.“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Представени са документи за главен отчет и изравнителни
сметки,изготвени от „ФИРМА“ООД.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след
което са приспадани технологичните разходи,дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,технологичните разходи са
приспадани за сметка на доставчика,общият топломер е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,дължимата главница за топлинна енергия е на стойност 1486,65
лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са начислени суми за
топлинна енергия на стойност 1469,66 лева,изравнителните сметки са
въведени в информационната система,общият размер на незаплатени
задължения възлиза на 1499,24 лева,лихвата за забава е в размер от 232,47
лева,начислената сума за дялово разпределение възлиза на 45,40 лева,а
мораторната лихва е 9,60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този
иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В
конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че към процесния
период съществува договорно правоотношение между страните,да бъде
доказано какви права и задължения са възникнали за всяка от страните,да
бъде установено доставеното количество топлинна енергия и цената на
същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата
на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
20.10.2021 г.
Софийският районен съд,анализирайки доказателствата по
делото,приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Диспозитивното начало на гражданския процес задължава съда да разгледа
исковата претенция в рамките на предявеното от ищеца искане – чл.6,ал.2 от
ГПК. В конкретния случай с предявената искова претенция ищецът
3
„ТТ.С.“ЕАД претендира заплащане на парични суми като твърди,че към
процесния период ответниците са били съсобственици на имота,респективно
твърди,че между страните е съществувало договорно правоотношение. Съдът
счита,че предявената искова претенция,основана на твърдения,че към
процесния период страните се в облигационноправна връзка подлежи на
отхвърляне. От представените по делото доказателства се установява,че В.Й.
– наследодател на ответниците е починал на 25.06.2020 г. като до смъртта си
Йонев е бил клиент на топлинна енергия в качеството си на носител на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед това,че към
процесния период договорното правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия е съществувало между ищцовото дружество и
между В.Й.,предявената искова претенция,с която ищецът претендира
изпълнение от ответниците в качеството им на съсобственици на имота към
процесния период,респективно в качеството им на клиенти на топлинна
енергия подлежи на отхвърляне. Както беше посочено,съдът е длъжен да
разгледа исковата претенция въз основа на изложените от ищеца твърдения в
исковата молба. В тази насока следва да се отбележи,че макар В.Й. да е
наследодател на ответниците,то към процесния период наследодателят е
притежавал единствено вещно право на ползване,а не и право на
собственост,с което се е разпоредил,видно от представения по делото
нотариален акт,респективно ответниците не биха могли да са съсобственици
на имота към процесния период. С оглед обстоятелството,че ищецът
претендира изпълнение от ответниците в качеството им на съсобственици на
имота,а не е предявил исковата си претенция в качеството им на наследници
на В.Й.,съдът счита,че исковата претенция,както е предявена,подлежи изцяло
на отхвърляне. Предвид това,че не се доказва към процесния период между
страните да съществува договорно правоотношение относно продажба на
топлинна енергия,исковете за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение подлежат на отхвърляне. Предвид отхвърлянето на исковете в
частта за главницата и за сумата за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне и исковете за мораторна лихва при съобразяване акцесорния им
характер. Ако исковата претенция за главница е отхвърлена поради
недоказаност,то и претенцията за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от
„ТТ.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А.,против Я. Б. Й.,ЕГН **********,и К. Е.
Н.,ЕГН **********,и двамата с адрес АДРЕС,за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца,както следва : спрямо Я. Б. Й. – 749,62 лева (
седемстотин четиридесет и девет лева шестдесет и две стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,116,21 лева ( сто и
шестнадесет лева двадесет и една стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 04.10.2021 г.,22,70 лева ( двадесет и два лева и седемдесет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020
4
г.,4,80 лева ( четири лева и осемдесет стотинки ) лихва за забава за периода
31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.; спрямо К. Е. Н. - 749,62 лева ( седемстотин
четиридесет и два лева шестдесет и две стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 116,21 лева ( сто и
шестнадесет лева двадесет и една стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 04.10.2021 г.,22,70 лева ( двадесет и два лева и седемдесет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020
г.,4,80 лева ( четири лева и осемдесет стотинки ) лихва за забава за периода
31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.,относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 60199/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„ФИРМА“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5