№ 2890
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20032232 от 27.04.2022, постановено по гр.д. № 7125/2021
г. на СРС, ГО, 66 състав, е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ****, против Х. Д. Ж., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. до топлоснабден
имот с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№ 128036, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/06.03.2020 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 140,89 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.,
сума в размер на 20,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.03.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до
окончателното й погасяване, като е отхвърлен искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1
236,64 лв. и за периода 01.05.2016 г.- м. 12.2016 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата до пълния предявен размер от 20,90 лв. и за м.
02.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 167,61 лева и иска с правно
1
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,96 лв. за
периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. в цялост.
Със същото решение е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ****, против Л. Д. Ж., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. до топлоснабден
имот с адрес: гр.София, ж.к. „****, аб.№ 128036, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/06.03.2020 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 140,89 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.,
сума в размер на 20,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.03.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до
окончателното й погасяване, като е отхвърлен искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1
236,64 лв. и за периода 01.05.2016 г.- м. 12.2016 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата до пълния предявен размер от 20,90 лв. и за м.
02.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 167,61 лева и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,96 лв. за
периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. в цялост.
Със същото решение е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ****, против Е. Г. А. ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. до топлоснабден
имот с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№ 128036, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/06.03.2020 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 140,89 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г.,
сума в размер на 20,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода
01.03.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до
окончателното й погасяване, като е отхвърлен искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1
236,64 лв. и за периода 01.05.2016 г.- м. 12.2016 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата до пълния предявен размер от 20,90 лв. и за м.
02.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 167,61 лева и иска с правно
2
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,96 лв. за
периода от 31.03.2017 г. до 21.02.2020 г. в цялост.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответниците в производството. Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
общата петгодишна давност вместо приложимата в случая кратка тригодишна
погасителна давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне в цялост на предявените искове.
Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност
на обжалваното решение. Моли се същото да бъде потвърдено, като бъдат
присъдени и сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“
ЕООД, не е заявил становище по въззивната жалба, подадена от ответниците.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не
са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Х. Д. Ж., А. Д. Ж. и Л. Д. Ж., като в процеса е
конституиран ответникът Е. Г. А. на мястото на починалия А. Д. Ж..
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на облигационно
правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия на
3
топлоснабден имот – с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№ 128036, както и че
ответниците следва да отговарят за стойността на потребената топлинна
енергия за имота в следното съотношение:по 1/3 за всеки ответник. Не е
спорно също така, че през процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия в имота.
Спорно между страните е каква част от претендираните вземания са
погасени по давност, като по този въпрос са наведени доводи във въззивната
жалба.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 06.03.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 06.03.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими отменените
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г. (за задълженията за периода м. 05.2016 – м. 06.2016 г.) и
новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази дата).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
4
предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума
за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно,
задълженията за периода м. 05.2016 – м. 06.2016 г. включително са погасени
по давност. За последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 01.07.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на
предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла на 01.07.2019 г. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /на
06.03.2020 г./.
По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък
приложение намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, задължението за м. 01.2017 г. (по отношение на което
се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 14.03.2017 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.03.2020 г., т.е. след подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 06.03.2020 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.01.2017
г. – 30.04.2019 г. Първоинстанционният съд е стигнал до идентичен извод,
като противно на твърденията във въззивната жалба, е съобразил кратката
тригодишна погасителна давност.
От изготвената СТЕ се установява, че дължимата сума за топлинна
енергия за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. е 3183,82 лв., от която всеки
ответника дължи по 1/3, или по на 1 061,27 лв.
Уважената част от иска за цената на услугата дялово разпределение, за
периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г. също не е погасена по давност по
изложените вече съображения, като от общо дължимата сума от 60,28 лв.
5
всеки ответник следва да отговаря за по 1/3, или за по 20,09 лв.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия, същата е заявена за периода 15.09.2017 г. – 21.02.2020 г.,
като доколкото заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
депозирано на 06.03.2020 г., възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно. Ето защо и искът е основателен за сумата от по 140,89
лв. срещу всеки ответник.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032232 от 27.04.2022, постановено по
гр.д. № 7125/2021 г. на СРС, ГО, 66 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ****,
против Х. Д. Ж., ЕГН **********, Л. Д. Ж., ЕГН ********** и Е. Г. А. ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Х. Д. Ж., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
****, както следва: сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. –
30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№
128036, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до окончателното й
погасяване, както и сумата от 140,89 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., сума в размер на
20,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. -
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
6
датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до
окончателното й погасяване,
Л. Д. Ж., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
****, както следва: сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. –
30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№
128036, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до окончателното й
погасяване, както и сумата от 140,89 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., сума в размер на
20,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. -
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до
окончателното й погасяване,
Е. Г. А. ЕГН ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ****,
както следва: сума в размер на 1 061,27 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г.
до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к. ****, аб.№ 128036, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до окончателното й погасяване,
както и сумата от 140,89 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., сума в размер на 20,09 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. - 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /06.03.2020 г./ до окончателното й
погасяване,
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Х. Д. Ж., ЕГН **********, Л. Д. Ж., ЕГН ********** и Е. Г.
А. ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78,ал.1 ГПК на
Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, разноски за въззивното прозиводство
в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8