Определение по дело №2383/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1561
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180702383
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    1561              Година    2020, 28.09.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

в закрито заседание на 28.09.2020г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер  2383 по описа за 2020 година и като обсъди :

 

        Производство по реда на чл.197 във вр. с чл.54 ал.4 АПК.

Постъпила е жалба от И.С.Г. *** срещу Решение №Ц 1040-15-51 от 03.09.2020г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е било спряно образуваното пред него производство по жалба от 21.07.2020г. на  Г. срещу разпореждане №151-00-8296-5 от 25.06.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ.

Недоволен от така издаденото решение, оспорващият навежда доводи за неговата незаконосъобразност и настоява за отмяната му.

Настоящият състав, след като разгледа поставените на разглеждане въпроси в това производство, намира за установено следното.

С оспореното Решение №Ц 1040-15-51 от 03.09.2020г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е било спряно образуваното пред същия производство по жалба от 21.07.2020г. на  Г. срещу разпореждане №151-00-8296-5 от 25.06.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което му е било отказано отпускане на парично обезщетение при безработица по негово заявление вх.№151-00-8296 от 02.11.2018г.

За да приеме, че е налице основанието по чл.54 ал.1,т.5 АПК – наличието на образувано друго административно производство, ответният Ръководител е приел, че е налично висящо административно производство – това по обжалване на разпореждане №151-00-8296-4 от 25.06.2020г. на същия Ръководител на осигуряването за безработица, с което е отменено предходно негово разпореждане – това от 19.07.2019г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Намерил е, че е налице връзка между двете производство, като настоящото е обусловено от последно описаното, по което е постановено решение на ответника №Ц-2153-15-152 от 03.09.2020г., което обаче още не се е стабилизирало.

Настоящият състав намира, че действително е налице посочената зависимост, обаче не са налице кумулативно предпоставките по чл.54 ал.1, т.5 АПК, на което основание е спряно производството пред ответника по разпореждането за отказ по заявлението му от 2018г., след постановена преди това отмяна на първоначалния благоприятен административен акт.

Това е така, защото законът изисква наличие на друго административно производство, каквото всъщност в казуса няма.

Видно е от пълната административна преписка, че всичките теза актове са постановени по едно административно производство, развило се по заявлението на Г. от 2018г., както е посочил и самият Ръководител в мотивите на актовете си от 03.09.2020г..

Наличието на отделни актове, които собствено подлежат на самостоятелно обжалване, не обосновава по абсолютен начин извод, че същите следва да са и отделни административни производства, след като са постановени все по административната преписка по първоначалното заявление, по която компетентния орган е преразгледал първоначалния си акт в специалната хипотеза на чл.54ж ал.2,т.1 КСО, а с последващия си акт същият е отказал отпускане на търсеното обезщетение от фондовете на ДОО именно по това първо заявление(то това е посочено и в самото разпореждане №151-00-8296-5 от 25.06.2020г.).

След като долустоящият орган се произнася в предвидена от кодекса хипотеза отново по същото заявление, то и решението на Ръководител ТП на НОИ е именно в това производство, поради което няма как макар и постановените два отделни акта(тук отделно се поставя и въпроса защо са отделни тези актове) да се считат като постановени в отделни едно от друго административни производства по смисъла на чл.54 ал.1,т.5 АПК.

При това положение решението за спиране на ответника се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Определението  може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, но не и от издалия го орган/така константната вече практика на ВАС на РБ още с определение №14703 от 11.11.2011г. на ВАС по адм. д. № 13299/2011 г., VI отд. и цитираните там други такива/.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ Решение №Ц 1040-15-51 от 03.09.2020г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е било спряно образуваното пред него производство по жалба от 21.07.2020г. на  И.С.Г. *** срещу разпореждане №151-00-8296-5 от 25.06.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :