№ 124
гр. С., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20242230201291 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод жалба против НП №788448-
F779017/16.09.2024г., издадено от Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите, с което на жалбоподателя „Пет седмици“ ЕООД с ЕИК
............. е наложена на основание чл.98 от Закона за хазарта „Имуществена
санкция” в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл.9, ал.5 от
същия закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание административнонаказващият орган изпраща свой
представител, който не се явява, а изпраща писмено становище, с което счита
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да
го потвърди.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.06.2024г. служител от Национална агенция за приходите,
свидетелката В. В. извършила проверка на игрална зала за организиране на
хазартни игри, находяща се в гр. Т., ул. „Княз Борис І“ №43, където хазартните
1
игри се организирали от търговско дружество „Пет седмици“ ЕООД с ЕИК
.............. Съставен бил протокол за извършена проверка серия АА
№0005611/25.06.2024г. При проверката се установило, че дружеството е
организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от
Закона за хазарта съгласно удостоверение за издаден лиценз №000030-
10564/28.12.2023г., издадено на основание чл.34, ал.1 от Закона за хазарта от
изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за въпросната
игрална зала и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с
Решение №000030- 2282/17.03.2023г. на същия орган. По време на проверката
се установило, че всички игрални автомати са налични и функциониращи
подробно описани по вид, тип и фабрични номера, приложение към
цитираното удостоверение. Игралните автомати са били налични и са
функционирали през първото тримесечие на 2024г, което било видно от
представените месечни отчети за месеците януари, февруари и март за 2024г.
Изискан е бил платежен документ за платен данък за първото тримесечие на
2024г. по реда на ЗКПО като такъв документ бил представен в хода на
проверката в игралната зала с дата на плащане 22.04.2024г. Дължимият данък
за първото тримесечие на 2024г. за монтираните в игралната зала и
експлоатирани 15 игрални автомата с 15 броя игрални места бил в размер на
12000 лева. Този данък е бил деклариран по чл.246 от ЗКПО с декларация вх.
№20000243053845/08.04.2024г.
Свидетелката В. приела, че търговското дружество „Пет седмици“ не е
изпълнило задължението си да внесе дължимия данък по ЗКПО в пълен
размер и срок за горепосоченото игрално оборудване до 15- то число на
месеца следващ тримесечието. Приела е, че търговското дружество е
нарушило разпоредбата на чл.9, ал.5 от Закона за хазарта, съгласно която се
забранява използването на игрално оборудване, което не е вписано в
регистъра по чл.20, ал.2 в издадения лиценз или за което не е внесен дължимия
данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие изпълнителният директор на Националната агенция
за приходите издал обжалваното наказателно постановление като приел
същите констатации и на основание чл.98 от Закона за хазарта наложил на
дружеството жалбоподател „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лева.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по
същество съдът констатира, че жалбата е основателна.
С нормата на чл.9, ал.5 от Закона за хазарта се забранява използването на
игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл.20, ал.2 и в
издадения лиценз или за което не е внесен дължимия данък по ЗКПО. В
настоящия случай няма спор, че Търговското дружество жалбоподател е
използвало към деня на проверката извършена на 25.06.2024г. игрално
оборудване вписано в издаденото на фирмата удостоверение за издаден лиценз
№ 000030-10654/28.12.2023г. за което не е бил внесен дължимия данък по
ЗКПО в срок до 15.04.2024г. включително. В същото време е видно от
приложеното по делото писмено доказателство платежно нареждане,
дължимият данък за първото тримесечие на 2024г. по чл.246, ал.1 от ЗКПО
макар и със закъснение е бил заплатен от дружеството на 22.04.2024г. Въпреки
че това обстоятелство е станало известно на св. В. тя съставила акта за
установяване на административно нарушение срещу търговското дружество
жалбоподател за нарушение на чл.9, ал.5 от Закона за хазарта.
Не се спори, че дължимият данък за първото тримесечие е внесен със
закъснение след 15.04.2024г. В същото време, за да е съставомерно деянието
съгласно нормата на чл.9, ал.5, предл.2 от Закона за хазарта следва дължимият
данък по ЗКПО да не е заплатен и към момента на образуване на
административно- наказателното производство, чието начало се поставя със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В закона
за хазарта липсват други изрични разпоредби, регламентиращи санкции за
противоправно поведение на организатора на хазартни игри в игрални зали в
случай на използвано от него игрално оборудване, за което същият е внесъл
дължимия за съответното тримесечие данък по ЗКПО със закъснение. В този
смисъл само по себе си плащането на дължимия данък по ЗКПО от страна на
„Пет седмици“ ЕООД след срока по чл.247, вр. чл.246, ал.1 от ЗКПО не
представлява съставомерно деяние, както по ЗКПО, така и по Закона за
хазарта. По делото е установено, че към датата на съставения акт за
3
установяване на административно нарушение 19.07.2024г. дружеството
жалбоподател не е използвало игрално оборудване, за което дължимият данък
по ЗКПО не е бил платен, доколкото това е било сторено още на 22.04.2024г.,
доказателства в каквато насока са били представени на актосъставителя. При
това положение акт за установяване на административно нарушение не е
следвало да бъде съставен, а съгласно нормата на чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено с
мотивирана резолюция на наказващия орган. Ето защо съдът счита, че
деянието не представлява нарушение по чл.9, ал.5 от Закона за хазарта, поради
което е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Отделно от горното, съдът счита че е налице и съществено нарушение на
процесуалните правила визирани в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
доколкото в наказателното постановление не е посочено кога е извършено
вмененото нарушение. Административнонаказващият орган се е задоволил да
посочи, че крайният срок за заплащане на дължимият данък по ЗКПО за
първото тримесечие на 2024г. е 15- то число на месеца следващ периода, а
именно 15.04.2024г. включително. В същото време никъде в
обстоятелствената част на акта не е конкретизирана датата, на която се
приема, че нарушителят е извършил деянието по чл.9, ал.5 от Закона за
хазарта. Съдът счита, че жалбоподателят не може да бъде поставян в ситуация
да изчислява кога административнонаказващият орган презюмира, че е било
извършено нарушението. Това обстоятелство, компрометиращо
установяването на обективен признак на нарушението, предмет на
атакуваното наказателно постановление винаги влече след себе си нарушаване
правото на защита на наказаното лице, поради което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на санкционния акт.
Горното важи в пълен обем и по отношение квалификацията на
нарушението. В настоящия случай наказващият орган се е задоволил да
посочи, че деянието се подвежда под правната норма на чл.9, ал.5 от Закона за
хазарта. Същата, както беше вече посочено предвижда две самостоятелни
хипотези на нарушение- използване на игрално оборудване, за което няма
лиценз и използване на такова включено в удостоверение за издаване на
лиценз, но за което не е бил заплатен дължимия данък по ЗКПО за
съответното тримесечие. И макар това обстоятелство да е било
4
конкретизирано в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, то в неговата диспозитивна част липсва изрично посочване, че
се касае именно за предложение 2 на нормата на чл.9, ал.5 от Закона за
хазарта. Наличието на несъответствие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинението, повдигнато с наказателното постановление
винаги води до извод за процесуалната му незаконосъобразност съгласно
нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, представляваща още едно достатъчно
основание за неговата отмяна.
Предвид изхода на делото, а именно уважаване на жалбата и отмяна на
наказателното постановление, на жалбоподателя се дължат разноски. Това
искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство
и преди обявяване делото за решаване. Процесуалният представител има
право на такива разноски съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (лист 97
от делото), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1600 лева, което е заплатено с преводно
нареждане (лист 98 от делото). Представена е и разписка за платена държавна
такса в размер на 50 лева (лист 99 от делото). При това положение
Националната агенция за приходите към което учреждение е структуриран
органът, издал наказателното постановление следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по- горе съдебни
разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №788448-F779017/16.09.2024г., издадено от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на
„Пет седмици” ЕООД с ЕИК ............. е наложено на основание чл.98 от Закона
за хазарта наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10000 (десет хиляди)
лева за нарушение на чл.9, ал.5 от същия закон като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Пет
5
седмици“ ЕООД с ЕИК ............. сумата от 1650 (хиляда шестстотин и
петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6