В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| | | Пламен Александров Александров Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Кирил Митков Димов | |
Въззивно частно гражданско дело |
Производството е по чл.278 от ГПК. С определение № 55/01.11.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 371 по описа за 2012 г., Момчилградският районен съд е обезсилил заповед № 305/25.09.2012 г. за изпълнение на парично задължени по чл.410 от ГПК, като е прекратил производството по делото. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател “В и К“ О. – Г., който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че в случая не се касаело до първоначална липса на правоспособен длъжник, което било в разрез със закона и практиката на съдилищата. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилград, като продължи производството с връчване на издадената заповед на наследниците на починалото лице. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна. За да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е недопустимо, тъй като към момента не съществува правната фигура на длъжника. Този извод е необоснован и неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Ч.гр.д. № 371/2012 г. по описа на РС – Момчилград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 1878/21.09.2012 г., като на 25.09.2012 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/25.09.2012 г. Установява се от данните по делото, че на 26.09.2012 г., след издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение, длъжникът Р. А. М. е починала. Или, към момента на образуване на заповедното производство и издаването на заповедта за изпълнение длъжницата не е била починала, поради което между страните е възникнало надлежно процесуално правоотношение, макар и издадената заповед да не е била връчена. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.227 от ГПК, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В този случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.229, ал.1, т.2, във вр. с чл.230, ал.2 от ГПК, като производството по делото следва да бъде спряно и да се даде срок на ищеца за посочване на наследниците на починалия длъжник. Такъв извод се налага предвид текста на чл.422, ал.1 от ГПК, който посочва, че искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Като е достигнал до различни от изложените правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за изпълнение разпоредбите на чл.229, ал.1, т.2, във вр. с чл.230, ал.2 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 55/01.11.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 371 по описа за 2012 г. на Момчилградския районен съд, като ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2. |