ПРОТОКОЛ
№ 984
гр. Кюстендил, 12.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
и прокурора Г. В. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ем. Антова Частно наказателно
дело № 20251520201254 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Същото се провежда по реда на чл.263 НПК, а именно - при закрити
врата.
Явява се прокурор Й. от Районна прокуратура-гр.Кюстендил.
Обвиняемият, доведен от служителите на МВР, заедно със своите
упълномощени защитници – адв. А. с пълномощно по делото, както и адв. В.
П., която представя пълномощно в залата.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Антимов: Не виждаме процесуални пречки, не възразявам да се даде
ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки да разгледа делото в
днешно открито съдебно заседание, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на обвиняемия Л. Д. С. по ЛК № ***, българин, ***
гражданин, неосъждан.
Съдът връща личната карта на служителите на МВР.
Съдът разясни на обвиняемия правата му по чл.55 НПК, както и правата
му по чл.274 и чл.275 НПК.
Обвиняемият С.: Разяснени са ми правата. Нямам искания за отвод към
1
състава на съда, съдебния секретар.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Докладва постъпило искане от страна на Р. Д., прокурор при Районна
прокуратура-гр.Кюстендил, с правно основание чл.64, ал.1 във вр.с чл.63
НПК, ведно с материалите по ДП №*** от ***г. по описа на РУ-гр.Кюстендил,
същото с №***/***г. по описа на Районна прокуратура-гр.Кюстендил.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага с материалите по ДП №*** от ***г. по описа на РУ-
гр.Кюстендил, същото с №***г. по описа на Районна прокуратура-
гр.Кюстендил като доказателство по делото.
Прокурорът: Нямам доказателствени искания.
Адв. Антимов: Имаме доказателствени искания.
Адв. П.: Представям за приобщаване като писмени доказателства на
такива, свързани със здравословното състояние на обвиняемия, както следва:
3 броя изследвания от МЦ „Бодимед“ на туморни маркери, тъй като
подзащитният ни е със заболяване на простата. Той подробно би могъл да
обясни какъв е точно проблемът. Три броя рецептурни бланки от лекуващите
му лекари с медикаментите, които приема, за заболяванията, които има, един
брой медицинско направление от доктор Б. във връзка с кардиологичното му
заболяване, един брой амбулаторен лист от доктор Т. във връзка със същото
заболяване. Още един брой амбулаторен лист от доктор Т. от 21.12.2022г.,
един брой амбулаторен лист от д-р З. Г., уролог, във връзка със заболяването
на простатата и още два броя амбулаторни листове от доктор Таваличка във
връзка с кардиологичното му заболяване, както и два броя епикризи, т.е. три
броя епикризи, издадени от МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ АД –гр.Кюстендил,
всъщност, извинявам се, два броя, едното се повтаря, за престой за лечение на
подзащитния ми в болницата в гр.Кюстендил през различни периоди от време.
От въпросните медицински документи се установяват заболявания, от
които страда, а именно: освен простата, както и кардиологичен проблем,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като доказателства по делото представените писмени
документи, като счита същите за относими, допустими и необходими с оглед
правилното разрешаване на спора, доколкото тези документи касаят
здравословното състояние на обвиняемия, а именно: 3 броя изследвания от
2
МЦ „Бодимед“ - от 16.05.2023г., от 01.07.2024г. и от 28.06.2024г., рецептурна
бланка /копие на такава/ - четири броя, медицинско направление от
12.12.2025г., амбулаторен лист от 03.01.2023г., още един от 21.12.2022г., от
31.05.2023г., от 28.05.2025г. и от 03.06.2025г., един брой епикриза от МАБЛ
„Д-р Н.Василиев“ АД-гр.Кюстендил, както и епикриза от същото лечебно
заведение.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът предоставя възможност на обвиняемия да даде обяснения.
Обвиняемият: Поддържам писменото сведение, дадено от мен.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НАСЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаема госпожо съдия, поддържам така направеното от
Районна прокуратура-гр.Кюстендил искане, за вземане на мярка за
процесуална принуда „задържане под стража“. Считам, че са налице
предпоставките, предвидени в чл.63, ал.1 НПК, обвиняемият да се укрие и да
извърши друго престъпление.
Предоставям на защитата за по-голямата част от пледоарията.
Адв. П.: Уважаеми господин съдия, от името на подзащитния ми, ви моля,
да оставите без уважение искането на Районна прокуратура-гр.Кюстендил, за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на същия.
Считам, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под
стража“, като считам, че целите, които законът поставя за мярката за
неотклонение, спокойно могат да бъдат постигнати и с по-лека по тежест
мярка, а именно – парична гаранция или домашен арест. Защо считам, че в
случая, че не са налице предвидените в закона предпоставки, които трябва да
са налице кумулативно.
В случая делото е на много ранен етап от своето развитие, като на този
етап единствените доказателства, които са събрани, това са показанията на
пострадалата, както и показанията на нейната майка, и на съжителя на нейната
майка. Иззет е и телефона и е направена разпечатка от чатове, но считам, че
тези доказателства в много малка степен и интензитет могат да изградят и да
доведат до извод, че съществува някакво предположение, да не говорим
обосновано, подзащитният ни да е извършил престъплението, в което е
обвинен. Следва да се отбележи, че същият е привлечен като обвиняем за
блудство, което се твърди, че е извършено на неустановена дата, миналата
година, а делото, жалбата, съответно делото, е подадена, съответно
3
образувано, настоящата година и то края. Сами разбирате за какъв дълъг
период от време става на въпрос, след евентуалната дата, на която се твърди,
че е извършил въпросното престъпление. Така че считам, че тези
доказателства не могат не са с достатъчна така степен на категоричност и не
следва да бъдат приемани безрезервно при преценката дали е налице такова
обосновано предположение с оглед факта, че същите са много оскъдни. Да,
действително, касае се за такова престъпление, за което няма как да има
множество доказателства, но от друга страна, с основание се поставя
въпросът, ако е извършено престъплението през 2024г., защо едва в края на
2025г. се подава жалбата, какво е мотивирало пострадалата, съответно
родителя й, да подаде жалба едва в края на 2025г. и да се образува настоящото
дело. А от разменените, от приложената снимка, от кореспонденция от
социални мрежи, разбира се тепърва ще се прави експертиза на това нещо, но
се вижда, не, че това, ако подзащитният ми е извършил престъплението го
оправдава, но се вижда, че пострадалата е била много активна в
кореспонденцията си с подзащитния ни, ако, разбира се, това е
кореспонденция с него, и дали жалбата не е провокирана заради друго нещо.
Това можем на този етап само да гадаем, защото всякакви слухове се носят в
града, но не можем ние да работим със слухове.
Така че считам, че независимо, че делото е на много ранен етап, не може
да се направи такова обосновано предположение, че подзащитният ни е
извършил въпросното престъпление. Още повече, по начина, по който е
формулирано, не става ясно, различно, не разбирам какво е точно
обвинението.
По отношение на другите две предпоставки - опасност обвиняемият ни
да се укрие или да извърши друго престъпление, също считам, чене са
налице. Касае се за човек, роден 1960г., т.е. същият към момента е на 65-
годишна възраст, до момента нито има извършено престъпление,
свидетелството му за съдимост е чисто, нито има извършено, каквито и да
било противообществени прояви. Същият е трайно свързан с гр.Кюстендил,
има постоянен и настоящ адрес, до момента на задържането си е работил, има
семейство, има деца, внуци има, а и всичко това води до извода, до
категоричния извод, че не съществува нито опасност да се укрие, нито да
извърши друго престъпление.
Не считам, че ако бъде с по- лека мярка, която да му позволява да се
свободно придвижва, би могъл по някакъв начин и да повлияе на хода на
разследването, а такава опасност може да се изключи с мярка, примерно,
„домашен арест“, но не и най-тежката мярка за неотклонение, а законът
изисква, за да се вземе тази най-тежка мярка, да са налице всички тези
предпоставки, и то кумулативно. В случая не можем за вторите две
предпоставки да приемем, че са налице на база някоя от регламентираните в
закона презумпции. А дори и да можеше, законодателят е предвидил, че тези
презупции се прилагат и съдът въз основа на тях извежда изводите си, само от
доказателствата по делото не следва обратното, а считам от доказателствата
4
по делото, следва точно обратното, че не съществува опасност обвиняемият
нито да се укрие, нито да извърши друго престъпление.
Отделно от всичко изложено, подзащитният ни е и с няколко
здравословни проблема, които изискват непрекъснато наблюдение. От
медицинската документация се вижда, че същият периодично посещава и
кардиолог, и уролог. Освен наблюдение и лечение, същият приема и
множество медикаменти, за които на този етап единствено можехме да
представим и представихме рецепти, с които са му изписани въпросните
медикаменти, които същият приема и трябва да приема. А същият, и с оглед
заболяването си, а именно – проблемът с простатата и данни за висок риск от
карцином, а чисто и физиологично отражението на това заболяване върху
физиологичното му състояние. Това, което съпругата му сподели с мен, не
само, че не може никакъв секс да прави, но и му е трудно да уринира. И тук
има някакви други отношения, които не можем на този етап да докажем, на
по-късен, които мотивирали не толкова пострадалата, а повече майката, да
пуснат въпросната жалба, за твърдения за извършено блудство спрямо
пострадалата.
По тези съображения, Ви моля, да постановите вашия съдебен акт, с
който да оставите без уважение искането на прокуратурата, за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и алтернативно,да
вземете по-лека по степен мярка, с която считам, че спокойно биха се
изпълнили целите, които законът поставя пред всяка една мярак. Мярката не
следва да бъде репресия, а мярката се налага преди всичко да се обезпечи
явяването на лицето пред органите на досъдебното производство и да се
ограничи и изключи възможността му, опасността, да се укрие или да
извърши друго престъпление. Считам, че това може да се постигне с по-лека
по вид мярка. Благодаря!
Адв.Антимов: Уважаема госпожо районен съдия, като се присъединявам
изцяло към заявеното от адв. П. и считам за ненужно, с оглед ангажираност, да
губя процесуалното ви време, да го повтарям, било то и в друг словоред, моля
да имате предвид, че действително в конкретната хипотеза, не са налице
изискуемите от чл.63, ал.2, в трите точки, на НПК, както каза колегата адв.П.,
в тяхната кумулативност предпоставки, при наличието на които съдът, дори
тогава пак не е длъжен непременно и задължително, да постанови най-
тежката мярка за процесуална принуда, както иска прокуратурата към
настоящия момент. Хипотезата на т.1 очевидно не е налице, не е привлечен
като обвиняем за престъпление, извършено повторно и при условията на
опасен рецидив. Да, по т.2, за тежко умишлено престъпление, но не е осъждан
за друго тежко умишлено престъпление, по т.3 хипотезата също е изключена –
привличане като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание
не по-малко от 10 години лишаване от свобода, не е налице, и на ал.3 –
опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Да, тя е свързана с
ал.3, но по-скоро е във връзка с ал.1, последната част от текста. „Да извърши
друго престъпление“ е очевидно само хипотетично възможно, доколкото,
5
както и колегата подчерта, иде реч за един твърде продължителен, неясно
колко дълъг период, от датата на деянието, за което е привлечен като
обвиняем, ако същото бъде доказано, до датата, на която се иска понастоящем
определянето на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В тази връзка ще си позволя да цитирам, макар и от субективна гледна
точка, за моята почти 34-годишна адвокатска практика, за първи път виждам
Постановление за привличане на обвиняем, в което се твърди, че
престъплението, за което е привлечен, е извършено в един, едногодишен
период, за който прокуратурата няма данни, дори малко да го съкрати. Така,
както е формулирано постановлението, на неустановена дата през 2024г.,
реално предполага се всеки един от 366 дни на 2024 г., в които подзащитният
ми, според прокуратурата, е могъл да извърши това престъпление. Това,
освен, че от процесуална гледна точка ми се вижда крайно неиздържано, и на
тази база считам, че дори само въз основа на него вие можете да определите
по-лека мярка за процесуална принуда, което на практика очевидно го лишава
от възможността да се защити по какъвто и да е начин, защото като
обвиняват едно лице, че на конкретна дата е извършил деяние, най-лесното е
това лице да твърди, че на тази дата не е бил на мястото, където е извършено
това престъпление. Пред него се поставя най-тежката задача за изпълнение, да
доказва, че през нито един ден на миналата година той не е бил на това място
и следователно не е могъл да извърши деянието. Това не е по силите на
някаква голяма организация, разполагаща с големи средства, още повече, на
човек със скромни средства, привлечен като обвиняем.
Честно казано, съпоставката и с текста на чл.149 НК, по който е
привлечен, сочи и на пълна неяснота относно това констатирала ли е
прокуратурата, и на база на кои доказателства, събрани в делото, че неговата
специална цел, която, без която, деянието не е съставомерно, е била,
извършвайки действията, описани в диспозитива на обвинението, именно да
възбуди полово желание без съвкупление. Никъде в делото, то очевидно се
крепи на свидетелски показания, на първо място, на лицето твърдяно като
пострадало, но след това въз основа на преразказ на майката и на съжителя на
майката, че я бил прегръщал и притискал към тялото си и я целувал в областта
на бузата и врата. Това е цялото обвинение. За никакви интимни части не
говорим, за никакви действия, които имат за цел да удовлетворят полово
желание, без да се извърши съвкупление. Така че - да, винаги обвинението,
въз основа на което се иска по отношение на едно лице да бъде взета най-
тежката мярка за процесуална принуда е работно по своя характер, но на мен
ми се струва, не просто ми се струва, аз го виждам, че то е толкова крайно
бланкетно, че дори не би трябвало да се определя като работно, а и би
трябвало прокуратурата да работи повече, да изясни основни правно-
релевантни факти, за да може коректно да го обвини и да поиска най-тежката
мярка за процесуална принуда.
Във връзка със здравословното му състояние, само ще допълня, че от
гледна точка на представените от нас кардиологични изследвания, се вижда,
6
първо, че те са достатъчно сериозни по своя характер. Предполага едно
сериозно сърдечно заболяване, което се установява, че се е развило и се
развива в един продължителен период от време, доколкото първата епикриза е
преди 8 години, когато подзащитният ни е бил на 57 години, сега е на 65
години.
Ще си позволя да конкретизирам и нещо друго, което при липса на
медицинска експертиза, няма как другояче да бъде изнесено пред вас като
правно-релевантно,фактически т.нар. туморни маркери, посочени в
медицинските изследвания на МЦ „Бодимед“ в кръвната си част, където пише
ПСА, предполагат нормални рамки на стойности между 2.9 и 4.1, над 4.3
лицето се подлага на непрекъснат, дори месечен контрол чрез кръвни
изследвания на неговото състояние, над 5 се счита, че състоянието му е
опасно и крие изключително висок риск от развитие на карцином. Онова,
което е представено пред нас и то от преди вече 7 месеца, е 6.89. Това показва
действително сериозно увредено здравословно състояние на нашия
подзащитен.
Наред с всичко останало, действително не мога да подмина, надявам се
да не се повтарям, за събитие, развило се през 2024г., дори да приемем, че е
било на 30.12., единадесет месеца и няколко дена по-късно се подава жалба и
се търси мярка за неотклонение „задържане под стража“. Очевидно е, че през
този период, дори да приемем крайната дата, но ние нямаме никакви данни за
това. То е могло да бъде извършено на 02.01., преди много месеци,
подзащитният ни не е извършил друго престъпление, нито се е опитал да се
укрие, нито по друг начин се е поставил в онези хипотези, които
процесуалният закон определя пред вас като задължителни за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение.
Тук ще допълня само няколко кратки изречения. Първо, аз Ви моля, за
мен, честно казано, е недопустимо от процесуална гледна точка да бъде
възлагано върху вас, поради обстоятелството, че вие сте съдията, който сте
извършила разпита на пострадалата и според мен в тази хипотеза делото
следва да бъде дадено на друг съдия, доколкото по една или друга причина
провелият разпита съдия си е създал определено впечатление. Надявам се това
обстоятелство няма да повлияе върху вашата безпристрастност, защото в този
разпит, който е изключително пространен, се говори за редица други факти,
които са извън рамките на обвинението, за което сме тук, така че те не би
следвало нито да бъдат изследвани, нито да бъде разсъждавано по тях, във
връзка с определянето на мярката.
Продължавам да считам, че дори най-тежката, определена от
процесуалния закон, като алтернатива, а именно „Домашен арест“ при
съвременните средства и възможности би могла в пълна степен да изпълни,
както целите на генералната, така и на личната превенция, тъй като няма да
му даде възможност да се отклонява или да извърши друго престъпление. В
тази връзка ще заявя само още нещо, многократно, не го споделям, в различни
7
актове е коментиран въпросът, че ако бъде поставен само под домашен арест,
обвиняемият, спрямо когото се иска мярка за неотклонение, би могъл на
теоретична база да се снабди с друг телефон, защото му е иззет, да отправя
заплахи към свидетели на обвинението. На първо място, ние имаме разпит
пред съдия на основния свидетел, на второ място, не следва да се игнорира
обстоятелството, че дори да бъде определена спрямо него най-тежката мярка,
всеки един обвиняем има достъп до телефон по време на задържането си. Това
дали ще се намира в местата за изтърпяване на тази мярка или в дома си, не
променя възможността да се реагира така, ако той желае да го направи, но от
друга страна лицето, което евентуално би могло да бъде обект на такова
обаждане, да подаде съответния сигнал, за да бъде установено дали това е
вярно.
В тази връзка, ви моля, да приемете, че не само най-тежката мярка, но и
по-леките, могат да постигнат същият краен ефект т по отношение на
подзащитния ни и да определите по-лека такава от поисканата от
прокуратурата.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият: По-лека мярка искам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След като се запозна с постъпилото искане и събраните доказателства,
съдът приема следното:
Настоящото производство е по чл.64, ал.1 НПК.
Образувано е по искане на Районна прокуратура – Кюстендил за вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на
обвиняемия Л. Д. С.. Вземането на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража” изисква да са налице предпоставките, предвидени в
чл.63, ал.1 НПК – да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата да сочат, че съществува реална опасност той да
се укрие или да извърши престъпление.
Видно от постановление за привличане на обвиняем от 10.12.2025г. Л. Д.
С. е обвинен в това, че на неустановена дата през 2024г., в автобус,
изпълняващ линията ***, обл. Кюстендил между селата ****, обл. Кюстендил
между селата *** е извършил действия, с цел да възбуди полово желание без
съвкупление, като я прегръщал и притискал към тялото си и я целувал в
областта на бузата и врата, с лице ненавършило 14-годишна възраст –
малолетната Б. В. Г., ЕГН **********, от гр. Кюстендил – престъпление по
чл.149, ал.1 НК и не са налице основанията за прекратяване на
8
наказателното производство.
При проведените до момента процесуално-следствени действия в хода
на досъдебното производство са събрани доказателства и е формирана
определена доказателствена съвкупност, от която, въпреки ранния ход на
разследването и неприключилата дейност по него, може да се изведе
обосновано предположение за авторството на деянието, доколкото в този
смисъл са събрани достатъчно доказателства. Съответно, една от
законоустановените предпоставки за вземане на мярка за неотклонение е
налице.
По отношение на дали следва да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, съдът намира
следното:
Съдът счита, че обвиняемият, освен съпричастен към извършване на
престъплението, за което Наказателният кодекс предвижда наказание
„лишаване от свобода“, в настоящия случай е налице и завишена обществена
опасност, както на самото деяние, така и на конкретния деец. Този извод на
съда е формиран с оглед на това, че твърдяното престъпление е извършено от
страна на 63 – 64-годишен мъж спрямо едно 13-годишно дете, с което същият
е контактувал откакто детето е била на 10-годишна възраст и се е възползвал
от изградените по отношение на него доверие и приятелски чувства от детето.
Тоест, възприемайки последния като човек, близък до семейството, предвид
че е работил в семейната фирма и често я е возил до училище и курсове по
танци, пострадалата е била в уязвимата позиция обвиняемият да може да се
възползва от доверието и обичта на детето спрямо него, за да бъде улеснен в
осъществяване на процесното деяние. Последното обстоятелство прави
деянието още по-укорително.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът се
произнася по обвинението такова, каквото е квалифицирано по преценка на
разследващия прокурор, за деяние, осъществено във времеви рамки, зададени
от прокурора. От тази гледна точка съдът не може да обсъжда дали
процесното деяние е следвало да бъде във времево отношение по-прецизно
конкретизирано, или не, особено с оглед на ранния етап на производството,
както и с оглед на обстоятелството, че тепърва ще бъде предприети още
процесуално-следствени действия.
Съдът не може да обсъжда в това производство и защо процесното
деяние да се твърди да е било извършено през 2024г., а сигнал за престъпление
да е бил подаден преди дни, предвид че този въпрос касае съществото на
спора.
На този ранен етап съдът има задължение да прецени всички конкретни
и установени до настоящия момент на разследването факти, но само през
призмата досежно наличието или липсата на предпоставките за вземане на
мярка за неотклонение по конкретното искане на прокурора, предвидени в
9
чл.63, ал.1 НПК.
По отношение на алтернативно дадените две опасности /от укриване и
от извършване на престъпление/ същите са предвидени от законодателя като
алтернативни помежду си, поради което наличието само на една от тях е
достатъчна, за да обоснове задържане, като в случая съдът счита, че е налице
опасност обвиняемият да извърши престъпление, предвид на завишената му
обществена опасност като деец по начина на осъществяване на деянието, за
което му е повдигнато обвинение в настоящия случай.
Съответно, взимайки подобна мярка за неотклонение не би се
способствало постигането на баланс между обществения интерес, целящ
защита и опазване на правата и интересите на децата, което е в най-висока
степен основно задължение на съда, и интензивността на прилаганата спрямо
обвиняемия принуда.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че е налице необходимостта
спрямо обвиняемия да бъде взета най-тежката мярка, а именно „Задържане
под стража“ и тя се явява най-целесъобразна и правилна с оглед постигане
целите по чл.57 НПК. Съдът счита, че не е налице влошено здравословно
състояние по отношение на обвиняемия, което да възпрепятства
изтърпяването на мярката в следствения арест, каквито са доводите на
защитата. Действително, по представените в хода на настоящото производство
медицински документи се установява, че обвиняемият има здравословни
проблеми, за които е подложен на съответната медикаментозна терапия, но
обвиняемият до момента на задържането си от органите на МВР е полагал
труд и в този смисъл съдът не счита, че по отношение на него има медицински
противопоказания за задържане. Никъде в представените документи не е
посочено, че непосредствено се налага неговото лекуване в болнично
заведение. В този смисъл обвиняемият успешно би продължил своята терапия
в следствения арест, а при необходимост ще му бъде указана необходимата
медицинска помощ.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че е налице необходимостта
спрямо обвиняемия да бъде взета най-тежката мярка, а именно „Задържане
под стража“ и тя се явява най-целесъобразна и правилна с оглед постигане
целите по чл.57 НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.64, ал.4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо на Л. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ.
***, българин, *** гражданин, неженен, неосъждан, обвиняем по ДП № ***г.
по описа на КРП, ДП № ***г. по описа на РУ – гр. Кюстендил, МЯРКА ЗА
10
НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение – арг. от разп. на чл.64, ал.5
НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Кюстендил.
В случай на постъпила жалба или протест, НАСРОЧВА делото пред
въззивната инстанция на 17.12.2025г. от 14.30 часа, за която дата и час
обвиняемия и защитника му са уведомени.
Съдебното заседание приключи в 15.50 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
Секретар: _______________________
11