Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с-я ВАНИНА МЛАДЕНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13266/2020 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §2, ал. 1 ГПК /отм./,
вр. чл 196, ал. 1 и сл. ГПК /отм./.
С
Решение № II – 55-20102256 от 22.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7279/2004 г. по описа на СРС, 44-ти състав, са отхвърлени предявените
от М.Р.М., срещу Р.В.К. и С.Д.К., пасивно субективно при условията на
солидарност и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за заплащане на сумата от 10 000,00
лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване на ищцата от ползване,
съобразно правата й в съсобствеността, на поземлен имот с площ от 880 кв.м. и
построената в него двуетажна къща със застроена площ от 209 кв.м., находящи се
в гр. София, ул. „**********нанесени в кадастралната карта и кадастралния регистър,
одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с идентификатори съответно 68134.1001.335 и 68134.1001.335.1, в периода
от 5.07.2002г. до 31.08.2004г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 31.08.2004г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2500 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 000,00 лв. за
периода от 5.07.2002г. до 4.06.2004г.
Със същото решение е прекратено производството по гр.д.№
7279/2004г. по описа на СРС, 44 с-в, в
частта, по предявения от М.Р.М. срещу Р.В.К. и С.Д.К., иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване правото й на собственост на основание
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт № 65, том I, рег.№ 1158, нот. дело № 57/2002г. на
нотариус С. М., с рег.№ 389 на НК, и при условия на евентуалност наследствено
правоприемство по завещание от 30.09.1999г. на Н.В.Д., и осъждане на
ответниците да й предадат владението върху 1/2 идеална част от поземлен имот с
площ от 880 кв.м. и построената в него двуетажна къща със застроена площ от 209
кв.м., находящи се в гр. София, ул. „**********нанесени в кадастралната карта и
кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатори съответно 68134.1001.335 и
68134.1001.335.1., а М.Р.М., е осъдена да заплати на Р.В.К. и С.Д.К.,
на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК /отм./, сума в общ размер от 1000 лв. -
по 500 лв. на всеки от тях, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
По
оплакването във въззивната жалба срещу решение
№ 141569/06.07.2020 г. по гр.д. № 7279/2004 г. по описа на СРС, 44 състав, в частта, с характер на определение, с която е прекратено
производството по предявения от М.Р.М., чрез адв. П.Т., иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците С.Д.К. и Р.В.К.,
че ищцата е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, съгл. нотариален акт № 65, том I,
рег. № 1158,
нот.дело № 57/2002 г., а при условията на евентуалност по силата на
наследствено правоприемство по завещание от 30.09.1999 г. на Н.В.Д. и
осъждането им да й предадат владението върху ½ ид.ч. от поземлен имот с
площ от 880 кв. м. и построената в него двуетажна къща със застроена площ от
209 кв.м., находящи се в гр. София, ул. **************, нанесени на
кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатори съответно
68134.1001.335 и 68134.1001.335.1, е било образувано ч.гр.д. № 4908/2021 г.
по описа на СГС, ГО II-B въззивен състав, с
което е било потвърдено решение № 141569/06.07.2020 г. по гр.д. № 7279/2004 г.
по описа на СРС, 44 състав, в частта, с характер на определение, с която е
прекратено производството по предявения от М.Р.М., чрез адв. П.Т., иск с правно
основание чл. 108 ЗС. Това определение не е било допуснато до касационно
обжалване с Определение № 131 от 05.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
1467/2022 г. по описа на ВКС, поради което и решение № 141569/06.07.2020 г. по
гр.д. № 7279/2004 г. по описа на СРС, 44 състав, в частта, с характер на
определение, с която е прекратено производството по предявения от М.Р.М., чрез
адв. П.Т., иск с правно основание чл. 108 ЗС з и същото е влязло в законна
сила на 05.07.2022 г.
Срещу
така постановеното решение, в частта,
с която предявеният осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Р.М., чрез
пълномощника му – адв. П.Т., с надлежно учредена по делото представителна власт,
с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че съдът
неправилно е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като от представения по делото НА 65/2002 г. се
установява, че е съсобственик с ответниците и притежава ½ идеална част
от имота, който се е ползвал през процесния периода само от тях, поради което й
дължат обезщетение за лишаване от ползване. Моли съда да отмени решението в тази
обжалвана част и уважи изцяло предявените искове, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемите – ответници Р.В.К.
и С.Д.К. са
подали възражение в законоустановения срок по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./, с
което оспорват жалбата по подробно изложените съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 197 ГПК /отм./,
от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като с
определение от 04.11.2020 г. на СРС жалбоподателката е освободена от заплащане
на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните в първата и въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), във
вр. с § 2, ал. 2 ГПК намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е решението в
обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от М.Р.М., срещу
Р.В.К. и С.Д.К., пасивно субективно при условията на солидарност и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, съответно за заплащане на сумата от 10 000,00 лв., представляваща
дължимо обезщетение за лишаване на ищцата от ползване, съобразно правата й в
съсобствеността, на поземлен имот с площ от 880 кв.м. и построената в него
двуетажна къща със застроена площ от 209 кв.м., находящи се в гр. София, ул. „**********нанесени
в кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-
18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатори
съответно 68134.1001.335 и 68134.1001.335.1, в периода от 5.07.2002г. до
31.08.2004г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 31.08.2004г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2500 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 000,00 лв. за
периода от 5.07.2002г. до 4.06.2004г. Решението в частта, с характер на определение, с която е
прекратено производството по предявения от М.Р.М., чрез адв. П.Т., срещу Р.В.К.
и С.Д.К. искове с правно основание чл. 108 ЗС е влязло в законна сила. Като
решаващи мотиви СРС, впоследствие и СГС и ВКС в Определение № 131 от 05.07.2022
г., постановено по ч.гр.д. № 1467/2022 г. по описа на ВКС са приели наличието на
влезли в сила съдебни актове, постановени в производства по делба, с които
правата на М.Р.М. по отношение на Р.В.К.
и С.Д.К. са отречени на наведените по иска с правно основание чл. 108 ЗС
основания – като приобретател по договор за издръжка и гледане и въз основа на
саморъчно завещание от 30.09.1999г., както и че не е допустимо този въпрос да
бъде пререшаван в следващ процес по иск за собственост.
Имайки предвид, че за да възникне притезателното право за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти
(предпоставки): 1) вещта да е
съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3)
този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите
съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4)
съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика,
който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта
за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права. Тези
правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право,
следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване
от страната, която ги навежда - в случая ищецът.
Доколкото правото на собственост върху ½
идеална част от процесния недвижим имот на ищеца М.Р.М.
по отношение на Р.В.К. и С.Д.К. са отречени
на наведените по иска с правно основание чл. 108 ЗС основания – като
приобретател по договор за издръжка и гледане и въз основа на саморъчно
завещание от 30.09.1999 г., то в случая не е налице първата кумулативна
предпоставка, за да възникне право на обезщетение за ищцата, поради което само
на това основание предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от от 10 000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване, съобразно правата й в съсобствеността, на
поземлен имот с площ от 880 кв.м. и построената в него двуетажна къща със
застроена площ от 209 кв.м., находящи се в гр. София, ул. „**********нанесени в
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатори съответно 68134.1001.335 и
68134.1001.335.1, в периода от 5.07.2002г. до 31.08.2004г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.08.2004г. до окончателното плащане,
следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото по главния иск законосъобразно
е отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на сумата от 2500 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 000,00 лв. за
периода от 5.07.2002г. до 4.06.2004г.
Тъй като
крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението следва да бъде оставено в сила в
обжалваната му част.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ II – 55-20102256 от 22.04.2021
г., постановено по гр. д. № 7279/2004 г. по описа на СРС, 44-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Р.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. П. Т., срещу Р.В.К., ЕГН **********, и
С.Д.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от
10000 лв., претендирана солидарно от ответниците като дължимо обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване, съобразно правата й в съсобствеността, на
поземлен имот с площ от 880 кв.м. и построената в него двуетажна къща със
застроена площ от 209 кв.м., находящи се в гр. София, ул. „**********нанесени в
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-
18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатори
съответно 68134.1001.335 и 68134.1001.335.1, в периода от 5.07.2002г. до
31.08.2004г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 31.08.2004г. до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2500 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 10 000,00 лв. за
периода от 5.07.2002г. до 4.06.2004г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: