РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
*****, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на eдинадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1295 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образуването по искова молба от
И.К.П.
ЕГН********** с адрес *** ЗЗА срещу К.Е.С. ЕГН **********
с адрес ***
Ищцата твърди,
че е наследник по закон
на съпруга си С. П.ев С.ов
с ЕГН **********, починал на
на 29.11.2016 г.. Той и неговият брат И. П.ев С.ов ЕГН с **********, починал на 21.11.2011г. притежавали по наследство от баща
си П. С.ов Х. с ЕГН **********, починал на 03.09.2000г. жилищна сграда в с. З., община *****, построена в дворно място с площ 1200 кв.м, съставляващо УПИ II-38 в кв.23.
За процесния имот никой не притежавал
документ за собственост. Дядо П. имал имота от
своя баща.
Ищцата след справка в СВ при РС ***** разбрала, че ответницата, която е съпруга на И. С.ов се
е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
вх.рег.1103/12.04.2018 г., акт 33,том 3 на СВ при ПРС и е призната за собственик
на процесния имот, придобит по наследство и давностно владение. Отвентицата пуснала обява, че продава
имота.
Ищцата оспорва придобИ.ето на имота от отвентицата на посоченото основание.
Твърди, че докато били живи и
двамата братя посещавали имота, обработвали го, след смъртта на съпруга на
ответницата ищцата и съпруга й продължили да го поддържат, като съпругът й
направил метална конструкция и отглеждал грозде, произвеждали и продавали
зеленчуци. Имота се посещавал и от ответницата, известно време и от нейният
син, като всеки знаел, че имота е общ на всички.
Ищцата твърди, че с ответницата
са съсобственици на гореописаният имот при следните квоти: 1/2 ид.ч. за наследниците на С. П.ев
- преживяла съпруга И.П., и две дъщери П.ина П. и В. П.,
и 1/2 ид.ч за наследниците на И. П.ев: преживяла съпруга К.С., дъщеря Н.С.и син М. П.ев, придобит по наследство от починалите ни съпрузи, с те
го притежавали от баща си.
Иска се да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ жилищна
сграда в с. З., община *****, построена в дворно място с площ 1200 кв.м,
съставляващо УПИ II-38 в кв.23,
както и присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В законоустановения
срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. В него се излага, че ищцата нямала правен интерес от предявяване на иска, тъй
като твърди, че притежава имота въз основа на наследствено правоприемство без
наследодателя да е притежавал документ за собственост и
без да посочва от кога го притежава, като уважаването на отрицателния
установителен иск не би довело до ефективна защита на право му на собственост.
Ответницата
твърди, че е станала собственик на имота въз основа на упражнявано от нея
давностно владение по време на брака й с И. С.ов,
като имота е бил придобит в режим на СИО. След смъртта си И. С.ов оставил като свои наслендици
по закон отвентицата и двете им дъщери, поради което отвентицата
била собственик на 1/2 ид.ч. от имота
поради действащия при придобИ.ето му режим на СИО и
на 1/6 ид.ч. от него в резултат на наследствено
правоприемство. Искът не бил насочен срещу всички съсобственици в имота.
Оспорват
се твърденията на ищцата, че имота бил общ на двамата братя. Твърди, че имотът бил предоставен
на ответницата и съпругът й от неговия бащата още приживе, преди 2000 година.
Оттогава ответницата и съпругът й заживели в имота като в собствен дом -
обособили отделните помещения и ги обзавели, периодично извършвали ремонтни
дейности и поддръжка - боядисване на стаите, полагане на подови настилки, през
2001г. поставили на цялата къща водосточни тръби за събиране и изтичане на
дъждовната вода, извършвали подобрения за удобство, обработвали дворното място,
където отглеждали плодове и зеленчуци за собствена консумация, изградили
метална конструкция пред къщата, върху която разположили гроздова асма, през
2009г поставили помпа на кладенеца, за да поливат растенията, заплащали без
изключение разноските по неговото стопанисване - ползвана електрическа енергия,
вода, данъци и такса смет, посрещали близки и приятели в него. Само ответницата
и съпругът й ползвали имота, всички в селото знаели, че имота е техен.
Докато П. Х. бил жив ищцата
и съпругът й посещавали имота, но като
негови гости след предварителна договорка след смъртта на Х. посещенията
престанали.
От
2000г. до подаване на отговора никой
от членовете на семейството на брата на
съпруга на ответницата не е идвал в имота, не им се
е обаждал, не се е интересувал от тях. За
периода 1998г. до кончината на съпруга
на ответницата те живели в семейния
им дом в с. З., където ежеседмично ги посещавали децата.
От 2009 г. синът й М. се преместил при
тях и останал в имота, дори след
като ищцата го напуснала през
април 2012г.. Въпреки това, ответницата почти всяка седмица
посещавала имота, подпомагала сина си в подръжката му, обслужването, почистването на двора и къщата, което продължавало и до подаването на
отговора.
Ищцата и ответницата не посещавали имота след прекъсването на отношенията със семейството на отвентицата след като П. Х. преди смъртта си
им казал, че имота ще остане
на семейството на отвентицата.
Ответницата твърди, че
през периода 1998г. -
2018г. семейството й е демонстрирало
открито и непрекъснато, че имота е техен
като са се
грижили за него и са отблъсквали
всяко посегателство върху него. Имотът
е придобит по давност от нея
и съпруга й И. П.ев чрез осъществяване на фактическа власт
върху него поС.но, непрекъснато, несъмнено спокойно и явно за себе
си повече от 10 години. Владяли
са и са ползвали
имота само за себе си
и това е било изрично демонстрирано на всички, включително
и на останалите наследници и то не е било никога
оспорвано за всичките тези години.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
моли за уважаване на предявения иск, ответницата чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на предявения иск.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нот.акт № 165, том І, рег. № 1108, дело № 155/2018 г. на нотариус З.А., вписан с вх.рег. № 1103/12.04.2018 г., акт № 33, том
ІІІ, дело № 1226/2018 г. в СВ при РС ***** и Скица № 653/24.09.2019 г., преписка
по съставяне на нот.акт № 165, том І, рег. № 1108,
дело № 155/2018 г. от 11.04.208 г. от нотариус З.А. се установява,
че ответницата К.С. е призната за
собственик давностно владение на процесния имот,
представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по плана на с.З. ведно с
построената в него жилищна сграда със застроена
площ от 64 кв.м., находящи се в с. З., община
*****, при граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 161337/16.12.2016 г., изд.от Община ****,
р-н Одесос, Удостоверение за наследници с изх. № 22/10.10.2019 г., изд. от
Кметство с.З., общ. *****; Удостоверение за наследници с изх. №
20199/25.09.2019 г., изд. от Община ****, р-н Приморски; Удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/24.09.2019 г., изд. от Община *****, Извлечение
от НБД Население за лицето К.Е.С.; Извлечение от НБД Население за лицето И. П.ев С.ов(починал); Извлечение от
НБД Население за лицето П. С.ов Х.(починал) се установява, че П. С.ов
Х. е починал на 03.09.2000г. и е оставил следните наследници по закон: син И. П.ев С.ов, починал на 21.11.2011г.
и оставил за сови наследници: съпруга К.Е.С., дъщеря Н.И.ова
С. и син М. И.ов П.ев; син С.
П.ев С.ов, починал на
29.11.2016г. и оставил за свои наследници съпруга И.К.П. и дъщеря П.ина С.П..
От показанията на св.Радев, които
съдът кредитира в една част се установява, че през 2008-2009г. е отишъл с
покойния съпруг на ищцата С. С.ов в процесния имот, тъй като би строителен работник, а С.ов искал да прави ремонти в къщата в с.З.. Асмата в
дворното място била правена от С. и брат му И.. Съдът не кредитира показанията
на св.С.ов в частта им, че С. С.ов
е сеел зеленчуци в оранжерията в дворното място, тъй като това противоречи на
останалите събрани по делото гласни доказателства, кредитирани от съда предвид
обстоятелството, че св.С. и св.Ц. имат преки и дългогодишни наблюдения върху фактите,
за които свидетелстват. Св.С.ов не знае да е имало
конфликтни отношения между С. и И..
От показанията на свидетелите Ст.С.
и св.Ц., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че бащата на П. Х. - бащата на С.
С.ов и И. С.ов имал голям
имот в с.З., част от който бил процесното дворно място и къща и приживе той го
разделил между тримата си сина – С., С. и П. като процесното дворно място той
дал на сина си П.. П. Х. приживе решил, че процесното дворно място ще даде на
сина си И., тъй като той имал син, който ще продължи рода му. П. Х. към 2000г.
живеел в с.З. при сина си И., след като се разболял сина му С. го взел при себе
си в гр.****. Ответницата живеела в процесния имот до няколко месеца след
смъртта на съпруга си, когато се преместила в гр.****, а в имота отишъл да
живее синът й М. П.ев, който живеел там до 2017г..
Ответницата и съпругът й отглеждали зеленчуци в двора, гледали животни –
кокошки, пилета, сменили част от керемидите на покрива, капаците, сложили
плочки в старата баня, бойлер, пералня, сменили дюшемето в едната стая. И.
направил асмалък за лозата, от метални тръби, тъй
като бил заварчик. И. и С. се скарали няколко месеца преди смъртта на И. за
общи техни имоти. За имота ключ имала само ответницата и свидетеля С., който
наглеждал имота. През м.август 2019г. дъщерята на ищцата влязла в имота с мъж,
който разбил вратата. Св.С. уведомил ответницата и заедно със св.Ц. сменили
патрона на бравата. Входът за етажа от къщата на С. и И. бил буренясал,
железата на вратата изгнили и от години не се ползвал.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.79 ЗС за установяване в отношенията
между страните, че ответницата не е собственик на 1/2
идеална част от недвижим имот представляващ дворно място с площ
от 1200 кв.м съставляващо УПИ II-38 в кв.23 по
плана на с.З. ведно с построената в
него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., находящи се в
с. З., община *****, при граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101.
В тежест на ищцовата
страна е да докаже, че процесния имот е бил собственост на П. Х. по давностно
владение и след неговата смърт е станал собственост на синовете му С. С.ов и И. С.ов по наследство.
В тежест на
ответницата е да докаже, че е собственик на спорните имоти на твърдяното основание – давностно владение,
че имотът е бил владян от ответницата и съпругът й през периода 1998г. –
2018г., че владението е било явно, непрекъснато и демонстрирано и спрямо ищцата.
От изслушаните свидетели на ответната
страна се наведоха индиции, че процесните имоти са
били собственост на П. Х., но не стана ясно на какво основание. Показанията на
св.С. в тази насока не са достатъчни за доказване на твърдението на ищцата, че
процесните имоти са били собственост на П. Х. в резултат на упражнявано от него
давностно владение. Предвид липсата на доказване от ищцата на обуславящия факт,
че собствеността върху процесните имоти е била на П. Х., липсва доказване и на
обусловения факт, че след смъртта му тази собственост е преминала в наследство
на дамата му сина.
Ответницата доказа, че е придобила
собствеността върху процесните имоти в резултат на упражнявано давностно
владение през периода 2000г. до подаване на исковата молба. От разпитаните по
делото свидетели С. и Ц. се установи, че
ответницата е живяла в процесната къща заедно със съпругът си И. С.ов от 2000г. до няколко месеца след смъртта на съпруга си на
21.11.2011г. като заедно със съпруга си са правили
ремонти в къщата, сеели са дворното място със зеленчуци, гледали са животни. След
напускането на имота от ответницата там е живял синът й М. П.ев до 2017г.. След тази дата ответницата продължавала да
поддържа имота, св.С. наглеждал имота, именно по нейна молба. Ключ от имота има само ответницата и св.С..
Всичко това доказва факта на владеене на процесния имот от ответницата,
намерението й, че процесните имоти са собствени, демонстриране на това
намерение външно чрез ползване и поддържане на процесните имоти, защита на
владението чрез заключването му и държането на ключа само от ответницата и чрез
отблъскване на действията на дъщерята на ищцата да ползва имота.
Предвид гореизложеното предявения
иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски, но предвид изхода на делото такива не й се
дължат. Ответницата е поискала разноски и такива й се дължат предвид изхода на
делото и доказателствата за сторени разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.79 ЗС от от И.К.П. ЕГН ********** с адрес *** ЗЗА срещу К.Е.С. ЕГН ********** с адрес
*** за признаване за
установено в отношенията между
страните, че К.Е.С. ЕГН ********** не е собственик в резултат на давностно
владение на 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ дворно място с
площ от 1200 кв.м съставляващо
УПИ II-38 в кв.23 по плана на с.З., общ.***** ведно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ от 64 кв.м., находящи се в с. З., община *****, при
граници на дворното място: улица от две страни, УПИ I-38, УПИ VIII-101.
ОСЪЖДА
И.К.П. ЕГН********** с адрес ***
ЗЗА да заплати
на К.Е.С. ЕГН ********** с адрес ***, разноски по делото в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………