№ 11938
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110154452 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството по делото е образувано след прогласяване от СГС по в.гр.д. № .г. за
нищожно на решение № ., обективирано в протокол от съдебно заседание от 14.10.2021г.,
постановено по гр.д. № .г. на СРС, 62 състав, и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС. Съобразно мотивите на решението на СГС за прогласяване на
нищожност на решението на 62 състав, делото следва да започне от етапа постановяване на
определение по реда на чл. 140 ГПК, в което да се даде правна квалификация на предявените
искове, както и съдът да се произнесе по исканията и възраженията на страните, а в първото
съдебно заседание да се състави доклад по делото, чието съдържание отговаря на
изискванията на чл. 146 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Към производството по делото следва да се приложи ч.гр.д. № . по описа на СРС, 62
състав.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в
насроченото съдебно заседание след поставяне на въпроси на страните за отделяне на
спорните от безспорните обстоятелства по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № . на СРС, 62 състав, към производството по делото.
1
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 16.04.2025г. от 10.20 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът Г. Д. Г. дължи на ищеца „. сумата от 500 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта № .г.,
сключен на 13.06.2007г., сумата от 2393,30 лв., представляваща договорна лихва по т. 7 от
Договора за кредит за периода от 06.06.2014г. до 07.10.2020г., сумата от 1495,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва) по т. 8
от Договора за кредит за периода от 07.07.2009г. до 12.03.2020г., сумата от 58,47 лв.,
представляваща наказателна лихва по т. 8 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г.
до 07.10.2020г., сумата от 0,84 лв., предсатвляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 08.10.2020г. до 13.10.2020г., сумата от 60 лв., представляваща
разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № . по описа на СРС, 62 състав.
Ищецът „. твърди, че сключил с ответника Г. Д. Г. Договор за издаване на кредитна
карта № .г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателя-ответник банков
кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 500 лв., с краен срок на
ползване до 13.06.2009г. и краен срок за погасяване съгласно т. 4 от договора, който срок се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Договора за кредит и
Общите условия на ищеца за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип .. Ищецът твърди, че кредитът бил изцяло усвоен от ответника по посочена в
него банкова сметка, както следва: на 15.06.2007г. – 400 лв., на 18.06.2007г. – 150 лв., на
20.06.2007г. – 30 лв., на 27.04.2008г. – 100 лв., на 30.04.2008г. – 50 лв., на 07.05.2008г. - 300
лв. и на 17.10.2008г. – 30 лв. Твърди, че усвоения банков кредит-овърдрафт е погасяван по
същата банкова сметка на дати и със суми, както следва: на 28.12.2007г. – 140 лв., на
04.03.2008г. – 398,93 лв., на 16.10.2008г. – 80 лв. и на 05.02.2009г. – 100 лв., както и че
кредитът е в просрочие, считано от 19.06.2009г., общо 4135 дни към 13.10.2020г.
включително. Съгласно т. 7 от Договора за кредит било уговорено, че при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, оправомощеният държател заплаща на банката, след изтичане на първите
три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал – 16 % и за всички останали трансакции – 18 %. На
основание т. 8 от Договора за кредит, при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислявала наказателна лихва в размер
2
на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Ищецът твърди, че поради неплащане в
срок на задълженията по Договора за кредит, на основание ., т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите
условия на „. за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип .,
приложими към Договора за кредит, ищецът изпратил на ответника-кредитополучател
покана с вх. № .г. чрез ., с която го поканил в срок от пет работни дни от получаване на
поканата да изпълни в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била получена лично
от ответника на 21.08.2020г. и след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение
ищецът обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.10.2020г. Твърди, че
във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост направил разходи за връчване на
покана в размер на 60 лв., които също били дължими от ответника. След обявяване на
предсрочната изискуемост ответникът дължал по договора за кредит претендираните
вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва, обезщетение за забава и
разноски, за които била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № . по
описа на СРС, 62 състав, срещу дължимостта на вземанията по която ответникът възразил в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното претендира да бъдат установени вземанията
по заповедта, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 14.10.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът Г. Д. Г. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на твърдения договор за
кредит с посоченото съдържание, както и че кредитът е изцяло усвоен на посочените в
исковата молба дати, като прави възражение за погасяване по давност на главното вземане с
изтичане на петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от датата на последното
усвояване – 17.10.2008г., респ. съгласно уговорения в договора (глава I, т. 1, б. „н“) падеж на
вземането за връщане на главницата – 5-о число на месеца, следващ месеца последната
транзакция или от 05.11.2008г., от които дати до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.10.2020г. са изтекли повече от 5 години. Позовава се
на изтичане и на абсолютната погасителна давност по чл. 112 ЗЗД от посочените моменти на
настъпване на изискуемостта на вземането за главница съобразно уговорките на договора.
Счита, че извършените частични спорадични плащания не прекъсват давността, тъй като не
представляват признание на дълга предвид спецификата на кредита – овърдрафт, както и че
изискуемостта на вземанията по последния не настъпва от упражняване на правото на
банката да направи кредита предсрочно изискуем, а от настъпване на изискуемостта на
всяка погасителна вноска по договора. Намира, че не дължи лихва по договора до изтичане
на 45-дневен гратисен период от съответната транзакция по т. 8.1 от глава VIII от договора.
Позовава се на изтекла погасителна давност и за акцесорните вземания а лихва с оглед
погасяването по давност на главното вземане. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с
3
твърдяното от него съдържание, усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на
задълженията, включително предпоставките, уговорени в договора за настъпване на
изискуемост, че е упражнил правото си чрез изпращане на писмено волеизявление,
достигнало до кредитополучателя, а оглед възраженията на ответника настъпване на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени по давност.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за издаване на
кредитна карта № .г. на 13.06.2007г. с твърдяното в исковата молба съдържание, съгласно
който банката предоставила на кредитополучателя-ответник банков кредит – овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 500 лв., с краен срок на ползване до 13.06.2009г.
и краен срок за погасяване съгласно т. 4 от договора, който срок се подновява автоматично
при условията и по реда, предвидени в Договора за кредит и Общите условия на ищеца за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип ., както и че
кредитът бил изцяло усвоен от ответника по посочена в него банкова сметка, както следва:
на 15.06.2007г. – 400 лв., на 18.06.2007г. – 150 лв., на 20.06.2007г. – 30 лв., на 27.04.2008г. –
100 лв., на 30.04.2008г. – 50 лв., на 07.05.2008г. - 300 лв. и на 17.10.2008г. – 30 лв. и
съответно погасяван по същата банкова сметка на дати и със суми, както следва: на
28.12.2007г. – 140 лв., на 04.03.2008г. – 398,93 лв., на 16.10.2008г. – 80 лв. и на 05.02.2009г. –
100 лв.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
фактите, за които носи доказателствена тежест.
ПРИКАНВА страните към изполване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4