№ 900
гр. Добрич, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230100871 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Р. Т., ЕГН
**********, г***, чрез упълномощения адвокат К. Д. от АК-Добрич, със
съдебен адрес: ** срещу „ГУСИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от управителя С. Х. Ю.. Исковете
черпят правното си основание от разпоредбата на чл.242 от КТ във вр. чл.128
от КТ и чл.86 от ЗЗД, като ищецът моли, съдът да осъди ответника да му
заплати неизплатените му брутни трудови възнаграждения за периода от м.
юли 2021г. до м. февруари 2023г. вкл. в общ размер на 3506.83 лв., ведно със
законната лихва за върху главницата от 3506.83 лв., считано от деня на
завеждане на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и дължимата лихва за забава за периода от падежа на
всяко задължение /26-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо
трудовото възнаграждение/, до деня предхождащ датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2024г. в общ размер на 763.11 лв. Претендират се и
сторените съдебни разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил
като *** в ответното дружество с работно време – 2 часа на ден с основно
трудово възнаграждение – 220.00 лв., платимо до 25-то число на месеца,
следващ този, за който се полага.
Със Заповед №14/08.03.2024г. на управителя на ответното дружество,
трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл.328,
ал.1, т.2 от КТ.
1
П. Т. твърди, че ответникът не и е платил полагаемото и се трудово
възнаграждение за периода от м. юли 2021г до м. февруари 2023г. в общ
размер на 3506.83 лв., както и обезщетение за забава в размер на 763.11 лв. /в
хода на производството ищцата на осн. чл.214 от ГПК е изменила размерите
на главния и на акцесорния иск, както и периодите, за които твърди, че се
дължат процесните суми, оттеглила е първоначално предявеният иск с пр. осн.
224, ал.1 от КТ, като съдът е прекратил производството по него/.
Ищцата претендира и сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, досежно
претенциите по чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД /за неплатено трудово
възнаграждение и лихвите за забава върху претендираните суми/ и е изразил
становище за тяхната неоснователност. Твърди, че действително ищецът е
работил през процесния период в дружеството, като уговореното му трудово
възнаграждение за цялата 2023г., както и до 8 март 2024г. му е изплатено
напълно, ведно с обезщетенията за неплатени годишни отпуски. След подаден
сигнал от ищцата до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Добрич и направена
проверка от служители на дирекцията, извънсъдебно по банков път /като е
приложен платежен документ за преведена сума в размер на 2412.20 лв. на
08.03.2024г., т.е. преди подаване на ИМ на 14.03.2024г. в ДРС/.
Ответникът счита, че действителното уговореното трудово
възнаграждение е било в размер на 220.00 лв. след приспадане на удръжките
към НАП и НОИ, в този аспект, ако съдът приеме иска по чл.242 от КТ за
частично основателен и го уважи, то следва да съобрази, че дължимата сума
не е в търсения от ищеца размер на БТВ, а в по-малък, съответстващ на
нетното трудово възнаграждение за част от процесния период.
Отделно от горното, ищцата, като майка на малко дете /за периода от
юли 2021г. – март 2024г./, е получавала детски надбавки и е подавала редовно
молби-декларации пред ДСП, с които е удостоверявала своя трудов доход и
получаваните от нея трудови възнаграждения от ответника-работодател. Тези
декларации представлявали извънсъдебно признание за получени от Т.
трудови възнаграждения от ответника. В този аспект, работодателят моли,
съдът да изиска от ДСП-Добрич заверени копия на подадените от ищцата
молби-декларации за 2021, 2022г., 2023г. и 2024г. за получени месечни
помощи за деца.
Ответникът претендира съдебни разноски.
ДРС, след като се запозна с доводите на ищеца и на ответника прецени
поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства,
при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
намери за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №010/29.02.2012г.,
считано от 01.03.2012г. Ищецът е заемал длъжността "***" при непълно
работно време - 4 часа /л.106/. Впоследствие, договорът е изменен, като П. Т. е
полагала труд на непълно работно време – 2 часа, при уговорено трудово
2
възнаграждение в размер на 220 лв. на месец.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед
№14/08.03.2024г. на управителя на ответното дружество на осн. чл.328, ал.1,
т.2 от КТ – съкращаване в щата, считано от 08.03.2024г. /л.19/.
Т. е подала сигнал с вх. №24012187/01.02.2024г. до ДИТ-гр.Добрич,
твърдейки, че работодателят не и заплащал трудовите възнаграждения през
последните две години и половина. След извършена проверка от служители на
дирекцията, се оказало, че трудовият договор между страните не е прекратен
към 28.02.2024г. От проверените отчетни форми за явяване на работа за 2021г.,
2022г. и 2023г. и от ведомостите за заплати за горепосочените три години,
работодателят е водил ищцата с работно време по 2 часа на ден, като е
начислявано трудово възнаграждение, но липсвал подпис на служителя във
ведомостите срещу името на П. Т..
С оглед тези констатации, ДИТ-гр.Добрич е дала задължителни
предписания на ответника, да изплащане на трудовите възнаграждение на П.
Т. от м. юли 2021гг. до м. декември 2023г. Горното се установява от отговора
на ДИТ-Добрич до ищцата от 28.02.2024г. /л.8/.
На 08.03.2024г., работодателят „Гуси“ ЕООД е заплатил на ищцата
сумата от 2412.20 лв., като е посочил основание в платежния документ,
приложен на л.17 по делото: „РЗ 01.03.2023г до 07.03.2024г. и обезщетение за
закриване на щат“.
П. Т. твърди, че въпреки горната изплатена сума, ответникът и дължи
трудово възнаграждение за периода от м. юли 2021г. до м. февруари 2023г.,
ведно с обезщетението за забава.
Тъй-като работодателят оспорва и по размер исковите претенции, съдът
е допуснал и назначил съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото
лице Е. Й.. От заключението и /вж. л. 155-169 по делото/, е посочено, че на
ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения за периода от месец юли
2021г. до м. февруари 2023г. в размер на 3506.83 лева, а обезщетението за
забава за неизплатените трудови възнаграждения за горепосочения период е в
размер на 763.11 лева.
Вещото лице е направило справки в ТД на НАП - Варна, офис Добрич и
НОИ, предвид обстоятелството, че на ***г., ищцата е родила и е ползвала
отпуск за временна нетрудоспособност, отпуск по майчинство, подавала е
декларации по ЗДДФЛ, както и заявления-декларации за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование,
но не повече от 20г по чл.7 от ЗСПД за 2021г. и 2022г. /л.118-123/, като е
съобразило и отчело, че за част от горните периоди, осигурителните вноски и
данъци са били за сметка на осигуреното лице /П. Т./, т.е. взело е предвид
всички релевантни факти, касателно изготвяне на заключението.
Съдът кредитира заключението по ССчЕ като пълно, обективно и
неоспорено от страните.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. чл. 242 от КТ:
Исковете са основателни, по следните съображения. За да бъдат
уважени, в съдебното производство, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. страните да са се намирали в трудово
правоотношение през съответния период и 2. работодателят да не е изпълнил
3
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или
служителя.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
през процесния период, ищцата се е намирала в трудово правоотношение с
ответното дружество, че през процесния период от юли 2021г. до февруари
2023г. е престарала труд, който е бил възмезден, предвид естеството на всяко
трудово правоотношение. Срещу положения труд, съгласно императивното
изискване на закона, за работодателя е възникнало насрещното задължение да
заплати на работника трудово възнаграждение, съгласно уговореното
в индивидуалния трудов договор.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
/вж. л. 155-169 от делото/, неоспорено от страните, е видно, че на ищеца не са
изплатени трудовите възнаграждения за периода от месец юли 2021г. до м.
февруари 2023г. вкл. в размер на 3 506.83 лева, а обезщетението за забава
върху неизплатените трудови задължения за процесния период е 763.11 лв.
Съдът, преценявайки заключението, като компетентно и обективно изготвено,
следва да уважи исковете в размерите, посочени от вещото лице и
претендирани от ищеца /след депозиране на заключението, Т. е направила на
осн. чл.214 от ГПК изменение в размерите на исковите претенции, което е
уважено от съда/.
Върху главницата от 3506.83 лв., която ще бъде присъдена, се дължи
заплащане на законната лихва, считано от 14.03.2024г. /датата на предявяване
на исковата молба/ до окончателното им изплащане.
По разноските и държавната такса:
На основание чл. 359 от КТ, ищецът не дължи заплащане на държавна
такса и разноски за вещо лице. С оглед изхода от спора, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС на основание чл. 78, ал. 6
във вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, сума в размер на 190.27 лева, представляваща
сбора от държавните такси върху уважените размери на предявените
обективно кумулативно съединени искове – главен и акцесорен, /дължимата
държавна такса за главния иск е в размер на 140.27 лв. – 3506.83лв. х 4%, а за
иска по чл.86 от ЗЗД, е в размер на 50.00 лева/, и на основание чл. 78, ал. 6
във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК, сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски за вещо лице, изготвило ССчЕ, при
направени такива от бюджета на съда в размер горепосочения размер /РКО от
28.10.2024г. – л.219/, или общо 49.27 лв.
В хода на настоящото производство, ищецът е доказал разноски в размер
1000.00 лева - заплатен адвокатски хонорар на адв. К. Д. /съгласно договор
за правна защита и съдействие и пълномощно от 11.03.2024г. - л. 9 от делото и
списък по чл.80 от ГПК – л.208/. Ответникът не е направил възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца, направените от същия, съдебни разноски
в размер на 1000.00 лева – адв. възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГУСИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от управителя С. Х. Ю., да заплати на П. Р.
Т., ЕГН **********, г***, следните суми в размер на: 3 506.83 лв. /три
хиляди петстотин и шест лева и осемдесет и три
4
стотинки/, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода
от месец август 2021г. до месец февруари 2023г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от 3506.83 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 763.11 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и единадесет стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от м. юли 2021г. до м.
февруари 2023г.
ОСЪЖДА „ГУСИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от управителя С. Х. Ю., да заплати по
сметка на Добричкия районен съд, сума в размер на 490.27 лв. /четиристотин
и деветдесет лева и двадесет и седем стотинки/, в това число: 190.27 лева -
държавна такса и 300.00 лева - разноски за вещо лице, изготвило ССчЕ
от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5