РЕШЕНИЕ
№
08.02.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1116 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор д-р Цветелина Спиридонова, съд.адрес:*** против НП №НП-13-676-37 от 13.04.2020
година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което за нарушение
по чл.29, т.1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска
помощ, приета с ПМС №119/22.05.2006 г. /НОПДМП/, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 250 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно от материална и процесуална страна да бъде отменено. Навежда се алтернативно
искане за намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ИАМО, чрез
процесуалния си поддържа, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На основание заповед
№ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г. изменена със заповед №ИАМП-РД 13-748/27.11.2019
г. па изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”,
комисия е извършила проверка на лечебното заведение: „Многопрофилна болница за
активно лечение - Хигия” АД гр.Пазарджик, с адрес: гр. П., ул. „С. И. Р.” № 3.
В хода на
проверката било установено следното:
От съдържанието на
ИЗ №3264/462/25.05.2019 г. на М. Р. К.,
хоспитализирана на 25.05.2019 г. по КП № 005 „Раждане“ и изписана на
31.05.2019 г. било видно, че пациентката имала попълнено „Заявление за избор на
лекар/екип от медицински специалисти“ на 27.05.2019 г. и била заявила, че
предпочита извършването на „Цезарово сечение“ да бъде осъществено от д-р П.Н.Ч..
В Историята на
заболяване /ИЗ/ на пациентката, Направлението за хоспитализация и Епикризата,
д-р П.Н.Ч. бил посочен, като лекуващ лекар на М. . К. и бил подписал издадената
Епикриза.
От Оперативен протокол №77/25.05.2019 г. към ИЗ №3264/462/25.05.2019 г. било видно, че от екип в
състав: Оператор - д-р Ч.; асистент - д-р Г.; анестезиолог - д- р Г., под
спинална анестезия било направено „Sectio
caesarea“.
За избора, според
заявлението пациентката била заплатила на касата на лечебното заведение сумата
от 490.00 лв., видно от приложени Приходен касов ордер №**********/30.05.2019
г. и справка от счетоводния отдел, издадени от МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик.
За непредоставяне
на фискален бон от лечебното заведение бил изготвен „Протокол за установени
липси при извършена проверка" от дата 21.11.2019 г., подписан от Изпълнителния
директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик и членовете на проверяващия екип.
Избраният лекар в
екипа, видно от първа страница на ИЗ, Направлението за хоспитализация и
Епикризата се явявал и лекуващ лекар на пациентката, т.е. той бил наблюдавал
пациентката за цялото време на престоя й в лечебното заведение. Видно от
последното, фигурата на лекуващ лекар и избран лекар съвпадали. Същевременно
обаче лечебното заведение било приело плащането за избор на лекар от
пациентката, въпреки забраната за приемане на извършения избор - а именно
забраненото по чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ.
В конкретния
случай, когато пациентката била попълнила „Заявлението за избор на лекар/екип
от медицински специалисти“, лечебното заведение е следвало да откаже въпросният
избор и да не иска, съответно приема заплащане за нея, тъй като същият
противоречал на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, тъй като избора на лекар е бил неправомерен.
В този смисъл е
прието, че МБАЛ „Хигия“ АД гр.Пазарджик било нарушило чл.29, т.1 от Наредбата, която предвижда, че „Не се допуска
извършването на избор на лекар/екип: 1.който да лекува и наблюдава пациента за
цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно
определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента“, във връзка с
чл.81, ал.3 от Закона за здравето.
Нарушението било извършено на 30.05.2019 г., датата на която М.Р. К. била заплатила с Приходен касов ордер №**********/30.05.2019
г. на лечебното заведение
за избор на екип.
Нарушението било установено на 21.11.2019 г., датата на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, с който била
предадена медицинската документация отнасяща се до пациента.
Нарушението било извършено за първи път.
Във връзка с
констатираното нарушение против МБАЛ „Хигия” АД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на акта
било издадено и атакуваното НП. Същото било изпратено по куриер и връчено на
жалбоподателя на 14.05.2020 г. Жалбата против НП била подадена по куриер чрез
АНО на 21.05.2020 г., т.е. в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като подаден в
срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелката Д.Д.-актосъставителя, както и от
писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът счита, че АУАН
и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и
в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени
всички обстоятелства-елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
На следващо място
съдът намира, че фактът на извършеното нарушение и неговото авторство в лицето
на дружеството-жалбоподател, се доказаха по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Освен това така описаната и приета за
установена фактология не се оспорва от страните.
Законът за здравето
регулира обществените отношения, свързани със здравеопазването. В глава III,
раздел I са предвидени правила, осигуряващи медицинско обслужване на граждани,
като в чл.81 от ЗЗ е предвидено правото на всеки български гражданин на
достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на
Закона за
здравното осигуряване, което се осъществява при прилагане на
принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ,
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на
пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ са определени с НОПДМП,
приета с ПМС №119 от
22.05.2006 г. на основание чл.81, ал.3 от ЗЗ. В Наредбата въпросите,
свързани с възможността за избор на лекар/екип от пациента, приет за лечение в
медицинско заведение за болнична помощ, са уредени в чл.25
–29, като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът може да
поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което попълва
заявление по образец, което задължително се подписва от пациента. Разпоредбата
на чл.26 НОПДМП
предвижда, че след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно
ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено
искането. В разпоредбата на чл.28 от Наредбата е посочена допустимостта на
избор на лекар или екип да бъде извършена за конкретна интервенция, манипулация
или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от
пациента. В чл. 29, т.1
от НОПДМП пък е разписано императивно, че не е допустимо
извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и
наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебно заведение.
В настоящия случай
при хоспитализиране в лечебното заведение на 25.05.2019 г. гореспоменатата
пациентка е приета по спешност, а д-р Чолаков е бил определен за лекуващ неин
лекар. След извършване на прегледи е преценено, че на пациента е необходимо да
бъде направена операция – спешно цезарово сечение, като според приложения по
делото оперативен протокол е видно, че операцията е извършена от д-р Ч.. В същото
време, очевидно преди операцията, пациентката е подала до ръководството на
болничното заведение заявление за избор
на лекар, в което е отразил, че е избрала именно д-р Чолаков да извърши медицинската интервенция.
Въз основа на това заявление и след неговото разглеждане пациентката е била уведомена от избрания
лекар, че изборът му е разрешен и искането ще бъде изпълнено. В последствие, на
30.05.2019 г. пациентката е платила в касата на лечебното заведение сумата от
490 лева за избора на лекар.
Обстоятелството, че
същият лекар е бил лекуващ на пациента, определен при хоспитализирането й в
лечебното заведение и го я наблюдавал през цялото време на престоя там е
установено от представените по делото копия от историята на бременност и
раждането и епикризата на този пациент. Това обстоятелство е било пречка д-р Чолаков да бъде избран по реда на чл.25 НОПДМП,
защото по отношение на този лекар е била налице посочената в чл.29, т.1 от
същата наредба забрана. Лекуващият лекар е задължен да извърши
всички налагащи се интервенции на пациента, без за това да се дължи допълнителна
такса. Възможността за избор на лекар/екип е предвидена в полза на пациентите,
които по своя преценка могат да поискат друг лекар от същото лечебно заведение,
извън определения като лекуващ, да извърши конкретна интервенция, манипулация
или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от
пациента. Това е допълнителна възможност, за която пациентът дължи определена
от лечебното заведение такса, която следва да е в рамките на посоченото в чл.31 от
НОПДМП. Затова в конкретният случай д-р Петко Чолаков, който е бил лекуващ лекар на тази
пациентка е следвало да я уведоми, че налагащата се операция ще бъде извършена
от нея, без да е необходимо пациентът да прави и да заплаща за този избор.
Всички тези обстоятелства са
били известни за санкционираното дружество, което е
следвало да откаже въпросния избор и да не иска, респ. приема заплащане за
него. Това корелира и на разписаното в чл.24а, ал.6 от НОПДМП в смисъл, че
избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента
само след като той е запознат със служебно определените му по реда на чл.21,
ал. 6 от Наредба № ,49 от 2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за
извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации.
Според чл.21, ал.6
от цитираната наредба, при приема пациентът получава информация за служебно
определения му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води
случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни
дейности по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното
заведение, а след назначаване на оперативна или друга интервенция или
манипулация- за служебно определените му от лечебното заведение един или повече
медицински специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските
специалисти за извършване на назначени оперативни и други интервенции или
манипулации при пациентите се определят равнопоставено измежду всички
медицински специалисти в съответната болнична структура/болнично лечебно
заведение.
В случая липсват
данни дали и как пациента е бил запознат със служебно определените му лекуващ
лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни
или други интервенции или манипулации. По-скоро може да се приеме, че не е бил
запознат, тъй като ако пациентът е бил запознат при приема му, че негов лекуващ
лекар ще бъде д-р Чолаков, то е било безпредметно след това същият този пациент
да избира същият този лекар за извършване на операцията и да заплаща
допълнителна такса за това.
При тези данни съдът
за категорично установено, че е осъществен състава на административно нарушение
по чл.29, т.1 от НОПДМП, тъй като дружеството е
приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от него избор въпреки законовата забрана за това. За извършеното административно
нарушение, същото законосъобразно е било санкционирано съобразно чл.229, ал.3
от ЗЗ, която предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо
лице, което наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - чл.228в. В
разглеждания случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен акт,
какъвто е НОПДМП, издадена въз основа на чл.81, ал.3 от
ЗЗ.
Възражението на защитата за
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради нарушение принципът non bis in idem /не два пъти за едно и също/
за неоснователно.
В подкрепа на възраженията, по
настоящото дело е прието като писмено доказателство НП №НП-13-676-11 от 08.04.2020г., с което
дружеството е санкционирано на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ, за нарушение на
чл.29, т.4 от ЗЗ, извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор
на лекар от страна на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото производство
НП. Разликата между двете НП се състои само в това, че по едното НП дружеството
е санкционирано за нарушението на забраната по чл.29, т.1, а по второто – на
чл.29, т.4 от Наредбата, забраняваща допускането на избор на лекар при прием на
пациент в условията на спешност.
Нормата по чл.29 от НОПДМП са предвидени
общо пет на брой хипотези, всяка от които въвежда конкретна забрана за избор на
лекар/екип. Според настоящия съдебен състав, когато изборът на лекар/екип е бил
допуснат в нарушение на една, от която и да е от петте хипотези, то ще е налице
едно административно нарушение, защото всяка от петте точки на разпоредбата
съдържа самостоятелен състав. Когато обаче изборът е бил допуснат в нарушение
на повече от една от забраните, то ще са налице толкова административни
нарушения, колкото забрани са били нарушени. В този ред на мисли е напълно
възможно при прием на един пациент да бъдат нарушени едновременно и петте
забрани, при което ще бъдат извършени пет отделни административни нарушения,
защото както вече се каза, всяка от забраните представлява самостоятелен състав
на административно нарушение.
При определяне на обществената
опасност на конкретното деяние, респективно санкцията произтичаща от него обаче наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като не е отчел,
множество фактически обстоятелства.
На първо място следва да се отбележи това, че са били
проверени общо 463 отделни случая /ИЗ, ИБР/ за избор на лекар/екип от страна на
пациенти, като от тях са констатирани 39 нарушения, което не представлява нито
фрапиращ нито значителен брой в процентно отношение. Освен това всяко едно адм.
нарушение е било санкционирано отделно, дори когато са били нарушени
едновременно няколко забрани по чл.29 от Наредбата, касаещи един и същ пациент
и един и същ направен от него избор. На следващо място не е отчетено, че всяко
едно от установените административни нарушения е било извършено за първи път,
нещо което е отразено и във всяко от издадените НП, като няма данни дружеството
да е извършвало други аналогични нарушения в минал период.
Важно е да се отбележи, че при
определяне на размера на санкцията АНО е следвало да съобрази и за това, че
наказателните постановления са издадени в момент, когато в страната е било
обявено извънредно положение във връзка с възникнала пандемия в световен мащаб
от коронавирусна инфекция, която продължава развитието си и днес. Ноторно е, че
по време на пандемията и най-вече на извънредното положение, почти всички
болнични заведения в страната излязоха от обичайния си ритъм на работа,
доколкото бяха преустановени планови операции и други медицински интервенции,
неналагащи намеса по спешност. Силно бе ограничен и достъпът на пациенти за
извършване на прегледи, консултации и други неспешни мед. манипулации. Всичко
това пък рефлектира по посока на намаляване на финансовите приходи на
болниците. Също така в голяма част от
болничните заведения, както и в това на санкционираното дружество, бяха
обособени спешни отделения за прием по спешност и лечение от Ковид 19, което
пък наложи да се направят извънредни, но немалки финансови разходи за
недопускането на вътреболнични инфекции и спазването на изискванията за работа
в епидемична обстановка, като например допълнителни разходи за дезинфекция,
лични предпазни средства за болничния персонал, специални защитни предпазни
средства за медицинския персонал в обособените т. нар. Ковид-отделения и т.н.
Поради тези обстоятелства съдът
намира, че размерът на санкцията следва да бъде намален до установени в закона
минимум за съответното нарушение, а именно 500
лв. В този ред на мисли, според настоящия съдебен състав, целите на
наказанията по чл.12 от ЗАНН ще се постигнат, като издаденото НП бъде изменено
и наложената имуществена санкция бъде намалена до минималния размер от 500
лева.
По делото е направено искане и от процесуалния
представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото
разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
/Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на
чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата
на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е
представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход
на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична
регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение
на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Вярно
е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски
само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за
неуредените въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В
този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в
настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за
юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
В нормата на чл.78, ал.1
и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът, съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В този ред
на мисли съдът намира, че искането
е основателно
независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е законосъобразен, но не до размерана
наложената санкция, а съразмерно на уважената част от издаденото НП,
съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и същото не представлява
фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
В
съответствие с правилото на чл.78а ал.3
вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 32 лв..
Разноските
по делото са дължими на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чийто
представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, тъй като
тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински
надзор".
По
делото е направено искане и от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Вярно
е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски
само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за
неуредените въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В
този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
според която заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за
частично отменен/изменен санкционен акт, тъй
като безспорно
този акт в една част е
установено, че е незоносъобразен по отношение на размера на санкцията, поради
което изменен.
Поради
това АНО
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отменения размер на санкцията.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.К. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300
лв.
С
оглед на това и резултата по делото-изменение на НП, съдът намира претенцията
за възлагане на разноски за частично основателна, поради което следва да бъде
осъдена ИА „МН“ София да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат в размер на 180 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №НП-13-676-37 от
13.04.2020 година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на
МБАЛ „ХИГИЯ“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изп. директор д-р Ц. С., съд.адрес:*** за нарушение по чл.29, т.1 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№119/22.05.2006 г. /НОПДМП/, във връзка с
чл.81, ал.3 от Закона за
здравето /ЗЗ/, на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1250 лв., като
НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1 250 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА ИА „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР” София да заплати на МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК
********* направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
ОСЪЖДА МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на ИА „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР” София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: