Р Е Ш Е Н И Е
№ 718 02.12.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесети ноември 2019 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 545 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане,по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 1288/28.12.2018г. по Ч.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника Д.А.Т. *** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 270.70 лв. незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.02.2018 г. до 14.05.2018 г. за обект в гр. Търговище, от която - главница в размер на 254.80 лв. и лихва за забава от 01.03.2018г. до 23.11.2018г. в размер на 15.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса юрисконсултско възнаграждение по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, с клиентски № ********* и абонатен номер № ******** за обект в гр. Т., ул. „О. “ № * А, потребил, консумирал е електрическа енергия на същия обект, за която са издадени фактури в периода от 13.02.2018г. до 14.05.2018г., но не е заплатил стойността на потребената електрическа енергия, поради което му е начислена и лихва за забава , считано от падежа на всяка от фактурите до 23.11.2018г. Двете страни по делото са в облигационни отношения по силата на ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна. Задължението на ответника произтича от чл.17 т.2 ОУПЕЕ, сроковете за плащане са уговорени в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 от същия изрично е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Лихвата за забава е уговорена в чл.38 ОУДПЕЕ. Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 28.12.2018 г. заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането посочено по-горе, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Ищецът редовно призован, в открито заседание няма упълномощен процесуален представител, постъпила са писмени молби вх.рег.№ 11103/06.11.2019г. и вх.рег.№ 11542/19.11.2019г., в идно от които иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. К.В. – назначен особен процесуален представител на ответника. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Основното възражение е, че ответникът не е собственик на адреса, на който се води електромер № ************ за обект в гр. Т., ул. „О. “ № *-*. За да бъде потребител на ел. енергия за процесния период, ответникът следва да е собственик или титуляр на друго вещно право на ползване в имота, респ. титулярът да е дал съгласие в нотариално заверена форма друго лице да е потребител в имота за определен срок, съгласно чл.4 ал.2 и чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ. В случая на чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ задълженията към „Енерго-Про Продажби“ АД, собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.; Няма доказателства, за основанието, на което ответникът е получател на фактурите и дали той е титуляр на партидата; няма доказателства, че реално ответникът е потребил ел. енергия за периода от м.02. до м.04.2018г. В открито заседание адв. В. поддържа писмени отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1288/28.12.2018г. по Ч.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника Д.А.Т. *** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 270.70 лв. незаплатена ел.енергия по фактури за периода от 13.02.2018 г. до 14.05.2018 г. за обект в гр. Търговище, от която - главница в размер на 254.80 лв. и лихва за забава от 01.03.2018г. до 23.11.2018г. в размер на 15.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и разноските по Ч.гр.дело. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 във вр. с чл.47 ал.1 изр. последно и ал.3, поради което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Това обуславя и правния интерес на кредитора да предяви иск, при спазен преклузивен едномесечен срок, за установяване на вземането по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането във вр. във вр. с тогава действащите чл.17 т.2 ОУДПЕЕ; вр. чл.26 и чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Няма спор по делото, че имотът-обект на доставка на ел.енергия, представляващ жилище с адрес в гр. Т., ул. „О. “ № * е общинска собственост. От представените писмени доказателства – заповед № 2-Р/05.01.2015г. за настаняване и договор за отдаване под наем на общински жилищен имот № Д-Н-28/04.05.2015г. се установи безспорно, че Д.А.Т. е настанен фактически от 04.03.2015г. и е наемател на общинското жилище въз основа на посочения договор също от 04.03.2015г. Договорът за наем е сключен първоначално за срок от 6 месеца, считано от 04.03.2015г. до 03.09.2015г. вкл., но мълчаливо е продължаван по силата на чл.11 абз. втори от самия договор и във вр. чл.236 ал.1 от ЗЗД. Задължение на наемателя е, съгласно чл.6 ал.3 от договора за отдаване под наем на общинско жилище, да открие лична партида в съответното експлоатационно предприятие и да заплаща ежемесечно всички разходи за консумативи – ел. енергия, вода и др. В съответствие с последното Д.А.Т., като клиент, и е сключил с „Енерго-Про Мрежи“ АД-Варна договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия № 3794836/02.06.2015г. , за доставка на ел.енергия за обекта с адрес гр. Т., ул. „О. “ № *, с аб. № **********. Приложение към договора е Заявление № 3794836/25.05.2015г. от Д.А.Т. и Съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател от Община Търговище , представлявана от И. В. Б. с нотариална заверка на подписа му от 20.05.2015г. Съгласно заявлението на собственика, същият дава съгласие Д.А.Т. да встъпи в договорни отношения с „Енерго-Про Продажби“ АД по отношение на собствения му имот. Това отговаря на разпоредбата на чл.6 ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, а именно: потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и други лице, при положение, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Енеро-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок , като в този случай за задълженията към „Енерго-Про Продажби“ АД собственикът или титулярят на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка към 23.11.2018г., фактури 5 бр.; справка за потреблението към 27.02.2019г.; извлечение за фактури и плащания към 26.02.2019г., както и от писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза , потвърдено и допълнително разяснено от вещото лице Е.В. в о.з. на 06.11.2019г. се установи безспорно следното: За потребената ел. енергия за аб.№ *******1 с кл.№ ******* за обект на потребление на адрес в гр. Т., ул. „О. “ № * издадените и неплатени фактури са както следва: 1. Ф-ра № **********/13.02.2018г., с период на потребление от 29.12.2017г. до 28.01.2018г., с падеж на фактурата 01.03.2018г. – за сумата от 109.64 лв.; 2. Ф-ра № **********/13.03.2018г., с период на потребление от 29.01.2018г. до 27.02.2018г., с падеж на фактурата 02.04.2018г. – за сумата от 76.37 лв.; 3. Ф-ра № **********/10.04.2018г. – такса в размер на 19 лв.; 4. Ф-ра № **********/13.04.2018г., с период на потребление от 28.02.2018г. до 28.03.2018г. , сумата от 42.06 лв., с падеж на фактурата 02.05.2018г. и 5.Ф-ра № **********/14.05.2018г., с период на потребление от 29.03.2018г. до 27.04.2018г., сумата от 7.73 лв., с падеж на фактурата 01.06.2018г. Общо неплатените задължения по посочените фактури, издадени в периода та 13.02.2018г. до 14.05.2018г. са в размер на 254.80 лв., а незаплатената лихва към 23.11.2018г. върху незаплатените просрочени задължения е в размер на общо 15.89 лв., като в таблица № 1 са посочени по отделно за всяка фактура. В.о.з. вещото лице обясни, че при извършената справка в офиса на „Енерго-Про Продажби“ АД в Търговище е установило, че на 10.04.2018г. е прекъснато електроподаването и от тогава е преустановено потреблението на ел. енергия, като за това на 10.04.2018г. е начислена такса. Във фактурата е посочено, че тази такса 19 лв. с ДДС е за услуга – възстановяване на захранването /електромер/.
От представените от ищеца писмени доказателства се установи, че А. Г. Т., действащ като пълномощник, редовно упълномощен от Д.А.Т. е подавал до „Енерго-Про Продажби“ искания за заплащане на суми за процесния обект в гр. Т. на ул. „О. “ № *, както следва: Искане № 4767363/12.02.2018г., в което е заявено желание да плати до края на месец Февруари и Искане № 4786145/09.03.2018г., в което е заявено желание да плати до края на месец Март.
От изисканите и представени от Община Търговище справка с уведомително писмо за допусната явна фактическа грешка и заверено копие на приемо-предавателен протокол се изясни, че след изтичане срока на договора за отдаване под наем на общински жилищен имот и издадена от кмета на Община Търговище заповед № З-01-772/05.10.2017г. за прекратяване на наемното отношение с Д.А.Т., поради изтичане срока за настаняване – последния е бил до 04.10.2017г. Заповедта влязла в сила на 17.11.2017г. Фактическото освобождаване на жилището е осъществено значително по-късно, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 24.04.2018г. Видно от приемо-предавателния протокол от 24.04.2018г. наемателят е представляван от пълномощника си А. Т., който е предал на собственика ключовете от жилището.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ответникът фактически е бил ползвател на имот - общинска собственост с адрес в гр. Т., ул. „О. “ № * в периода от 04.03.2015г., както е посочено и в заповедта за настаняване, издадена на 05.01.2015г., до 24.04.2018г., когато действително е освободено жилището и са предадени ключовете на собственика, както е посочено в приемо-предавателния протокол, независимо, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по данни на собственика е влязла в сила от 17.11.2017г. Ответникът е продължил да ползва със знанието и съгласието на собственика процесния имот до 24.04.2018г. Дали е заплащал на собственика наем за периода след 17.11.2017г. до 24.04.2018г. е въпрос ирелевантен за настоящия спор. Отношенията между ищеца - „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна и ответника – Д.А.Т. са възникнали по силата на чл.6 ал.2 от ОУДПЕЕ. Собственикът на наетия от ответника имот е дал изискуемото съгласие със заявление от 25.05.2015г. без фиксиран срок в него и това съгласие не е било оттеглено след 17.11.2017г. Ответникът като потребител на ел.енергия е имал задълженията по чл.17 т.2 от ОУ – да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начините, определени в същите тези ОУ, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок /чл.26 т.6 от ОУ/, при консумация под 360 лв. месечно потребителят заплаща използваните количества ел. енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата /чл.27 ал.1 от ОУ/. Съгласно чл.38 от ОУ, потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От писмените доказателства, заключението на ССЕ и подаваните от ответника искания от 12.02.2018г. и от 09.03.2018г. за плащане, се налага извода, че ответникът е потребявал ел.енергия в периодите на потребление за трите фактури, които са: Ф-ра № **********/13.02.2018г., с период на потребление от 29.12.2017г. до 28.01.2018г.; Ф-ра № **********/13.03.2018г., с период на потребление от 29.01.2018г. до 27.02.2018г. и Ф-ра № **********/13.04.2018г., с период на потребление от 28.02.2018г. до 28.03.2018г. Искът за сумата в размер на 228.07 лв., представляваща стойността на доставената и потребена ел.енергия по посочените три фактури и съответно искът за сумата в размер на 15.52 лв. , представляваща мораторна лихва за забава, се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Що се касае след края на м. 03.2018г. няма от страна на ответника подадено искане за плащане на ел.енергията в имота, а още повече, че от 10.04.2018г. електроподаването в имота е преустановено и няма данни до края на периода , за който се отнасят фактурите дали е възстановено. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа, че начисленото количество ел. енергия по Ф-ра № **********/14.05.2018г., с период на потребление от 29.03.2018г. до 27.04.2018г , е доставено и действително, реално потребено от ответника, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че искът за сумата от 7.73 лв., представляваща стойността на незаплатена ел.енергия по Ф-ра № **********/14.05.2018г., с период на потребление от 29.03.2018г. до 27.04.2018г. и съответно иска за сумата в размер на 0.37 лв. , представляваща мораторна лихва за забава върху тази главница, се явяват недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени. Ищецът не представи писмени доказателства, че е изпълнил задълженията си по чл.20 ал.2 във вр. ал.1 от ОУ, а именно, че е изпратил на потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок от 10 дни не последва изпълнение на точно определено задължение, ще последва прекъсване на ел.захранването. Освен това не става ясно защо на 10.04.2018г. на ответника като потребител е начислена такса за услуга „възстановяване на захранването/, когато всъщност тогава то не е възстановено, а е прекъснато-преустановено. Предвид изложените съображения искът в частта за сумата по Ф-ра № **********/10.04.2018г. – такса в размер на 19 лв. е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, а именно в размер на 607.42 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, и съответно направените разноски в заповедното производство в размер на 67.50 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П. С. , Я.Д.и Г. К. , действащи чрез юрк. М.Й.М., против Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. К.В. *** , за сумата в размер на 228.07 лв., представляваща стойността на незаплатена доставената и потребена ел.енергия по фактури издадени в периода от 13.02.2018г. до 14.05.2018г.., както и за сумата в размер на 15.52 лв. , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.03.2018г. до 23.11.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1288/28.12.2018г. по Ч.гр.д. № 2307/2018г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК, искове В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за сумата над 228.07 лв. до пълния претендиран размер 254.80 лв. представляваща стойността на незаплатена доставената и потребена ел.енергия по фактури издадени в периода от 13.02.2018г. до 14.05.2018г., и В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за сумата над 15.52 лв. до пълния претендиран размер от 15.89 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.03.2018г. до 23.11.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. К.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П. С. , Я.Д.и Г. К. , действащи чрез юрк. М.Й.М. сумата в размер на 607.42 лв., представляваща направени по Гр.д. № 545/2019г. по описа на РС-Търговище разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. К.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П. С. , Я.Д.и Г. К. , действащи чрез юрк. М.Й.М. сумата в размер на 67.50 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2307/2018г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: