№ 59
гр. Разград, 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно
дело № 20253300600140 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С протоколно определение рег. № 173/28.03.2025 г. по ч.н. дело №
110/2025 г., РС-Разград групирал наказанията на осъдения К. И. М., наложени
по нох дело № 153/2024 г. по описа на ОС-Разград и по нох дело № 728/2024 г.
по описа на РС-Разград, като наложил най-тежкото от двете наказания –
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.. На основание
чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание с една година
лишаване от свобода като постановил осъдения К. И. М. да изтърпи наказание
лишаване от свобода в размер на пет години и шест месеца лишаване от
свобода.
Недоволен осъдения К. И. М. обжалва определението чрез защитник адв.
С. Д. в частта относно увеличението на наказанието по чл. 24 от НК, като
незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че за да увеличи размера на
определеното общо наказание, съдът се позовал на обремененото съдебно
минало на М., а със същия аргумент било определено наказанието от четири
години и шест месеца по нох дело № 153/2024 г. по описа на ОС-Разград.
Освен това бил осъден за престъпление, извършено в условията на опасен
рецидив и в този смисъл съдебното му минало също било отчетено при
квалифициране на деянието. В жалбата се изтъква, че е недопустимо при
приложението на чл. 24 от НК, съдът да се позове на същото основание. На
следващо място се изтъква, че при постановяване на атакуваното определение
не са отчетени редица смекчаващи вината. От въззивната инстанция се иска да
измени обжалваното определение, като го отмени в частта с която е
увеличено определеното общо наказание от четири години и шест месеца с
една година лишаване от свобода до размера на пет години и шест месеца.
1
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от преупълномощения
защитник на осъдения адв. Д. на същите основания и със същото искане.
Осъденият К. И. М. в лично изявление заявява, че подържа становището
на защитника си, като изразява съжаление за извършеното и се разкайва.
В последната си дума осъдения иска да се уважи жалбата му.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и при
служебна проверка законосъобразността и правилността на постановеното
определение, намира за установено следното:
К. И. М. е осъждан многократно, като относими към настоящото
производство са последните две осъждания, както следва:
1. С влязло в сила на 23.05.2024 г. определение по нох дело № 153/2024
г. по описа на ОC - Разград е одобрено споразумение № 5/23.05.2024 г., по
силата на което М. е признат за виновен да е извършил на 12.03.2024 г.
престъпления по чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 7
вр. с ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от
НК, за което му е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото -
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
2. С влязло в сила на 18.02.2024 г. определение по нох дело № 728/2024
г. по описа на РC - Разград е одобрено споразумение № 28/18.02.2024 г., по
силата на което М. е признат за виновен да е извършил на 10.02.2024 г.
престъпление по чл. 131а, предл. 2 вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. с чл.
129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца, определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
От приложената по делото справка са съдимост се установява, че спрямо
М. са налице други седем осъждания в периода от 01.12.2011 г. до 21.05.2021
г., за които са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода
/с изключение на първото осъждане, за което му е наложено наказание
обществено порицание, за престъпление, извършено като непълнолетен/,
които е изтърпял ефективно и след изтърпяване на последното наказание е
освободен от затвора на 07.09.2022 г.
От приложените по делото 2 бр. епикризи се установява, че през 2022 г.
5-годишното тогава дете на осъдения е постъпвало в болнични заведения за
лечение.
От приложен по делото договор се установява, че на 29.03.2023 г.
осъдения сключил трудов договор с община Разград за изпълнение на
длъжността “личен асистент“ със срок не по-късно от 01.01.2025 г.
От приложен по делото договор се установява, че на 12.12.2023 г.
осъдения М. сключил договор за наем на жилищен имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав направи следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна
2
проверка. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко
престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях съдът, след като
определи наказанията за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от
тях. Посоченото правило за групиране на наказанията, наложени за
престъпления, извършени в условията на съвкупност, намира приложение и
когато лицето е осъдено с отделни присъди, съгласно чл. 25, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че по
отношение на последните две осъждания спрямо К. И. М. са налице основания
по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за налагане на едно общо най-тежко
наказания, доколкото са за деяния, извършени в условията на реална
съвкупност – по тази съвкупност деянията са извършени преди, за което и да е
от тях да има влязла в сила присъда. В тази съвкупност са включени следните
четири осъждания:
По нох дело № 153/2024 г. по описа на ОС-Разград деянията са
извършени на 12.03.2024 г., а определението е влязло в сила на 23.05.2024 г.
Наложено е общо наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.
По нох дело № 728/2024 г. по описа на РС-Разград деянието е извършено
на 10.02.2024 г., а определението е влязло в сила на 18.02.2025 г. Наложено е
наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Видно от горното деянията по тези две осъждания са извършени преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях.
По тази съвкупност съдът правилно наложил най-тежкото наказание, а
именно четири години и шест месеца лишаване от свобода, наложено по
последното осъждане.
Първоинстанционният съд, като взел предвид, че К. И. М. е многократно
осъждан на наказания лишаване от свобода, намерил, че същия е личност със
завишена степен на обществена опасност и за постигане целите на
наказанието, на основание чл. 24 от НК, увеличил така определеното
наказание с още една година, като определил на осъдения наказание от пет
години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Относно представените от защитата епикризи на
детето, трудов договор с Община Разград и договор за наем, правилно съдът
констатирал, че тези обстоятелства се отнасят за период преди осъдителните
съдебни актове, предмет на групиране на наказанията.
По жалбата:
Въззивната инстанция намира определението в атакуваната част за
правилно и законосъобразно. Налице са всички основания за увеличаване
размера на определеното общо наказание, на основание чл. 24 от НК. В този
смисъл правилно и законосъобразно е отчетено обремененото съдебно минало
на осъдения М., като обстоятелство сочещо на личност с висока степен на
обществена опасност.
3
Видно от приложената справка за съдимост престъпната деятелност на М.
е започнала още докато е бил непълнолетен и е протичала последователно във
времето от 12.03.2011 г. до 12.03.2024 г. През този период престъпното
поведение на М. рецидивира и ескалира от кражба, през наркотици, телесна
повреда, грабеж, транспортни престъпления до изнудване и отново телесни
повреди. Въпреки, че предмет на делото са последните две осъждания, не
може да бъде оставена без внимание цялостната му престъпна дейност.
Очевидно изтърпените от М. наказания лишаване от свобода не са довели до
неговото поправяне и превъзпитание. В резултат на това логично следва да
бъде засилена наказателната репресия спрямо него. Последните две
осъждания на М. не са изолирани и не са явяват някакви изключения спрямо
цялостната му престъпна дейност, така че да се очаква, че и без приложение
на компенсиращия механизъм по чл. 24 от НК биха се постигнали целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Изложените в жалбата многобройни смекчаващи вината обстоятелства
нямат отношение към предмета на настоящото дело. Същите се съобразяват
при определяне размера на наказанието при всяко едно от осъжданията.
Акцент при приложение разпоредбата на чл. 24 от НК е цялостната престъпна
дейност на осъдения и в този смисъл необходимостта от засилване на
репресията за постигане целите на наказанието, при съобразяване на
заложените в същата разпоредба предели, които в случая са съобразени.
Размера на увеличение на наказанието е значително под възможния максимум
и отмяната му би се явило проява на неоправдано снизхождение към
осъдения, на фона на данните за неговата личност. Отделно от това по
отношение на същия по всяко едно от двете осъждания са определени
наказания под предвидения от закона минимум.
Въззивната инстанция не констатира допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на материалния закон във връзка с приложение разпоредбата
на чл. 24 от НК, поради което обжалваното протоколно определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег. № 173/28.03.2025 г.,
постановено по ч.н. дело № 110/2025 г. по описа на РС – Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5