О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 187 Година 2019 гр.Пещера
Пещерският районен съд І граждански състав
На втори април Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Камен Гатев
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.
№1808 по описа на Съда за 2018г.и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.140 ГПК.
Ищецът „А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309. район Илинден, ул. „Кукуш" № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и
Младен Маркоски- Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., е депозирал срещу "СТЕЛА-АРТ
2007“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.“ Изгрев“ №5, представлявано
от управителя Атанас Любомиров Ненков искова молба с правно основание чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК , в която твърди следното:
Със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК "А1 България"
ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу „Стела- арт 2007" ЕООД.
Образувано е ч.гр.д. № 1494/2018г.
по описа на Районен съд- гр. Пещера, по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 1887,48 лв - месечни такси
за използване на услуги за периода 06.03.2017 г. - 01.08.2017 г. по договор за използване
на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г, ведно със законна лихва за забава
от датата на поааване на заявлението до окончателното плащане: 1130.62лв. –
вноски по договор за лизинг С1715713 от
27.11.2009 г за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1901,69
лв - неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски за
заповедното производство- 98,40 лв. държавна такса и 402 лв.- адвокатско
възнаграждение.
„Стела-арт 2007" ЕООД е
сключило с „А1 България" ЕАД (предишно наименование "Мобилтел"
ЕАД) договор С1715713 от 27.11.2009 г. През годините абонатът е използвал
множество мобилни услуги и е активирал нови.
Ежемесечно мобилният оператор е
издавал фактури за използваните мобилни услуги по Приложенията, които
„Стела-арт 2007" ЕООД е заплащало до март 2017г. След това обаче ответникът е
спрял да плаща.
По договора са издадени и дължими
следните фактури на обща стойност 1887,48 лв.:
Фактура |
Дата |
Падеж |
Стойност |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
15 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
15 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
15 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
20,9 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
351,54 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
16,5 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
15 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
15 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
20,9 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
345,5 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
15 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
15 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
15 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
14,81 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
216,55 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
15 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
15 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
15 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
15 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
208,94 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
15 |
*********- |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
15 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
15 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
15 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
208,94 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
13,55 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
13 55 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
13,55 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
13,55 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
188,7 |
Към договорите в пакет с
мобилните услуги "Стела-арт 2007" ЕООД е закупило на изплащане
следните мобилни апарати:
- Samsung Galaxy J1 white сериен номер 355266071010977 за
сумата от 120 лв. с първоначална вноска 5 лв. и
23 месечни лизингови вноски по 5 лв
Alcot Idol 3 grey сериен номер 867025021312565 за
сумата от 288 лв. с първоначална вноска 12 лв. и 23 месечни лизингови вноски по
12 лв
Alcot Idol 3 grey (4.7) сериен номер 867025020722426
за сумата от 336 лв. с първоначална вноска 14 лв. и 23 месечни лизингови вноски
по 14 лв.
Samsung Galaxy S3 16 GB NeoBlue за сумата от 312,01 лв. с
първоначална вноска 13лв. и 23 лизингови месечни вноски по 13лв.
Apple Iphone 7 32GB за сумата от 839,52 лв. с
първоначална вноска 34,98 лв. и 23 месечни лизингови вноски по
34,98 лв.
Неплатените задължения по
договорите за лизинг/договор за закупуване на изплащане/ С1715713 от 27.11.2009
г. са общо в размер 1130,62 лв., за които са издадени
следните фактури:
Фактура |
Дата |
Падеж |
Стойност |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
5 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
13 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
14 |
********* |
06.03.2017 |
05.04.2017 |
46,98 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
13 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
5 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
14 |
********* |
03.04.2017 |
03.05.2017 |
46,98 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
13 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
5 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
14 |
********* |
02.05.2017 |
01.06.2017 |
46,98 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
13 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
5 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
14 |
********* |
01.06.2017 |
01.07.2017 |
46,98 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
13 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
5 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
14 |
********* |
05.07.2017 |
04.08.2017 |
46,98 |
|
|
|
|
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
13 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
5 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
14 |
********* |
01.08.2017 |
31.08.2017 |
46,98 |
********* |
01.09.2017 |
01.10.2017 |
52 |
********* |
01.09.2017 |
01.10.2017 |
10 |
********* |
01.09.2017 |
01.10.2017 |
56 |
********* |
01.09.2017 |
01.10.2017 |
538,74 |
Тъй като абонатът не е заплащал
използваните от него мобилни услуги по посочените фактури след март 2017г.,
което представлява виновно нарушение на задълженията на ответното дружество по
договора, "А1 България" ЕАД е прекратило договора считано от 25.08.2017г.
За част от услугите сроковете на приложенията не са били изтекли и мобилният оператор има право
да получи посочените в тях неустойки в размер на стандартните месечни такси до
изтичане срокът на приложенията и неустойки за клауза тарифно обвързване (ТО),
съгласно която абонатът няма право да прекратява договора и да преминава към
абонаментен план с по- ниска месечна абонаментна такса до края на срока на
договора.
За посочените неустойки са
издадени 9 броя фактури за всеки един от мобилните номера, за които сроковете
на Приложенията не са били изтекли, а именно:
Фактура ********* |
Дата Мобилен номер 25.8.2017 ********* |
Стойност на фактурата 220лв |
Съдържание на неустойката 5 месечни такси по 20лв +
неустойка за ТО 120. |
********* |
25.8.2017 ********* |
220лв |
5 месечни такси по 20лв + неустойка за ТО 120. |
********* |
25.8.2017 ********* |
780лв |
13 месечни такси по 60лв |
********* |
25.08.2017 ********* |
220лв |
5 месечни такси по 20лв + неустойка за ТО 120. |
********* |
25.8.2017 ********* |
25 лв |
2 месечни такси по 12.50лв |
********* |
25.8.2017 ********* |
220лв |
5 месечни такси по 20лв 4- неустойка за ТО 120. |
********* |
25.8.2017 ********* |
116.69лв |
7 месечни такси по 16.67лв |
********* |
25.8.2017 ********* |
50лв |
4 месечни такси по 12.50лв |
********* |
25.8.2017 ********* |
50лв |
4 месечни такси по 12.50лв |
Изложените обстоятелства са
обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1494/2018 г. по описа на PC- Пещера
Длъжникът е подал възражение
срещу Заповедта на изпълнение на парично задължение на основание чл. 414 от ГПК.
Моля Ви да ни призовете на съд и
след като се убедите в основателността на изложеното по- горе да постановите
съдебен акт, с който да признаете за установено, че "CTEJIA-APT 2007" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление Област Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, п.код
4550, Изгрев 5, представлявано от управителя Атанас Любомиров Ненков дължи на „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден,
ул. „Кукуш" № 1, представлявано от Александър Василев Димитров- Главен
изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор сумата от 4919,79 лв, представляваща 1887,48 лв -
месечни такси за използване на услуги за периода 06.03.2017 г. - 01.08.2017 г.
по договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане; 1130,62
лв - вноски по договор за лизинг(договор за закупуване на изплащане) С1715713
от 27.11.2009 г. за периода 06.03.2017 - 01.08.2017 г.,ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 1901,69 лв - неустойка за неизпълнение на договор за
използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009 г., ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Моля
да ни бъдат присъдени и направените съдебно- деловодни разноски по настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД с ЕЖ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера 4550, ул. Изгрев No 5, представлявано от Атанас Любомиров Ненковчрез адв.
К.Билева:
Относно подадената от „А1
България" ЕАД искова молба, препис
от която получихме на 8.2.2019г.. от името на „СТЕЛА-АРТ
2007" ЕООД изразявам следното становище, с което считам, че подадената
искова молба е допустима, но неоснователна и недоказана, и оспорвам
претенциите изцяло по основание и размер.
На първо място, дверителят ми изрично
оспорва горепосочените обстоятелства.
І. Твърдим, че „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД
надлежно е изпълнявало всички задължения по Договор за използване
на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Приложение № 1 към него, и Общите
условия на „А1 България" ЕАД, както и по Договор с № *********
от 12.1.2016г. и Приложение № 1 към него. „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД не
е било неизправна страна в договорните отношения с „А1
България" ЕАД, съответно не е било налице основание за едностранно
прекратяване на договорните отношения с „А1 България"
ЕАД.
Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да
дължи вноска за лизинг в размер на 1130,62 лв. по Договор за
лизинг С171513 от 27.11.2009г. на „А1 България" ЕАД, и сумата от 1887,48
лв. за неплатени задължения за предходни периоди.
Оспорваме мобилният оператор да е
доставил на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД остойностеното
в 30 /тридесет/ броя Фактури, описани на стр. 2 от исковата молба, количество и
качество мобилни и свързаните с тях услуги.
Твърдим, че
описаните в 30 /тридесет/ броя Фактури суми, по отделно, са недължими от „СТЕЛА-АРТ
2007" ЕООД, доколкото „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД не е
получило твърдяните от оператора услуги, поради което
не дължи процесиите суми. Не е ясно за какви
периоди, за каква доставка и на какво основание се претендират сумите.
ІІ.Оспорваме „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е
получавало мобилно/ни устройство/ва на лизинг от „Теленор „България" ЕАД,
за да му бъдат начислявани ежемесечно личингови вноски от ищеца.
В тази връзка е
и съдебната практика по сходни случаи - Решение №
306269 от 05.01.2018 г., постановено по гр.д. № 23357/2017 г.
по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав: „Представените по
делото два броя фактури, издадени във
връзка с договор №
Д1699532/15.02.2010 г. представляват
частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за издалата ги страна обстоятелства. Тези фактури не
носят подписа на ответника, поради което и не доказват по несъмнен начин
удостовереното в тях, предвид и възражението на същия. Тези
не доказват в производството, че
ищецът е предоставил фактурираните услуги и същите са ползвани от ответника.
Представените фактури също сама по себе
си не е основание за плащане, такова
основание е извършената доставка на мобилните услуги.
Фактурата не е подписана от потребителя, поради което и не може да се приеме,
че доказва извършването на услугата.
По отношение на фактурираните
услуги следва да се отбележи, че по делото остана недоказано,
че ищецът е престирал услуги по брой, вид и на стойност,
възлизаща на фактурираната. Съображения в тази насока съдът е изложил по повод
издадените и също неподписани от ответника фактури във връзка с договор №
Д1699532/15.02.2010 г."
III. Оспорваме, че Договор за
използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., е прекратен надлежно от
страна на ищеца.
Оспорваме, че Договор с № ********* от 12.1.2016г.
и Приложение № 1 към него, е прекратен надлежно от страна на ищеца.
В индивидуалния договор -
Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и
Договор с № ********* от 12.1.2016г., страните са уговорили в кои случаи
мобилният оператор може да прекрати договора за мобилни услуги.
Ответникът не сочи писмени
доказателства кое основание от Договора за
използване на мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г., и от Договор с №
********* от 12.1.2016г. и/или приложенията към тях, и/или от ОУ на ищеца е
било налице по отношение на „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД,
поради което ответникът е
прекратил едностранно договорите за мобилни услуги, посочени по-горе,
и е начислил на валидно правно основание неустойка в размер на 1901,69 лв.
Ищецът не представя
доказателства, че е издал, изпратил до и връчил на „СТЕЛА- АРТ 2007" ЕООД
писмено предизвестие за прекратяване на Договора за използване на мобилни
услуги С1715713 от 27.11.2009г., и на Договор с № ********* от 12.1.2016г.
V. Видно от текста на исковата молба е посочено, че част
от общата сума по 9 /девет/ броя фактури , описани на стр. 4 от исковата молба, са
начислени за неустойки по Договора за използване на мобилни
услуги С1715713 от 27.11.2009г.
Не е ясно коя неустойка за кой от
договорите за мобилни услуги е начислена, на какво основание и как
е формиран размерът й.
Оспорваме, че неустойката от
1901,69 лв. е формирана и начислена, съгласно уговореното между страните в
договорите за мобилни услуги.
Оспорваме дължимостта на
горепосочената неустойка, като считаме същата за прекомерна.
Оспорваме, че мобилният опрератор
надлежно е прекратил договора за мобилни услуги, сключен с ответника.
Оспорваме
„СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е получавало и да връчвана на негов представител
каквато и да било покана за плащане на процесиите суми. По делото липсват доказателства
поканата да е БИЛА ВРЪЧЕНА и да е достигнала до „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД, в
противен случай „СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД щеше да заплати задълженията си към
„А1 България" ЕАД.
Оспорваме
„СТЕЛА-АРТ 2007" ЕООД да е получавало и да му е било връчвано респ. до „СТЕЛА-АРТ
2007" ЕООД е достигнало уведомление/ предизвестие
от ,.А1 България" ЕАД за
едностранно прекратяване на Договор за използване на мобилни
услуги С1715713 от27.11.2009г.и на Договор с № ********* от 12.1.2016г.
Ищецът е издал единствено 9
/девет/ броя фактури на общата сума от 1901,69 лв. за „Неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги "
От текса на тази фактура НЕ МОЖЕ
да се установи на какво основание са начислени тези суми и как са формирани те.
По делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да видно
как са начислени всяка една поотделно неустойките, претендирани с исковата молба.
Ищецът НЕ Е описал по кой договор
каква по размер неустойка е била начислена, нито „А1 България" ЕАД
представя доказателства как е формирана стойността всяка една
неустойка поотделно и дали е формирана по размер, съгласно договореното между
страните, или е едностранно определена от ищеца.
Отделно от това, „А1 България" ЕАД не
сочи КОГА /на коя дата/ е прекратено Договор за използване на
мобилни услуги С1715713 от 27.11.2009г. и Договор с № ********* от 12.1.2016г.
Съответно, не е ясно КОГА
е възникнало задължението за неустойка. „СТЕЛА-АРТ 2007"
ЕООД твърди, че договорът е преди 25.8.2017г.,
тогава е начислена неустойката и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
сумата се е погасила с изтичане на 3-годишната давност.
Във връзка с гореизложеното, поддържаме
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на претендираните към ответника суми, защото същите, дори и да са дължими,
касаят погасен по давност период.
Относно коментираната по-горе
давност трябва да се отбележи също, че съгласно Тълкувателно решение на BICC, относно т.нар. „периодични плащания", образувано
по искане на Омбудсмана на Република България, Общото събрание на Гражданска
колегия и на Търговска колегия на ВКС постановява, че: „... Понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви."
- (Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г.).
На последно място,
твърдим че неустоечната клауза в Договор за използване на мобилни услуги С1715713 от
27.11.2009г., чл. 14 и чл. 15 от Договор с № ********* от 12.1.2016г. и чл.
6.3.1. от Приложение № 1 към него. Процесиите договори са сключени при
предварително определени условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на
договора. По делото не се установи, че представените от ищеца бланкови договори
са били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е
имал възможност да влияе върху
съдържанието му. Не се установи
атакуваната клауза на договорите, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения,
така и доказателства от ищцовата страна.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Съгласно Решение от 15.02.2018г., постановено от Районен съд Русе,
по гр. дело №3586 по описа за 2017г.: „Относно иска за дължими неустойки. Същият е неоснователен. Съгласно
чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните
следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В
конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че
при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени
между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до крайната дата на договора.
Предвид
обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от
кого е прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за връчване на
приложената последна покана за доброволно плащане на лист 31 от делото), по
какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е
уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера
на неустойката - съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Съдът счита за напълно резонно направеното възражение от ответник за
нищожност на
клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Предвид създадената
между страните облигационна обвързаност съдът счита, че
ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1
от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
На ответника в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна
услуга.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
като в 19 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на
различни хипотези на неравноправие.
Процесните договори са сключени при
предварително определени условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на
договора. По делото не се установи, че представените от
ищецът бланкови договори са били предмет на предварително договаряне между
двете страни. Ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се
установи атакуваната клауза на договора, да е била индивидуално договорена.
Липсват такива както твърдения, така и доказателства от ищцовата страна.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата
към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че
той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е имала
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице
индивидуално договаряне на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата
неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП,
съгласно и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е в
тежест на търговеца, каквито доказателства по делото няма.
Следва само да се отбележи, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика -
Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
В случая, самият начин на
сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността.
Ето защо и на това основание така
предявеният иск на ищеца за неустойка от 1337,37 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
МОЛЯ СЪДА, след като
установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана
исковата претенция на „А1 България" ЕАД, с ЕИК *********, срещу „СТЕЛА-
АРТ 2007" ЕООД с ЕИК *********, за дължимост на претендираните от
дружеството- монополист суми поради обстоятелството, че ответникът не е получила доставка на твърдяните
от оператора услуги, поради
което не дължи процесните суми
по фактури, нито неустойка са предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги и на договор за лизинг.
МОЛЯ да ни присъдите разноски за
настоящото, исково производство, съгласно Списък на разноските по чл. 80 ГПК,
представен с настоящия отговор.
На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими доказателства представените с исковата
молба документи и гр.д.№1198/2017г. по описа на РС Пещера .
Следва да се укаже на ищеца, че
при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на твърдяните облигационни
отношения между него и ответника, по процесните договори за използване на
мобилни услуги и за лизинг на посочените мобилни апарати, да установи
изпълнение на поетите задължения – предоставени мобилни услуги и апарати за
процесните периоди, както и размера на
дължимите от ответника суми .
Искът е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.79ал.І ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С оглед изложеното,Пещерският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва
делото в открито съдебно заседание на 20.05.2019г.
от 10.30ч.,за което да се призоват страните,като им се връчи препис от настоящето Определение.
Допуска като
относими доказателства представените с исковата молба документи по опис и
гр.д.№1494/2018г. по описа на РС Пещера .
Указва на
ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи
наличието на твърдяните облигационни отношения,
по процесните договори за използване на мобилни услуги и за лизинг на
процесните мобилни апарати, между него и
ответника, да установи изпълнение на поетите задължения – предоставени мобилни
услуги и апарати за процесните периоди и
размера на дължимите от ответника суми .
Указва на
страните, че спорът може да се реши чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане.
Препис от отговор на ответника да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване .
Райнонен съдия: