Определение по адм. дело №2604/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. Я., [ЕГН] чрез адв. Х., против Заповед № РДЦ-25-1209/16.10.2025г., издадена от кмета на район „Централен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да бъде иззет общински имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3 (2 жилищен), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения от Н. Г. Я..

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на Н. Г. Я. на 16.10.2025г., а жалбата срещу процесната заповед е подадена чрез органа на 28.10.2025г., т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 65 от ЗОС, във връзка с чл. 41, ал. 6 от НУРУЖННОЖП. Съобразно чл.65, ал.1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В ал.4, изр.2 от същата разпоредба законодателят е предвидил, че обжалването на заповедта за изземване на имота не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Това представлява изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Самото производството по чл. 65 от ЗОС предполага наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В жалбата са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, но не се твърди, а и не са ангажирани никакви доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси.

Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземване на имот, т. е. за законосъобразното и целесъобразно разпореждане с имота от неговия собственик – общината.

Съгласно Определение № 12447 от 19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10933/2024 г. на ВАС, само изречение с искане да се спре предварителното изпълнение е крайно недостатъчно за да може съда да направи преценка за семейното, здравословното или друго състояние на искащия, като в производството по искане за спиране се преценяват различни от основния спор обстоятелства, поради което това искане следва да бъде подробно, аналитично и по възможност подкрепено с доказателства. В този смисъл е и Определение № 3222 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2024 г., IV о.

Единствените доводи, които са изложени от Н. Г. Я. в тази връзка са, че от началото на месец ноември се влиза в зимния период, който продължава до началото на март и предполага трудно намиране на жилище. В представената по делото административна преписка е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег.№ 4715, дело № 316 от 2019г., видно от който жалбоподателят Н. Г. Я. и съпругата му Н. Б. Я. са закупили поземлен имот с площ 741 кв.м., ведно с построена в имота масивна стоманобетонна жилищна сграда, находящи се в [населено място], община Брезово, област Пловдив. Следователно жалбоподателя и семейството му имат друго жилище, където могат да живеят. Всъщност предвиденото в чл.65 от ЗОС предварително изпълнение на заповедта е именно с оглед обществения интерес, да се осигури жилище на други лица в нужда, които отговарят на условията за това.

Н. Г. Я. и съпругата му Н. Б. Я. са в трудоспособна възраст, а освен това видно от справка в търговски регистър Н. Г. Я. е едноличен собственик и управител на две търговски дружества - "С. КОНСУЛТИ" ЕООД и "ЛЕКСУМ" ЕООД. И двете дружества са със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „6-ти септември“ № 141, т.е. на адреса на общинския имот предмет на изземване с оспорената заповед.

Самото изземване на имота изначално предполага освобождаването на имота от наемателя и предаването му на собственика му наемодател, поради което невъзможността за ползването му занапред не може да се приеме като значителна или трудно поправима вреда за първия по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. За да се допусне изключение от правилото, е необходимо установяването на такива обстоятелства, които да поставят на първо място интереса на адресата на заповедта и да изключват необходимостта от защита на търсения с производството обществен интерес, а не да са нормална последица от изпълнението на административния акт. В случая такива не са налице.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РДЦ-25-1209/16.10.2025г., издадена от кмета на район „Централен“, Община Пловдив е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. Я., [ЕГН], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РДЦ-25-1209/16.10.2025г., издадена от кмета на район „Централен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да бъде иззет общински имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3 (2 жилищен), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения от Н. Г. Я..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.