Р Е Ш Е Н И Е
№ 1820
гр.
Пловдив, 16.05.2011 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Пловдив, ХІХ гр. съдебен
състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета
година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при
секретаря Пенка Атанасова
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12011 по описа на съда за 2010
г.
за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
02.05.2010 год. ответниците се държали грубо и арогантно, като оказали
съпротива при на ищеца и колегата му Г.И.А., изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред, за което се признали за виновни, като сключили споразумение
по НОХД № 2748/10 по описа на ПОС, одобрено с влязло в сила определение на
наказателния съд. Ответниците обиждали ищеца и колегата му А., наричайки ги “.......”
и заплашвайки ги с уволнение. Ищецът твърди също, че ответникът К., при
възпрепятстване на проверката, го .........................................
Моли съда да осъди
ответниците солидарно да му заплатят сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение на претърпените от противоправното деяние, .......и обиди и заплахи
за уволнение, неимуществени вреди - уронване на човешката и професионалната
чест и достойнство, ведно със законната лихва от датата на деянието –
02.05.2010 год. до окончателното им изплащане, както и да бъде осъден
ответникът Р.Н.К. да му заплати сумата от 1000 лева обезщетение за ................................
неимуществени щети, изразяващи се ......
Ответниците в
законоустановения срок не са депозирани отговори. В съдебно заседание
ответникът Р.Н.К. оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение като
прекомерно. Твърди, че професията на полицая е високо рискова и не би следвало
от думи като „.......” и закани за уволнение да се накърнява честта на полицая.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С влязло в сила
Определение, прието по делото като доказателство, постановено от Пловдивски
Районен съд на 05.05.2010г. по НОХД № 2748/2010г., ІІІ н.с., е одобрено
споразумение, за това, че на 02.05.2010г., в землището на град ....., област
......., на път „...................”, ответниците И.Г.П. и Р.Н.К., като
съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено
със съпротива срещу орган на властта – К.Д.П. (младши автоконтрольор при ... РУ
на МВР – град Пловдив) и Г.И.А. (полицейски служител при ... РУ на МВР – град
Пловдив), изпълняващи задължение по опазване на обществения ред, с което са
извършили престъпление по чл. 325 НК, за което им е наложено съответното
наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК
и чл. 413 от НПК, влязлата в сила присъда (респективно определение, с което е
одобрено споразумение) на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданско-правните последици от деянието, относно въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Поради
изложеното съдът прие безспорно установено извършването на описаното в приложения
протокол престъпление от ответниците, противоправността на деянието им и вината
им. Тъй като твърдените от ищеца действия на ответниците, които са причинили
понесените от него вреди, се поглъщат от състава на престъплението, за което
ответниците са понесли наказателна отговорност, но не са конкретно посочени в
диспозитива на одобреното споразумение, то съдът събра гласни доказателства за
установяването им.
От
разпита на доведените от ищеца свидетели Х. и А. се установи и описаната в исковата
молба фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата 02.05.2010 г., в
землището на град ....., област ......., на път „...................”, по време
на дежурство, изпълнявайки служебните си задължения съвместно с колегата си Г.И.А.,
са извършили проверка на спрян микробус в страни от пътя, от който слезли двама
мъже - ответниците И.Г.П. и Р.Н.К., които не се подчинили на разпорежданията на
полицейските служители. Двамата се опитали да осуетят полицейската проверка,
като започнали да обиждат служителите на реда, наричайки ги ......., ........ и
отправяйки им закани и заплахи за уволнение от работа. След като поискал от
ответника К. да се легитимира, последният, за да вземе документите на автомобила,
поставени на капака от ищеца, .....ищеца, .........................., взел
документите и побягнал, като свидетелят А. го спрял и задържал. По този начин
се установи, че именно при извършеното от ответниците престъпление са .......и
обидите и заплахите за уволнение към ищеца и е .................... от
ответника К. на ищеца.
От
разпита на свидетелите се установи, че се наложило свидетелят Х. да окаже
съдействие на колегите си – ищеца и свидетеля А., тъй като ответниците им
оказали съпротива при извършена полицейска проверка. Свидетелят Х. посочва, че
ответниците се държали изключително непристойно, отправяли обиди и заплахи за
уволнение към колегите му - ищецът и свидетеля А.. Твърди, че това поведение на
ответниците определено се отразило негативно на колегите му Г.А. и К.П..
Заявява, че ищецът след инцидента се затворил в себе си, станал мълчалив и
необщителен, споделил, че не се чувства добре, тъй като е засегнат от обидите и
заплахите за уволнение. Това се потвърди и от разпита на свидетеля А., който
също заяви, че колегата му бил засегнат и се чувствал обиден, бил омърлушен и
не общувал с колегите след инцидента.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, тъй като свидетелите са незаинтересовани от изхода на
делото, без родствена връзка със страните и предупредени за наказателната
отговорност при лъжесвидетелстване. Съдът взе предвид при обсъждане на
показанията им, че са колеги на ищеца, но това не се отразява на истинността им,
а и няма как да бъдат напълно чужди на ищеца лицата, които могат да установят
промяна в поведението на ищеца и субективното му отношение към извършените от
ответниците действия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че предявените от ищеца искове са
основателни. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи
безспорно, че на 02.05.2010 г в землището на град ...... ответниците са
отправили към ищеца обиди, като са го нарекли “......” и “.......”, закани за
саморазправа и уволнение от работа, които са довели до накърняване на човешката
и професионалната му чест и достойнство, вследствие на което ищецът се затворил
в себе си, от почувстваната обида, не общувал и бил подтиснат.
......... е причинил .....
и страдания. Не е необходимо .........
да има медицинско свидетелство или експертиза, както твърди ответника, тъй като
не е налице разстройство на здравето, за преценката на което да се налагат
специални знания. ......... е причинил единствено ....., която е не е извън
обичайната ........ и обезщетението за нея следва да бъде преценено по
справедливост.
Ответникът прави и
възражения, че тъй като професията на полицая е високо рискова, то той не би
следвало да се засяга от обиди. Съдът не споделя тези твърдения, напротив.
Законодателят е квалифицирал действията, представляващи засягане на честта и
достойнството на длъжностни лица като по-тежко наказуеми деяния, с оглед
превенция над подобни посегателства. Противоправните деяния, за които
ответниците са осъдени от наказателния съд са съпроводени със съпротива срещу
орган на властта, а именно ищеца, по повод изпълнение на служебните му функции.
Претендира се обезщетение за уронване на авторитета на ищеца, като полицейски
служител в обществото и сред колегите му. Като длъжностно лице, полицейски
служител, ищецът има и задължения по опазване на обществения ред, защита на
законните права на гражданите и противодействие на престъпността, което
действително е високорискова дейност, е свързана с необходимостта гражданите и
обществото да се отнасят с нужното уважение и съдействие към полицейските
органи. Поведението на ответниците е било груба демонстрация и категорично
незачитане на установения правов ред, чрез отправените към ищеца и колегата му
обиди и заплахи. Това поведение в по-голяма степен засяга честта и
достойнството на ищеца, тъй като е свързано именно със задълженията му да
опазва така установения законов ред, както и авторитета на институцията, която
представлява, когато във връзка с осъществяване на тези му задължения е понесъл
незаслужено грубото отношение на ответниците. Безспорно се установи, че това
поведение действително е накърнило честта и достойнството, авторитета и името
на ищеца, в която насока са гласните доказателства, станало е на място пред
множество хора, получило е съответен отзвук и сред колегите на пострадалия,
поради което същият следва да бъде възмезден.
По
изложените съображения, съдът намира, че след като ищецът К.Д.П. е претърпял
неимуществени вреди вследствие съвместните действия на ответниците И.Г.П. и Р.Н.К.,
следва на основание чл.45, вр.чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД, последните да бъдат
осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, причинени от .......ите обиди и заплахи за уволнение, а ответникът К. и
за претърпените от ищеца ....., във връзка с .........
В резултат на
гореописаното престъпление, ищцецът е претърпял уронване на авторитета и
достойнството, обида, водещи до подтиснатост и затваряне в себе си, както и .....
........, ....... му от ответника К., които са от категорията на
неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова,
размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на
справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД. При определяне то му следва да се имат
предвид конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, значими за размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, които съдът взе предвид при
определяне на размера на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
За претърпените от ищеца
негативни емоционални преживявания, .......и умишлено от ответниците с
изключителна дързост с .......ите обиди и заплахи, пред множество хора, по
време на изпълнение на служебни задължения по опазване на обществения ред,
съдът счита, че следва да бъде обезщетен със сумата от 1500 лева, като в
останалата му част счита иска прекомерно завишен.
За ........, с оглед
характера на причиненото увреждане, което е лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, не са настъпили дълготрайни последици и не се е
отразила на здравословното му състояние, като е била причинена единствено .......,
отшумяла сравнително бързо, съдът счита, че като се отчете и общественото
положение на ищеца, възрастта му, а и с оглед факта, че е ....... по време на
изпълнение на задълженията на ищеца по опазване на обществения ред, сумата от
500 лв. е в състояние да обезщети ищеца за така понесените негативни преживявания,
като в останалата му част искът се явява прекомерно завишен по размер.
Вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му, в случая от 02.05.2010 год.
Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана,
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, поради което и исковете за присъждане на законна
лихва върху формираното обезщетение, от датата на извършване на деликта, се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Следва ответниците да
бъдат осъдени да заплатят и държавна такса върху уважените размери на исковете,
като се има предвид, че минималният размер на таксата, дължима по чл. 1 от
Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата е 50 лева, то следва
ответникът К. да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 80 лв., а
ответникът П. – 30 лв. – половината от таксата, дължима върху присъденото солидарно
обезщетение.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноските по делото, съразмерно с уважения размер на исковете му, а
именно – 480 лв. за адвокатски хонорар.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.П., с ЕГН: **********,*** и
Р.Н.К., с ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на К.Д.П., с
ЕГН: **********,***, адв. С.Я., сумата
от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразени в накърняване на човешката и
професионалната чест и достойнство, в следствие на отправени му обиди, закани
за саморазправа и уволнение от работа на 02.05.2010 г. в землището на град .....,
област ......., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
периода от датата на извършване на непозволеното увреждане - 02.05.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
предявена част за разликата над сумата от 1500 лв. до 4000 лв.
ОСЪЖДА Р.Н.К., с ЕГН: **********,***,
да заплатяи на К.Д.П., с ЕГН: **********,***, адв. С.Я., сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразени в претърпени ....., в следствие на ........ на 02.05.2010 г. в
землището на град ....., област ......., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за периода от датата на извършване на непозволеното
увреждане - 02.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искът в
останалата предявена част за разликата над сумата от 500 лв. до 1000 лв.
ОСЪЖДА И.Г.П., с ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на РС Пловдив държавна такса в размер на 30 лв. (тридесет
лева) на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Н.К., с ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на РС
Пловдив държавна такса в размер на 80 лв. (осемдесет лева) на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.П., с ЕГН: **********,*** и Р.Н.К., с ЕГН: **********,***,
да заплатят солидарно на К.Д.П., с
ЕГН: **********,***, адв. С.Я., сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет
лева) направени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му, от
страните.
Районен
съдия: /п./ Елена Калпачка
Вярно с оригинала!
ММ