Р Е Ш Е Н И Е №2507
20.07.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12776 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против С.Ж.Ж.,
ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка
с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
същия закон, и чл. 9 и следващите от Закона
за потребителския кредит.
Ищецът черпи права от два договора
Според изложеното, на дата 10.10.2017г.,
между ответника , от една страна , и трето на спора лице „Вива Кредит“ ООД бил сключен договор за паричен заем под номер
**********. По силата на този договор, Ж. получил на заем сума от 600 лв.,
която се задължил да върне ведно с договорна лихва в размер на 105.15 лв., на
девет равни месечни погасителни вноски в
размер на 78.35 лв. всяка; падежа на първата погасителна вноска бил 09.11.2017
год. , а падежа на последната - 07.07.2018 год. Договорено било между страните, при забава
кредитополучателя да плати определени по тарифа на кредитодателя суми за
покриване на направени разходи от страна на заемодателя за извънсъдебно
събиране на вземането и доколкото Ж. изпаднал
в забава, му била начислена сума от 70
лв. такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането от нарочен
служител.
Договорено било също така заемополучателя
да предостави обезпечение на вземането
на заемодателя, под формата на поръчител , който да отговаря на определени
условия, или валидна банкова гаранция за цялата сума по договора. Това не било
направено. Затова в тежест на Ж. била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 283.50 лв. също разсрочена като
част от месечните вноски - в размер на
31.50 лв. към всяка вноска.
Договорена била и допълнителна услуга за
експресно разглеждане на документите за също разсрочена като част от месечните
вноски - в размер на 31.50 лв. към всяка
вноска. Така общия размер на вноската
станал 141.35 лв.
Въпреки изпратените покани Ж. платил само
сума от 152 лв., с която са погасени 31,50 лв. от таксата за експресно разглеждане, 10 лв. от таксата разходи за събиране на просрочени вземания; 32.50
лв. – неустойка за непредставено обезпечение, 20.14 от кредиторовото
възнаграждение и 58.21 лв. от
главницата.
Остатъка от вземинята на „Вива кредит“ ООД
по договора за кредит били прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД чрез договор за цесия от 02.07.2018 година. Твръди се , че ответникът е уведомен за така извършената цесия. Плащане
от Ж. отново не постъпило, при което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 5251/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с. Срещу заповедта било получено възражение в
срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение, с която
да установи съществуването на вземането при следните размери: 541.79 лв.,
представляващи главница към договор за паричен заем; 85.01 лв. представляващи
договорна лихва от 09.12.2017 г. до 07.07.2018г.; 252.00 лв. представляващи
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
09.12.2017 г. – 07.07.2018 г. 165 лв. представляваща такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 70.00 лв. представляващи такса разходи за дейност на
служител; 251.35 лв. представляващи неустойка за периода 09.12.2017г. – 07.07.2018г.;
41.53лв. представляващи лихва за забава за периода от 02.07.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в Районен съд до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в настоящото и заповедното
производство разноски.
Ответникът
не се ангажира с участие в производството.
Допустими като установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК,
вр. с чл. 79, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните
като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното:
І. По сключването и валидността на договора
за кредит под номер № *********
Копие от този договор е представено, заверено от страната, на л. 5 от
делото , и доказва съществуването на
договора при условията на пълно главно доказване на този твърдян от ищеца факт.
В самия договор фигурира клауза с характер на разписка за получаването на
сумата от 600 лева от страна на Ж. ( чл.2 ал.2). Доколкото договорът за
потребителски кредит, като разновидност на договорите за заем за потребление, е
договор реален, то предвид получаването на сумата от страна на
кредитополучателя, съдът приема сключването на договора за доказано. Оттам, за ответника
е възникнало задължението да върне получената назаем сума.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от дата 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както
и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всикчи отделни погасителни вноски.
ІІ. Не
се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но е нищожна клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда неустойка
при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй
като противоречи на добрите нрави;
липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че
тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й единствено
като санкция не може да обоснове
законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка
е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно
кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена,
ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на
основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Плащане на
това вземане не се дължи.
ІІІ. По смисъла на чл. 12 от същия договор, заемополучателят е
заявил, че е „запознат и съгласен“ с тарифата към догооврите на „Вива Кредит“
ООД , актуална към датата на сключване на договора. По силата на същата, длъжникът трябвало да плати сума от 175 лева
за разходи за провеждане на телефонни разговори , изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочени задължения; при забава ,
продължила повече от 57 дни , заемодателя дължи други 70 лева , представляващи
– отново – разходи за събиране на просрочените задължения. Не се доказа такива
разходи да са реално направени от ищцовото дружество или цедента, такива
доказателства ищцовото дружество не ангажира. На следващо място , исковете за
реално изпълнение на тези задължения са неоснователни и по друга причина – и
двете съответни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП- водят до
неравновесно положение между кредитор и
длъжник, като, без да се докаже каквато и да било дейност на служител за
събиране на вземанията , плащането на сумите се явява самоцелно.
ІV. На л. 10 от делото фигурира и копие, заверено
от страната, от рамков договор за цесия от дата 22.01.2013г. между ищеца и
първоначалния кредитор, като се установява от приложението към същия под №
1 (л. 16 ) , че вземането на цедента против ответника е
предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора ,
действителен носител на материалното право. Възражението в противния смисъл на
ответника не може да бъде споделено. Цесията е породила действие и в
отношенията между длъжника и цесионера ,
доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до Ж.. Това уведомление не е получено, като обратната разписка , с която е
изпратено, е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Независимо от това, уведомление за извършената цесия от името на цесионера като
пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 21 от
делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това
отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението
да е редовно. Тук трябва да се каже , че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде
правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента,
след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за
нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е легимиран като
кредитор.
Или,
исковете за реално изпълнение на задължението за главница и възнаградителна лихва , както и иска за забава
в плащането на главницата по договора за кредит са доказани в пълния си размер, а иска за неустойка за непредставено
обезпечение и тези за реално изпълнение на задължение за заплащане на разходи
за събирането на вземането да се отхвърлят
като неоснователни.
V. Разноските се възлагат в тежест на ответника,
пропорционално на уважената част от исковете.
Общият размер на сторените в производството
от ищеца разноски е 550 лева, включително тези, направени за издаването
заповедта за плащане. Дължат се на „Агенция за събиране на вземания „ ООД пропорционално на уважената
част 261.31 лева (550 /1406.68*668.33
лева – уважената част от исковете); тук следва да се има предвид, че на ищеца
се определя възнаграждение за процесуално представителство по исковото
производство в размер на 150 лева, вместо претендираните 350 лева
Ответникът не се е ангажирал с участие в
производството, разноски не е направил и не претендира такива.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на С.Ж.Ж.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, следните суми по договор за паричен заем
№ ****** с „Вива Кредит“ ООД, за които е издадена заповед за плащане № 2837/05.04.2019г. по частното дело № 5251 по описа на ПРС за
2019г.: 541.79 лв., представляващи
остатък от главница към договор за паричен заем, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
85.01 лв. - договорна лихва от 09.12.2017 г. до 07.07.2018г.; 41.53лв. лихва за
забава за периода от 02.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта , с която
се иска установяване на вземане за суми
от 252.00 лв. представляващи такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 09.12.2017 г. – 07.07.2018 г., 165 лв. представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 70.00 лв. представляващи такса разходи за
дейност на служител; 251.35 лв. представляващи неустойка за периода
09.12.2017г. – 07.07.2018г., като неоснователни.
Осъжда С.Ж.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете дела в размер от 261.31 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ