Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов
в.гр.дело № 10615 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 142292/14.06.2019г.
постановено по гр.д.№ 55098/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ви
състав, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД е признато за установено, че
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******дължи на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от
318,30 лева, представляваща невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***,
чрез бизнес пакет от 10.04.2014 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 12244/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 52 състав.
С горепосоченото решение и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******е осъден да
заплати в полза на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 650 лева, представляваща
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е
депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с
която първоинстанционното решение се обжалва в
цялост.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на първоинстанционното съдебно решение,
поради допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и необоснованост на фактическите и
правни изводи на съда.
Поддържа се, че в хода на
производството ищецът не е представил доказателства, че имуществото му е
намаляло, респективно, че от страна на ответното дружество са представени
убедителни доказателства, че имуществото на ищеца по никакъв начин не е
намаляло, съответно, че това на банката не е увеличено.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изявлението на ищеца,
направено със Заявление вх. № 5300/0809А от 24.02.2017 г., представлява искане
за възстановяване на процесната сума.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че уведомление от
12.08.2016 г., с което банката уведомява дружеството, че ще упражни правото си
съгласно т. VI.1.2 от общите условия на „Ю.Б.“ АД едностранно да прекрати
сключения договор за банкова сметка ***чните средства
по сметката, не е достигнало до ищеца. В тази връзка се посочва, че
уведомлението е изпратено до вписания в Търговски регистър адрес на „4 Л.К.“
ЕООД, че адресът е посетен от куриерска фирма на 04.10.2016 г. и 13.10.2016 г.,
но представител на ищцовото дружество не е открит,
както и че на основание чл. 50, ал. 2 ГПК съобщението е следвало да бъде прието
за връчено от страна на районния съд. Отделно от горното се посочва, че в
раздел I, т. 5.8 от рамков договор за платежни услуги, предоставяни от Алфа Банк – клон България, както и раздел IX.1 от условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД,
с които ищецът е запознат, изрично е предвидено, че съобщенията и уведомленията
до клиента се считат за валидно получени, ако са изпратени до посочения в
договора адрес.
Поддържа се, че с изпратените до „4 Л.К.“
ЕООД уведомления по категоричен начин се установява, че банката е изправна
страна в правоотношението, че е поканила представител на ищцовото
дружество да се яви в обслужващия офис и да се разпореди със средствата от
закритата сметка.
Излагат се съображения, че процесната сума в нито един момент не е била на
разпореждане на банката, както и че след като сумата е по сметка с титуляр „4 Л.К.“
ЕООД и само законният представител или надлежно упълномощено лице може да се
разпорежда със средствата по тази сметка , то очевидно не е настъпило
разместване на блага.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за отхърляне
на предявения иск. Претендират се разноски за първата и въззивна
съдебни инстанции.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „4 Л.К.“
ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба. В
отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че банката не се е
освободила от задължението си да върне процесната
сума на „4 Л.К.“ ЕООД, тъй като не е депозирала същата в банка по местоизпълнението, като открие банкова сметка ***. На
следващо място се сочи, че дори да се приеме, че банката е изпълнила
задължението си за връщане на процесната сума, то
липсва фактическо уведомяване на кредитора за това, че сумата е на негово
разположение и може да се разпореди с нея по всяко време.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
За да постанови
решението си Софийски районен съд е приел за безспорно между страните, че са
били обвързани от валиден договор за банково обслужване от 10.04.2014 г. и че
банковата сметка, която е била с титуляр „4 Л.К.“ ЕООД, е била служебно
закрита, като към датата на закриване на сметката е останала налична сума от 318,30
лева. Първоинстанционният съд е счел, че ответникът
не е представил доказателства за твърденията си, че е поканил ищцовото дружество да получи дължимата му сума, като е
изложил подробни аргументи във връзка с приложението на чл. 95-97 от ЗЗД.
Решаващият състав е приел, че в разглежданата хипотеза не била налице забава на
кредитор, поради което е уважил предявеният иск.
Безспорно е по
делото, че между „4 Л.К.“ ЕООД и „Алфа банк“ АД, чрез
„Алфа банк – клон България“ на 10.04.2014 г. е
сключен договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, като на името на ищцовото дружество била открита банкова сметка *** ***. Това обстоятелство се потвърждава и от
представения по делото договор за банково обслужване чрез бизнес пакет с
направено отбелязване в него, че банковата услуга включена в пакета е за
разплащателна сметка и интернет банкиране, и приложено искане за откриване на
банкова сметка ***.04.2015г. от „4 Л.К.“ ЕООД.
В договора страните са уговорили, че с подписването му се активира
действието на Рамковия договор за платежните услуги, предоставяни от „Алфа банк – клон България“.
Страните не
спорят и че между „Алфа банк“ АД и „Ю.Б.“ АД е
извършено прехвърляне на предприятие и дейността на „Алфа банк
– клон България“. В представеното извлечение от информация за клиенти със
сметки, депозити и кредити, е посочено, че считано от 25.05.2016г. за всички
видове сметки и депозити влиза в сила Тарифата на таксите и комисионните, които
„Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти. Посочено е също, че считано
от 25.05.2016г. рамковите договори за платежни услуги, предоставяни от „Алфа банк – клон България“ се заменят с Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични
търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите, бюджетни
предприятия и чуждестранни търговски представителства. Съгласно приложената
информация за клиенти, в случай че не приемат предложените промени в Общите
условия и Тарифите, имат право да възразят срещу тях писмено в срок до
25.05.2016г.
По делото са
приети неоспорени от страните Общи условия на „Ю.Б.”АД, приети с Решение на
Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009 г., съгласно раздел ІІІ от които
банката може да открива разплащателни сметки, както и банкови сметки със
специално предназначение, като за обслужване и за извършване на операции по
сметката банката има право на такси и комисионни съгласно действащата Тарифа и
съгласно раздел V т. 6 от ОУ банката има право да събира същите от сумите по
сметката на клиента. Съгласно раздел VІ.1.2. от Общите условия банковите сметки
се закриват при прекратяването на договора за банкова сметка, ***-дневно
предизвестие от банката. Съгласно раздел ІХ.1. от ОУ всички уведомления се
считат за връчени, ако се изпратят по пощата с обратна разписка на адреса,
посочен в договора и достигнат до този адрес, като при неуведомяване за
променен адрес всички съобщения, достигнали до посочения адрес, се считат за
получени.
По делото е
приложена и Тарифата на таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по
извършени услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по
Закона за задълженията и договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни
търговски представителства, в която е предвидено, че при закриване на
разплащателна сметка се дължи такса в размер на 20 лева – раздел І „Сметки“, А
„Разплащателни сметки“, т. 12.
Към отговора на
исковата молба ответникът е представил и документ, наименуван „Клиентски данни
– корпоративни клиенти“, подписан от представителя на дружеството Веско Тодоров
Вълов, в който е посочен e-mail адрес за връзка – *******@abv.bg и адрес на клиента „4 Л.К.“
ЕООД –гр.София, ул. „*******. Същият e-mail адрес е
изписан и в приложеното по делото искане за промяна на получаване на извлечение
по сметка от 20.06.2016 г., подписано от представителя на „4 Л.К.“ ЕООД.
Приложено е и
извлечение от сметката на „4 Л.К.“ ЕООД за периода от 01.01.2016
г. до 07.02.2018 г., от което се установява, че наличната сума към датата на
закриване на сметката, чийто титуляр е ищцовото
дружество - 28.10.2018 г. е в размер на 318,30 лева, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
По делото е
представено и извлечение от сметка с аналитичен номер 45981008980147998859164
за периода от 28.10.2016 г. до 07.02.2018 г., определена като сметка „Разни
други разчети с клиенти“, като титуляр на същата е посочено „4 Л.К.“ ЕООД. От
извлечението по сметката се установява, че на 28.10.2016 г. от сумата от 318,30
лева е удържана от банката сума в размер на 20 лева с основание
„комисионна – такса за закриване на разплащателна сметка - ЮЛ“.
С уведомление от
12.08.2016 г., адресирано до законния представител на ищцовото
дружество, и приложено по делото, „Ю.Б.“ АД е уведомило ищеца, че на основание
чл. VI.1.2 от Общите условия упражнява правото си едностранно да прекрати
сключения с „4 Л.К.“ ЕООД договор за банкова сметка, ***, че от страна на ищцовото дружество следва да се предприемат необходимите
действия по разпореждане с наличните в банката средства. Отбелязано е, че след
изтичане на 30 дневен срок, считано от получаване на уведомлението,
разплащателната сметка ще бъде закрита. Видно от приложените обратни разписки,
уведомлението е изпратено за връчване на адреса на управление на дружеството,
чрез куриерска фирма М&BM, като в
графата получател е посочено името на В.В..
Към исковата
молба, от ищцовото дружество е представено заявление
с вх. № от 24.02.2017 г. от „4 Л.К.“ ЕООД до „Ю.Б.“ АД. С него от страна на
ищеца е отправено запитване до банката във връзка с приключване на счетоводната
година на дружеството, ведно с искане да му бъде предоставена информация за
движението по банковите му сметки, открити в банката. В заявлението е изразено
желание от страна на „4 Л.К.“ ЕООД да
бъдат открити отново банковите сметки на дружеството, като се отбелязва, че
всички банкови сметки на дружествата с управител В.В.
са били закрити. Заявено е че банката е нямала право едностранно да закрива
сметките на дружествата, като се иска връщане на внесените по закритите сметки
суми.
В отговор на
депозираното от управителя на ищеца заявление на e-mail
адрес *******@abv.bg на
28.02.2017г. ответникът е изпратил писмо, с което управителят на ищцовото дружество е уведомен, че е извършена проверка по
случая, като е посочено, че сметките са закрити съобразно Общите условия на
банката, като не би могло да бъдат разкрити отново. Управителят на „4 Л.К.“
ЕООД е информиран, че за разпореждане с наличните средства по закритите сметки,
следва да посети финансов център „София Дондуков“ и да се идентифицира като
законен представител на дружеството.
По делото е
приложена и покана от „Ю.Б.“ АД с изх.№ 9300/0229/06.04.2017г., адресирана до В.В. в качеството му на законен представител на няколко
дружества, в това число и на „4 Л.К.“ ЕООД, с която повторно е уведомен, че
банковите сметки, открити на името на представляваните от него дружества, са
закрити съобразно Общите условия на банка едностранно. В поканата е посочено, че
сумите, които са били налични по банковите сметки на дружествата, са на пълно
разположение във финансовия център на „Ю.Б.“ АД ***, като за разпореждане с тях
законният представител на дружествата следва да се яви лично. Към поканата е
представено и известие за доставяне от 06.04.2017г., с отбелязване в графата
„получател“ – Веско Тодоров Вълов – управител. В известието е описано и какво
се изпраща, като е посочен изходящият номер на поканата - „изх. № 9300/0229“.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
Правната квалификация се извежда от твърденията на ищеца за фактите, в случая
тези твърдения са, че банката е усвоила сума от имуществото на ищеца без
основание за същото.
За да се уважи
така предявения иск в тежест на ищеца по делото е да установи, че ответникът е
усвоил процесната сума от имуществото на ищеца.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основание за
получаването на сумата е съществувало към момента на извършване на същото.
По делото не се
спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по заявление по чл.
410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителния иск за съществуване
на процесните вземания.
По делото не се
спори, а и от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства се установява,
че страните са били обвързани от договор за разплащателна банкова сметка *** ***, сключен на 10.04.2014 г. и считано от 25.05.2016 г.
отношението е било уредено от Общи условия, приети от ответника на 05.03.2009 г.
и при Тарифа за таксите и комисионните
за услуги , извършвани от ответника за ищеца, на 28.10.2016 г.
банковата сметка е била закрита от банката към който момент наличността по
банковата сметка е била 318,30 лв., от които банката е усвоила 20 лв.
на 28.10.2016 г.
като такса за закриване на банковата сметка.
Спорните въпроси
по делото са дали банката е получила сумата от 318,30 лв. и дали е имало
основание за същото към датата на получаването ѝ.
Съдът приема, че
по делото не е установено банката да е имала основание за получаване на сумата
от 20 лв. към 28.10.2016 г. Действително,
по делото е установено, че към този момент банковата сметка е била закрита от
банката. Основание за събиране на такса за закриване на
банковата сметка, обаче, по делото не е установено да е съществувало към този
момент. В случая закриването на банковата сметка е извършено от банката поради
прекратяване на договора за банкова сметка ***здел
VІ.1.2. от ОУ – с едностранно 30-дневно предизвестие от банката. Съдът приема,
че начисляване на такса за закриване на банкова сметка, ***, не е установено да
е основателно по делото. Действително, Тарифата на банката сочи такса от 20 лв.
за закриване на банкова сметка. ***, обаче, е само за такси, които са поискани
от клиента. В случая закриването на банковата сметка не е поискано от ищеца, то
не се дължи и на поведение на ищеца, което може да му се вмени в отговорност,
поради което и съдът приема, че банката не е имала основание да получи от ищеца
на 28.10.2016 г. сумата от 20 лв. като такса за закриване на банкова сметка ***
***. При така възприетото, за сумата от 20 лв. съдът приема, че решението на
СРС в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Съдът приема, че
по делото не е установено ответникът да е получил от ищеца сумата от 298,30 лв.,
а това обстоятелството е от решаващо значение при така предявения иск по чл.
55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Приетите по делото доказателства установяват, че тази
сума е била налична по банкова сметка *** ***, като на 28.10.2016 г. след
закриването на тази банкова сметка *** била оставена на разположение на ищеца. При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че по делото не е
установено сумата от 298,30 лв. да е преминала в имуществото на ответника, а в доказателствена тежест на ищеца е било да установи същото
по делото. Приетите по делото доказателства установяват, че тази сума е била
налична по банкова сметка *** ***, като
на 28.10.2016 г. след закриването на тази банкова сметка *** била оставена на
разположение на ищеца, за което същият е своевременно уведомен от ответника. Банкова
сметка ***олза на ищеца на 28.10.2016 г., тоест при
действието на Закона за платежните услуги и платежните системи (в сила от
01.11.2009г, отм.), наричан по-долу за краткост ЗПУПС (отм.) и на Наредба № 3
/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за
използване на платежните инструменти , издадена от УС на БНБ (отм). Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3/2009 г.
(отм.) вр. с чл. 36 и сл. от ЗПУПС(отм.) изрично
предвижда възможността клиент да открие банкова сметка ***-то лице. В случая
банковата сметка, която е открита от банката на ищеца е с титуляр ищеца, има
аналитичен номер, който я отграничава от останалите
банкови сметки, тя е банкова сметка ***.
6, ал.3, т. 11 от Наредба № 3/2009г. (отм.) – специална сметка за съхранение на
пари, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че средствата по
тази сметка са били на разпореждане на ищеца, а не на банката. Действително, по
делото не е установено тази банкова сметка ***нкова
сметка (IBAN). ***ачаване на сметката с такъв номер ,
обаче , не е от естество да обоснове извод, че ищецът не е титуляр на същата и
че сумата от 298,30 лв. е преминала в имуществото на банката. Това е така,
защото по делото е установено, че сумата е по банкова сметка ***, тоест тя е на
разпореждане на ищеца. При така установената фактическа обстановка съдът приема,
че по делото не е установено сумата от 298,30 лв. да е преминала в имуществото
на ответника, а в доказателствена тежест на ищеца е
било да установи същото по делото. Друг би могъл да бъде извода на съда, ако
иск беше предявен на друго правно основание, за което от значение би било дали
за банката е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на сумата и
дали тя валидно се е освободила от това си задължение. В случая, обаче, предявеният иск е по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД и доколкото не е установено банката да е усвоила сумата, то не е установено
тя да се е обогатила неоснователно с нея , поради което и безпредметно е да се
изследва дали банката се е освободила от задължение за връщане на неоснователно
платена сума, за което не е установено да е възникнало. С оглед гореизложеното
съдът приема, че иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 298,30 лв. е
неоснователен.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, с която е признато за установено по предявения от „4 Л.К.“
ЕООД, ЕИК *******против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 55, ал.1пр.1 от ЗЗД, че „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******дължи на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК
*******сумата от 298,30 лева, представляваща невъзстановена сума по закрита
банкова сметка ***, чрез бизнес пакет от 10.04.2014 г., като следва да се
постанови друго решение, с което иска по чл. 422 вр.
с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал. 1пр. 1
от ЗЗД за тази сума следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски в производството пред
СРС:
При този изхода
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******е осъдено да заплати в полза на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното и исковото производство пред
СРС за разликата над 40,84 лева до 650 лева /или за сумата от 609,16 лева/.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС в размер на 93,72 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Юрисконсултското възнаграждение
за ответника е определено от съда по основа от 100 лв., която съдът определя на
основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за
правната помощ и Наредбата за плащането на правната помощ, като съобрази
правната и фактическа сложност на делото.
По отговорността за разноски в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни в
производството. Същите са претендирали такива и са представили доказателства за
тяхното извършване.
В полза на въззивника „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******се дължат разноски за
заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
Юрисконсултското възнаграждение
за въззивника се определя от съда в размер на 100
лв., като същият размер е определен на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и Наредбата за плащането
на правната помощ, като при определянето му съдът съобрази правната и
фактическа сложност на делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
273 ГПК „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******следва да бъде осъдено да заплати в полза на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******сумата от 117,15 лева, представляваща разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СГС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В полза на въззиваемата страна „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******се дължат
разноски за заплатено в настоящото производство адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ и съдействие пред СГС, съразмерно на уважената част от
иска, доколкото по делото са представени доказателства за действителното
извършване на такива разноски.
Съобразно изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******следва да бъде
осъдено да заплати в полза на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 18,85 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена
правна помощ и съдействие в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от иска.
Възражението на въззивника, релевирано от явилия
се в проведеното по делото о.с.з. процесуален представител, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемата страна е неоснователно, доколкото същото не
надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 142292/14.06.2019г. постановено по гр.д.№
55098/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ви състав, в частта, с
която е признато за установено по предявения от „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1пр.1 от ЗЗД, че „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******дължи на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от
298,30 лева, представляваща невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***,
чрез бизнес пакет от 10.04.2014 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 12244/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 52 състав, както и в частта за разноските, с която „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******е осъдено да заплати в полза на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното и исковото производство пред
СРС за разликата над 40,84 лева до 650 лева /или за сумата от 609,16 лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „4 Л.К.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******дължи
на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 298,30 лева, представляваща
невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***, чрез бизнес пакет от
10.04.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 12244/2017 г. по описа на СРС, ГО, 52
състав.
ОСЪЖДА „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление:*** да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 93,72 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление:*** да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 117,15 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в
полза на „4 Л.К.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 18,85 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие в
производството пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142292/14.06.2019г.
постановено по гр.д.№ 55098/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ви
състав, в останалата му обжалвана част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.