Мотиви към присъда № 19 от 04.02.2020 г. по НОХД №
3734 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Ю.В.И. за това, че в периода от 29.11.2017 г. до 19.11.2018 г. в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи,
както следва:
- на
29.11.2017 г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: 5 броя орехите добруджански
бабек слайс 90 гр., 3 броя
КФМ кренвирш Виена голд, 2 броя КФМ луканка
панагюрска 190 гр., 4 броя КФМ луканка смядовска 190 гр., 4 броя КФМ
деликатесно филе слайс 80 гр., 1 брой КФМ прошуто крудо слайс
80 гр., 3 броя КФМ луканков салам закуска 180 гр., 3 броя орехите пуешки деликатес слайс 100 гр.,
на обща стойност 102,37 лв. от владението на Р.И. С. - материално отговорно
лице на фирма „П.М" ООД;
-
***
направил опит да отнеме чужди движими вещи - 2 броя уиски червено „Джони
Уокър" 700 мл. на обща стойност 47,98 лв. (четиридесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки) от владението на Е.П.С. - материално отговорно лице
на магазин „СВА - Чайка", като деянието останало недовършено по независещи
от дееца причини,
всички
вещи на обща стойност 150,35 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и същият
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение
е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира,
че установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания
доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, което да
бъде намалено с 1/3. Намира, че на подсъдимия следва да бъдат възложени
разноските в производството.
Защитникът на подсъдимия
И. – адв. Б.С. ***, моли при определяне на наказанието да бъдат взети предвид
множеството смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието, направено
по делото; изразеното съжаление; чисто съдебно минало поради настъпила
реабилитация; ниската стойност на вещите; ниска степен на обществена опасност
на деянието.
Подсъдимият Ю.В.И.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на пренията
моли за възможно по-леко наказание. В последната си дума изразява съжаление и
проявява критичност към стореното.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ю.В.И. е роден на *** ***. Същият е с адрес в
гр.Варна, ул. „Фьодор Успенски“, № 23, ет.3, ап.3, български гражданин,
неженен, работи, осъждан, с ЕГН **********.*** подсъдимият И. влязъл в магазин
за хранителни стоки, стопанисван от търговско дружество „П.М" ООД, ***, с
управител и материалноотговорно лице на дружеството Р.И. С..
След като влязъл в магазина, Ю.В.И. се приближил до щанд с
колбаси. Подсъдимият И. взел от щанда в магазина следните колбаси: 5 броя
орехите добруджански бабек слайс
90 гр., на обща стойност 16,95 лв., 3 броя КФМ кренвирш Виена голд, на обща стойност 8,97 лв., 2 броя КФМ луканка
панагюрска 190 гр., на обща стойност 9,90 лв., 4 броя КФМ луканка смядовска 190
гр., на обща стойност 17,72 лв., 4 броя КФМ деликатесно филе слайс 80 гр., на обща стойност 26 лв., 1 брой КФМ прошуто крудо слайс
80 гр., на стойност 3,09 лв., 3 броя КФМ луканков салам закуска 180 гр., на
обща стойност 10,77 лв., 3 броя орехите пуешки
деликатес слайс 100 гр., на обща стойност 8,97 лв.,
всичко на обща стойност 102,37 лв.
Посочените колбаси подс. И. скрил в
дрехите си, отишъл на касата и заплатил с монети друга стока от магазина, след което преминал покрай касовата зона, без
да заплати колбасите и излязъл от магазина.
При извършване на ревизия в магазина на 01.12.2017 г. се
установила липсата на посочените колбаси. Записите от охранителните камери за
видеонаблюдение били прегледани от управителят на магазина Р. С., която
установила извършената кражба.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, от чието заключение се
установява че лицето, което е отнело движимите вещи от магазина, е подсъдимият Ю.В.И..***
подсъдимият И. отишъл в магазин за хранителни стоки на търговско дружество „ЦБА"
АД - „ЦБА -
Чайка", находящ се в ж.к. „Чайка", бл. 27, с управител и
материалноотговорно лице на магазина Е.П.С..
След като влязъл в магазина, подсъдимият Ю.В.И. се приближил до
рафта с алкохол, откъдето взел 2 броя бутилки уиски „Джони Уокър червено"
700 мл. на обща стойност 47,98 лв. и скрил бутилките под якето си. Тези негови
действия били възприети чрез камерите за видеонаблюдение
от св. З.М.И. -служител, който
отговарял за видеонаблюдението на супермаркета. Св. И. влязла в магазина и
видяла как Ю.И. отишъл до касата и заплатил едно десертче
и без да заплаща двете бутилки с уиски преминал покрай касовата зона. Св. З. И.
се обадила на св. А.Б.А - служител на „ЦБА" АД, който отговарял за
охраната в магазина и спряла подс. И. до изхода на
търговския обект. Св. А. пристигнал на място, като казал на подсъдимия да
извади вещите, които има в якето си. Подсъдимият И. извадил двете бутилки
„Джони Уокър" и свидетелите се обадили в полицията. По повод на подадения
сигнал в магазина пристигнали св. Г.Р.Г. и св. Я.Х.П. - служители при Второ РУ
- гр. Варна. Подсъдимият Ю.И. бил задържан и отведен в сградата на Второ РУ -
Варна, където с протокол за доброволно предаване предал двете бутилки уиски,
които опитал да вземе от магазина. На 27.11.2018 г. вещите били върнати на св. А.
А. с разписка.
В хода на разследването била назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, с която се установило, че към момента на извършване на деянието от
30.11.2017 г. подсъдимият И. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така
и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и съдържащи се в показанията на свидетелите Р.И. С. (л. 26), Е.П.С. (л. 27), З.М.И.
(л. 28), А.Б.А (л. 29), Г.Р.Г. (л. 30), Я.Х.П. (л. 31); писмените доказателства
и доказателствени средства – протокол за вземане на образци за сравнително
изследване (л. 32), протокол относно установени липси на „П.М“ ООД (л. 62),
длъжностна характеристика (л. 63-66), характеристична справка (л. 68), протокол
за доброволно предаване (л. 91 от ДП),
характеристична справка (л. 117), протокол за доброволно предаване (л. 160),
разписка (л. 171), справка за съдимост и бюлетини за съдимост от съдебното
дело; заключение по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза (л. 33-35); заключение по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза (л. 39); заключение по назначената в хода на
досъдебното производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
(л. 44-49) и веществени доказателствени
средства - фотоснимки (л. 52-55).
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни
на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и
относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство са представени
заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, заключение по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, заключение по назначената в хода на досъдебното
производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, които съдът
намери за пълни, ясни и обосновани.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Съдът намира за достоверни и допринасящи за разкриване
на обективната истина и изготвените веществени доказателствени средства –
фотоснимки.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на
подсъдимия И. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Ю.В.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна
в инкриминирания период подсъдимият противозаконно е отнел чужди движими вещи.
Отнемането им е противозаконно, тъй като е станало без знанието и съгласието на
владеещите вещите лица.
Изпълнително
деяние се е изразило в установяване от страна на подсъдимия И. на трайна
фактическа власт върху чужди движими вещи, собственост на „ЦБА"
АД и „П.М“ ООД, владението върху които е до този момент било упражнявано
съответно от св. Р.И. С. и св. Е.П.С.. Установената власт от подсъдимия И.
върху отнетите вещи по първото деяние е била трайна, тъй като същият е разполагал с пълната
възможност за разпореждане с тях. По отношение на второто деяние същият е имал
пряк умисъл да установи трайна фактическа власт, но поради своевременната
намеса на служители на „ЦБА“ АД, същото е било прекъснато и е останало
недовършено по независещи от дееца причини. Той е манифестирал присвоителното си намерение, след като в единия случай е
напуснал трайно магазина, стопанисван от „П.М“ ООД, заедно със скритите в
дрехите колбаси, а в другия случай е направил опит да напусне магазина на „ЦБА" АД със скритите под якето си две
бутилки уиски, но е бил възпрепятстван от служители на дружеството.
Вещите са били
чужди за подсъдимия - собственост на „ЦБА" АД и „П.М“ ООД, като св. Р.И. С.
и св. Е.П.С. са манифестирали фактическата власт върху тях, съхранявайки ги в
търговските обекти, в които работят.
Подсъдимият е извършил
процесното деяние при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 НК - през непродължителни периоди от време са извършени две деяния,
които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Не са налице
предпоставките за приложението на чл. 26, ал. 5 НК за налагане на наказание
като за опит, тъй като довършеното деяние, доколкото има за предмет повече вещи
и на по-висока стойност, се отразява значително върху характера на цялостната
престъпна дейност.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия И. виновно с форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията са осъществени в строга и
логическа последователност, която убеждава съда, че в съзнанието му е била
формирана ясна представа, че прекъсва, съответно цели прекъсването на
фактическата власт върху инкриминираните вещи, установявайки свое владение
върху тях.
Подсъдимият е имал намерение да присвои вещите, изводимо от извършеното от него
напускане на магазина на първата дата и насочването му към изхода на търговския
обект на втората дата.
Ето защо съдът намира,
че извършеното от Ю.В.И. деяние е съставомерно, както
от обективна, така и от субективна страна и затова го призна за виновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.
194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
осем години.
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
В случая е приложима
разпоредбата на чл. 55 НК, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 58,
ал. 4 НК, тъй като е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, е
несъразмерно тежко на извършеното деяние, а именно ниската стойност на
предметите на престъплението – 150,35 лв., което е значително под размера на
една минимална работна заплата за страната към периода на извършване на
престъплението.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете още като смекчаващи отговорността обстоятелства
изразеното съжаление за стореното, проявената критичност и съдействието на
подсъдимия, оказано на разследващите органи за събиране на доказателства за
установяване на авторството на деянието.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки целите в
чл. 36 НК и при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително на изключително такова, при което и най-лекото наказание се явява
несъразмерно тежко на извършеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, която задължава съда да приложи чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ НК, съдът
намери, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание пробация чрез задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти
седмично за срок шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. Налагането само на задължителните пробационни мерки в техния
минимален размер ще отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на хуманизма на българското наказателно
законодателство.
По веществените доказателства и
разноските:
Съдът постанови вещественото доказателство един брой диск (DVD – R) да се остави в кориците на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Ю.В.И. беше осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в досъдебното производство
разноски в общ размер на 435,14 лв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: