Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 18.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на
двадесет и седми октомври
През две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХ Дело №230 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №495714-F0276874/24.02.2020
година на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново. В жалбата си жалбодателят
твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че
случайно разбрал за издаването на атакуваното постановление, както и за други
издадени наказателни постановления. Твърди, че на 14.02.2020 година на
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който
бил връчен на Д.М. в качеството му на управител и е за установено нарушение на
Наредба №Н-18/2006 година на Министъра на финансите-неиздаване на касов бон при
извършена контролна покупка-резервиране на нощувка. Твърди, че постановлението
не е връчено на жалбодателя по законовия ред. В допълнителна жалба жалбодателят
доразвива съображенията си, като оспорва действията по връчване на обжалваното
постановление. Твърди, че при образуване на административно-наказателната
преписка е допуснато и процесуално нарушение, изразяващо се в това, че на база
един акт за установяване на административно нарушение са издадени четири броя
наказателни постановления и това представлява нарушение на законовия регламент
за образуване на административно наказателно производство и е самостоятелна
предпоставка за отмяна на обжалваното постановление. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като в обекта не е имало лице, което да извърши
продажбата на услуга.
Моли да бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление, а в противен случай да бъде
намален размера на наложената санкция.
За ТД на НАП
гр.Велико Търново се явява юрисконсулт С., който изразява становище за
недопустимост на жалбата, а по същество за неоснователност и недоказаност на
същата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено или евентуално
намалено наложеното административно наказание.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана, като не
споделя довода на юрисконсулт С. за влизане в сила на наказателното
постановление, поради необжалването му в законовия срок и за недопустимост на
жалбата.
От
доказателствата по делото е видно, че върху постановлението е направено
отбелязване за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, като в тази насока се
представя и протокол №1552040/27.04.2020 година на стр.14 от делото.
Съгласно чл.58 ал.1
от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение, а според ал.2 когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата
на чл.58 ал.2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните
последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната
норма е изключителна-представлява отклонение от общата уредба на съответната
материя по смисъла на чл.11 ал.2 от Закона за нормативните актове, нейното
тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият
състав на чл.58 ал.2 от ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в
нормата предпоставки-нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият адрес да е неизвестен. Нормата следва да се тълкува и прилага стриктно и
ограничително и по отношение на предвиденото отбелязване върху НП.
От
приложения протокол от дата 27.04.2020 година и показанията на актосъставителя С.С.
се установява по несъмнен начин, че адресът на жалбоподателя е посетен
еднократно, а не многократно, като по делото не е налице надлежно установяване
наказващият орган да е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или в
случай, че установи, че адресът му не е променян да предприеме действия за
връчване на наказателното постановление по друг начин.
Съдът
приема за основателни доводите на жалбодателя, че евентуалното посещение на
търговския му обект от служители на наказващия орган е извършено по време,
когато в страната беше обявено извънредно положение-с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 година и до 13.04.2020 година, удължено с Решение на
Народното събрание,Обн.Дв.Бр.33/07.04.2020 година, в сила до 13.05.2020 година.
Със Закона за мерките и действия по време на извънредното положение бяха
въведени ограничения на правата на гражданите и търговците, в т.ч. и забрана за
извършване на хотелиерска и ресторантьорска дейност, какъвто всъщност е и
предмета на дейност на жалбодателя и такава дейност същият развива в
проверявания от служителите на наказващия орган обект.
Напълно
основателни и споделящи се от съда са доводите на жалбодателя, развити в
допълнението към жалбата, че във връзка с дейността си и комуникацията с НАП, на
наказващия орган са били известни както адреси на представляващите по закон
дружеството- жалбодател, така и техни телефони за установяване на контакти, както
и че на наказващия орган е бил известен електронен адрес на жалбодателя. От
изложеното следва, че наказващият орган не е положил достатъчно усилия за
установяване на контакти с представляващите жалбодателя за връчване на наказателното
постановление по реда визиран в чл.58 ал.1-2 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира, че не са изпълнени и двете предпоставки на разпоредбата на чл.58
ал.2 от ЗАНН, при липсата на каквито и да е други доказателства от кръга на посочените
по-горе в мотивите за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя
на посочения от него адрес или за промяна на адреса му. След като наказателното
постановление не е редовно връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и не е
породило целената с него правна последица-поставяне началото на срока за
обжалването му пред съда, седмодневният срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН не е изтекъл
на 12.08.2020 година-датата на депозиране на жалбата в канцелария на наказващия
орган и същата е процесуално допустима.
От приложените по
делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа
на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели-С.Б.С.,Ц.Н.Ц., К.В.Ц., Р.И.Т.и М.А.Т.,
съдът приема за установено следното:
На дата 06.01.2020
година свидетелите по делото-С.Б.С., Ц.Н.Ц. и К.В.Ц. служителите на НАП извършили проверка в търговския обект на
жалбодателя, находящ се в с.Рибарица, Ловешка област, като проверката била
извършена в присъствие на единия представляващ жалбодателя-Д.М.. В протокола от
извършената проверка били констатирани няколко нарушения, включително и че не
за всяка продажба на хотелски услуги се издават касови бележки от електронен
касов апарат с фискална памет, тъй като при извършеното плащане на хотелска
стая за една нощувка на стойност 65,00 лева от свид.С. в 10,55 часа не е била
издадена касова бележка от работещия касов апарат. Установява се също, че
стойността на покупката е била платена в брой на лицето Р.Н.Т.. Неиздаването на
касова бележка се потвърждава и от дневния финансов отчет, който е нулев. На
основание чл.37 ал.3 от ДОПК проверяващите са изискали явяване на представляващия
М. на дата 13.01.2020 година в офис на ТД на НАП-Ловеч и да представи паспорти
и свидетелства за регистрация на ЕКАФП, както и други документи и за съставяне
и връчване на акт за нарушение.
На
14.02.2020 година на жалбодателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който текстово са описани няколко нарушения, между
които и че не за всяка продажба на хотелски услуги се издават касови бележки от
електронен касов апарат с фискална памет, тъй като при извършеното плащане на
хотелска стая за една нощувка на стойност 65,00 лева от свид.С. в 10,55 часа не
е била издадена касова бележка от работещия касов апарат, че стойността на
покупката е била платена в брой на лицето Р.Н.Т. и неиздаването на касова
бележка се потвърждава и от дневния финансов отчет, който е нулев. В съставения
на жалбодателя акт за нарушение са посочени като нарушени следните норми-чл.25
ал.1 т.1, чл.25 ал.8, чл.38 ал.1 т.1 и чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/2006
година на МФ, както и на чл.118 ал.1 от ЗДДС. Актът е връчен на представляващия
жалбодателя Д.М., в който същият вписал, че няма възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ във връзка с чл.118 ал.1
от ЗДДС и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбодателя е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева.
Съдът приема, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3
от ЗАНН. При издаване на акта за нарушение и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го акт за нарушение правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в
този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Съдът не споделя
направеното възражение от жалбодателя за допуснато процесуално нарушение, изразяващо
се в съставяне на един единствен акт за нарушение и вписани в него четири
административни нарушения, като основание за издаване на няколко-четири наказателни
постановления въз основа на този акт. Както се приема в съдебната практика не
съществува законова пречка с един акт да бъдат констатирани няколко
административни нарушения, като от преценката на наказващия орган зависи дали
да санкционира нарушителя за всички нарушения или само за някои от тях, съответно
дали това да бъде сторено с едно или с няколко отделни наказателни
постановления.
На настоящия съдебен
състав е служебно известно, че и другите издадени въз основа на акт за
нарушение №0276874/14.02.2020 година наказателни постановления са обжалвани от
жалбодателя, като по описа на съда са образувани още три административно наказателни
производства. От изложеното следва, че четирите наказателни постановления са
издадени за четири различни административни нарушения и жалбодателят не е
санкциониран два пъти за едно и също нарушение.
Фискалните касови
бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС
и в Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.118
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната
разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.25 ал.1
от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3 ал.1-за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по чл.3 ал.1, 2. по чл.3 ал.2-за всяко плащане, включително за платените
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е
видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като
търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на
клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за
извършеното плащане.
В случая
констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата
касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и
кредитирани доказателства. От същите е извършено плащане за хотелска стая за
една нощувка на стойност 65,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов
бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран,
включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
С оглед изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно
доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното
нарушение като „маловажен случай“. Касае се за спазване на фискална дисциплина,
посредством, която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде
заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това
конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и
прилагането на чл.28 от ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира, че
неправилно наказващият орган е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по
чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС да се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. По делото липсват доказателства,
а дори и твърдения от страна на наказващия орган, за предишни нарушения от
страна на същото ЮЛ, поради което се явява справедливо размерът на
имуществената санкция да бъде в минималния предвиден в закона размер от 500
лева. С този размер на санкцията според съда могат да бъдат постигне целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН-да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото, поради което НП ще следва да бъде изменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №495714-F0276874/24.02.2020 година на
Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №0276874/14.02.2020 година, с което
на „Р.П.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.Рибарица,
Ловешка област, представлявано от Д.Г.М. и З.Й.Х. на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/
лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: