РЕШЕНИЕ
№ 1905
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330103876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Субективно съединени против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, и „Файненшънъл
България„ ЕООД, ЕИК *********, и двете - със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, искове на П. И. Б., ЕГН **********, от
***************************, с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит ,
чл. 146 от Закона за защита на потребителите, чл. 26 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД във връзка с чл. 26
ал. 1 от същия закон .
Според съдържанието на исковата молба, на 29.05.2019 год. между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем № №
****************, по силата на който ответника получил в заем сума в размер на 1900 лв.,
усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със
възнаграждение на кредитора в размер на 379.16 лева; кредитора приел разсрочено на 12 броя
седмични погасителни вноски плащане, всяка по 189.93 лв. (общо 2279.16 лв.) плащане.
Договорено било между страните и задължение на ответника да представи определено
обезпечение - да учреди банкова гаранция в пълния размер на вземането на кредитора, или да
доведе поръчител, който да отговаря на определени условия. При неизпълнение на това
задължение, за Б. възниквало задължение да плати на кредитора неустойка в определен размер. С
оглед това си задължение, той сключил на същата дата и под същия номер , но с друго лице -
„Файненшънъл България„ ЕООД , ЕИК *********, договор за предоставяне на поръчителство. По
силата на същия това дружество се задължило да сключи с кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, друг договор , с който да учреди поръчителство в полза на
това лице за вземанията му спрямо ищеца по договора за потребителски кредит. На свой ред, Б.
1
поел задължение да плати в полза на „Файненшънъл България„ ЕООД възнаграждение за така
учреденото поръчителство.
Срокът на договора за кредит изтекъл с падежа на последната вноска.
Изложени са обаче доводи, че договора за потребителски кредит е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в него не бил посочен
действителния размер на годишният процент на разходите; в годишния процент на разходите не
било включено възнаграждението на поръчителя. Договорения размер на възнаградителната лихва
противоречил на добрите нрави, тъй като надхвърлял повече от три пъти размера на законната
лихва. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че договор между страните за паричен заем №
********** е недействителен - нищожен - на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, или на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Изложени са и доводи, че договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшънъл
България„ ЕООД, ЕИК ********* е лишен от основание, неравноправен, накърнявал добрите
нрави, и се иска да се прогласи нищожността му; иска се такава да се прогласи и поради това, че
същият обезпечавал несъществуващо задължение, тъй като договора за потребителски кредит бил
нищожен. Иска се и присъждане на разноските по спора.
Ответните дружества оспорват исковете като неоснователни, отричат пороци на договорите
молят исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят разноските по делото . „Файненшънъл
България „ ЕООД отрича и същестуването на договор за поръчителство.
Исковете са допустими, при наличие на интерес от исканото установяване.
Съдът съобрази следното:
Сключването на договора за кредит с първия ответник не е спорно, от него има и копие на л. 49
от делото. Тъй като той попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн.
ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014
г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което , „годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то
ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12,
в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне
реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от
ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
2
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му, размера на
годишния процент на разходите и общия размер на всички плащания. В закона няма задължение
на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на
разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона). Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към
същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който
това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен
план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски. Има и информация
за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.
С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на
договора за кредит основанието по чл. 22 от ЗПК не може да бъде установена.
Не се споделя довода на ищеца и за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение. Договорът е сключен на
29.05.2019г., при фиксиран лихвен процент от 35 % на годишна база, със срок от дванадесет
месеца, при общ размер на възнаграждението от 379.16 лева, разсрочено като част от месечната
погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1
на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на разходите ,който на свои ред е
лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния максимален размер на договорната
лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което довода за противоречие на размера
на кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с
практиката на съдилищата, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
(решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е
формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.
ІІ. По делото не се откри твърдяния от ищеца договор за поръчителство с втория ответник;
договорът за поръчителство следва да бъде сключен в писмена форма като условие за
действителност, а оттам - и за доказване пред съд , че съществува. Сключването му е твърдян от
ищеца доказуем факт , и затова и щеца носи тежест да докаже сключването му . Това не е
направено. Само заради включените в погасителния план суми за възнаграждение за
поръчителство не може да се изведе съществуване на такъв договор или сключването му между
твърдяните страни; в представеното извлечение – справка за кредитната задлъжнялост на Б. от
Централния кредитен регистър няма вписан договор с „Файненшънъл България „ ЕООД.
При липса на договорено за поръчителството възнаграждение ,както се твърди , няма как да се
споделят и вижданията на ищеца , че същото следвало да се включи като елемент на годишня
процент на разходите по договора за потребителски кредит и по този начин да релевира неговата
нищожност на основанието по чл. 19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит. Само поради
изложеното, съдът следва да отхвърли исковете за установяване на неговата нищожност.
3
Наличие на заблуждаваща търговска практика също не се установи.
Разноските по исковете се присъждат в тежест на ищеца и се лимитират до размер на
възнаграждение за юрисконсулт по всеки от исковете от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на П. И. Б., ЕГН **********, от ***********************, да се
признае за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 ,
сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанията по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на потребителите или чл. 26 от
ЗЗД договор между страните № **************, сключен на дата 29.05.2019г.
Осъжда П. И. Б., ЕГН **********, от *******************, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46, сумата от 150 лева
разноски по производството – възнаграждение на юрисконсулт.
Отхвърля исковете на П. И. Б., ЕГН **********, от ****************, да се признае за
установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда
„Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанията по чл. 26 от ЗЗД и 146
от Закона за защита на потребителите договор за поръчителство договор между страните №
*****************, сключен на дата 29.05.2019г.
Осъжда П. И. Б., ЕГН **********, от ********************** да заплати на
„Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сумата от 150 лева разноски по производството –
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4