РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Монтана, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:К. СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно
дело № 20231630200953 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на Р. А. В., с
посочен адрес в гр.Монтана, административни наказания - глоба в размер на
150 (сто, петдесет) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 3
(три) месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката В., чрез
адв.И. С. от МАК, моли да бъде отменено, алтернативно в жалбата се излагат
доводи за изменение. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО)
Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 11.03.2023г. в 04:10 часа на РП ІІ – 81 км 102 с посока на движение от
1
гр.Лом към гр.Монтана, жалбоподателката Р. А. В. била спряна за полицейска
проверка в качеството й на водач на л.а. „ХХХХХ“ с рег. № СВ хххх ТА.
Преди това св.К. М. К, работещ в Сектор Охрана на обществения ред при РУ
– Монтана (към настоящия момент „Патрулна постова дейност“), бидейки на
нощна смяна 19/07 часа с колегата си Т К., получили сигнал от оперативния
дежурен, че от гр.Вълчедръм в посока гр.Монтана по път ІІ–81 се
движи л.а. БМВ Х6, сиво на цвят, като водачът от женски пол най-
вероятно е употребил алкохол. Било им разпоредено да отидат на път ІІ-81
на КПП - Лом на края на гр.Монтана и там при установяване на въпросния
автомобил да извършат проверка. Не след дълго спрели за проверка
подадения им л.а. БМВ, водач на същия била жалбоподателката Р. В..
Докладвали на оперативния дежурен, като преди това лекият автомобил
бил спрян със стоп палка по образец. На подадената стоп палка, същата
спряла. Докладвали пак на оперативния дежурен, поискали съдействие от
колегите си от Сектор Пътна полиция да тестват водачката за алкохол и
наркотични вещества. Колегите им пристигнали на място, един от които
бил св.П. З. П. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП към ОДМВР - Монтана.
Обяснили на водача Р. А. В., че ще бъде тествана за алкохол и наркотични
вещества и какви действия ще бъдат предприети. В. предала изисканите й
документи. Водачът Р. В. след като разбрала, че ще бъде тествана за
алкохол първоначално отказа да бъде тествана за алкохол. Доближила се
до лекия си автомобил, който управлявала преди това, тя била извън него,
отворила вратата, седнала в автомобила и сядайки, запалила автомобила и
потеглила. Документите, които предала останали в пътните полицаи. Веднага
било докладвано на оперативния дежурен за това, че лицето Р. А. В., с цел да
осуети проверката за алкохол потеглила с лекия автомобил и се отправила
към гр.Монтана. Незабавно оперативният дежурен изпратил наличните
сили и средства, по данни в посоката, в която се отправил лекият
автомобил, който В. управлявала, а тя завила в посока гр.Монтана,
наляво по старото околовръстно – ул.Диана. Св.К и колегата му Т К.
последвали лекия автомобил, а колегите им от другия патрул, които са от
Охрана на обществен ред, спрели повторно в района на кръговото
кръстовище в края на ул.Диана (кпп – Враца) лекия автомобил управляван
от лицето Р. В.. Там пътните полицаи от Сектор ПП тествали В. с
техническо средство да употреба на алкохол и наркотични вещества.
Процесният АУАН бил съставен на В. за това, че лицето с цел да осуети
полицейска проверка за тестване за алкохол и наркотични вещества, без
полицейско разрешение се качила в лекия автомобил и потеглила.
Нарушителката била запозната със съдържанието на съставения от св.З.
АУАН Серия GA № 498 бл. № 815542//11.03.2023г., посочващ извършено
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. В АУАН като обстоятелства
било посочено следното – на 11.03.2023г. в 04:10 часа на РП ІІ – 81 км 102 с
посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана водача Р. А. В. управлявала
л.а. „ХХХХ“ с рег. № СВ хххх ТА, като В. не се подчинила при опит да й
2
бъде извършена полицейска проверка, продължила движението си по РП ІІ –
81 с посока на движение към гр.Берковица, като била спряна повторно от
автопатрул на РУ – Монтана в района на км 100 + 000. Така съставеният
АУАН за нарушение по чл.103 от ЗДвП бил подписан от В. без възражения,
не последвали такива и в законния седем дневен срок след съставяне на
АУАН.
Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, като административно-
наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР издал
обжалваното НП на 27.03.2023г., неуточнявайки в какво се е изразявала
полицейската проверка, която В. е осуетила.
Видно от служебно изисканата актуална справка за нарушител/водач
относно В., на същата дата 11.03.2023г. е било установено и друго извършено
от В. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП , за това, че
на 11.03.2023г. е управлявала МПС след употреба на алкохол (АУАН Серия
GA бл. № 815541/11.03.2023г.), поради което на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП й били наложени административни наказания – глоба в размер на 500
(петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца. Видно от справката за нарушител относно В. издаденото по повод на
това административно нарушение НП № 23 – 0996 – 000544/29.03.2023г., е
влязло в сила на 15.04.2023г.
В хода на съдебното следствие при новото разглеждане на делото, св.П.
З. П. и св.К. М. К потвърждават изложеното в АУАН, като твърденията на
жалбоподателката, чрез адв.С., че не е извършила нарушението, не се
подкрепят от доказателствата по делото, които настоящия съд кредитира.
Свидетелите подробно дават показания относно поведението на
жалбоподателката и най – важното, в какво се е изразявало осуетяването на
полицейска проверка.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че административно-наказващия орган е приложил правилно закона,
като е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.103
от ЗДвП, респ. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, с автор – жалбоподателката Р. А. В.,
която има качеството на водач по смисъла на § 1, т.25 от ДР на ЗДвП. Съдът
изцяло кредитира показанията на св.П. и св.К, които са обективни и
последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а
посоченото от В. чрез адв.С., е необосновано и недоказано относно допуснато
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Показанията на св.З. и св.К,
които показания съдът кредитира като обективни, са в подкрепа на
изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП.
Доводите на В. чрез адв.С. за отмяна на НП, не се споделят от настоящия
съд. Последният намира, че правилно АУАН е съставен спрямо
жалбоподателката като автор на нарушението по чл.103 от ЗДвП и правилно е
издадено НП с адресат жалбоподателката. При наличните доказателства,
правилно е посочено, че Р. А. В. е нарушила разпоредбата на чл.103 от ЗДвП,
3
за което са й наложени административни наказания на основание чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП. Безспорно в случая е налице виновно поведение на
административно-наказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен
състав е извършило административното нарушение.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по
чл.103 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и
условията на чл.28 от ЗАНН. Обществената опасност на извършеното
нарушение е значителна, доближаваща се до тази на деянието по чл.270 от
НК, която по разбиране на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от
ЗАНН.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на
чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от
ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 11.03.2023г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Според настоящия съд не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на защита на В. (очевидно от
данните по делото жалбоподателката чрез упълномощения защитник в
пълнота е реализирала правата си, в това число и правото на защита). Според
този съд, непосочването в какво се е състояла полицейската проверка, която
водача В. е осуетила, не е съществено процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване правото на защита на В..
Съгласно чл.103 от ЗДвП – „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания“.
Съгласно чл.175, ал.1 от ЗДвП – „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който:т.3. откаже да предаде документите си на органите за
контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол;
Като се имат предвид непосредствено събраните по делото писмени и
гласни докадзателства, правилно процесните АУАН и НП са съставени за
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, респ. чл.175, ал.1, т.3 от
ЗДВП, а не за административно нарушение по чл.64 от ЗМВР, респ. чл.257 от
ЗМВР.
В случая ЗМВР се явява общ закон спрямо ЗДвП, а последният е този,
който урежда административно-наказателната отговорност на водачите на
МПС, в това число и издаваните до тях разпореждания. В случая
4
административно-наказаното лице е водач на МПС и като такава приложими
са специалните разпоредби на ЗДвП, а не общият текст от ЗМВР. (в този
смисъл е Решение № 267/24.06.2022г. по КАНД № 193/22г. по описа на АС –
Монтана).
Според настоящият съд не е налице хипотезата на чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, защото въз основа на доказателствата по делото правилно е била
приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – водача В.
не е отказала да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, а мълчаливо се е насочила към предната част на автомобила,
влязла е в него, потеглила и продължила в посока гр.Монтана с доста висока
скорост, с цел да осуети полицейска проверка за употреба на алкохол.
По делото е приложена справка за нарушител на водача В., от която е
видно, че същата е водач от м.01.2012г. и процесното й нарушение по ЗДвП
не е първо по ред. Освен процесното НП, спрямо В. има издадени и други
НП-я – 7 бр. влезли в сила (в периода м.01.2012г. – м.03.2023г.),
изпълнението на 1 бр. НП е погасено по давност и 17 бр. фишове (в периода
м.10.2015г. – м.02.2023г.), като преобладаваща част от влезлите в сила НП и
фишове, видно от справката, са били заплатени от В.. Видно от справката,
макар и налични други административни нарушения (с изключение на това по
чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП, санкционирано на основание чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП), същите не се отличават с особена тежест и са извършени далеч
назад във времето, с изключение на 1 бр. НП, по които нарушенията за
извършени през 2019г., санкционирани с административни наказания глоби,
най–висока по размер от които е 20 лева, наложена на основание чл.185 от
ЗДвП. По отношение на не малкото число издадени фишове, видно от
справката за нарушител, същите са заплатени от В. и касаят административни
нарушения по ЗДвП, чиято значимост не е значителна, тъй като са
санкционирани с фишове, а не с НП-я.
Поради изложеното и съобразяване на приложените от В. и
пълномощника й адв.С. от МАК, приети по делото, данни за семейното и
социалното положение на жалбоподателката (работеща, разведена, майка на
син, роден 2014г. – заверено копие на Удостоверение изх. № 706/04.10.2023г.
за семейно положение, съпруг/а и деца), настоящия съд намира, че няма
законна пречка да бъде уважено искането на В. за намаляване размера на
наложеното по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание –
лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 (три) месеца, при
минимално предвидения размер от 1 (един) месец, но не и размера на
наложеното административно наказание – глоба в размер на 150 (сто,
петдесет) лева. Така определено това административно наказание според
настоящия съд е съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН
Според този съд са налице основания за изменение на наложеното
административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП - лишаване
от право да се управлява мпс за срок от три месеца, като същото следва да се
5
намали при минималния размер на предвиденото административно наказание
по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – на един месец лишаване от правоуправление.
Съдът намира, че така определено административното наказание е съответно
и справедливо, съобразено с изискванията на чл.27 ЗАНН. Видно е, че спрямо
В. са издадени не малък брой НП, предшествани от съставени АУАН-я, но
при преглед на представената справка/картон на водача В. се установява, че в
преобладава част допуснатите нарушения от същата (с изключение на едно от
визираните по – горе), не се отличават с висока степен на обществена
опасност, респ. наложените по размер административни наказания – глоби, не
са високи по размер. Настоящият съд намира измененото по размер
административно наказание за съответно, правилно определено и
справедливо, съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като се имат
предвид приложените от В. чрез пълномощника й адв.С., приети по делото,
данни за семейното и социално положение на жалбоподателката – разведена,
работеща, майка на син, роден 2014г.
НП в частта на приложение на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП относно
административното наказание глоба, няма правно основание за изменение и
като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Видно от приложеното
заверено копие на трудов договор № 021/29.03.2023г. жалбоподателката
работи като търговски представител, при договорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева, което по
разбиране на настоящия съд, е основание за потвърждаване на НП в тази му
част, защото заплащането на наложената глоба в размер на 150 (сто, петдесет)
лева, няма да бъде непосилно за В..
Разноски не се претендират, затова и съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0996-
000498/27.03.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР -
Монтана, в частта, с което на Р. А. В., с посочен адрес в гр.Монтана, е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 150 (сто,
петдесет) лева на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023г. на
Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана, в частта, с което на
Р. А. В., с посочен адрес в гр.Монтана, е наложено административно
наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3
(три) месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС - за срок от 1 (един) месец.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
6
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7