Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 13.10.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №4443 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.А.К. срещу ЗАД „ОЗК З.“АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 25500,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 06,02,2016год., сума в размер на 80,00лв.-обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане.
Релевират се доводи на 06,02,2016год. в гр.Бургас, около 9,30часа на кръстовището на ул.“Я.Комитов“ и ул.“Л.Маджаров“ да е реализирано пътно транспортно произшествие по вина на делинквента Н.В.Н., който при управление на МПС микробус, с марка „Мерцедес“, модел Вита 110 CDI, с рег.№*******, поради предприета неподсигурена маневра –завой на ляво от дясна пътна лента, допуска настъпване на ПТП с лек автомобил, модел „Опел Астра“, с рег.№*******, управляван от С.А.К.. Деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа да са реализирани и имуществени вреди, свързани с разходи за лечение и медицинска услуга, включени в застрахователното покритие.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.
Ответникът-З.“О.“АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага
становище за недопустимост, а при условията на евентуалност неоснователност на
исковата претенция. Оспорва настъпването на застрахователното събитие,
механизма на пътнотранспортно произшествие, както и да е налице осъществено от водача
Неделчев противоправно деяние. Излага доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат поради нарушение от страна на пострадалия на чл.6 и чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДВП, както и поради нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДВП, поради непоставяне
на обезопасителен колан. Оспорва вида на причинените увреди и причинната връзка
с ПТП. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на размера на
претендираното обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол за ПТП №1527146/06,02,2016год.
се установява да е реализирано ПТП, около 10,00часа в гр.Бургас, на кръстовището на ул.Янко Комитов и ул.Л. Маджаров, с участието на МПС – микробус, с марка „Мерцедес“, модел Вита 110 CDI, с рег.№*******, управляван от Н.В.Н., който нарушил правилата
за движение по пътищата като предприел необезопасена маневра завой в обратна посока и реализирал ПТП с лек
автомобил модел „Опел Астра“, с рег.№*******,
управляван от С.А.К.. В този смисъл
възражението на ответната страна за липса на настъпило застрахователно събитие
е неоснователно.
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност покриващ деликтната отговорност на водача на
микробус, с марка „Мерцедес“, модел Вита
110 CDI, с рег.№*******, с
ответното дружество за релевирания период /определение постановено по реда на
чл. 146 от ГПК в открито съдебно заседание проведено на 02.10.2017год./ -стр.82/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, лява ръка, лява подбедрица и лумбална
област. Същата е довела до контузия на главата, охлузване в основата на левия
палец на ръката и предната част на лявата подбедрица, като и до вклинено
счупване на тялото на ЛЗ (трети лумбален прешлен). Като механизъм уврежданията
са резултат от удар в твърд предмет или повърхност и отговарят да са получени
по начина описан в исковата молба. Травматичните поражения по главата, лявата
длан и подбедрица, се причисляват към повърхностните травми, водещи до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Медицинските критерии за тях са
свързани с изпитване на болки с намаляваща интензивност до 20 дни. Вклиненото
счупване на предната повърхност на тялото на Л3 покрива характеристиките на средна телесна повреда, трайно затрудняваща движението на снагата за срок
по-голям от 30 дни, като болките са умерени с различна продължителност и
изостряния, за около 3 месеца. Фрактурата на ЛЗ оставя трайно лекостепенно
снишение на тялото на същия, но не води до неврологична симптоматика. Това
състояние е необратимо. При извършения личен преглед на пострадалия се
установява нормална самостоятелна походка, без помощни средства, констатирани
са нормални активни и пасивни движения в кръста, болезнени в крайните фази, а
възстановителния процес при ищеца е приключил напълно без функционален дефицит.
Направените
разходи за лечение са във връзка с
провежданото лечение и получените от ПТП
увреждания.
От изслушаното заключение на съдебна авто-техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява механизма на
ПТП, а именно същото е настъпило в гр.Бургас, на кръстовището между ул. „Янко
Комитов“ и ул. „Лазар Маджаров“. Лек
автомобил „Опел” се е движел по ул. „Янко Комитов” в лявата пътна лента от
двете със скорост на движение 40 км/ч. Преди настъпването на ПТП, процесния
микробус Мерцедес се е движел попътно на лек автомобил „Опел“ в дясната пътна
лента, когато при приближаване на лек автомобил Опел към кръстовището с ул.
„Лазар Маджаров” водачът на микробуса е предприел навлизане в кръстовището от
дясната пътна лента и извършвайки маневра „обратен завой“, е навлязъл в лявата
пътна лента, по която се е движел л.а. Опел като е реализирано ПТП. Ул. „Янко Комитов” се състои
от две платна и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като
за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието с добра видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като ул.
„Янко Комитов“ е с предимство. Скоростта на движение на микробус Мерцедес е
15км.ч.
Причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие са действията на водача на
микробус Мерцедес с органите за управление на автомобила, който е навлязъл в
лявата пътна лента в момент, в който към
него е приближавал застигайки го лек автомобил Опел, като е навлязъл в опасната
му зона за спиране. За водача на лек автомобил Опел удА.е бил непредотвратим и последния не имал
техническа възможност да го предотврати.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства съдът намира да е
налице осъществено противоправно деяние
от страна на водача на микробус Мерцедес, нарушил правилата за движение
съгласно чл.38, ал.3 от ЗДВП/ред ДВ,
бр.102/2015год./, съгласно който текст при завиването в обратна посока
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства, с оглед
обстоятелството установено и от техническата експертиза, че маневрата не е
могла да се осъществи от лявата пътна лента без извършване на допълнителна
маневра. В този смисъл съдът
съобрази и изготвения протокол за ПТП №1527146/06,02,2016год. от служител на МВР Бургас, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП има доказателствена сила до доказване на противното и сочещ на установено нарушение на водача-Неделчев.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Неоснователно е възражението на ответника да липсват претърпени неимуществени
вреди поради липса на съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Съставянето/не на сочения образец от
документ би могло да съставлява административно нарушение, но не
опровергава причинените увреждания, които са установени по делото със
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 17000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- съчетана травма на глава,
лява ръка, лява подбедрица и лумбална област, обстоятелството, че травматичните
увреди на глава, лява длан и подбедрица се причисляват към леките увреди/
повърхностни травми които отшумяват за около 20 дни/ и факта, че за страданието
на пострадалия в най-висока степен е допринесло вклинено счупване на тялото на
третия лумбален прешлен, което е удължило възстановителния период до около 3
месеца. Липсва остатъчна инвалидност или функционален дефицит. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
общия възстановителен период около 3 месеца, възрастта на пострадалия /31 години, активна
трудоспособна възраст, която е смутена от причинените травматични увреди/, както
и последиците в психологичен план- / при всички случай претърпян инцидент от
ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия.
Същевременно като фактор сочещ по-нисък
размер на обезщетението съдът намира отчита, че по делото липсват данни ищецът
да е хоспитализиран, да е проведена оперативна интервенция, както и няма данни
какво лечение е проведено на същия /освен направените рентгенографии/ и дали за
периода на възстановяване пострадалия е имал нужда от чужда помощ в ежедневието
си. Съобразно горните критерии и предвид икономическата конюнктура към датата
на събитието се определи горното обезщетение.
Твърдението за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалия, а
именно чл.6 и чл.20 от ЗДВП е неоснователно. От изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установи пострадалия да се е движил с разрешена за населеното
място скорост от 40км./ч.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установи се съгласно СМЕ, че ищеца не би получил
контузията на главата и фрактурата на трети лумбален прешлен, ако е бил с
поставен предпазен колан, за какъвто липсват данни да е ползвал. Така
установеното съпричиняване настоящия състав определя на 20%, което следва да бъде съобразено при определяне
на дължимото обезщетение или същото се следва в размер на 13600лв., в който
размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 25500лв. като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По претенцията за имуществени вреди:
Представена е фактура №78166/09,02,2016год. за
рентгенография на стойност 50,00лв., която видно от фискален бон е платена.
Горните доказателства обосновават извод за извършени разходи за медицински услуги на стойност от 50,00лв.,
които са били необходими за лечение и във връзка с травматичните увреди от ПТП.
Неоснователна е претенцията за разходи в размер на 30,00лв., по фактура
№77882/09,02,2016год., тъй като липсват доказателства за плащането й.
Ето защо исковата претенция е основателна и следва
да бъде уважена в размер 50,00лв. Върху присъдената главница се дължи законна
лихва от датата на на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -06,02,2016год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ. Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от
извършването на съответния разход-09,02,2016год..
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 594,00лв., - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от исковата претенция, които съдът намира за
доказани в размер на 135,15лв. от общо 255,00лв., от които 250,00лв.-в.л. и
5,00лв.-СУ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 165,60лв. от общо 360,00лв., от които 250,00лв.-в.л., 10,00лв.-СУ и
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Искането на адв.В. за присъждане на адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения на
осн.чл.38, ал.2 от З.в., съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не е
представен договор за правна помощ, от който да е видно как е договорено
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.А.К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 13600,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
06,02,2016год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 06,02,2016год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 13600,00лв.
до пълния предявен размер от 25500,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З."О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.А.К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 50,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
06,02,2016год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 09,02,2016год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 50,00лв.
до пълния предявен размер от 80,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З."О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата
от 594,00лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА З."О.“АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.А.К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 135,15лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Ара К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13,
офис 5 да заплати на ЗАД"О.“АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 165,60лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: