Определение по адм. дело №14/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 213а ал. 3 АПК, чл. 64 – чл. 67 ГПК вр. чл. 144 АПК.

С Определение № 10185/22.10.2025г. ВАС е изпратил делото на Адм.съд Плевен за произнасяне по искането на Пл.В. за възстановяване на срока за касационно обжалване, формулирано в частната жалба против Определение № 2642/19.08.2025г. постановено по адм.д.14/2025г.

По делото е постъпила частна жалба против Определение № 2642/19.08.2025г., с което е върната касационната жалба подадена против Решение № 2474/24.07.2025г. постановено по делото.При условията на евентуалност, в частната жалба се съдържа искане за възстановяване на срока по см. на чл. 161 от АПК. В частната жалба като основания за възстановявмане на срок е изтъкнато обстоятелството, че паралелното връчване на двама пълномощници, върнат препис до водещия адвокат, поради промяна на съдебния адрес, неясно съдебно указание 14 срок в жалбата, както и незабавно процесуално поведение на страната. Твърди, че липсва каквато и да е злоупотреба или процесуална небрежност от страна на жалбоподателя, и отказът от касационен контрол би бил непропорционален.

В съдебно заседание молителят Пл.В. редовно уведомен се явява лично. Изразява становище, че молбата за възстановяване на срок е подадена поради това, че срокът за обжалване е пропуснат поради това, че адвокатите му не са се разбрали, не са се уточнили дали ще обжалват решението по делото. Твърди, че адв. П. е изразила становище да не се обжалва решението, докато адв. Р. е изразил становище да се обжалва решението, както и че е наясно че за единия адвокат срокът е изтекъл, за него и за другия адвокат не е изтекъл тъй като по- късно са получили съобщенията.

Ответникът по делото редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата.

Заинтересованата страва Община Ловеч, чрез адв. С. в срока по чл. 66, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е представил по делото изразил писмено становище, в което счита, че искането е неоснователно. Изразил е становище, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, на които да се дължи пропускане на срока за касационно обжалване от страна на заинтересованата страна Пл. В..

Заинтересованата страна Община Пордим редовно призована не се явява и не изразява становище по молбата.

Съдът, като взе предвид доводите в молбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Съобщението за постановяване на решението е връчено редовно на жалбоподателят, чрез адв. В.П. на 28.07.2025 г. В решението е посочено, че подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 срок от съобщението пред Върховен административен съд, като е пропусната думата дневен. Срокът за обжалване обаче е съобщен на страната в представеното по делото съобщение от съда, с което е връчен препис от постановеното решение.Срокът за обжалването на решението е изтекъл на 11.08.2025 г./понеделник, работен ден/ .Касационната жалба е подадена от адв. Р. на 12.08.2025г-23.58.43ч., след изтичане на срока за обжалване. С Определение 2646/24.07.2025г.,съдът е върнал частната жалба, като подадена след срока по чл. 211 от АП В частната жалба против определението за връщане на касационната жалба, подадена от заинтересованата страна по делото Пл.В. е направено искане за възстановяване на срока за обжалване.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства ", но в правната доктрина и в практика та на ВКС (така - определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о. ) е прието, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (като напр. - природни бедствия, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната). В непротиворечивата си практика ВАС и ВКС приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока /в този смисъл определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т., определение № 473 от 17.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2009 г., IV г. о., определение № 322 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 302/2010 г., IV г. о., определение № 629 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5379/2015 г., III г. о., определение № 140 от 05.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 748/2015 г., III г. о., определение № 52 от 02.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2015 г., I г. о. и др. /.

Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай, Решение № 2474/24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 14/2025 г. по описа на Административен съд- Плевен е връчено на заинтересованата страна Пл.В. чрез адв. В. П. на 28.07.2025г. В производството по делото заинтересованата страна Пл.В. е представляван от адв. В. П. и адв. Р. Р.. Видно от представената по делото молба/стр. 145/ е, че адв. П. е посочила съдебен адрес в гр. Плевен, [улица], на който са връчвани съобщенията по делото. По делото е представено пълномощно/ стр. 301/ , от което е видно, че заинтересованата страна Пл.В. е упълномощила и адв. Р.Р., от АК София, с посочен в пълномощното адрес, да го представлява по делото. По делото не са представени доказателства, че заинтересованата страна е оттеглила пълномощното на адв. В.П. или че е променила съдебния си адрес, посочен от адв. П. в представена по делото писмена молба. Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Обстоятелството, че страната се представлява от повече от един пълномощник не означава, че срокът за обжалване тече поотделно за всеки от пълномощниците, респ. за страната. Това би довело до неопределено удължаване на срока за обжалване, поради което и съдебната практика, а е разумът на закона е, че срокът за извършване на съответното процесуално действие започва да тече от първото редовно връчване на съобщението на страната,в случая на посочения съдебен адрес, който съвпада с адреса на пълномощника по делото адв. В.П.. Твърденията в искането за възстановаване на срок, че срокът за обжалване на решението е пропуснат поради това, че в производството по делото съдът е комуникирал паралелно с двама процесуални представители, паралелно е връчено решението на двама пълномощници и върнат препис до водещия адвокат, както и неясно указания в решенията срок за обжалване съдът намира, за неоснователни. В нито един от процесуалните закони не съществува понятие „водещ адвокат“ и в този смисъл за съда не е ясно кой от двамата адвокати се възприема като водещ, а другия като адвокат. Процесуалните права и задължения на процесуалните представители на страната са еднакви и именно, защото процесуалните представители по образование са юристи съдът приема, че за тях е ясен законовия срок за обжалване на съдебните актова, в случая на постановеното решение и изпуснатата в диспозитива на съдебното решение дума „дневен“, не представлява "особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на закона.Нещо повече, заинтересованата страна Пл. В. в съдебно заседание проведено във връзка с подадената молба за възстановяване на срок изрази становище, че е наясно със срока за обжалване, още повече че в приложеното по делото съобщение изрично е указано, че срокът за обжалване на решението е 14 дневен от връчването му. Страната е заявила пред съда, че адвокатите са имали противоречие помежду си дали да се обжалва решението и това е довело до пропускане на срока. В конкретния случай е безспорно, че в рамките на законоустановения срок / който е 14 дни от редовното връчване на съобщението/ за подаване на касационна жалба, такава не е подадена. Посочените в молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като причина за пропускането на срока за обжалване,обстоятелства, че съдът паралелно е връчвал съобщения за постановеното решение на двамата адвокати, като е пренебрегнал момента на връчване на „водещия адвокат“ по делото Р.Р.. Това не представляват особени непредвидени обстоятелства. Както беше посочено по-горе страната има право да упълномощи и повече от един адвокат по делото и както беше посочено по –горе всеки от тях има равни права и задължения с останалите. Въпрос на преценка на страната е как ще организира защитата си, но във всички случаи срокът за обжалване на съдебния акт започва да тече от датата на редовното връчване на съобщението за постановения съдебен акт, т.е. от момента в който страната е узнала за постановеното решение. В съдебно заседание, страната е заявила, че е знаела за постановеното решение от адв. В. П. дори преди връчване на съобщението/ вероятно от момента на обявяването му тъй като адв. П. има искане за достъп до делото в ЕПЕП/. Видно от представеното по делото пълномощно, всеки от адвокатите на Пл.В. е упълномощен да извършва всички съдопроизводствени действия от името на Пл.В.. Адвокат В. П. е и съдебен адресат по делото. Ето защо, като професионалист с определена опитност и образование, процесуалният представител на страната следва да познава какъв е срокът за обжалване на съдебното решение.Дори съдът да е пропуснал думата „дневен“ в диспозитива на решението, то срокът за обжалване на решението е посочен в съобщението, с което решението е връчено и дори е ясен за доверителя на адв. Р., който няма юридическо образование. С оглед твърденията на заинтересованата страна, че адв. Р. е искал да обжалва съдебното решение, то той е следвало да предвиди, че касационната жалба следва да бъде подадена в определения от закона срок, който е започнал да тече от датата на първото връчване на съобщението на заинтересованата страна. По делото не са представени доказателства, че съдебния адрес на заинтересованата страна е променен, вкл. че като такъв следва да се приема адреса на кантората на адв. Р., нито пък са изтъкнати други „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на закона, които да водят до възстановяване на срок за обжалване на съдебното решение.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че в случая пропускането на срока не е извинително, не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, и искането на Пл.В. за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 2474/24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 14/2025 г. по описа на Административен съд- Плевен следва да бъде оставено без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба подадена от Пл.В. чрез адв. Р., с искане на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 2474/24.07.2025 г., постановено по адм. д. № 14/2025 г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.