№ 9250
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110171051 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ....... срещу ......,
с която са предявени обективно съединени искове по чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3605,05 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №10019030132132, ведно със
законната лихва от 29.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1300,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.11.2021 г. до 15.11.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.12.2019 г. в гр. София, при
движение по ул. „....., товарен автомобил „.......“, ДК № .., бива ударен отляво от лек
автомобил „......“, ДК № ...., който е навлязъл в насрещното платно, след като се е подхлъзнал
върху лед. Вследствие процесното ПТП за товарен автомобил „.......“, ДК № .., настъпили
материални вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, обективирана в застрахователна полица № 0306Х047320. Във връзка с процесното
ПТП е изготвен и подписан Двустранен констативен протокол за ПТП. По образуваната при
ищеца ликвидационна преписка по Щета №10019030132132 е определено и изплатено на
застрахованото лице обезщетение на два пъти – сумата от 4826,85 лв. на 06.02.2020 г. и
сумата от 2385,25 лв. на 15.04.2020 г. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на МПС „......“, ДК № ...., е имал сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника са изпратени
регресни покани, получени на 13.02.2020 г. и 19.05.2020 г., да възстанови заплатеното
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., като
същата била удовлетворена частично за сумата от 3620,05 лв. и останал незаплатен остатък в
размер на 3605,05 лв. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователни правоотношения
относно процесните МПС, както и че ищецът е заплатил сумите от 4826,85 лв. и 2385,25 лв.
като обезщетение по щета №10019030132132. Оспорва механизма на ПТП и че причина за
настъпването му е поведението на застрахования при него водач. Релевира възражение за
1
съпричиняване. Счита, че всеки от двата автомобила е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Поддържа, че навлизането в лентата за насрещно движение поради подхлъзване
на лед представлявало случайно събитие. Оспорва, че всички увреждания по товарния
автомобил са настъпили в резултат на процесното ПТП. Оспорва иска и по размер като
неотговарящ на средните пазарни цени. Релевира възражение за погасителна давност
относно претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 3620,05 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Наведените от ответната страна възражения относно механизма на ПТП съдът намира, че не
следва да бъдат обсъждани предвид извънсъдебното плащане, което представлява
признание за дължимостта на задължението на соченото основание.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищцовото дружество имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му
вземане като релевантно е наведеното от ответника възражение за наличие на
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на правоимащото лице, застрахователно
обезщетение в общ размер 7210,10 лева. Отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само
стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
2
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.
№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „.........“ с рег. №..........
от официалния сервиз на марката, изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-
транспортното произшествие възлиза на 8652,12 лева. Стойността необходима за
възстановяване на лекия автомобил , изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативнни резервни части и труд на доверени сервизи извън официалния за марката
възлиза на 6886,02 лева. По делото се установи, че към датата на ПТП увредения лек
автомобил е бил в експлоатация от 1 година, 7 месеца и 7 дни, което обуславя
необходимостта ремонтът да се извърши в официалния сервиз на марката, поради което
съдът счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да заплати необходимата за
възстановяване на автомобила стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, изчислена по средни цени на резервните части и труд на
официалния сервиз, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно. Претендираната от ищеца
сума 3605,05 лева представлява разликата между вече заплатеното от ответника по
заведената претенция и стойността необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил, която според експерта е по- висока от заплатената от ищеца.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на лек автомобил
„.........“ с рег. №.......... да е нарушил правилата за движение по пътищата или да е извършил
действия, с които да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Напротив,
установи се че водачът на застрахования при ответника автомобил - свидетелят А. Л. не е
успял да овладее управляваното от него МПС, което на заледен участък е продължило своя
ход по инерция. Фактът, че същият е виновен за настъпилото ПТП е обективиран и в
двустранно попълнения от водачите протокол като А. Л. е попълнил колона А – за виновен
участник в ПТП. Именно неправилната субективната преценка на обстановката и действията
вследствие на това на водача лек автомобил „........“ с рег. №........... са причина за
настъпването на съприкосновение между двата автомобила.
Не се установяват и наведените от ответника твърдения за наличие на случайно
деяние, тъй като водачът на лек автомобил „........“ с рег. №........... разпитан пред съда заяви,
че е видял заледения участък и виждайки другия автомобил е натиснал спирачки.
Действията на водача, който не е контролирал превозното средство, което управлява,
съобразявайки поведението си с пътната обстановка и метеорологичните условия,
изключват наличието на случайно деяние.
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер от 3605,05 лева.
Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е предявил
3
регресната си претенция по извънсъдебен ред с писма, получени от ответника на 13.02.2020
г. и на 19.05.2020 г. , предвид частичното заплащане на претенцията. Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за забава за периода от 15.11.2021 г. до 15.11.2024 г. по отношение
на което ответникът е навел възражения за погасяване по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземания за лихви.
Съобразявайки датата, на която е депозирана исковата молба съдът приема за погасени по
давност всички вземания за лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаването й, поради което за времето преди 29.11.2021
г. претенцията за лихви на ищеца е погасена по давност. Предвид това на ищеца следва да се
присъди сумата 1286,99 лева за периода 29.11.2021 г. до 15.11.2024 г. предвид
диспозитивното начало в гражданския процес.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за заплатена държавна такса 196,23
лева, депозит за вещо лице – 350,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП от
съда, от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъди сумата
644,43 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за заплатен депозит за свидетели -
200,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП от съда, от които съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 0,84 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати на
....... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
сумата 3605,05 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета №10019030132132, ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ сумата
от 1286,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.11.2021 г. до 15.11.2024 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 644,43 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1286,99 лева до пълния предявен размер
1300,65 лева и за периода 15.11.2021 г. до 28.11.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ....... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати на
...... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 0,84 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4