Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 07.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария
Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3927 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: *********, седалище:***, срещу С.С.И.,
ЕГН
**********, с адрес:
***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2202.41лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение №5542/20.07.2018г., по ч.гр.д. №11092 по
описа за 2018г. на ВРС, 16 състав; искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1281.63лв., представляваща договорно
възнаграждение и сумата от 1960.39лв.,
представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги при твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски кредит с номер ********** от 31.08.2016г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като издадената такава е връчена по реда на чл.47 ГПК, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви
установителните искове. Сочи се, че на 31.08.2016г. между страните е сключен
посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника
била отпусната сумата от 2550лв. за срок от 36 месеца при размер на вноската от
124.43лв. с падеж втори ден от месеца; годишен процент на разходите 49.89%;
годишен лихвен процент 41.17%. Уговорено било възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги от 2530.44лв, респективно общото задължение достигнало
сумата от 7009.92лв., а общият размер на вноската – 194.72лв. Неразделна част
от договора били Общите условия. Длъжникът заявил с част от отпуснатата сума по
кредита да бъде рефинансирано друго задължение към „Вива Кредит“ ООД в размер
от 600лв. и към „Би Енд Джи Кредит“ ООД в размер от 600лв. Изпълнявайки точно
договорните си задължения, на 31.08.2016г. ищецът превел по банкова сметка ***. На 21.12.2016г. между страните бил сключен Анекс №1 към договора за
кредит за отлагане на вноски, а на 16.06.2017г. Анекс №2 за отлагане на вноски.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, и на основание т.12.3
от ОУ, настъпило автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост с уведомление до длъжника от 11.01.2018г. Поради това,
дължими са всички претендирани суми. В уточнителна молба се сочи, че
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е опционално, с което
ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на кредита,
както и че при настъпване на неблагоприятни за него събития, ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, да намали размера на вноските, както и
падежната дата по кредита и получаването на допълнителни парични средства.
Поддържа се, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит и е в резултат на
свободната воля на длъжника. На л.68 ищецът посочва банкова сметка, ***ираните
суми. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски. В открито съдебно заседание исковете се поддържат.
В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.С.И..
В открито съдебно заседание ответницата не се явява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №11092 по описа за 2018г. на ВРС, 16 състав, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителния иск, която е връчена по чл.47 ГПК, и искът е предявен
в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит №**********/
31.08.2016г., сключен между ищеца и ответника като кредитополучател, със
следните параметри: сума по кредита 2550лв., като сумата от 1400 от тази сума е
определена за рефинансиране; срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската
по кредита 124.43лв.; ГПР от 49.89% и ГЛП 41.17%; дължима сума по кредита от 4479.48лв.;
възнаграждение зза закупен пакет от допълнителни услуги 2530.44лв.; размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 70.29лв.; общо задължение по
кредита от 7009.92лв. и общ размер на вноската от 194.72лв.; дата на погасяване
– 2 ден от месеца /л.19-21/. Договорът е придружен от двустранно подписано споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.23/, както и от носещи
подписа на клиента Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски
кредит /л.25-35/, както и подписан от клиента погасителен план от 31.08.2016г.
/л.36-38/. Като част от досието по кредита, са приети по делото и искане за
отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт” от С.С.И. от 30.08.2016г.
/л.6-9/ и подписан от ответницата стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити /л.14-17/.
Представени са
извлечения за банкови транзакции на л.39-41 от 31.08.2016г., от които е видно,
че ищецът е превел в полза на ответницата сумите по кредита.
С анекс
2/16.06.2017г. страните са предоговорили падежа на вноските, като са подписани
и нови погасителни планове с краен падеж 02.01.2020г. /л.42-47/.
Приобщено е уведомително писмо от 11.01.2018г. от ищеца
до ответника, с което последният отправя изявление до С.И., че поради
неизпълнение на задълженията по гореописания договор, същият е обявен за
предсрочно изискуем, като общият размер на задълженията е 5444.43лв /л.50/.
Няма данни описаното уведомление да е изпращано и връчвано на кредитополучателя.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната
по установителния иск сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и в изпълнение
на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по
предявения установителен иск.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение и които се претендират по
осъдителните искове, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски
кредит, включващ твърдяните клаузи за
дължимост на договорно възнаграждение и възнаграждение за избран пакет за
допълнителни услуги, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата
по заема е усвоена на ответника и за него е възникнало задължение, включително
поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите,
предмет на исковете, в претендираните размери.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните
суми.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени
доказателства, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е реално предоставена
сумата от 2550лв. – една част чрез рефинансиране и друга чрез превод в полза на
С.И.. Договорът съдържа и твърдяните клаузи за дължимост на договорно
възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Настоящият
съдебен състав счита, че подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и
ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и включително в
съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и
разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на
чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговрна информация е представена на
кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията,
включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия, подписани на
всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен европейски
формуляр. Видно е, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения
размер в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил
крайният падеж на договора съобразно Анекс2.
Отчитайки
служебното си задължение за съблюдаване спазването на императивни правни норми,
досежно уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 2530.44лв., съгласно раздел
VI „Параметри” от договора, съдът намира
следното: Съгласно представеното
към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, заплащането на
уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на
дата на падеж
и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Възможността за събиране от
потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК.
Законът обаче императивно забранява
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът да не
съдържа легално определение по отношение на понятията
„такса за управление на кредита”
и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че уговорените услуги попадат именно
под обхвата на посочените такси.
Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 2530.44лв., съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, респективно
клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК.
На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.24 ЗПК, вр. с
чл.143, т.5 ЗЗП доколкото възнаграждението е отнапред определено при липса на
сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция.
Горното
мотивира съда да приеме, че за ответницата валидно по процесния договор за
потребителски кредит са възникнали само задължения за погасяване на главница и
договорна лихва. Недължима е начислената сума за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Ответницата
по делото не е оспорила вземанията на ищеца нито по основание, нито по размер, поради което следва да се приеме, че сумите за главница и договорно
възнаграждение са дължими в предявените размери.
В заключение,
съдът намира, че следва да уважи в цялост предявените искове за главница в
размер от 2202.41лв. и договорно възнаграждение в размер от 1281.63лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.06.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Претенцията за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги от
1960.39лв. следва да бъде отхвърлена.
По разноските в
процеса:
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 64лв., от които за заплатена
държавна такса 44лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 20лв. За исковото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски в общ размер от 159.27лв., от които 95.27лв. заплатена
държавна такса по уважените искове и 64лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът С.С.И.,
ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на ищеца
„П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: *********, седалище:***, сумата от 2202.41лв. /две хиляди двеста и два лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер ********** от 31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение №5542/20.07.2018г., по ч.гр.д. №11092 по описа
за 2018г. на ВРС, 16 състав,
на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** сумата от 1281.63лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща договорно
възнаграждение по
Договор за потребителски кредит с номер **********
от 31.08.2016г.,на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК:
*********, седалище:*** срещу С.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1960.39лв.
/хиляда деветстотин и шестдесет лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит с номер ********** от 31.08.2016г.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** сумата от 64лв. /шестдесет и четири лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №11092 по описа за 2018г. на ВРС, 16 състав
разноски, както и сумата от 159.27лв. /сто петдесет и девет лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени от ответника в полза на ищеца по следните, посочени от него, банкови
сметки: в „Юробанк и Еф Джи България” АД: BG94BPBI79401057379002 и в
„Алианц Банк България” АД: BG BUIN 95611000316183.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: